Изминалата 2022 година ще остане в историята с едно от

Изминалата 2022 година ще остане в историята с едно от най-мощните обезценявания на лв.. Българската валута скоро може и да не бъде в обращение, но инфлацията, която годината донесе. със несъмнено ще остане за дълго в спомените на нацията. 
Прочетете още
Най-високата инфлация на годишна база бе записана през септември, когато показателят на потребителските цени по отношение на септември 2021 регистрира покачване от 18.7%. Последни сходни стойности е имало през 1998 година. 

Рекордната инфлация стартира от внезапното покачване на цените на тока за бизнеса, на газа, както и на горивата, а формалната причина за повишаване бе войната. Производствените разноски на бизнеса скочиха неимоверно и поради някои първични материали - дървесина, метал, и така нататък Пандемията и войната доведоха и до логистичните проблеми - нарушени вериги на доставки, а от там и огомного повишаване на транспортните разноски. 

Цялата тази " снежна топка " от нараствания на първични материали, превоз и енергийни разноски, доведоха до повишаване на безусловно всеки продукт, създаден от родния бизнес. Това повлече цените и на всички типове артикули и услуги, а вследствие на нарастване на минималната работна заплата, пари продължиха да се обезценяват с бързи темпове. 

Домакински бюджет и по какъв начин инфлацията за някои е надалеч по-голяма

Безспорно най-голямо отражение върху бюджета на семействата имат разноските за храна. 

При питателните артикули и безалкохолни питиета нарастването на цените е 26,6% Това значи, че в случай че миналта година бюджета за храна на едно домакинство е бил 700 лв. месечно, то тази година същото семейство оставя 882 лв., с цел да изпълни хладилника. И това са междинни стойности, само че съгласно това какви храни се употребяват, инфлацията се трансформира. 

Най-голямо нарастване има при млякото и млечните храни - с 40% нарастване за година. Не инцидентни артикули като кашкавал и сирене станаха все по-недостъпни за нашенци. Маслата и олиата нарастнаха с близо 36%. 

Да сложиш месо на трапезата си също се оказа разкош. Месните артикули скочиха с 26%, рибата - със 17%, а хлябът и други артикули от тесто - с 23%. Захарните произведения са с 30% по-скъпи, а зеленчуците с близо 24%. 

Така къс обзор демонстрира, че действително бюджетът за храна е скочил с много повече, защото нарастването при базовите артикули за трапезата са в пъти по-скъпи от междинната инфлация на храните. 

Алкохолът също нараства, като най-ударени в джоба са феновете на вино, което нарастна със 17%. 

Бюджетът за поддръжка на жилище, настоящи поправки и битовите такси са се нараснали с 20%. Най-голямо повишаване има на твърдото гориво - с 57%. Мебелите са поскъпнали със 17%. 

Скъпо перо в бюджета е и ремонтът на колите, който коства приблизително с 20% повече. Транспортът и билетите, съгласно транспортното средсто, излизат от 25 до 35% повече от година по-рано. 

Домашните любимци, стоките за тях и ветеринарните услуги също костват солено - с 20% по-скъпи. 

Цените в тесторанти и хотелите са скочили с сред 20-30%. 

Инфлацията за бизнеса също пораства съществено. С 40% се е нараснал показателят на цените на производител. Добрата вест е, че през месец октмври индексът намаля 6.2% по отношение на предходния месец, което приказва за утешение на цените, поради че индустриалната инфлация е предвестител на потребителската. 

Как 1 лв. стана под 80 стотинки?

Това е единствено къс обзор на потребителската инфлация. На процедура всичко това значи, че в случай че преди сме взимали 1200 лв., от които 700 лв. са отивали за храна, то нашата персонална инфлация надалеч не е под 20%, както е записано. Днес би трябвало да получаваме най-малко 1500 лв., с цел да успеем да закупим същите артикули и услуги.

Така излиза, че покупвателната дарба на 1 лев през днешния ден е по-малко от 80 стотинки по отношение на година обратно. 

Ако той е изхарчен за млечни артикули 1 лев ще се преравни на 60 стотинки, в случай че е за твърдо гориво няма да има и 47 стотинки. 

Добрата вест е, че в последните месеци на годината се вижда известно утешение на темповете на инфлацията. Все още няма развой обратно, какъвто не се и чака да има, само че темпът на растеж отслабва и цените не порастват главозамайващо. 

Какво ни чака?

Експерти от Българска народна банка чакат инфлацията през четвъртото тримесечие на 2022 година и през първото тримесечие на 2023 година да следва наклонност към гладко закъснение. Все отново фактори с проинфлационно въздействие се чака да бъдат плануваното значително нарастване на разноските за труд на единица продукция, растежът на частното ползване, както и преустановяването на действието на някои фискални ограничения. 

Въпреки това през юни – септември 2022 година се наблюдаваше известно намаляване на настройките на компаниите за нови покачвания на продажните цени. Това се поддържа и от намаляването на индустриалната инфлация, което е причина през идващите месеци да се прекрати наклонността към ускорено обезценяването на лв., изключително що се касае до инфлацията при питателните и нехранителните артикули. 

" В средносрочен проект чакаме инфлационният напън да следва наклонност към гладко намаляване, само че да остане висок заради следеното от началото на 2022  година усилване на двупосочната връзка сред цени и номинални хонорари от труд в стопанската система, която се показва в бързо преместване на инфлацията върху номиналните приходи на семействата посредством индексации и следващ второстепенен резултат върху инфлацията от прекачване на по-високите разноски за труд на компаниите към крайните потребителски цени и от повишение на потребителското търсене ", показват от Българска народна банка. 

Прогнозата е темпът на повишаване на потребителските цени да се забави до 4.1% в края на 2023  година и до 3.4% в края на 2024  г.