Изневярата - бунт срещу скуката, а не край на връзката
Изневярата постоянно значи завършек на една връзка. Но в днешно време, когато нищо не е такова, каквото беше, може да се окаже, че изневярата в действителност заздравява брака.
Защо? Защото посредством изневярата човек може да преоткрие себе си, да си напомни кой е в действителност – като персона, обособена от съпруга/та и децата си.
Френската психоложка Естер Перел изяснява по-подробно:
„ В живота на човек настава време, в което стартира да се чуди " „ Е, това ли беше всичко? ".
Когато децата са пораснали, съпругът/ гата е сътрудник от 20 и повече години, кариерата е в своя пик, започваме да се чудим кои сме и с какво ще запълваме дните си оттук нататък.
Тогава идва мисълта и желанието за нещо ново, за смяна, за връщане на независимостта, на автономността.
Обикновено се случва след 40-та година, съвсем към 50.
И не, хората на тази възраст въобще не са остарели, в противен случай.
Със актуалния метод на живот младостта продължава доста по-дълго време. Хората се усещат енергични и в „ разцвета на силите си “ доста откакто децата им изоставен дома си.
И се появява желанието за невярност. "
Тя, съгласно френската психоложка, е породена не от „ Аз не те одобрявам “, а от „ Не одобрявам себе си “.
Според нея изневярата е демонстрация на самостоятелност, поръчка за автономия, а не проява на изтлели усеща, написа edna.bg. Много постоянно дамите, които изневеряват, нямат никакво предпочитание да напущат законните си съпрузи или непрекъснати сътрудници. Просто желаят да се почувстват още веднъж мечтани, ухажвани и разнообразни.
„ В моята процедура съм срещала щастливи хора, които са изневерявали на сътрудниците си. Те не са имали за цел да наранят колегата си или да си намерят ново. Просто са желали глътка независимост “, споделя тя.
„ Не желая да трансформирам изневярата в нещо съвременно, просто да дам нова посока за размисъл и вид за двойките да преминат през подобен стадий без да скапват дълго граденото си семейство.
Все отново приказваме единствено за еднократна случка. Колко може да е съществено това? “, приключва тя.
Защо? Защото посредством изневярата човек може да преоткрие себе си, да си напомни кой е в действителност – като персона, обособена от съпруга/та и децата си.
Френската психоложка Естер Перел изяснява по-подробно:
„ В живота на човек настава време, в което стартира да се чуди " „ Е, това ли беше всичко? ".
Когато децата са пораснали, съпругът/ гата е сътрудник от 20 и повече години, кариерата е в своя пик, започваме да се чудим кои сме и с какво ще запълваме дните си оттук нататък.
Тогава идва мисълта и желанието за нещо ново, за смяна, за връщане на независимостта, на автономността.
Обикновено се случва след 40-та година, съвсем към 50.
И не, хората на тази възраст въобще не са остарели, в противен случай.
Със актуалния метод на живот младостта продължава доста по-дълго време. Хората се усещат енергични и в „ разцвета на силите си “ доста откакто децата им изоставен дома си.
И се появява желанието за невярност. "
Тя, съгласно френската психоложка, е породена не от „ Аз не те одобрявам “, а от „ Не одобрявам себе си “.
Според нея изневярата е демонстрация на самостоятелност, поръчка за автономия, а не проява на изтлели усеща, написа edna.bg. Много постоянно дамите, които изневеряват, нямат никакво предпочитание да напущат законните си съпрузи или непрекъснати сътрудници. Просто желаят да се почувстват още веднъж мечтани, ухажвани и разнообразни.
„ В моята процедура съм срещала щастливи хора, които са изневерявали на сътрудниците си. Те не са имали за цел да наранят колегата си или да си намерят ново. Просто са желали глътка независимост “, споделя тя.
„ Не желая да трансформирам изневярата в нещо съвременно, просто да дам нова посока за размисъл и вид за двойките да преминат през подобен стадий без да скапват дълго граденото си семейство.
Все отново приказваме единствено за еднократна случка. Колко може да е съществено това? “, приключва тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ