„Да го дишаш“ е новото „да го д*хаш“
Измираме от мръсния въздух и това не е смешка. Не, не е смешка: „ Мръсният въздух убива по 600 хиляди деца годишно “; „ 7 млн. души умират всяка година поради замърсен въздух “.
Хората в цивилизования свят се усетиха. Малко късно, само че се усетиха. Въвеждат рестрикции за замърсителите, вкарват облекчения за зелената сила, за електрическите автомобили. Ние какво вършим?
Президентът Радев постанова несъгласие на налога на старите коли, които са измежду най-големите замърсители. Ама ние сме били желали да дишаме? Не. Популизъм да има. Сега, с риск да ядосам доста хора, ще ви кажа: маскират си популизма зад маската на нещо си „ обществено “. Социално е да не искаш да се подвигат налозите на хората. Вярно е. Никой не обича да му подвигат налозите. И аз не обичам. Само че дребната детайлност, на която ще се върнем още веднъж по-късно, е, че концепцията на този налог не е баш в събирането на средства, а най-много в прекъсването на тези коли от придвижване.
И, повярвайте ми, това е по-леката мярка: дават някакъв избор. Докато другаде, в Париж да вземем за пример, непосредствено не разрешават. Но за това – по-късно.
*
Та, популизмът ражда невероятни безумия, като това една европейска столица да е нечиста като китайски завод за коледни играчки. Да, употребявам жлъч. Не, не го намирам за смешно.
Дали може една концепция най-малко да понижим малко тоя популизъм…? Какво приказвам аз! Глупости! В страна, в която в най-големите ѝ градове, посред столицата ѝ, столица от Европейски Съюз, щъкат каруци. Каруци. Като в 19 век. И не, не за туристическа атракция, а като напълно същинско транспортно средство. Регистрирано и съответно по отношение на действителността ни. Ама грозно било, но рисково, но произшествия, затруднявал се трафикът… Е, и? А всичките тия „ ползватели “ и притежатели на талиги… носят се клюки, че били нечий изборен контингент и някой си ги пазел.
Както и да е. Това не е значимо.
*
Нека да цитираме претекстовете на президента, публикувани публично от прессекретариата му, с които той изяснява за какво постанова несъгласие:
„ Президентът показва противоречие с наредбите по отношение на:
- налога върху моторните транспортни средства, чиято уредба няма да подтиква замяната на по-старите коли с по-нови, нито ще докара до реализиране на търсения екологичен резултат. Състоянието на транспортните средства в една страна е проекция на стандарта на живот и индикатор за съществуващите обществени разслоения в нея…
… Няма и гаранции, че събраните средства от този налог ще се разходват за екологични цели “.
В някакъв подтекст, отвън времето и пространството, евентуално е прав. Само че… единствено че: главната цел на налога в тази ситуация не е да събира средства, а да СПРЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ замърсителите, само че благодарим въпреки всичко за тънкия намек, че парите ще отидат не по предопределение и че в България има корупция… ние не знаехме.
Четейки този откъс, две неща ми хрумват:
„ Социални разслоения “ а? Хм-м-м…
Никога няма да ми писне да давам за образец за подражателство тогавашния президент на Уругвай Хосе Мухика, който даряваше 90% от заплатата си за щедрост, отхвърли се от първокласната къща, която страната му оферираше, и си живя във фермата. Справяше се със междинна работна заплата, а ръководеше цяла страна.
Хосе Мухика (вдясно) с режисьора Емир Кустурица (Getty Images)
Човекът е бил деен герой в редиците на уругвайските партизани, прострелван е 6 пъти и прекарва 14 години в затвор – чак до 1985 година, когато страната му още веднъж става демократична.
Това е обществено.
Това не е:
Да работиш с партия от милионери, чийто водач е прочут приватизатор, имат си локални водачи от вида „ Бенчо Бенчев “, а тогавашният им водач беше сниман с часовник, който коства колкото моя апартамент. С все мазето.
И другото, което ми хрумва, е по отношение на това, с което започнахме: маскирането на популизъм зад маската на „ обществено “. Данъкът в тази ситуация е един тип избор – в случай че си платиш, няма да се забрани автомобилът ти. Ще остане в придвижване. Защото светът в действителност отива натам. Но внезапно някой реши да прави политика на гърба на открит факт, скачайки да „ брани “ на бедния българин возилото. И каруците, и те са ви благи, нали? Липсата на промени и желанието да пожалим тези, да не „ настъпим “ тези – докара до това: 2018 година по улиците на градовете ни да се търкалят талиги и коли на по 20 години, бълващи отпадък в атмосферата.
Пример:
В Париж и региона към Париж ЗАБРАНЯВАТ придвижването на остарели дизелови коли – всички, регистрирани преди 31 декември 2000 година Зоната на обсег включва столицата и 79 общини към нея, което се отнася действително за 5,61 млн. поданици. Забраната влиза в действие от 2019 година
Там не ги питат дали желаят вместо това да платят налог.
Пример II:
След 2030 година ВСИЧКИ коли с мотори с вътрешно горене се стопират в Дания. Всички. Бензин, дизел, всичко. Започват да се продават единствено електрически или с други задвижващи системи, които отделят нула нездравословни газове. И там не ги питат желаят ли вместо това налог.
*
Докато сме на тематиката с забавните позиции…
„ По мотив настояването на Асоциацията на европейските публицисти – в България да бъде наложено несъгласие върху медийния законопроект (известен като „ законът на Пеевски “), импортиран от депутатите от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, Румен Радев съобщи: „ Без бистрота и независимост на медиите не може да имаме и ефикасна антикорупционна политика. Това е извънредно значимо изискване ".
Тоест, сподели ни, че водата е мокра, а слънцето изгрява заран. Прекрасно.
Я, да напомним нещичко за свободата на медиите:
Преди няколко дни сътрудника Стефан Ташев от Breaking.bg, който всички в гилдията почитат, ни подсети за нещо, което бяхме позабравили, пък то не се случи кой знае какъв брой от дълго време. А точно, че по разпореждане на Радев служебният министър на защитата Стефан Янев уволни цялото управление на ведомствения вестник „ Българска войска “, през януари 2017 година Защото, когато още беше „ кандидат-президент “, вестникът разгласява публикация на тогавашния министър на защитата Николай Ненчев против Румен Радев, със заглавие „ Наглите неистини на един кандидат-президент “.
Ето ви една индианска мъдрост, за край:
„ Когато отсечете и последното дърво, пресушите и последната река, убиете и последното животно, ще разберете, че парите не стават за ястие “.
Искам да преразказвам: „ Когато изгоните и последния непокътнат работещ българин, ще разберете, че няма кой да ви създаде това, което желаете да си сложите в джоба, а приватизираните предприятия не стават за ястие “.
Това е Хосе Мухика (по средата), дружно с президента на Съединени американски щати Барак Обама (Getty Images)
Това е Румен Радев (вдясно) с президента на Русия Владимир Путин (Facebook/ Румен Радев)
Хората в цивилизования свят се усетиха. Малко късно, само че се усетиха. Въвеждат рестрикции за замърсителите, вкарват облекчения за зелената сила, за електрическите автомобили. Ние какво вършим?
Президентът Радев постанова несъгласие на налога на старите коли, които са измежду най-големите замърсители. Ама ние сме били желали да дишаме? Не. Популизъм да има. Сега, с риск да ядосам доста хора, ще ви кажа: маскират си популизма зад маската на нещо си „ обществено “. Социално е да не искаш да се подвигат налозите на хората. Вярно е. Никой не обича да му подвигат налозите. И аз не обичам. Само че дребната детайлност, на която ще се върнем още веднъж по-късно, е, че концепцията на този налог не е баш в събирането на средства, а най-много в прекъсването на тези коли от придвижване.
И, повярвайте ми, това е по-леката мярка: дават някакъв избор. Докато другаде, в Париж да вземем за пример, непосредствено не разрешават. Но за това – по-късно.
*
Та, популизмът ражда невероятни безумия, като това една европейска столица да е нечиста като китайски завод за коледни играчки. Да, употребявам жлъч. Не, не го намирам за смешно.
Дали може една концепция най-малко да понижим малко тоя популизъм…? Какво приказвам аз! Глупости! В страна, в която в най-големите ѝ градове, посред столицата ѝ, столица от Европейски Съюз, щъкат каруци. Каруци. Като в 19 век. И не, не за туристическа атракция, а като напълно същинско транспортно средство. Регистрирано и съответно по отношение на действителността ни. Ама грозно било, но рисково, но произшествия, затруднявал се трафикът… Е, и? А всичките тия „ ползватели “ и притежатели на талиги… носят се клюки, че били нечий изборен контингент и някой си ги пазел.
Както и да е. Това не е значимо.
*
Нека да цитираме претекстовете на президента, публикувани публично от прессекретариата му, с които той изяснява за какво постанова несъгласие:
„ Президентът показва противоречие с наредбите по отношение на:
- налога върху моторните транспортни средства, чиято уредба няма да подтиква замяната на по-старите коли с по-нови, нито ще докара до реализиране на търсения екологичен резултат. Състоянието на транспортните средства в една страна е проекция на стандарта на живот и индикатор за съществуващите обществени разслоения в нея…
… Няма и гаранции, че събраните средства от този налог ще се разходват за екологични цели “.
В някакъв подтекст, отвън времето и пространството, евентуално е прав. Само че… единствено че: главната цел на налога в тази ситуация не е да събира средства, а да СПРЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ замърсителите, само че благодарим въпреки всичко за тънкия намек, че парите ще отидат не по предопределение и че в България има корупция… ние не знаехме.
Четейки този откъс, две неща ми хрумват:
„ Социални разслоения “ а? Хм-м-м…
Никога няма да ми писне да давам за образец за подражателство тогавашния президент на Уругвай Хосе Мухика, който даряваше 90% от заплатата си за щедрост, отхвърли се от първокласната къща, която страната му оферираше, и си живя във фермата. Справяше се със междинна работна заплата, а ръководеше цяла страна.
Хосе Мухика (вдясно) с режисьора Емир Кустурица (Getty Images)
Човекът е бил деен герой в редиците на уругвайските партизани, прострелван е 6 пъти и прекарва 14 години в затвор – чак до 1985 година, когато страната му още веднъж става демократична.
Това е обществено.
Това не е:
Да работиш с партия от милионери, чийто водач е прочут приватизатор, имат си локални водачи от вида „ Бенчо Бенчев “, а тогавашният им водач беше сниман с часовник, който коства колкото моя апартамент. С все мазето.
И другото, което ми хрумва, е по отношение на това, с което започнахме: маскирането на популизъм зад маската на „ обществено “. Данъкът в тази ситуация е един тип избор – в случай че си платиш, няма да се забрани автомобилът ти. Ще остане в придвижване. Защото светът в действителност отива натам. Но внезапно някой реши да прави политика на гърба на открит факт, скачайки да „ брани “ на бедния българин возилото. И каруците, и те са ви благи, нали? Липсата на промени и желанието да пожалим тези, да не „ настъпим “ тези – докара до това: 2018 година по улиците на градовете ни да се търкалят талиги и коли на по 20 години, бълващи отпадък в атмосферата.
Пример:
В Париж и региона към Париж ЗАБРАНЯВАТ придвижването на остарели дизелови коли – всички, регистрирани преди 31 декември 2000 година Зоната на обсег включва столицата и 79 общини към нея, което се отнася действително за 5,61 млн. поданици. Забраната влиза в действие от 2019 година
Там не ги питат дали желаят вместо това да платят налог.
Пример II:
След 2030 година ВСИЧКИ коли с мотори с вътрешно горене се стопират в Дания. Всички. Бензин, дизел, всичко. Започват да се продават единствено електрически или с други задвижващи системи, които отделят нула нездравословни газове. И там не ги питат желаят ли вместо това налог.
*
Докато сме на тематиката с забавните позиции…
„ По мотив настояването на Асоциацията на европейските публицисти – в България да бъде наложено несъгласие върху медийния законопроект (известен като „ законът на Пеевски “), импортиран от депутатите от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, Румен Радев съобщи: „ Без бистрота и независимост на медиите не може да имаме и ефикасна антикорупционна политика. Това е извънредно значимо изискване ".
Тоест, сподели ни, че водата е мокра, а слънцето изгрява заран. Прекрасно.
Я, да напомним нещичко за свободата на медиите:
Преди няколко дни сътрудника Стефан Ташев от Breaking.bg, който всички в гилдията почитат, ни подсети за нещо, което бяхме позабравили, пък то не се случи кой знае какъв брой от дълго време. А точно, че по разпореждане на Радев служебният министър на защитата Стефан Янев уволни цялото управление на ведомствения вестник „ Българска войска “, през януари 2017 година Защото, когато още беше „ кандидат-президент “, вестникът разгласява публикация на тогавашния министър на защитата Николай Ненчев против Румен Радев, със заглавие „ Наглите неистини на един кандидат-президент “.
Ето ви една индианска мъдрост, за край:
„ Когато отсечете и последното дърво, пресушите и последната река, убиете и последното животно, ще разберете, че парите не стават за ястие “.
Искам да преразказвам: „ Когато изгоните и последния непокътнат работещ българин, ще разберете, че няма кой да ви създаде това, което желаете да си сложите в джоба, а приватизираните предприятия не стават за ястие “.
Това е Хосе Мухика (по средата), дружно с президента на Съединени американски щати Барак Обама (Getty Images)
Това е Румен Радев (вдясно) с президента на Русия Владимир Путин (Facebook/ Румен Радев)
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ