Изминалата седмица бе поредната, в която музикантите от Българското национално

...
Изминалата седмица бе поредната, в която музикантите от Българското национално
Коментари Харесай

За кривото стъкло, през което от МС се виждат протестите

Изминалата седмица бе следващата, в която музикантите от Българското национално радио стачкуваха с искане за почтено възнаграждение на труда им. Причината, която събра създателите от Симфоничния оркестър, Смесения хор, Биг бенда и Оркестъра за национална музика към БНР в началото под прозорците на Министерски съвет, а след това пред западните водачи, гостуващи у нас, е до болежка познатият факт, че в България изборът на специалност, чийто плод не е част от стокооборота и не се прави оценка с пазарните трендове, рано или късно ще те изправи пред избора да останеш или не. Да не останеш в специалността и да я замениш с някоя " по-оборотна ". Или да останеш в нея, само че да обогатиш с гения си друга страна, осъзнала, че съществуват сфери на човешкото себеизразяване, в които водеща е не създадената " стока " и съответната й цена, а импулсът, създаващ непреходни полезности.

За някои митингите на музикантите от Националното радио бяха следващите, в които " едни мрънкащи " хора желаеха едни пари. Други даже и не схванаха за тях, тъй като нямаше затворени автомагистрали, изхвърлена стока пред министерствата, " ритуално пушене " пред прозорците на властта, ултиматуми или закани.

Някъде към митингите на музикантите от националното радио, на жълтите павета излязоха и медицинските сестри, а повода бе същата. Отново почтено възнаграждение за несъмнено заслужен труд, който от години е изтласкан надалеч от очите на властта. За тези митинги също не се чу доста, тъй като още веднъж нямаше блокирани автомагистрали и изхвърлени стока, а единствено заслужено гледище за почитание на специалност, призвана да се грижи за човешкото здраве.

Това, което обаче получиха и музикантите, и сестрите от тези, към които бяха отправени настояванията им, бе леден и ядовит пестник. Тонът, с който им бе отговорено, бе подобен - на първите бе казано, че задължението на властта опира до предоставяне на дотация, а на вторите, че отношението към тях завършва с раздаването на съответните средства за съответните отраслови институции.

В хладния управнически отзив не би имало нищо толкоз необичайно, в случай че дни след митингите на музикантите и медицинските сестри, същата тази власт не отвори по напълно друг метод очите си в отговор на настояванията на транспортния отрасъл, скочил против измененията, предлагани от френския президент Макрон. След обсада от десетки ТИР-ове в столицата, с която западните водачи бяха посрещани у нас, кабинетът се ангажира внезапно с проблемите на превозвачите, като организира незабавна среща с техни представители, а министър председателят даде обещание персонална среща както с френския държавен глава, по този начин и с немския канцлер. В това държание също не би имало нищо необичайно, то даже би било да се одобри за отбрана на националния интерес през правата на един бранш, в който работят хиляди, в случай че контрастът, демонстриран пред цели две други класи, не бе по този начин очевиден.

Премиерът нееднократно е отсичал, че " не може всеки, който желае пари, да идва под прозорците на държавното управление ". След такава безапелационна позиция би следвало той да има и изрично отношение към всички, които дръзнат да изискат нещо под прозорците, къщата или колата му. Очевидно обаче какво ще е отношението на властта към следващия митинг, зависи освен от това кой го провежда, а и какви опасности носи той. Защото, съгласете се, държавният уред няма да изпита огромни неудобства, в случай че един или четирите оркестъра на БНР преустановят работа. Може би няма да изпита и толкоз огромни разтърсвания, в случай че 26 000-те останали у нас медицински сестри решат заедно да изоставен. Техните колежки по този начин или другояче към този момент няколко десетилетия го вършат стабилно, а самолетите, с които емигрират, необезпокоявано минават над прозорците на властта. Когато обаче съществува риск митингът на един бранш да блокира естествения темп на града с неразбираемо какво развиване и то пред очите на знатните европейски посетители, тогава за властта проблем има. Тогава се търси и решение.

Този двоен критерий обаче повдига значително въпроси, които никога не опират до това кой е " по-по-най " или чий труд е по важен. Те обаче опират до това дали когато си най-отгоре на политическия хоризонт, имаш право да затваряш " прозорците " си за едни, а да ги държиш постоянно отворени за други? Имаш ли право обществено да неглижираш дългогодишните проблеми на няколко класи, чиито опит, умения и познания биха ги " продали " повече от елементарно на Запад, а да демонстрираш интерес и търсене на решения, единствено за тези, които имат манталитета и способа да заявят ползи силово? И лансирайки една позиция по кардинални въпроси, само че показвайки безпринципно отношение в разнообразни обстановки, не заявяваш ли намерено, че за едни страната е майка, а за други мащеха?

И в случай че отговорът на всичко това е " да ", то тогава би трябвало да приемем, че казусът ни е доста по-страшен от двойния критерий. Проблемът ни се крие в безспорната липса на грижа, интерес и визия за огромна част от членовете на едно общество, чийто труд не се мери с няколко километъра бетон или пренесена стока, а с резултат, без който същото това общество не би могло да продължи да бъде определяно за такова. Протест за това обаче едва ли ще има....
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР