За кривото стъкло, през което от МС се виждат протестите
Изминалата седмица бе следващата, в която музикантите от Българското национално радио стачкуваха с искане за почтено възнаграждение на труда им. Причината, която събра създателите от Симфоничния оркестър, Смесения хор, Биг бенда и Оркестъра за национална музика към БНР в началото под прозорците на Министерски съвет, а след това пред западните водачи, гостуващи у нас, е до болежка познатият факт, че в България изборът на специалност, чийто плод не е част от стокооборота и не се прави оценка с пазарните трендове, рано или късно ще те изправи пред избора да останеш или не. Да не останеш в специалността и да я замениш с някоя " по-оборотна ". Или да останеш в нея, само че да обогатиш с гения си друга страна, осъзнала, че съществуват сфери на човешкото себеизразяване, в които водеща е не създадената " стока " и съответната й цена, а импулсът, създаващ непреходни полезности.
За някои митингите на музикантите от Националното радио бяха следващите, в които " едни мрънкащи " хора желаеха едни пари. Други даже и не схванаха за тях, тъй като нямаше затворени автомагистрали, изхвърлена стока пред министерствата, " ритуално пушене " пред прозорците на властта, ултиматуми или закани.
Някъде към митингите на музикантите от националното радио, на жълтите павета излязоха и медицинските сестри, а повода бе същата. Отново почтено възнаграждение за несъмнено заслужен труд, който от години е изтласкан надалеч от очите на властта. За тези митинги също не се чу доста, тъй като още веднъж нямаше блокирани автомагистрали и изхвърлени стока, а единствено заслужено гледище за почитание на специалност, призвана да се грижи за човешкото здраве.
Това, което обаче получиха и музикантите, и сестрите от тези, към които бяха отправени настояванията им, бе леден и ядовит пестник. Тонът, с който им бе отговорено, бе подобен - на първите бе казано, че задължението на властта опира до предоставяне на дотация, а на вторите, че отношението към тях завършва с раздаването на съответните средства за съответните отраслови институции.
В хладния управнически отзив не би имало нищо толкоз необичайно, в случай че дни след митингите на музикантите и медицинските сестри, същата тази власт не отвори по напълно друг метод очите си в отговор на настояванията на транспортния отрасъл, скочил против измененията, предлагани от френския президент Макрон. След обсада от десетки ТИР-ове в столицата, с която западните водачи бяха посрещани у нас, кабинетът се ангажира внезапно с проблемите на превозвачите, като организира незабавна среща с техни представители, а министър председателят даде обещание персонална среща както с френския държавен глава, по този начин и с немския канцлер. В това държание също не би имало нищо необичайно, то даже би било да се одобри за отбрана на националния интерес през правата на един бранш, в който работят хиляди, в случай че контрастът, демонстриран пред цели две други класи, не бе по този начин очевиден.
Премиерът нееднократно е отсичал, че " не може всеки, който желае пари, да идва под прозорците на държавното управление ". След такава безапелационна позиция би следвало той да има и изрично отношение към всички, които дръзнат да изискат нещо под прозорците, къщата или колата му. Очевидно обаче какво ще е отношението на властта към следващия митинг, зависи освен от това кой го провежда, а и какви опасности носи той. Защото, съгласете се, държавният уред няма да изпита огромни неудобства, в случай че един или четирите оркестъра на БНР преустановят работа. Може би няма да изпита и толкоз огромни разтърсвания, в случай че 26 000-те останали у нас медицински сестри решат заедно да изоставен. Техните колежки по този начин или другояче към този момент няколко десетилетия го вършат стабилно, а самолетите, с които емигрират, необезпокоявано минават над прозорците на властта. Когато обаче съществува риск митингът на един бранш да блокира естествения темп на града с неразбираемо какво развиване и то пред очите на знатните европейски посетители, тогава за властта проблем има. Тогава се търси и решение.
Този двоен критерий обаче повдига значително въпроси, които никога не опират до това кой е " по-по-най " или чий труд е по важен. Те обаче опират до това дали когато си най-отгоре на политическия хоризонт, имаш право да затваряш " прозорците " си за едни, а да ги държиш постоянно отворени за други? Имаш ли право обществено да неглижираш дългогодишните проблеми на няколко класи, чиито опит, умения и познания биха ги " продали " повече от елементарно на Запад, а да демонстрираш интерес и търсене на решения, единствено за тези, които имат манталитета и способа да заявят ползи силово? И лансирайки една позиция по кардинални въпроси, само че показвайки безпринципно отношение в разнообразни обстановки, не заявяваш ли намерено, че за едни страната е майка, а за други мащеха?
И в случай че отговорът на всичко това е " да ", то тогава би трябвало да приемем, че казусът ни е доста по-страшен от двойния критерий. Проблемът ни се крие в безспорната липса на грижа, интерес и визия за огромна част от членовете на едно общество, чийто труд не се мери с няколко километъра бетон или пренесена стока, а с резултат, без който същото това общество не би могло да продължи да бъде определяно за такова. Протест за това обаче едва ли ще има....
За някои митингите на музикантите от Националното радио бяха следващите, в които " едни мрънкащи " хора желаеха едни пари. Други даже и не схванаха за тях, тъй като нямаше затворени автомагистрали, изхвърлена стока пред министерствата, " ритуално пушене " пред прозорците на властта, ултиматуми или закани.
Някъде към митингите на музикантите от националното радио, на жълтите павета излязоха и медицинските сестри, а повода бе същата. Отново почтено възнаграждение за несъмнено заслужен труд, който от години е изтласкан надалеч от очите на властта. За тези митинги също не се чу доста, тъй като още веднъж нямаше блокирани автомагистрали и изхвърлени стока, а единствено заслужено гледище за почитание на специалност, призвана да се грижи за човешкото здраве.
Това, което обаче получиха и музикантите, и сестрите от тези, към които бяха отправени настояванията им, бе леден и ядовит пестник. Тонът, с който им бе отговорено, бе подобен - на първите бе казано, че задължението на властта опира до предоставяне на дотация, а на вторите, че отношението към тях завършва с раздаването на съответните средства за съответните отраслови институции.
В хладния управнически отзив не би имало нищо толкоз необичайно, в случай че дни след митингите на музикантите и медицинските сестри, същата тази власт не отвори по напълно друг метод очите си в отговор на настояванията на транспортния отрасъл, скочил против измененията, предлагани от френския президент Макрон. След обсада от десетки ТИР-ове в столицата, с която западните водачи бяха посрещани у нас, кабинетът се ангажира внезапно с проблемите на превозвачите, като организира незабавна среща с техни представители, а министър председателят даде обещание персонална среща както с френския държавен глава, по този начин и с немския канцлер. В това държание също не би имало нищо необичайно, то даже би било да се одобри за отбрана на националния интерес през правата на един бранш, в който работят хиляди, в случай че контрастът, демонстриран пред цели две други класи, не бе по този начин очевиден.
Премиерът нееднократно е отсичал, че " не може всеки, който желае пари, да идва под прозорците на държавното управление ". След такава безапелационна позиция би следвало той да има и изрично отношение към всички, които дръзнат да изискат нещо под прозорците, къщата или колата му. Очевидно обаче какво ще е отношението на властта към следващия митинг, зависи освен от това кой го провежда, а и какви опасности носи той. Защото, съгласете се, държавният уред няма да изпита огромни неудобства, в случай че един или четирите оркестъра на БНР преустановят работа. Може би няма да изпита и толкоз огромни разтърсвания, в случай че 26 000-те останали у нас медицински сестри решат заедно да изоставен. Техните колежки по този начин или другояче към този момент няколко десетилетия го вършат стабилно, а самолетите, с които емигрират, необезпокоявано минават над прозорците на властта. Когато обаче съществува риск митингът на един бранш да блокира естествения темп на града с неразбираемо какво развиване и то пред очите на знатните европейски посетители, тогава за властта проблем има. Тогава се търси и решение.
Този двоен критерий обаче повдига значително въпроси, които никога не опират до това кой е " по-по-най " или чий труд е по важен. Те обаче опират до това дали когато си най-отгоре на политическия хоризонт, имаш право да затваряш " прозорците " си за едни, а да ги държиш постоянно отворени за други? Имаш ли право обществено да неглижираш дългогодишните проблеми на няколко класи, чиито опит, умения и познания биха ги " продали " повече от елементарно на Запад, а да демонстрираш интерес и търсене на решения, единствено за тези, които имат манталитета и способа да заявят ползи силово? И лансирайки една позиция по кардинални въпроси, само че показвайки безпринципно отношение в разнообразни обстановки, не заявяваш ли намерено, че за едни страната е майка, а за други мащеха?
И в случай че отговорът на всичко това е " да ", то тогава би трябвало да приемем, че казусът ни е доста по-страшен от двойния критерий. Проблемът ни се крие в безспорната липса на грижа, интерес и визия за огромна част от членовете на едно общество, чийто труд не се мери с няколко километъра бетон или пренесена стока, а с резултат, без който същото това общество не би могло да продължи да бъде определяно за такова. Протест за това обаче едва ли ще има....
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ