18 години след 11 септември: Ал Кайда се възстановява тихо и търпеливо
Изминаха осемнадесет години от терористичните офанзиви на 11 септември и „ Ал Кайда “ сякаш е износена. Всъщност през днешния ден терористичната организация наподобява удивително друга от групата, която умъртви хиляди американски жители на американска земя. Интензивният антитерористичен напън в Афганистан и Пакистан остави след себе си застаряващо и все по-разединено централно управление. Появата на „ Ислямска страна “ като съперник в това време остави „ Ал Кайда “ с етикет, че на моменти се бори в конкуренцията за позицията на водеща измежду джихадистите в света.
Доколкото водачът на групата Айман ал Зауахири е в неприятно здравословно положение и е изолиран, най-вероятно някъде в Пакистан, и за Хамза бин Ладен, който може би е идващият в йерархията, неотдавна беше обявено, че е бил погубен, най-отдадените членове на „ Ал Кайда “ наподобява схващат, че най-хубавият й късмет да остане настоящ е посредством непрекъснатото си наличие в Сирия. За да се възползва от опциите, които сирийската революция п редостави на „ Ал Кайда “, през септември 2014 година групата стартира да изнася обилни активи от Афганистан и Пакистан в Ирак и Сирия. Това изместване в центъра на тежестта на групата съставлява огромна смяна и последствията от нея към момента не са изцяло разбрани от чиновниците за битка с тероризма по целия свят. Две бурни десетилетия след най-зрелищната си демонстрация, „ Ал Кайда “ се успокои и още веднъж се концентрира върху офанзивите против Запада. Така стартира анализът на публицистите Колин П. Кларк и Чарлз Листър от „ Форин полиси “, възложен от БГНЕС.
След гибелта на създателя на групировката Осама бин Ладен през 2011 година и началото на така наречен въстания на Арабската пролет, „ Ал Кайда “ стартира да възприема изменена тактика. Изучаващите тероризма означават, че „ Ал Кайда “ стартира да преследва по-ограничени стратегически цели с акцент върху местни дейности и инкрементализма. Тази стратегическа смяна беше необятно наречена „ следен прагматизъм “ и „ стратегическо самообладание “. Изглежда „ Ал Кайда “ „ безшумно и търпеливо възвръща “ себе си, до момента в който съзнателно оставя „ Ислямска страна “ да носи главната тежест на антитерористичната акция на Запада.
Тази прагматична тактика за локализъм беше най-очевидна в метода, по който групата работи в Сирия. Там група, известна като Фронта Ан Нусра,, най-ефективно ползва метод към джихада, който сподели прочут триумф в Йемен и Мали, само че в последна сметка към момента не е съумя. Чрез канализиране на силата си на локално равнище, забранявайки наказателния кодекс, изграждайки съюзи в целия ислямистки и неислямистки набор и заобикаляйки по-малко рискови съперници за обезпечаване на дейно и некорумпирано ръководство, Фронтът Ан Нусра построи равнище на известност, което никой различен филиал на „ Ал Кайда “ в миналото е доближавал. Накратко, Фронтът Ан Нусра остава изцяло наясно с това по какъв начин неговата марка се възприема от локалните поданици и работи в сходство с това. Това, че той също по този начин се оказа най-мощният боен артист на бойното поле, беше просто спомагателен бонус.
Методът, който стои зад триумфа на този фронт, имаше значителен непряк резултат: той отдалечи сирийското си крило от централното водачество на „ Ал Кайда “ в Южна Азия. Локалният метод изискваше равнище на еластичност и бързо взимане на решения, което се оказа невероятно да се координира с утвърждението на Зауахири, който в най-лошия случай беше напълно некомуникативен или който в най-хубавия случай би лишило два месеца, с цел да отговори. Към 2016 година също стана ясно, че с цел да се поддържа триумфът на Фронта Ан Нусра и да се трансформира доверието в известност, известността в поддръжка и поддръжката в преданост, е належащо да се оправи с единственото си най-голямо затруднение за прогрес: асоциациирането му с марката „ Ал Кайда “, което носи единствено съмнение, параноя и съмнение.
Чрез две поредни преименувания през юли 2016 година и януари 2017 година Фронтът Ан Нусра стана Джабхат Фатех ал Шам, а по-късно Хаят Тахрир ал Шам. Първото преименуване бе осъществена спокойно, а второто посредством военни офанзиви против ислямистки групи, които се смятат за евентуални закани. Независимо дали в началото е възнамерявал или не, по времето, когато Хаят Тахрир ал Шам беше разгласен за света, той към този момент не се смяташе за предан член на семейство „ Ал Кайда “. Благодарение на неочакваните си офанзиви против противници, той също по този начин стана надълбоко непопулярна - за първи път в своето битие.
Вбесени от това, което видяха като размиване на идентичността на Фронта Ан Нусра и яснотата на идеята му, както и от нелегитимния развой, който се крие зад неговата еволюция, забележителен брой лоялисти на „ Ал Кайда “ го напуснаха. Водени от ветерани с десетилетия опит на най-високите равнища на „ Ал Кайда “, тези лоялни представители на групировката сътвориха нови групи, основната измежду които е Танзим Хурас ал Дин, чието име значи „ Пазители на религиозната организация. ” Водени от нови указания от Зауахири и други, те се върнаха към елитния авангарден модел, по-традиционно употребен през дните на Бин Ладен, с филиали, обезсърчени да управляват или ръководят територия, заобикаляйки връзки с нечисти групи или задгранични държавни управления и да следват категорично военна тактика, с по едно око, гледащо към „ околните “ врагове в района, а също и „ към далечните “ на Запад.
От основаването си в края на 2017 година Танзим Хурас ал-Дин се управлява от Самир Хиджази, прочут още като Абу Хамам ас Шами, водещ боен експерт на „ Ал Кайда “, който прекарва време в Йордания, Афганистан, Пакистан, Ирак и Ливан преди да дойде в Сирия през 2012 година Хиджази остава покрай прословутия водач на „ Ал Кайда “ Сайф ал Адел и преди този момент е работил в тясно съдействие с Абу Мусаб ал Заркауи, координирайки образованието на задграничните бойци в Ирак. Два източника обаче ни споделят, че Хиджази неотдавна е сменен като водач на Танзим Хурас ал Дин от друга водеща фигура на „ Ал Кайда “, Халид ал-Арури, прочут още като Абу ал-Касам ал-Урдуни, за който същите източници настояват, че е назначен неотдавна от Зауахири да бъде един от тримата му световни заместници в „ Ал Кайда “, дружно с Адел и Абдула Ахмед Абдула, прочут също като Абу Мохамед ал Масри, които и двамата са в Иран. Арури е един от минимум двама членове на Танзим Хурас ал Дин, които заемат места в почти 12-местния световен съвет на шурата, по-голямата част от които към момента остават в Южна Азия. Това акцентира по какъв начин в този момент Сирия се трансформира в главния възел на вложенията в „ Ал Кайда “, замествайки преди този момент желания фронт в Йемен. Не е имало дефицит на ветерани от „ Ал Кайда “ в Танзим Хурас ал-Дин - измежду тях са Сами ал-Орайди, Билал Хурайсат, Фарадж Ахмад Нанаа и, до обявената му 22 август гибел Абу Халлад ал Мухандис, свекърът на Сайф ал-Адел.
Докато „ Ал Кайда “ продължава да търпи промени като световна организация, един от най-належащите въпроси за основателите на политики и държавните чиновници е до каква степен групировката към момента е фокусирана върху офанзивата против Запада. Дали отсъствието на зрелищни офанзиви, приписвани на „ Ал Кайда “ по време на тази фаза, съставлява липса на качества или просто изместване на целите?
В изявление пред телевизия Ал Джазира от май 2015 година тогавашният водач на Фронта Ан Нусра Абу Мохамед ал-Джолани изясни, че Зауахири го е инструктирал да не употребява Сирия като леговище, от което да нападна Запада. Това напътствие, пристигнало в скрито писмо по-рано същата година, идва в отговор на акцията на американското държавно управление на удари против по този начин наречената група Хорасан – дребна група от оперативни лица от „ Ал Кайда “, настоящи в Северна Сирия с експлицитното желание да нападат Запада – която беше почнала през септември 2014 година Най-просто казано, това беше разумно преносчване към тактиката на Фронта Ан нусра за към локално фокусиран инкрементализъм и решение за отбягване на внманието от страна на Запада на фона на ескалираща интернационална акция против противника на „ Ал Кайда “ - „ Ислямска страна “.
Може би, с цел да избегне комплициране по отношение на това дали Съединени американски щати и Западът остават във фокуса на интернационалните старания на „ Ал Кайда “, групата пусна поредност от известия през идващите няколко години. В известие от април 2017 година Зауахири повтори смисъла на световната битка на „ Ал Кайда “. Следващия месец известията и от Хамза бин Ладен, и от емира на „ Ал Кайда на Арабския полуостров “ Касим ал Рейми приканиха почитателите на „ Ал Кайда “ да стартират офанзиви против Запада. Неучудващо е, че през май 2017 година, тогавашният шеф на националното разузнаване на Съединени американски щати Дан Коутс стигна до заключението по време на ревю пред Конгреса, че „ Европа ще остане уязвима за терористични офанзиви и евентуално детайли както от на ИДИС, по този начин и от „ Ал Кайда “ ще продължат да насочват и реализират дейности против цели в Европа. “ Ансар ал Фуркан, група на ветераните и лоялистите на „ Ал Кайда “, за малко образувани в Сирия през октомври 2017 година, за които се твърди, че са се придържали към „ новите оповестени цели в Сирия: партизанската война с ориентиран към Запада взор “. Друго послание от Зауахири, този път озаглавено „ Америка е същинският главен зложелател на мюсюлманите “, огласено през март 2018 година, подтиква почитателите на „ Ал Кайда “ да нанасят удари против Съединени американски щати. Нищо от това не би трябвало да е изненадващо, защото водещата концепция на „ Ал Кайда “ постоянно е била, че Западът е във война с исляма.
Неотдавнашната оценка на Организацията на обединените народи за връзките на „ Ал Кайда “ с групи в Сирия означи следното:
„ ХТШ (Хаят Тахрир ас Шам) и ТХД (Танзим Хурас ал-Дин) се правят оценка, че споделят история и идеология, само че се разграничават във връзка с политиката. ХТШ концентрира дневния си ред върху (Сирия), без да демонстрира интерес да прави набези в чужбина. За разлика от ТХД беше казано, че има по-международна вероятност. Лидерът на „ Ал Кайда “ Айман ал Зауахири беше определящият орган за ТХД, само че не и за ХТШ. "
Това последно разграничаване се припокрива с описанията на Завахири за Сирия, датиращи от януари 2018 година, когато за първи път той призна, че Хаят Тахрир ал Шам е друг от „ Ал Кайда в Леванта “. Доколкото Хаят Тахрир ал Шам притегля по-голямата част на съветското и сирийското военно внимание през днешния ден, тези от Танзим Хурас ал-Дин са свободни да следват личната си стратегия на „ Ал Кайда “ - допринасяйки за някои фронтови линии, споделени с Хаят Тахрир ал Шам, само че най-много се ангажират с самостоятелни дейности на север, в Латакия, Сирия.
Според четири обособени източника от Танзим Хурас ал Дин неведнъж са обсъждали цената на удара против Запада от Сирия по време на по-широки ислямистки събирания през последните месеци. Въпреки че това не значи доказателство за скрит план, фактът, че въпросът се повдига на обществени събирания в наличието на доста хора, които се опълчват на сходни дейности, е остро предизвестие за това, което може да се каже при затворени порти. Когато Ислямска страна е слаба и Русия дейно държи Съединените щати вън от северозападното сирийско въздушно пространство, това може да е моментът на „ Ал Кайда% - с новия си корпус от локални лоялисти и управление - да се утвърди още веднъж на международната сцена.
Интригуващо е, че след двугодишно мъртвило Съединените щати през последните месеци - на 30 юни и 31 август - организираха два целенасочени удара против свързани с „ Ал Кайда “ цели в северозападна Сирия, макар че от Русия им беше неразрешен достъп до въздушното пространство. Като призна и двата удара, централното командване на Съединени американски щати дефинира задачите като „ управлението в Сирия на „ Ал Кайда “ “ и по-специално „ оперативни органи, виновни за правене на външни офанзиви, заплашващи американски жители, наши сътрудници и почтени цивилни жители. “ След години стабилизиране на фиксиране на ИДИС това е поощрителен знак, само че Съединени американски щати остават лимитирани от лимитираните разследващи, надзорни и разследващи активи (ISR) в театъра на деяние.
Тъй като отхвърли цялата поддръжка на тествани опозиционни групи (чиито десетки хиляди членове съставляват грамаден източник на непрекъснато разузнаване) в края на 2017 година и загуби свободен достъп до въздушното пространство на северозапад, американското разузнаване и военният уред в този момент следят „ Ал Кайда “ и с двете ръце, вързани зад тила им. Междувременно Русия координира акция на изгорената земя в същия район, чиято цел не е „ Ал Кайда, а цивилни съперници на „ Ал Кайда “ и нейните по-малко рискови политически ислямистки противници. Това е рецепта за антитерористична злополука, на която Съединени американски щати обръщат минимално внимание, камо ли надзор. Макар и извънредно комплицирана, тази безредна операционна среда съставлява безчет благоприятни условия за малко, крепко проведено, опитно и безрезервно ядро на лоялисти на „ Ал Кайда “, настървени да възобновят битката си против нас.
Доколкото водачът на групата Айман ал Зауахири е в неприятно здравословно положение и е изолиран, най-вероятно някъде в Пакистан, и за Хамза бин Ладен, който може би е идващият в йерархията, неотдавна беше обявено, че е бил погубен, най-отдадените членове на „ Ал Кайда “ наподобява схващат, че най-хубавият й късмет да остане настоящ е посредством непрекъснатото си наличие в Сирия. За да се възползва от опциите, които сирийската революция п редостави на „ Ал Кайда “, през септември 2014 година групата стартира да изнася обилни активи от Афганистан и Пакистан в Ирак и Сирия. Това изместване в центъра на тежестта на групата съставлява огромна смяна и последствията от нея към момента не са изцяло разбрани от чиновниците за битка с тероризма по целия свят. Две бурни десетилетия след най-зрелищната си демонстрация, „ Ал Кайда “ се успокои и още веднъж се концентрира върху офанзивите против Запада. Така стартира анализът на публицистите Колин П. Кларк и Чарлз Листър от „ Форин полиси “, възложен от БГНЕС.
След гибелта на създателя на групировката Осама бин Ладен през 2011 година и началото на така наречен въстания на Арабската пролет, „ Ал Кайда “ стартира да възприема изменена тактика. Изучаващите тероризма означават, че „ Ал Кайда “ стартира да преследва по-ограничени стратегически цели с акцент върху местни дейности и инкрементализма. Тази стратегическа смяна беше необятно наречена „ следен прагматизъм “ и „ стратегическо самообладание “. Изглежда „ Ал Кайда “ „ безшумно и търпеливо възвръща “ себе си, до момента в който съзнателно оставя „ Ислямска страна “ да носи главната тежест на антитерористичната акция на Запада.
Тази прагматична тактика за локализъм беше най-очевидна в метода, по който групата работи в Сирия. Там група, известна като Фронта Ан Нусра,, най-ефективно ползва метод към джихада, който сподели прочут триумф в Йемен и Мали, само че в последна сметка към момента не е съумя. Чрез канализиране на силата си на локално равнище, забранявайки наказателния кодекс, изграждайки съюзи в целия ислямистки и неислямистки набор и заобикаляйки по-малко рискови съперници за обезпечаване на дейно и некорумпирано ръководство, Фронтът Ан Нусра построи равнище на известност, което никой различен филиал на „ Ал Кайда “ в миналото е доближавал. Накратко, Фронтът Ан Нусра остава изцяло наясно с това по какъв начин неговата марка се възприема от локалните поданици и работи в сходство с това. Това, че той също по този начин се оказа най-мощният боен артист на бойното поле, беше просто спомагателен бонус.
Методът, който стои зад триумфа на този фронт, имаше значителен непряк резултат: той отдалечи сирийското си крило от централното водачество на „ Ал Кайда “ в Южна Азия. Локалният метод изискваше равнище на еластичност и бързо взимане на решения, което се оказа невероятно да се координира с утвърждението на Зауахири, който в най-лошия случай беше напълно некомуникативен или който в най-хубавия случай би лишило два месеца, с цел да отговори. Към 2016 година също стана ясно, че с цел да се поддържа триумфът на Фронта Ан Нусра и да се трансформира доверието в известност, известността в поддръжка и поддръжката в преданост, е належащо да се оправи с единственото си най-голямо затруднение за прогрес: асоциациирането му с марката „ Ал Кайда “, което носи единствено съмнение, параноя и съмнение.
Чрез две поредни преименувания през юли 2016 година и януари 2017 година Фронтът Ан Нусра стана Джабхат Фатех ал Шам, а по-късно Хаят Тахрир ал Шам. Първото преименуване бе осъществена спокойно, а второто посредством военни офанзиви против ислямистки групи, които се смятат за евентуални закани. Независимо дали в началото е възнамерявал или не, по времето, когато Хаят Тахрир ал Шам беше разгласен за света, той към този момент не се смяташе за предан член на семейство „ Ал Кайда “. Благодарение на неочакваните си офанзиви против противници, той също по този начин стана надълбоко непопулярна - за първи път в своето битие.
Вбесени от това, което видяха като размиване на идентичността на Фронта Ан Нусра и яснотата на идеята му, както и от нелегитимния развой, който се крие зад неговата еволюция, забележителен брой лоялисти на „ Ал Кайда “ го напуснаха. Водени от ветерани с десетилетия опит на най-високите равнища на „ Ал Кайда “, тези лоялни представители на групировката сътвориха нови групи, основната измежду които е Танзим Хурас ал Дин, чието име значи „ Пазители на религиозната организация. ” Водени от нови указания от Зауахири и други, те се върнаха към елитния авангарден модел, по-традиционно употребен през дните на Бин Ладен, с филиали, обезсърчени да управляват или ръководят територия, заобикаляйки връзки с нечисти групи или задгранични държавни управления и да следват категорично военна тактика, с по едно око, гледащо към „ околните “ врагове в района, а също и „ към далечните “ на Запад.
От основаването си в края на 2017 година Танзим Хурас ал-Дин се управлява от Самир Хиджази, прочут още като Абу Хамам ас Шами, водещ боен експерт на „ Ал Кайда “, който прекарва време в Йордания, Афганистан, Пакистан, Ирак и Ливан преди да дойде в Сирия през 2012 година Хиджази остава покрай прословутия водач на „ Ал Кайда “ Сайф ал Адел и преди този момент е работил в тясно съдействие с Абу Мусаб ал Заркауи, координирайки образованието на задграничните бойци в Ирак. Два източника обаче ни споделят, че Хиджази неотдавна е сменен като водач на Танзим Хурас ал Дин от друга водеща фигура на „ Ал Кайда “, Халид ал-Арури, прочут още като Абу ал-Касам ал-Урдуни, за който същите източници настояват, че е назначен неотдавна от Зауахири да бъде един от тримата му световни заместници в „ Ал Кайда “, дружно с Адел и Абдула Ахмед Абдула, прочут също като Абу Мохамед ал Масри, които и двамата са в Иран. Арури е един от минимум двама членове на Танзим Хурас ал Дин, които заемат места в почти 12-местния световен съвет на шурата, по-голямата част от които към момента остават в Южна Азия. Това акцентира по какъв начин в този момент Сирия се трансформира в главния възел на вложенията в „ Ал Кайда “, замествайки преди този момент желания фронт в Йемен. Не е имало дефицит на ветерани от „ Ал Кайда “ в Танзим Хурас ал-Дин - измежду тях са Сами ал-Орайди, Билал Хурайсат, Фарадж Ахмад Нанаа и, до обявената му 22 август гибел Абу Халлад ал Мухандис, свекърът на Сайф ал-Адел.
Докато „ Ал Кайда “ продължава да търпи промени като световна организация, един от най-належащите въпроси за основателите на политики и държавните чиновници е до каква степен групировката към момента е фокусирана върху офанзивата против Запада. Дали отсъствието на зрелищни офанзиви, приписвани на „ Ал Кайда “ по време на тази фаза, съставлява липса на качества или просто изместване на целите?
В изявление пред телевизия Ал Джазира от май 2015 година тогавашният водач на Фронта Ан Нусра Абу Мохамед ал-Джолани изясни, че Зауахири го е инструктирал да не употребява Сирия като леговище, от което да нападна Запада. Това напътствие, пристигнало в скрито писмо по-рано същата година, идва в отговор на акцията на американското държавно управление на удари против по този начин наречената група Хорасан – дребна група от оперативни лица от „ Ал Кайда “, настоящи в Северна Сирия с експлицитното желание да нападат Запада – която беше почнала през септември 2014 година Най-просто казано, това беше разумно преносчване към тактиката на Фронта Ан нусра за към локално фокусиран инкрементализъм и решение за отбягване на внманието от страна на Запада на фона на ескалираща интернационална акция против противника на „ Ал Кайда “ - „ Ислямска страна “.
Може би, с цел да избегне комплициране по отношение на това дали Съединени американски щати и Западът остават във фокуса на интернационалните старания на „ Ал Кайда “, групата пусна поредност от известия през идващите няколко години. В известие от април 2017 година Зауахири повтори смисъла на световната битка на „ Ал Кайда “. Следващия месец известията и от Хамза бин Ладен, и от емира на „ Ал Кайда на Арабския полуостров “ Касим ал Рейми приканиха почитателите на „ Ал Кайда “ да стартират офанзиви против Запада. Неучудващо е, че през май 2017 година, тогавашният шеф на националното разузнаване на Съединени американски щати Дан Коутс стигна до заключението по време на ревю пред Конгреса, че „ Европа ще остане уязвима за терористични офанзиви и евентуално детайли както от на ИДИС, по този начин и от „ Ал Кайда “ ще продължат да насочват и реализират дейности против цели в Европа. “ Ансар ал Фуркан, група на ветераните и лоялистите на „ Ал Кайда “, за малко образувани в Сирия през октомври 2017 година, за които се твърди, че са се придържали към „ новите оповестени цели в Сирия: партизанската война с ориентиран към Запада взор “. Друго послание от Зауахири, този път озаглавено „ Америка е същинският главен зложелател на мюсюлманите “, огласено през март 2018 година, подтиква почитателите на „ Ал Кайда “ да нанасят удари против Съединени американски щати. Нищо от това не би трябвало да е изненадващо, защото водещата концепция на „ Ал Кайда “ постоянно е била, че Западът е във война с исляма.
Неотдавнашната оценка на Организацията на обединените народи за връзките на „ Ал Кайда “ с групи в Сирия означи следното:
„ ХТШ (Хаят Тахрир ас Шам) и ТХД (Танзим Хурас ал-Дин) се правят оценка, че споделят история и идеология, само че се разграничават във връзка с политиката. ХТШ концентрира дневния си ред върху (Сирия), без да демонстрира интерес да прави набези в чужбина. За разлика от ТХД беше казано, че има по-международна вероятност. Лидерът на „ Ал Кайда “ Айман ал Зауахири беше определящият орган за ТХД, само че не и за ХТШ. "
Това последно разграничаване се припокрива с описанията на Завахири за Сирия, датиращи от януари 2018 година, когато за първи път той призна, че Хаят Тахрир ал Шам е друг от „ Ал Кайда в Леванта “. Доколкото Хаят Тахрир ал Шам притегля по-голямата част на съветското и сирийското военно внимание през днешния ден, тези от Танзим Хурас ал-Дин са свободни да следват личната си стратегия на „ Ал Кайда “ - допринасяйки за някои фронтови линии, споделени с Хаят Тахрир ал Шам, само че най-много се ангажират с самостоятелни дейности на север, в Латакия, Сирия.
Според четири обособени източника от Танзим Хурас ал Дин неведнъж са обсъждали цената на удара против Запада от Сирия по време на по-широки ислямистки събирания през последните месеци. Въпреки че това не значи доказателство за скрит план, фактът, че въпросът се повдига на обществени събирания в наличието на доста хора, които се опълчват на сходни дейности, е остро предизвестие за това, което може да се каже при затворени порти. Когато Ислямска страна е слаба и Русия дейно държи Съединените щати вън от северозападното сирийско въздушно пространство, това може да е моментът на „ Ал Кайда% - с новия си корпус от локални лоялисти и управление - да се утвърди още веднъж на международната сцена.
Интригуващо е, че след двугодишно мъртвило Съединените щати през последните месеци - на 30 юни и 31 август - организираха два целенасочени удара против свързани с „ Ал Кайда “ цели в северозападна Сирия, макар че от Русия им беше неразрешен достъп до въздушното пространство. Като призна и двата удара, централното командване на Съединени американски щати дефинира задачите като „ управлението в Сирия на „ Ал Кайда “ “ и по-специално „ оперативни органи, виновни за правене на външни офанзиви, заплашващи американски жители, наши сътрудници и почтени цивилни жители. “ След години стабилизиране на фиксиране на ИДИС това е поощрителен знак, само че Съединени американски щати остават лимитирани от лимитираните разследващи, надзорни и разследващи активи (ISR) в театъра на деяние.
Тъй като отхвърли цялата поддръжка на тествани опозиционни групи (чиито десетки хиляди членове съставляват грамаден източник на непрекъснато разузнаване) в края на 2017 година и загуби свободен достъп до въздушното пространство на северозапад, американското разузнаване и военният уред в този момент следят „ Ал Кайда “ и с двете ръце, вързани зад тила им. Междувременно Русия координира акция на изгорената земя в същия район, чиято цел не е „ Ал Кайда, а цивилни съперници на „ Ал Кайда “ и нейните по-малко рискови политически ислямистки противници. Това е рецепта за антитерористична злополука, на която Съединени американски щати обръщат минимално внимание, камо ли надзор. Макар и извънредно комплицирана, тази безредна операционна среда съставлява безчет благоприятни условия за малко, крепко проведено, опитно и безрезервно ядро на лоялисти на „ Ал Кайда “, настървени да възобновят битката си против нас.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ