Трябва ли Европа да се страхува от изкуствения интелект на Китай
Измислената в Китай игра го се счита за по-трудна от шаха, а 18-кратният първенец Ли Се-дол от Южна Корея беше най-големият ѝ занаятчия през последното десетилетие. Поне до момента в който AlphaGO, приложение на невронната мрежа Гугъл DeepMind, не го победи през 2016 година За тази година в " Байду ", китайският " Google ", най-рязко се усилиха търсенията на фразата " изкуствен интелект ".
Тази вест провокира няколко спешни срещи на китайското управление. Две години по-късно европейски учени и американски политици се притесняват, че в интернационалната конкуренция на изкуствен интелект най-хубавата тактика може да се окаже китайска, а Пекин блестящо да изпъкне измежду всички играчи единствено за 15 година – даже пред настоящия водач, Съединените щати. Само за последните няколко седмици бяха оповестени вложения в бранша в размер на стотици милиони долари.
Колко основателни са тези опасения и какво значат те за Европа? " Дневник " потърси отговор в диалози с специалисти и научни проучвания.
Способностите за пресилени... към този момент
Последният План за развиване на изкуствения разсъдък в Китай е от 2016 година Заложените в него цели са задоволително красноречиви. Секторът, в този момент с продукция на стойност на стойност към 2.3 милиарда $ (около 15 милиарда юана), би трябвало да се разрасне десеткратно до 2020 година и да доближи равнището на развитите страни. До 2025г. цената би трябвало да е към 60.3 милиарда $ и китайската промишленост да е " водеща мощ " в някои раздели на изкуствения разсъдък. До 2030г, със 150.8 млрд . $, Китай би трябвало да е " основен център " в целия бранш, въз основата на вложения и лични нововъведения.
" Свързаните сектори " (в които изкуственият разсъдък участва по-слабо) би трябвало за същите интервали да доближат надлежно 150.8 милиарда, 754 милиарда и 1.5 трлн. $. Междувременно, единствено до 2020г., съгласно същата Китай би трябвало за няколко години да е основал 100 хиляди индустриални робота и количествено да стане водещата мощ в сектора.
Планът не прави оценка за световната стойност на бранша, само че съгласно проучване на " Маккинзи " тя се чака да доближи 126 милиарда $ през 2025 година
Дали така наречен проект " Китай 2025 ", включващ тези цели, е реален? " Китай настава в тази зона, " сподели за " Дневник " Рияд Шелали - френски академик, който от три години работи в университета в Нанджин и съветва държавното управление в региона на изкуствения разсъдък. " Колко е реалистично, не зная, само че се поставят доста старания. Заделят се големи средства. Навсякъде има институти за изкуствен интелект, реклами, spin-off компании. "
Същевременно " качествата на Китай в изкуствения разсъдък са почти на половина на американските " сега, сочи неотдавнашен отчет на Джефри Динг, откривател в Института за бъдещето на човечеството към Оксфордския университет, със заглавие " Да дешифрираме фантазията на Китай за изкуствен интелект ". Динг предизвестява, че множеството вести за триумфи, които идват от Китай, постоянно са пресилени, и се аргументира със особено създаден от него показател: азиатската страна води само по размера данни, налични за машинно самообразование.
Да дешифрираме фантазията на Китай за изкуствен интелект (на английски)
Китай може да навакса - посредством рекордни вложения в стартъп бранша, рационализиране на технологиите, логаритмите и бизнеса с изкуствения разсъдък, продължава отчетът. Компании и университети работят, с цел да привлекат висококвалифицирани фрагменти и учени и то освен измежду диаспората от откриватели с китайски генезис (около 400 хиляди души по данни от текста; броят обаче включва и откриватели, които не се занимават с механически науки).
Според Шелали този развой е към този момент факт. " Вече се случва. Ето ме, тук съм. " Според учения, който управлява в Нанджин проучвателен екип, свързващ изкуствения разсъдък с роботиката, Китай към този момент непрекъснато притегля фрагменти на разнообразни равнища, " даже възпитаници ", " доста млади и по-възрастни " фрагменти.Попитан от " Дневник " какъв брой реалистично е Китай да реализира стремежи прогрес, въз основата на неговите разбори, Джефри Динг дава отговор: " Трудно е да се каже. Много ще зависи от софтуерните промени. Един от огромните въпроси е дали полето на изкуствения разсъдък ще се задвижва от фундаментални нововъведения в теорията или постепенни в използването (на сегашните технологии). "
© Reuters
За 3 година сред 2014 и 2016 година вложенията в изкуствен интелект в Китай възлизат на 90% от цялото финансиране, в миналото заделяно в бранша. През 2017 година стартъп компании в региона получават 48% от цялото в света финансиране за бранша (за съпоставяне американските получават 38%).Повече такива китайски компании (69%) са получили вложения през 2017 година, в сравнение с американски (51), по-бързо (средно за 9.73 месеца против 14.82 м.), сочи отчетът на Джефри Динг, работил и за Държавния департамент на Съединени американски щати.
Инвестиции и партньорства за милиарди
Ранните сигнали за ролята на изкуствения разсъдък в Китай не закъсняват. Два водещи университета - Пекинския и " Цинхуа " - подписаха партньорства с два от локалните софтуерни колоси - " Байду " и платформата за онлайн търговия " Алибаба " - и набраха стотици милиони долари в общи фондове за научни проучвания. В диалога си с " Дневник " Динг дава още един образец - през февруари университетът в Чончин сътвори институт за изкуствен интелект в съдействие с iFlytek - китайска компания, направила значително пробиви в разпознаването на глас. " Сега множеството от гения в региона е в корпоративния свят - както в Съединени американски щати, по този начин и в Китай. И както учени от " Google " преподават почасово в Станфорд, по този начин и Китай се пробва да ангажира гения си от бизнеса в университетските среди. " Част от новия модел, който трансформира и образованието, беше и неотдавна появилият се първи учебник по изкуствен интелект за гимназисти. " Байду ", която има най-голямата китайска търсачка и създава изкуствен интелект, стартира да го ползва в услугите си, с цел да почиства (по думите на изпълнителния си шеф Робин Ли) " подмолно наличие и да ограничи размера на развлекателните злословия във фийда си. " " Байду " предходната седмица разгласи, че е набрала за дни близо 1.9 милиарда $ за новосъздадена компания, която посредством изкуствен интелект ще дава краткосрочни заеми и капиталови услуги. Именно този бранш, заради слабата финансова и банкова промишленост в Китай, е измежду аргументите за взрива в технологиите за лицево различаване, описват за Quartz представители на една от най-ценните стартъп компании с света, SenseTime. Тези технологии донесоха на компанията, основана през 2014 година, пазарна капитализация от 3 милиарда $.
Третият колос в технологиите, " Тенсент ", редом с " Алибаба " способства за основаването на система на " обществен заем ", която ще преобрази обществото. Трите компании, известни със съкращението BAT, се съгласиха да споделят данни за задачите на плана (предоставяни постоянно непринудено от китайските потребители) в границите на публично-частното си партньорство с Пекин.
Мотивите на Китай за тези стремглави вложения са стопански, отбелязва в отчет от 2017 година " ПрайсУотърхаусКупърс ". Ползите за Китай от изкуствения разсъдък дълготрайно са обилни – 26% растеж на Брутният вътрешен продукт, автоматизация на 51% от работната мощ (а популацията се чака да стартира внезапно да застарява през идващото десетилетие).
" Моделът на обществено ръководство " обаче, счита Динг, може да се промени поради необятното внедряване на изкуствения разсъдък... в публичните услуги, опазването на здравето, правораздаването, сигурността. Трябва да се следят деликатно системите за " обществен заем ", " само че и ролята му в поддържането на обществената непоклатимост, продължава създателят.
Китайското Министерство на публичната сигурност съгласно няколко китайски и американски издания построява най-голямата света база данни за различаване на лица (нужна от съображения за сигурност) и опитва с техники за наблюдаване в уйгурския регион Синцзян. Динг счита, че триумфът на Китай в бранша " би дал модел на " мощен авторитаризъм ", който може да се хареса на други страни " (той обаче прибавя, че страната може и да способства за международните етични правила – вътрешният спор в бранша е започнал). Достъп до тези технологии имат и военните - Ли Дейи, шеф на Китайската асоциация за изкуствен интелект, е генерал-майор в Националноосвободителната войска.
Под зоркото око на Съединени американски щати
Китайското управление намерено поддържа придобиванията на компании с положителни чипови технологии за изкуствен интелект, каквито са Intel, Nvidia и Qualcomm. Страната обаче слага софтуерния трансфер като изискване за достъп до пазара и държи вратата " полуотворена " – лимитира приключването на данни отвън Китай, а приветства прилива на познание и фрагменти. В резултат " Интел " и " Куалком " да вземем за пример, ангажирани в интензивна развойна активност в Китай, правят наложителния за този пазар продан с локални сътрудници. Отвъд налагането на вносни мита за китайска технология, съгласно " Ройтерс " Тръмп обмисля да забрани този продан, с цел да спре съдействието в изкуствения разсъдък.
Може ли това да попречи на Китай? Рияд Шелали е песимистичен. " Трудно е. Науката няма граници. Когато обещано проучване се разгласява, всеки може да го употребява. Не съм сигурен, че затварянето на граници ще помогне... Вече сме в световна стопанска система, която създава артикули, само че и ръководи познание. За прехвърлянето на технологии не знам, само че на познание не можете. Имате ли познание, има стъпки, с цел да извършите и другите неща. "
Освен това изгодата от прехвърлянията надалеч не изчерпва опциите на Китай – локални колоси и стартъп компании " еднорози " (с оценка над милиард долара) се конкурират с интернационалните имена в " интелигентните " чипове като Nvidia, а някои оценки дават на мобилните чипове на Huawei по-добро качество от тези на " Епъл ".
А Европа?
Въпросът " Къде е Европа? " е не по-малко обезпокоителен в Брюксел и няколко други столици на Стария континент, в сравнение с в тази ситуация с бъдещето на мобилните мрежи. Еврокомисията обаче години наред постоянно се опитваше да тича след събитията и да се лимитира да вземем за пример до ролята на китайските вложения в европейската сигурност.
В показания от Европейската комисия в сряда план на идната многогодишна финансова рамка 2021-2027г. за първи път има съответна стратегия " Цифрова Европа ", която ще разполага с над 9 милиарда евро, заяви еврокомисар Мария Габриел. В известието се споделя, че ще има над 28 милиарда евро или двойно нарастване на бюджета в цифровата сфера до 2027 година
Миналата седмица Еврокомисията утвърди фонд от 1.5 милиарда евро до 2020 година за развиване на изкуствения разсъдък. В Китай сходни суми се влагат на локално равнище - през 2016 година, преди отчета на Държавния съвет, държавното управление на град Тиендзин разгласи 5-милиарден фонд за поддръжка на промишлеността и то преди централните управляващи в Пекин да са задали насоката.
" Много неща, свързани с изкуствения разсъдък, в действителност са се родили в Европа, " изяснява Рияд Шелали. " Европа е доста мощна в основаването на познание, само че доста слаба в превръщането на знанието в артикул. " За него стратегии като " Хоризонт 2020 " за научни проучвания звучат доста добре, само че това не е задоволително. " Европа не е обединена, всеки гледа от своето ъгълче, а (европейските институции) не упорстват (за промяна). Може би преди 2-3 година Франция стартира своя тактика, само че тя е прекомерно дребна страна. Трябва и европейско изпитание, с уместно финансиране. Ако това не се направи в близко бъдеще, Европа ще остане много обратно. "
" Европа може да се състезава с Китай по два индикатора за изкуствен интелект: хардуер и гений, само че съществено изостава от Китай в другите два индикатора: данни и комерсиална екосистема, " сподели за " Дневник " Динг. Според него част от казуса е в неналичието на рисков капитал, какъвто изобилства в Китай и Съединени американски щати, само че че Лондон, Берлин и Париж наподобява работят, с цел да засилят партньорствата сред бизнеса и учените, а това е стъпка към смяна.
Спасението " Елис "
В удостоверение на думите на Шелали, три седмици преди европейската финансова тактика, Франция разгласи 1.5 милиарда евро лични вложения. Кабинетът в Берлин също работи по лична тактика, с цел да избегне превръщането на Германия (по думите на канцлера Ангела Меркел) в " музей на техниката ".
На този декор европейски учени сформираха отворено писмо за основаване на европейски институт за развойна активност в изкуствения разсъдък, който да задържи надарените фрагменти в Европа. Европейската лаборатория за образование и интелигентни системи (ЕLLIS) би трябвало да има центрове в няколко страни и да дава работа на стотици компютърни инженери, математици и други специалисти.
Отворено писмо за основаване на института Ellis (на английски)
Документът, подписан от авторитетни учени от Англия, Германия, Франция, Холандия, Швейцария и Израел, показва терзание, че Европа изостава от Съединени американски щати и Китай, а фрагментите ѝ напущат континента поради шестцифрени заплати зад океана.
Предлага се Германия и Франция да са в основата на ЕLLIS първоначално, като задачата е институтът да получава по 30 млн. годишно, с цел да може Европа да прави най-хубавите проучвания. " Никоя европейска страна не може да се оправи " с предизвикването, отправено от Съединени американски щати и Китай, признали стратегическото значение на бранша, споделя за " Гардиън " Бернард Шьолкопф, шеф на Института за интелигентни системи " Макс Планк " в Тюбинген. Според него Европа може да има " личен ъгъл " в изкуствения разсъдък, само че не може да си разреши да се задоволи с създаване на етични стандарти и отговори на решения, до момента в който значимите открития се вършат другаде.
Докато национални и други институции на Стария континент търсят отговорите, изкуственият разсъдък може да се окаже първата софтуерна област, в която Китай сполучливо се трансформира в основател на стандарти. Възможността Пекин да спре да догонва, а единствено да задава ритъма, не е изключена и то във време, в което изкуственият разсъдък ще промени промишлеността, каквато обществата на запад я познаваха до момента.
Тази вест провокира няколко спешни срещи на китайското управление. Две години по-късно европейски учени и американски политици се притесняват, че в интернационалната конкуренция на изкуствен интелект най-хубавата тактика може да се окаже китайска, а Пекин блестящо да изпъкне измежду всички играчи единствено за 15 година – даже пред настоящия водач, Съединените щати. Само за последните няколко седмици бяха оповестени вложения в бранша в размер на стотици милиони долари.
Колко основателни са тези опасения и какво значат те за Европа? " Дневник " потърси отговор в диалози с специалисти и научни проучвания.
Способностите за пресилени... към този момент
Последният План за развиване на изкуствения разсъдък в Китай е от 2016 година Заложените в него цели са задоволително красноречиви. Секторът, в този момент с продукция на стойност на стойност към 2.3 милиарда $ (около 15 милиарда юана), би трябвало да се разрасне десеткратно до 2020 година и да доближи равнището на развитите страни. До 2025г. цената би трябвало да е към 60.3 милиарда $ и китайската промишленост да е " водеща мощ " в някои раздели на изкуствения разсъдък. До 2030г, със 150.8 млрд . $, Китай би трябвало да е " основен център " в целия бранш, въз основата на вложения и лични нововъведения.
" Свързаните сектори " (в които изкуственият разсъдък участва по-слабо) би трябвало за същите интервали да доближат надлежно 150.8 милиарда, 754 милиарда и 1.5 трлн. $. Междувременно, единствено до 2020г., съгласно същата Китай би трябвало за няколко години да е основал 100 хиляди индустриални робота и количествено да стане водещата мощ в сектора.
Планът не прави оценка за световната стойност на бранша, само че съгласно проучване на " Маккинзи " тя се чака да доближи 126 милиарда $ през 2025 година
Дали така наречен проект " Китай 2025 ", включващ тези цели, е реален? " Китай настава в тази зона, " сподели за " Дневник " Рияд Шелали - френски академик, който от три години работи в университета в Нанджин и съветва държавното управление в региона на изкуствения разсъдък. " Колко е реалистично, не зная, само че се поставят доста старания. Заделят се големи средства. Навсякъде има институти за изкуствен интелект, реклами, spin-off компании. "
Същевременно " качествата на Китай в изкуствения разсъдък са почти на половина на американските " сега, сочи неотдавнашен отчет на Джефри Динг, откривател в Института за бъдещето на човечеството към Оксфордския университет, със заглавие " Да дешифрираме фантазията на Китай за изкуствен интелект ". Динг предизвестява, че множеството вести за триумфи, които идват от Китай, постоянно са пресилени, и се аргументира със особено създаден от него показател: азиатската страна води само по размера данни, налични за машинно самообразование.
Да дешифрираме фантазията на Китай за изкуствен интелект (на английски)
Китай може да навакса - посредством рекордни вложения в стартъп бранша, рационализиране на технологиите, логаритмите и бизнеса с изкуствения разсъдък, продължава отчетът. Компании и университети работят, с цел да привлекат висококвалифицирани фрагменти и учени и то освен измежду диаспората от откриватели с китайски генезис (около 400 хиляди души по данни от текста; броят обаче включва и откриватели, които не се занимават с механически науки).
Според Шелали този развой е към този момент факт. " Вече се случва. Ето ме, тук съм. " Според учения, който управлява в Нанджин проучвателен екип, свързващ изкуствения разсъдък с роботиката, Китай към този момент непрекъснато притегля фрагменти на разнообразни равнища, " даже възпитаници ", " доста млади и по-възрастни " фрагменти.Попитан от " Дневник " какъв брой реалистично е Китай да реализира стремежи прогрес, въз основата на неговите разбори, Джефри Динг дава отговор: " Трудно е да се каже. Много ще зависи от софтуерните промени. Един от огромните въпроси е дали полето на изкуствения разсъдък ще се задвижва от фундаментални нововъведения в теорията или постепенни в използването (на сегашните технологии). "
© Reuters
За 3 година сред 2014 и 2016 година вложенията в изкуствен интелект в Китай възлизат на 90% от цялото финансиране, в миналото заделяно в бранша. През 2017 година стартъп компании в региона получават 48% от цялото в света финансиране за бранша (за съпоставяне американските получават 38%).Повече такива китайски компании (69%) са получили вложения през 2017 година, в сравнение с американски (51), по-бързо (средно за 9.73 месеца против 14.82 м.), сочи отчетът на Джефри Динг, работил и за Държавния департамент на Съединени американски щати.
Инвестиции и партньорства за милиарди
Ранните сигнали за ролята на изкуствения разсъдък в Китай не закъсняват. Два водещи университета - Пекинския и " Цинхуа " - подписаха партньорства с два от локалните софтуерни колоси - " Байду " и платформата за онлайн търговия " Алибаба " - и набраха стотици милиони долари в общи фондове за научни проучвания. В диалога си с " Дневник " Динг дава още един образец - през февруари университетът в Чончин сътвори институт за изкуствен интелект в съдействие с iFlytek - китайска компания, направила значително пробиви в разпознаването на глас. " Сега множеството от гения в региона е в корпоративния свят - както в Съединени американски щати, по този начин и в Китай. И както учени от " Google " преподават почасово в Станфорд, по този начин и Китай се пробва да ангажира гения си от бизнеса в университетските среди. " Част от новия модел, който трансформира и образованието, беше и неотдавна появилият се първи учебник по изкуствен интелект за гимназисти. " Байду ", която има най-голямата китайска търсачка и създава изкуствен интелект, стартира да го ползва в услугите си, с цел да почиства (по думите на изпълнителния си шеф Робин Ли) " подмолно наличие и да ограничи размера на развлекателните злословия във фийда си. " " Байду " предходната седмица разгласи, че е набрала за дни близо 1.9 милиарда $ за новосъздадена компания, която посредством изкуствен интелект ще дава краткосрочни заеми и капиталови услуги. Именно този бранш, заради слабата финансова и банкова промишленост в Китай, е измежду аргументите за взрива в технологиите за лицево различаване, описват за Quartz представители на една от най-ценните стартъп компании с света, SenseTime. Тези технологии донесоха на компанията, основана през 2014 година, пазарна капитализация от 3 милиарда $.
Третият колос в технологиите, " Тенсент ", редом с " Алибаба " способства за основаването на система на " обществен заем ", която ще преобрази обществото. Трите компании, известни със съкращението BAT, се съгласиха да споделят данни за задачите на плана (предоставяни постоянно непринудено от китайските потребители) в границите на публично-частното си партньорство с Пекин.
Мотивите на Китай за тези стремглави вложения са стопански, отбелязва в отчет от 2017 година " ПрайсУотърхаусКупърс ". Ползите за Китай от изкуствения разсъдък дълготрайно са обилни – 26% растеж на Брутният вътрешен продукт, автоматизация на 51% от работната мощ (а популацията се чака да стартира внезапно да застарява през идващото десетилетие).
" Моделът на обществено ръководство " обаче, счита Динг, може да се промени поради необятното внедряване на изкуствения разсъдък... в публичните услуги, опазването на здравето, правораздаването, сигурността. Трябва да се следят деликатно системите за " обществен заем ", " само че и ролята му в поддържането на обществената непоклатимост, продължава създателят.
Китайското Министерство на публичната сигурност съгласно няколко китайски и американски издания построява най-голямата света база данни за различаване на лица (нужна от съображения за сигурност) и опитва с техники за наблюдаване в уйгурския регион Синцзян. Динг счита, че триумфът на Китай в бранша " би дал модел на " мощен авторитаризъм ", който може да се хареса на други страни " (той обаче прибавя, че страната може и да способства за международните етични правила – вътрешният спор в бранша е започнал). Достъп до тези технологии имат и военните - Ли Дейи, шеф на Китайската асоциация за изкуствен интелект, е генерал-майор в Националноосвободителната войска.
Под зоркото око на Съединени американски щати
Китайското управление намерено поддържа придобиванията на компании с положителни чипови технологии за изкуствен интелект, каквито са Intel, Nvidia и Qualcomm. Страната обаче слага софтуерния трансфер като изискване за достъп до пазара и държи вратата " полуотворена " – лимитира приключването на данни отвън Китай, а приветства прилива на познание и фрагменти. В резултат " Интел " и " Куалком " да вземем за пример, ангажирани в интензивна развойна активност в Китай, правят наложителния за този пазар продан с локални сътрудници. Отвъд налагането на вносни мита за китайска технология, съгласно " Ройтерс " Тръмп обмисля да забрани този продан, с цел да спре съдействието в изкуствения разсъдък.
Може ли това да попречи на Китай? Рияд Шелали е песимистичен. " Трудно е. Науката няма граници. Когато обещано проучване се разгласява, всеки може да го употребява. Не съм сигурен, че затварянето на граници ще помогне... Вече сме в световна стопанска система, която създава артикули, само че и ръководи познание. За прехвърлянето на технологии не знам, само че на познание не можете. Имате ли познание, има стъпки, с цел да извършите и другите неща. "
Освен това изгодата от прехвърлянията надалеч не изчерпва опциите на Китай – локални колоси и стартъп компании " еднорози " (с оценка над милиард долара) се конкурират с интернационалните имена в " интелигентните " чипове като Nvidia, а някои оценки дават на мобилните чипове на Huawei по-добро качество от тези на " Епъл ".
А Европа?
Въпросът " Къде е Европа? " е не по-малко обезпокоителен в Брюксел и няколко други столици на Стария континент, в сравнение с в тази ситуация с бъдещето на мобилните мрежи. Еврокомисията обаче години наред постоянно се опитваше да тича след събитията и да се лимитира да вземем за пример до ролята на китайските вложения в европейската сигурност.
В показания от Европейската комисия в сряда план на идната многогодишна финансова рамка 2021-2027г. за първи път има съответна стратегия " Цифрова Европа ", която ще разполага с над 9 милиарда евро, заяви еврокомисар Мария Габриел. В известието се споделя, че ще има над 28 милиарда евро или двойно нарастване на бюджета в цифровата сфера до 2027 година
Миналата седмица Еврокомисията утвърди фонд от 1.5 милиарда евро до 2020 година за развиване на изкуствения разсъдък. В Китай сходни суми се влагат на локално равнище - през 2016 година, преди отчета на Държавния съвет, държавното управление на град Тиендзин разгласи 5-милиарден фонд за поддръжка на промишлеността и то преди централните управляващи в Пекин да са задали насоката.
" Много неща, свързани с изкуствения разсъдък, в действителност са се родили в Европа, " изяснява Рияд Шелали. " Европа е доста мощна в основаването на познание, само че доста слаба в превръщането на знанието в артикул. " За него стратегии като " Хоризонт 2020 " за научни проучвания звучат доста добре, само че това не е задоволително. " Европа не е обединена, всеки гледа от своето ъгълче, а (европейските институции) не упорстват (за промяна). Може би преди 2-3 година Франция стартира своя тактика, само че тя е прекомерно дребна страна. Трябва и европейско изпитание, с уместно финансиране. Ако това не се направи в близко бъдеще, Европа ще остане много обратно. "
" Европа може да се състезава с Китай по два индикатора за изкуствен интелект: хардуер и гений, само че съществено изостава от Китай в другите два индикатора: данни и комерсиална екосистема, " сподели за " Дневник " Динг. Според него част от казуса е в неналичието на рисков капитал, какъвто изобилства в Китай и Съединени американски щати, само че че Лондон, Берлин и Париж наподобява работят, с цел да засилят партньорствата сред бизнеса и учените, а това е стъпка към смяна.
Спасението " Елис "
В удостоверение на думите на Шелали, три седмици преди европейската финансова тактика, Франция разгласи 1.5 милиарда евро лични вложения. Кабинетът в Берлин също работи по лична тактика, с цел да избегне превръщането на Германия (по думите на канцлера Ангела Меркел) в " музей на техниката ".
На този декор европейски учени сформираха отворено писмо за основаване на европейски институт за развойна активност в изкуствения разсъдък, който да задържи надарените фрагменти в Европа. Европейската лаборатория за образование и интелигентни системи (ЕLLIS) би трябвало да има центрове в няколко страни и да дава работа на стотици компютърни инженери, математици и други специалисти.
Отворено писмо за основаване на института Ellis (на английски)
Документът, подписан от авторитетни учени от Англия, Германия, Франция, Холандия, Швейцария и Израел, показва терзание, че Европа изостава от Съединени американски щати и Китай, а фрагментите ѝ напущат континента поради шестцифрени заплати зад океана.
Предлага се Германия и Франция да са в основата на ЕLLIS първоначално, като задачата е институтът да получава по 30 млн. годишно, с цел да може Европа да прави най-хубавите проучвания. " Никоя европейска страна не може да се оправи " с предизвикването, отправено от Съединени американски щати и Китай, признали стратегическото значение на бранша, споделя за " Гардиън " Бернард Шьолкопф, шеф на Института за интелигентни системи " Макс Планк " в Тюбинген. Според него Европа може да има " личен ъгъл " в изкуствения разсъдък, само че не може да си разреши да се задоволи с създаване на етични стандарти и отговори на решения, до момента в който значимите открития се вършат другаде.
Докато национални и други институции на Стария континент търсят отговорите, изкуственият разсъдък може да се окаже първата софтуерна област, в която Китай сполучливо се трансформира в основател на стандарти. Възможността Пекин да спре да догонва, а единствено да задава ритъма, не е изключена и то във време, в което изкуственият разсъдък ще промени промишлеността, каквато обществата на запад я познаваха до момента.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ