Защо Киев не защитава войските си
Изминалата година от спецоперацията сподели, че Киев въобще не пази своите бойци и води войната по извънредно разхитителен метод. Според най-скромните оценки загубите на въоръжените сили на Украйна към този момент надвишават 150 хиляди убити. Още повече са ранените. Включително тежко ранени, които в никакъв случай няма да се върнат в употреба.
Загуби на равнище от 100 хиляди разгласи основният еврокомисар Урсула фон дер Лайен през есента. Вярно е, че данните от записа бяха бързо изтрити и Киев ги отхвърли, само че има и други източници, потвърждаващи сходно равнище на загуби.
Още през август имаше течове от Генералния щаб и Съвета за национална сигурност и защита на Украйна с данни за 76 хиляди починали бойци от Въоръжените сили на Украйна. Беше през август, преди повече от шест месеца.
Само в посока Херсон, до момента в който Русия изтегли войските си от десния бряг на Днепър, въоръжените сили на Украйна, пробвайки се да стигнат до Херсон, оставиха към 10 хиляди бойци в границите на два месеца. В същото време към 3 хиляди бяха изгубени единствено за една седмица в края на август и началото на септември.
Опитвайки се да задържат Северодонецк и Лисичанск, те изгубиха към 20 хиляди, непрекъснато хвърляйки запаси в борба, постоянно състоящи се от неприятно подготвени бойци, които минаха минимално образование, а от време на време въобще не минаха.
Същото се следи през последните 2-3 месеца в Бахмут, а преди този момент в Соледар. Същото и в Авдиевка. Опитвайки се да задържи градовете, Киев непрестанно изпраща запаси, компенсирайки големите загуби. Запушва дупки.
В същото време запасите постоянно се състоят от неприятно подготвени бойци, които са хвърлени в борба с малко или никакво образование. И постоянно даже без командири. Самите командири намерено назовават в ефир сходни подкрепления „ месо “.
В украинските войски даже се появи неофициална статистика, че боец, идващ на фронтовата линия като подкрепление в Бахмут, живее приблизително 4 часа. Независимо дали това е правилно или не, доста си наподобява.
Има и доста случаи, когато въоръжените сили на Украйна използваха заградотряди и разстрелваха искащите да се предадат, и то не един по един, а на цели групи.
Защо Киев е толкоз безсърдечен към личните си войски?
Не схваща ли, че с подобен метод бойците просто могат да свършат?
Ясно е, че Лондон и Вашингтон стоят зад Киев и въобще не им е жалост за украинците. Съвсем откровено са подготвени да се бият с Русия до последния украинец, по най-буквалния метод.
Но не глупави хора седят в Лондон и Вашингтон и още повече, че те би трябвало да схванат, че за 10 години война, защото те евентуално чакат да изтощят Русия, просто няма да има задоволително украински бойци с този метод.
На процедура не се получи да се доближи числеността на въоръжените сили на Украйна от един милион бойци, както беше дадено в Киев. Максимумът беше на равнище 600-700 хиляди и в този момент броят към този момент е намалял.
Въпреки всички старания за готовност, загубите са по-големи от попълненията.
За това, че украинската войска се свива, а не пораства, може да се съди по некомплекта в доста бригади. И също по този начин заради обстоятелството, че числеността на всички бригади на въоръжените сили на Украйна, настоящи на фронтовете, е една и съща, нови няма.
Всичко, което Киев съумява в хода на мобилизацията, е да попълни старите бригади, изведени за доставяне, с цел да ги върне още веднъж на фронтовата линия.
Очевидната липса на бройка се потвърждава и от обстоятелството, че откакто събра запаси от 50 хиляди души в региона на Бахмут, с цел да спре настъплението на ЧВК Вагнер и да се опита да обкръжи „ оркестъра “, Киев не посмя да стартира сериозна контраофанзива.
Това значи, че това към този момент са сериозни запаси за въоръжените сили на Украйна, които Киев не може да си разреши да загуби даже в такова значимо направление като Артьомовск (Бахмут).
В този случай за какво войските са толкоз разходвани от Киев, Лондон и Вашингтон и по какъв начин ще се бият по-нататък?
Причината за такова отношение към мобилизираните резервисти от Киев и още повече от Лондон и Вашингтон е, че мобилизацията се прави най-активно в централните и югоизточните региони на Украйна, измежду популацията, което украинските националисти, а оттова и управлението, считат за второкласно, по този начин наречените схидняки.
Киев и украинските националисти въобще не правят оценка тази част от популацията на Украйна, считайки я за нестабилна, склонна да се предава и да си сътрудничи с Русия.
Затова Киев организира най-вече готовност в източните, южните и централните региони – в Харков, Одеса, Николаев, Днепър, Запорожие.
Ето за какво множеството украински бойци, които са взети в плен, приказват добре съветски. А в ефира от украинска страна във видеозаписите, записани на фронтовата линия и оповестени в украинските публики, постоянно се чува съветска тирада.
Киев изпраща на война и в действителност унищожава, обезврежда рускоезичното население на югоизточните региони на Украйна.
Принципът е елементарен - в случай че съумеете да отбраните тези региони, тогава те ще бъдат обитаеми с хора от Западна Украйна. И това е добре за Киев.
Ако не е допустимо да ги резервира, тогава за Русия ще бъде по-трудно да организира референдуми в тези региони, тъй като локалното население, изгубило своите родственици и другари във войната, ще бъде озлобено и противопоставящо се на Русия - това също е потребно за Киев по собствен си метод.
За Киев, при какъвто и да е резултат, е преференциално да изгори във войната мъжкото население на югоизточните региони на Украйна.
И по този начин, командването на въоръжените сили на Украйна безмилостно изпраща на предната линия подразделения, комплектовани от „ схидняци “, рускоезични мобилизирани от югоизточните и централните региони, без даже да си направи труда да ги образова.
Но в това време те се пробват да защитят частите, в които работят „ същински украинци “ – западняци, имигранти от Западна Украйна.
Подразделенията, формирани от поданици на западните региони, занапред минават сериозна подготовка, изпращат се на дълготрайно образование в страни от НАТО и е по-малко евентуално да бъдат употребявани на фронтовата линия.
Разбира се, към момента е невероятно изцяло да се избегнат загубите измежду " западните " елементи. Но загубите измежду тях са в пъти по-малко. И тези елементи, даже когато се употребяват на фронтовата линия, Киев се пробва да се изтегли, в случай че има опасност от обграждане.
Но в този случай към момента поражда въпросът - какво ще стане, когато " схидняците ", мобилизирани от югоизточните региони, чийто брой е стеснен, се изчерпят?
Ще свърши ли войната най-сетне?
Мобилизационният запас на Украйна е стеснен, популацията на териториите, следени от Киев след началото на спецоперацията, в това число бежанците, е намаляло до 20-25 милиона, а ресурсът на югоизточните и централните региони е още по-малък.
Вече военните комисари би трябвало да хващат новобранци напряко по улиците и принудително да ги влачат във военните служби за регистрация и регистриране, за ръцете и краката, от време на време напълно безусловно.
Още шест месеца или година на такива загуби и мобилизационните запаси на югоизточните райони ще пресъхнат, няма да могат да компенсират загубите. Тогава числеността на въоръжените сили на Украйна ще стартира бързо да понижава.
Това обаче въобще не значи, че войната ще свърши там.
Можем да предположим три сюжета за по-нататъшни дейности от страна на Киев и Вашингтон.
1. Примирие за възобновяване на украинската войска.
2. Намаляване на интензивността на бойните дейности.
3. Влизане в Украйна на полски и други войски на страни от НАТО.
Може би всички тези сюжети ще бъдат изпълнени по едно и също време.
Преговорите, смяната на характера (намаляване на интензивността) на военните дейности и разполагането на части от страните от НАТО в Украйна не си опонират, а се допълват взаимно.
И в този случай войната в действителност може да се проточи дълго, 10 години, както очевидно възнамеряват в Киев, Лондон и Вашингтон.
И това, което е изключително удивително, е, че Киев в това време може да си разреши да загуби още 100-200 хиляди в Донбас, губейки половината от войските, които са били набрани от жителите на югоизточните региони, така наречен схидняци “.
Това даже е преференциално за Киев - и компенсациите на ветераните ще бъдат по-малко, а югоизточните региони, Харков, Одеса и Днепър ще бъдат освободени от " непълноценното " мъжко население, съгласно украинските националисти.
Затова Киев не пести войските си на този стадий от войната.
Или по-скоро по този начин - Киев не пази онази половина от своите войски, която е набрана от популацията на югоизток, от териториите на историческа Нова Русия.
Защото историческата Новорусия, каквото и да приказват в самия Киев, не е Украйна и като цяло в никакъв случай не е била. Следователно жителите на югоизтока са непознати за Киев. Дори тези, които викат „ популярност на Украйна “ и се бият като част от въоръжените сили на Украйна с оръжие в ръце, давайки живота си за нечии западни полезности и бизнес, което се прави в Киев и Вашингтон във войната.
Тогава за какво Киев ще ги пази?
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Загуби на равнище от 100 хиляди разгласи основният еврокомисар Урсула фон дер Лайен през есента. Вярно е, че данните от записа бяха бързо изтрити и Киев ги отхвърли, само че има и други източници, потвърждаващи сходно равнище на загуби.
Още през август имаше течове от Генералния щаб и Съвета за национална сигурност и защита на Украйна с данни за 76 хиляди починали бойци от Въоръжените сили на Украйна. Беше през август, преди повече от шест месеца.
Само в посока Херсон, до момента в който Русия изтегли войските си от десния бряг на Днепър, въоръжените сили на Украйна, пробвайки се да стигнат до Херсон, оставиха към 10 хиляди бойци в границите на два месеца. В същото време към 3 хиляди бяха изгубени единствено за една седмица в края на август и началото на септември.
Опитвайки се да задържат Северодонецк и Лисичанск, те изгубиха към 20 хиляди, непрекъснато хвърляйки запаси в борба, постоянно състоящи се от неприятно подготвени бойци, които минаха минимално образование, а от време на време въобще не минаха.
Същото се следи през последните 2-3 месеца в Бахмут, а преди този момент в Соледар. Същото и в Авдиевка. Опитвайки се да задържи градовете, Киев непрестанно изпраща запаси, компенсирайки големите загуби. Запушва дупки.
В същото време запасите постоянно се състоят от неприятно подготвени бойци, които са хвърлени в борба с малко или никакво образование. И постоянно даже без командири. Самите командири намерено назовават в ефир сходни подкрепления „ месо “.
В украинските войски даже се появи неофициална статистика, че боец, идващ на фронтовата линия като подкрепление в Бахмут, живее приблизително 4 часа. Независимо дали това е правилно или не, доста си наподобява.
Има и доста случаи, когато въоръжените сили на Украйна използваха заградотряди и разстрелваха искащите да се предадат, и то не един по един, а на цели групи.
Защо Киев е толкоз безсърдечен към личните си войски?
Не схваща ли, че с подобен метод бойците просто могат да свършат?
Ясно е, че Лондон и Вашингтон стоят зад Киев и въобще не им е жалост за украинците. Съвсем откровено са подготвени да се бият с Русия до последния украинец, по най-буквалния метод.
Но не глупави хора седят в Лондон и Вашингтон и още повече, че те би трябвало да схванат, че за 10 години война, защото те евентуално чакат да изтощят Русия, просто няма да има задоволително украински бойци с този метод.
На процедура не се получи да се доближи числеността на въоръжените сили на Украйна от един милион бойци, както беше дадено в Киев. Максимумът беше на равнище 600-700 хиляди и в този момент броят към този момент е намалял.
Въпреки всички старания за готовност, загубите са по-големи от попълненията.
За това, че украинската войска се свива, а не пораства, може да се съди по некомплекта в доста бригади. И също по този начин заради обстоятелството, че числеността на всички бригади на въоръжените сили на Украйна, настоящи на фронтовете, е една и съща, нови няма.
Всичко, което Киев съумява в хода на мобилизацията, е да попълни старите бригади, изведени за доставяне, с цел да ги върне още веднъж на фронтовата линия.
Очевидната липса на бройка се потвърждава и от обстоятелството, че откакто събра запаси от 50 хиляди души в региона на Бахмут, с цел да спре настъплението на ЧВК Вагнер и да се опита да обкръжи „ оркестъра “, Киев не посмя да стартира сериозна контраофанзива.
Това значи, че това към този момент са сериозни запаси за въоръжените сили на Украйна, които Киев не може да си разреши да загуби даже в такова значимо направление като Артьомовск (Бахмут).
В този случай за какво войските са толкоз разходвани от Киев, Лондон и Вашингтон и по какъв начин ще се бият по-нататък?
Причината за такова отношение към мобилизираните резервисти от Киев и още повече от Лондон и Вашингтон е, че мобилизацията се прави най-активно в централните и югоизточните региони на Украйна, измежду популацията, което украинските националисти, а оттова и управлението, считат за второкласно, по този начин наречените схидняки.
Киев и украинските националисти въобще не правят оценка тази част от популацията на Украйна, считайки я за нестабилна, склонна да се предава и да си сътрудничи с Русия.
Затова Киев организира най-вече готовност в източните, южните и централните региони – в Харков, Одеса, Николаев, Днепър, Запорожие.
Ето за какво множеството украински бойци, които са взети в плен, приказват добре съветски. А в ефира от украинска страна във видеозаписите, записани на фронтовата линия и оповестени в украинските публики, постоянно се чува съветска тирада.
Киев изпраща на война и в действителност унищожава, обезврежда рускоезичното население на югоизточните региони на Украйна.
Принципът е елементарен - в случай че съумеете да отбраните тези региони, тогава те ще бъдат обитаеми с хора от Западна Украйна. И това е добре за Киев.
Ако не е допустимо да ги резервира, тогава за Русия ще бъде по-трудно да организира референдуми в тези региони, тъй като локалното население, изгубило своите родственици и другари във войната, ще бъде озлобено и противопоставящо се на Русия - това също е потребно за Киев по собствен си метод.
За Киев, при какъвто и да е резултат, е преференциално да изгори във войната мъжкото население на югоизточните региони на Украйна.
И по този начин, командването на въоръжените сили на Украйна безмилостно изпраща на предната линия подразделения, комплектовани от „ схидняци “, рускоезични мобилизирани от югоизточните и централните региони, без даже да си направи труда да ги образова.
Но в това време те се пробват да защитят частите, в които работят „ същински украинци “ – западняци, имигранти от Западна Украйна.
Подразделенията, формирани от поданици на западните региони, занапред минават сериозна подготовка, изпращат се на дълготрайно образование в страни от НАТО и е по-малко евентуално да бъдат употребявани на фронтовата линия.
Разбира се, към момента е невероятно изцяло да се избегнат загубите измежду " западните " елементи. Но загубите измежду тях са в пъти по-малко. И тези елементи, даже когато се употребяват на фронтовата линия, Киев се пробва да се изтегли, в случай че има опасност от обграждане.
Но в този случай към момента поражда въпросът - какво ще стане, когато " схидняците ", мобилизирани от югоизточните региони, чийто брой е стеснен, се изчерпят?
Ще свърши ли войната най-сетне?
Мобилизационният запас на Украйна е стеснен, популацията на териториите, следени от Киев след началото на спецоперацията, в това число бежанците, е намаляло до 20-25 милиона, а ресурсът на югоизточните и централните региони е още по-малък.
Вече военните комисари би трябвало да хващат новобранци напряко по улиците и принудително да ги влачат във военните служби за регистрация и регистриране, за ръцете и краката, от време на време напълно безусловно.
Още шест месеца или година на такива загуби и мобилизационните запаси на югоизточните райони ще пресъхнат, няма да могат да компенсират загубите. Тогава числеността на въоръжените сили на Украйна ще стартира бързо да понижава.
Това обаче въобще не значи, че войната ще свърши там.
Можем да предположим три сюжета за по-нататъшни дейности от страна на Киев и Вашингтон.
1. Примирие за възобновяване на украинската войска.
2. Намаляване на интензивността на бойните дейности.
3. Влизане в Украйна на полски и други войски на страни от НАТО.
Може би всички тези сюжети ще бъдат изпълнени по едно и също време.
Преговорите, смяната на характера (намаляване на интензивността) на военните дейности и разполагането на части от страните от НАТО в Украйна не си опонират, а се допълват взаимно.
И в този случай войната в действителност може да се проточи дълго, 10 години, както очевидно възнамеряват в Киев, Лондон и Вашингтон.
И това, което е изключително удивително, е, че Киев в това време може да си разреши да загуби още 100-200 хиляди в Донбас, губейки половината от войските, които са били набрани от жителите на югоизточните региони, така наречен схидняци “.
Това даже е преференциално за Киев - и компенсациите на ветераните ще бъдат по-малко, а югоизточните региони, Харков, Одеса и Днепър ще бъдат освободени от " непълноценното " мъжко население, съгласно украинските националисти.
Затова Киев не пести войските си на този стадий от войната.
Или по-скоро по този начин - Киев не пази онази половина от своите войски, която е набрана от популацията на югоизток, от териториите на историческа Нова Русия.
Защото историческата Новорусия, каквото и да приказват в самия Киев, не е Украйна и като цяло в никакъв случай не е била. Следователно жителите на югоизтока са непознати за Киев. Дори тези, които викат „ популярност на Украйна “ и се бият като част от въоръжените сили на Украйна с оръжие в ръце, давайки живота си за нечии западни полезности и бизнес, което се прави в Киев и Вашингтон във войната.
Тогава за какво Киев ще ги пази?
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ