Алъш-веришът с Турция може да се свие
Износът на Турция се чака да намалее с към 17% през март. Причината за това е в пандемията от Ковид-19, която докара до спад в търговията с някои от най-големите сътрудници на страната, заяви министърът на търговията Рухсар Пекджан, представена от организация Ройтерс. Например, експортът към Иран е намалял с 82%, този към Ирак - с 48%, към Франция - с 32.5%, а към Германия - с 14 на 100.
Това не е добра вест освен за нашата южна съседка, само че и за България.
Турция е най-големият ни търговски сътрудник отвън Европейския съюз. През 2018 година стокообменът сред двете страни е достигнал рекордните 4.17 милиарда евро, като освен това комерсиалното салдо е позитивно за нашата страна. А единствено за деветте месеца на предходната година сме разменили артикули за 3.13 милиарда евро, което значи, че може би ще надскочим цифрата от четири милиарда евро.
Знаем, че това е по този начин, тъй като у нас работят хиляди турски компании, които имат изнесени у нас дъщерни компании и разнообразни производства, с цел да се възползват от участието на България в Европейския съюз и за по-лесен достъп до пазарите на Стария континент. Следва да се има поради, че са налице турски компании, които влагат в България чрез своите европейски филиали (например, инвестицията на "Шишеджам " в модернизацията на завода за произвеждане на клинкер и цимент в град Девня).
"Шишеджам Холдинг " е петият по величина в Европа производител на плоско стъкло и заема второ място по произвеждане на стъкларски произведения в Европа и трето в света. Продукцията на холдинга се изнася в над 100 и тридесет страни в света. Чрез дъщерното му сдружение "Тракия глас България " турският холдинг трансформира град Търговище в център на стъкларското произвеждане, както в България, по този начин и в целия Балкански полуостров. В четирите завода в Търговище - за произвеждане на плоско стъкло, стъклени домашен произведения, обработено стъкло и огледала, работят 1500 души.
В тази обстановка, свитият експорт на Турция значи по-малко поръчки и работа и за българските компании с турски капитал. Към проблемите с турската лира в този момент се прибавя и епидемията от ковид.
Турските управляващи не престават с използването на разнообразни ограничения и тласъци в отговор на коронавирусната рецесия и в поддръжка на стопанската система на страната. Поевтиняването на суровия нефт разреши на ръководещите да понижат цените на бензина и дизела през март.
Но пък пораства броят на инфектираните от ковид и на умиращите, което изправя производителите пред мрачни вероятности, разясняват анализаторите. Правителството към този момент спря работата в 200 000 предприятия в опит да се забави разпространяването на вируса. Предвидена е и финансова помощ, с цел да се избегне намаляването на работни места. Правителството е създало и стратегия с ограничения, които включват намаление на налозите и отсрочване на заплащания. Индексът на бизнес настроенията, изчисляван от централната банка, падна под 100 пункта, което демонстрира скептицизъм измежду бизнесмените.
А доста са и външните фактори, които е мъчно да се плануват. Правителството на България, като част от ограниченията на Европейския съюз, дефинира граничните пунктове на българска територия, през които ще се обезпечава гладко прекосяване на артикули. Планът за обезпечаване на "зелени коридори " по европейската пътна мрежа е препоръчан от министъра на превоза Росен Желязков и е съгласуван с насоките на Европейската комисия от 16 март.
Определени са и точки за прекосяване с страните от Западните Балкани и Турция, за които Европейският съюз също е подхванал дейности за съгласуван метод. Между България и Сърбия е избран Граничен контролно-пропусквателен пункт "Калотина ", към Турция - Граничен контролно-пропусквателен пункт "Капитан Андреево ", а към Северна Македония - Граничен контролно-пропусквателен пункт "Гюешево ".
Интересът на турските компании в България е ориентиран към планове, свързани с създаване на транспортната и енергийна инфраструктура на страната ни, а също към строителството на жилищни, търговски и офис здания, както и към банковия бранш.
Хранително-вкусовата, химическата и текстилната индустрия също им оферират необятно поле за вложения.
Съществува капацитет за навлизането на още производители на автомобилни елементи - бранш, в който Турция има съществени обичаи и дял в международното произвеждане. В индустриалните зони край Кърджали и Шумен има положителни образци за това.
Заради затварянето на границите се чака туристическият бранш, който обезпечава 12% от Брутният вътрешен продукт на Турция, да бъде измежду най-тежко засегнатите. Това ще се усети и при нас.
Турция заема четвъртото място след Гърция, Румъния и Германия по брой туристи у нас през 2018 година. Предпочитани от тях са зимните ни курорти. За деветте месеца на предходната година 484 339 туристи от южната ни съседка са били у нас.
През 2018 година Турция е преди всичко по брой пътувания на български жители в чужбина и по този начин е от години. А към 1.5 млн българи всяка година посещават Турция.
През февруари тази година максимален брой пътувания на български жители са осъществени към Турция - 86 100, оповестяват от Националния статистически институт. При това има растеж от 3.9% по отношение на същия месец на предходната година. Най-малко са били пътуванията за отмора и екскурзия, което е разумно в зимния сезон. Най-много са пътуванията с друга цел, следвани от тези по работа.
В същото време най-вече визити в България през февруари са осъществили жителите от Турция - 95 800. Повечето са били на отмора или екскурзия или друга цел. На трето място са служебните пътувания.
Това не е добра вест освен за нашата южна съседка, само че и за България.
Турция е най-големият ни търговски сътрудник отвън Европейския съюз. През 2018 година стокообменът сред двете страни е достигнал рекордните 4.17 милиарда евро, като освен това комерсиалното салдо е позитивно за нашата страна. А единствено за деветте месеца на предходната година сме разменили артикули за 3.13 милиарда евро, което значи, че може би ще надскочим цифрата от четири милиарда евро.
Знаем, че това е по този начин, тъй като у нас работят хиляди турски компании, които имат изнесени у нас дъщерни компании и разнообразни производства, с цел да се възползват от участието на България в Европейския съюз и за по-лесен достъп до пазарите на Стария континент. Следва да се има поради, че са налице турски компании, които влагат в България чрез своите европейски филиали (например, инвестицията на "Шишеджам " в модернизацията на завода за произвеждане на клинкер и цимент в град Девня).
"Шишеджам Холдинг " е петият по величина в Европа производител на плоско стъкло и заема второ място по произвеждане на стъкларски произведения в Европа и трето в света. Продукцията на холдинга се изнася в над 100 и тридесет страни в света. Чрез дъщерното му сдружение "Тракия глас България " турският холдинг трансформира град Търговище в център на стъкларското произвеждане, както в България, по този начин и в целия Балкански полуостров. В четирите завода в Търговище - за произвеждане на плоско стъкло, стъклени домашен произведения, обработено стъкло и огледала, работят 1500 души.
В тази обстановка, свитият експорт на Турция значи по-малко поръчки и работа и за българските компании с турски капитал. Към проблемите с турската лира в този момент се прибавя и епидемията от ковид.
Турските управляващи не престават с използването на разнообразни ограничения и тласъци в отговор на коронавирусната рецесия и в поддръжка на стопанската система на страната. Поевтиняването на суровия нефт разреши на ръководещите да понижат цените на бензина и дизела през март.
Но пък пораства броят на инфектираните от ковид и на умиращите, което изправя производителите пред мрачни вероятности, разясняват анализаторите. Правителството към този момент спря работата в 200 000 предприятия в опит да се забави разпространяването на вируса. Предвидена е и финансова помощ, с цел да се избегне намаляването на работни места. Правителството е създало и стратегия с ограничения, които включват намаление на налозите и отсрочване на заплащания. Индексът на бизнес настроенията, изчисляван от централната банка, падна под 100 пункта, което демонстрира скептицизъм измежду бизнесмените.
А доста са и външните фактори, които е мъчно да се плануват. Правителството на България, като част от ограниченията на Европейския съюз, дефинира граничните пунктове на българска територия, през които ще се обезпечава гладко прекосяване на артикули. Планът за обезпечаване на "зелени коридори " по европейската пътна мрежа е препоръчан от министъра на превоза Росен Желязков и е съгласуван с насоките на Европейската комисия от 16 март.
Определени са и точки за прекосяване с страните от Западните Балкани и Турция, за които Европейският съюз също е подхванал дейности за съгласуван метод. Между България и Сърбия е избран Граничен контролно-пропусквателен пункт "Калотина ", към Турция - Граничен контролно-пропусквателен пункт "Капитан Андреево ", а към Северна Македония - Граничен контролно-пропусквателен пункт "Гюешево ".
Интересът на турските компании в България е ориентиран към планове, свързани с създаване на транспортната и енергийна инфраструктура на страната ни, а също към строителството на жилищни, търговски и офис здания, както и към банковия бранш.
Хранително-вкусовата, химическата и текстилната индустрия също им оферират необятно поле за вложения.
Съществува капацитет за навлизането на още производители на автомобилни елементи - бранш, в който Турция има съществени обичаи и дял в международното произвеждане. В индустриалните зони край Кърджали и Шумен има положителни образци за това.
Заради затварянето на границите се чака туристическият бранш, който обезпечава 12% от Брутният вътрешен продукт на Турция, да бъде измежду най-тежко засегнатите. Това ще се усети и при нас.
Турция заема четвъртото място след Гърция, Румъния и Германия по брой туристи у нас през 2018 година. Предпочитани от тях са зимните ни курорти. За деветте месеца на предходната година 484 339 туристи от южната ни съседка са били у нас.
През 2018 година Турция е преди всичко по брой пътувания на български жители в чужбина и по този начин е от години. А към 1.5 млн българи всяка година посещават Турция.
През февруари тази година максимален брой пътувания на български жители са осъществени към Турция - 86 100, оповестяват от Националния статистически институт. При това има растеж от 3.9% по отношение на същия месец на предходната година. Най-малко са били пътуванията за отмора и екскурзия, което е разумно в зимния сезон. Най-много са пътуванията с друга цел, следвани от тези по работа.
В същото време най-вече визити в България през февруари са осъществили жителите от Турция - 95 800. Повечето са били на отмора или екскурзия или друга цел. На трето място са служебните пътувания.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ