Страхил Делийски: Протестите са само видимата част на тлеещото недоволство, 2021 г. идва със силен заряд
Изминаващата 2020-та се оказа сложна и непредсказуема година, година на пандемия и политически земетресения в България и света. Какви са изводите - потърси за коментар политолога Страхил Делийски.
Как бихте обобщили изтичащата 2020 година в политически проект за България?
Годината стартира и ще приключи в необикновена обстановка, обвързвана с епидемията. В тази обстановка са както ръководещите, по този начин и жителите. Това не е особено единствено за България, става въпрос за една световна обстановка. Със сигурност тази обстановка постави своя отпечатък върху това, което се случи и това, което ще се случи. Тепърва предстоят интерпретациите за това какво направихме и какво не направихме – както в България, по този начин и в общ международен проект. Това може би ще бъде и залогът на огромните политически разкази идната година. Тя евентуално ще бъде отдадена на налагане на избрани тълкования на това до каква степен властта се е справила с провокациите.
Епидемията в България оголи доста проблеми, които като че ли се правехме, че не съществуват – най-много положението на здравната система. Оттук нататък главен въпрос, на който би трябвало да отговорим, е какъв вид опазване на здравето желаеме да имаме, каква е посоката на българското опазване на здравето, богатство ли е то или услуга, пациенти или клиенти сме ние и така нататък по същия метод стои и въпросът с българското опазване на здравето – какво се случва там, каква е демографската характерност на българските учители, до каква степен системата е готова, до каква степен тя съумява да включи всички деца. Отново стои въпросът за това богатство ли е образованието или сме клиенти на една система. Стоят редица въпроси на редовно ниво, на ниво на това, което сме привикнали да назоваваме систематични услуги, а в действителност това са цивилен права. В извънредно сериозна степен бяха оголени тези два казуса, видя се, че тези системи имат сериозна потребност от преосмисляне на това по какъв начин действат и по какъв начин ще действат в бъдеще.
Покрай епидемията се случи още нещо – по доста безапелационен метод се видя неналичието на задоволително престиж от страна на властта, престиж, който да спомогне за налагането на избрани ограничения. Изведнъж се оказа, че надали не отговорни за всичко, което се случва на терена на здравната епидемиологична рецесия не са ръководещите, които следва да ръководят рецесии, а отговорни са жителите, които не съблюдават ограниченията, по различен метод казано – които не слушат какво им се споделя от горната страна. Това неслушане е функционалност на ниския престиж на властта. Видя се, че когато би трябвало да се ръководи рецесия, това е доста мъчно да се случи, когато хората не имат вяра във властта. Това са главните заключения от епидемията.
Какво очаквате от 2021 година – предстоят избори?
Освен епидемията, митингите също белязаха отминаващата година и ще дадат отражение за идната. Протестите бяха единствено забележимата част на тлеещото изпод неодобрение, на чувството на нарушен публичен контракт сред власт и жители. Това са дълбочинни процеси, трайни положения, които няма да се решат със прекъсването на митингите или с едни избори. Това е една обществена динамичност, която, в случай че не бъде регистрирана от идващите претенденти за власт, не ни чакат постоянни времена. Догодина имаме освен парламентарни, а и президентски избори. Това прави идната година извънредно мощно заредена откъм политически заряд, което значи, че можем да чакаме по-емоционално заредено държание от страна на политическите играчи.
Отвъд съответните резултати от изборите, това което ще се случи, е, че ще имаме изменена конструкция на политическото посланичество. При всички положения това ще наложи избрани императиви на тези, които ще ръководят. Съставянето на болшинства надали ще бъде елементарно, още повече че на идващото парламентарно болшинство, което ще излъчи кабинет, ще му се наложи не просто да отговори на условията на политическата аритметика, а ще би трябвало доста ясно и изрично да потърси висока степен на легитимност в обществото. Това значи да е ясно какво ще прави, кой ще го прави, да са ясни процедурите, през които се сформира кабинетът, да са транспарантни, ясни и открити механизмите на взимане на решения. С други думи, идващото болшинство в Народното събрание няма да може да си разреши да влезе в това, с което сме привикнали до момента, без значение какъв е форматът.
Имаме две хипотези. Ако се сформира безапелационно образуван и необорим кабинет, можем да влезем в прочут цикъл на непоклатимост. И назад – в случай че тръгнем по аритметичния табиет, към вероятния кабинет, можем да влезем да влезем в интервал на политическа неустойчивост, което не е толкоз неприятно в последна сметка. Не бива да се опасяваме от това да влезем в един непрекъснат цикъл на избори.
По материала работиха Галя Георгиева и Константин Веков
Как бихте обобщили изтичащата 2020 година в политически проект за България?
Годината стартира и ще приключи в необикновена обстановка, обвързвана с епидемията. В тази обстановка са както ръководещите, по този начин и жителите. Това не е особено единствено за България, става въпрос за една световна обстановка. Със сигурност тази обстановка постави своя отпечатък върху това, което се случи и това, което ще се случи. Тепърва предстоят интерпретациите за това какво направихме и какво не направихме – както в България, по този начин и в общ международен проект. Това може би ще бъде и залогът на огромните политически разкази идната година. Тя евентуално ще бъде отдадена на налагане на избрани тълкования на това до каква степен властта се е справила с провокациите.
Епидемията в България оголи доста проблеми, които като че ли се правехме, че не съществуват – най-много положението на здравната система. Оттук нататък главен въпрос, на който би трябвало да отговорим, е какъв вид опазване на здравето желаеме да имаме, каква е посоката на българското опазване на здравето, богатство ли е то или услуга, пациенти или клиенти сме ние и така нататък по същия метод стои и въпросът с българското опазване на здравето – какво се случва там, каква е демографската характерност на българските учители, до каква степен системата е готова, до каква степен тя съумява да включи всички деца. Отново стои въпросът за това богатство ли е образованието или сме клиенти на една система. Стоят редица въпроси на редовно ниво, на ниво на това, което сме привикнали да назоваваме систематични услуги, а в действителност това са цивилен права. В извънредно сериозна степен бяха оголени тези два казуса, видя се, че тези системи имат сериозна потребност от преосмисляне на това по какъв начин действат и по какъв начин ще действат в бъдеще.
Покрай епидемията се случи още нещо – по доста безапелационен метод се видя неналичието на задоволително престиж от страна на властта, престиж, който да спомогне за налагането на избрани ограничения. Изведнъж се оказа, че надали не отговорни за всичко, което се случва на терена на здравната епидемиологична рецесия не са ръководещите, които следва да ръководят рецесии, а отговорни са жителите, които не съблюдават ограниченията, по различен метод казано – които не слушат какво им се споделя от горната страна. Това неслушане е функционалност на ниския престиж на властта. Видя се, че когато би трябвало да се ръководи рецесия, това е доста мъчно да се случи, когато хората не имат вяра във властта. Това са главните заключения от епидемията.
Какво очаквате от 2021 година – предстоят избори?
Освен епидемията, митингите също белязаха отминаващата година и ще дадат отражение за идната. Протестите бяха единствено забележимата част на тлеещото изпод неодобрение, на чувството на нарушен публичен контракт сред власт и жители. Това са дълбочинни процеси, трайни положения, които няма да се решат със прекъсването на митингите или с едни избори. Това е една обществена динамичност, която, в случай че не бъде регистрирана от идващите претенденти за власт, не ни чакат постоянни времена. Догодина имаме освен парламентарни, а и президентски избори. Това прави идната година извънредно мощно заредена откъм политически заряд, което значи, че можем да чакаме по-емоционално заредено държание от страна на политическите играчи.
Отвъд съответните резултати от изборите, това което ще се случи, е, че ще имаме изменена конструкция на политическото посланичество. При всички положения това ще наложи избрани императиви на тези, които ще ръководят. Съставянето на болшинства надали ще бъде елементарно, още повече че на идващото парламентарно болшинство, което ще излъчи кабинет, ще му се наложи не просто да отговори на условията на политическата аритметика, а ще би трябвало доста ясно и изрично да потърси висока степен на легитимност в обществото. Това значи да е ясно какво ще прави, кой ще го прави, да са ясни процедурите, през които се сформира кабинетът, да са транспарантни, ясни и открити механизмите на взимане на решения. С други думи, идващото болшинство в Народното събрание няма да може да си разреши да влезе в това, с което сме привикнали до момента, без значение какъв е форматът.
Имаме две хипотези. Ако се сформира безапелационно образуван и необорим кабинет, можем да влезем в прочут цикъл на непоклатимост. И назад – в случай че тръгнем по аритметичния табиет, към вероятния кабинет, можем да влезем да влезем в интервал на политическа неустойчивост, което не е толкоз неприятно в последна сметка. Не бива да се опасяваме от това да влезем в един непрекъснат цикъл на избори.
По материала работиха Галя Георгиева и Константин Веков
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ