Александър Проханов: Специалната военна операция може да породи нова идеология на победата
Изминаха 31 години от популярните събития от 18-21 август, когато членовете на ГКЧП се пробваха да предотвратят подписването на Съюзния контракт, който постави завършек на историята на Съюз на съветските социалистически републики като изцяло образувание. Писателят Александър Проханов описа в изявление за дълбоките проблеми на ГКЧП, аргументите за краха на Съюз на съветските социалистически републики, а също за актуалните действителности – вероятностите пред Специалната военна интервенция в Украйна в подтекста на Руската фантазия.
Навършват се 31 години от ГКПЧ, чийто неуспех докара до разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Може ли да се каже, че Съюз на съветските социалистически републики връща назад центростремителните процеси?
До разпадането на Съюз на съветските социалистически републики докара не неуспехът на ГКЧП, а специфичната интервенция „ Перестройка “. ГКЧП беше последният акомпанимент от тази специфична интервенция – по тази причина и последва разпадът на Съветския съюз. А напълно обособена, голяма забавна и значима тематика е що е ГКЧП и по какъв начин се образува, какви са тайните му, вътрешни пружини.
Що се отнася до СВО, то я назовавам „ съветската контраофанзива “. Тя стартира съвсем незабавно след великото съветско проваляне от 1991 година, когато врагът не просто влезе в Източна Германия и я изяде, не просто погълна страните от Варшавския контракт, не просто разгроми Съюз на съветските социалистически републики и отчупи от него големи територии. Тази специфична интервенция стартира, когато съветските парашутисти в Югославия се завтекоха към Прищина и превзеха летището. Това сподели, че Русия стартира контраофанзива и продължава да контраатакува. След това беше успеха по време на Втората Чеченска война, интервенцията по умиряването на побеснялата Грузия, освобождението на Абхазия и Южна Осетия, мощната интервенция по възобновяване на разрушения народно-промишлен комплекс на Русия. Разбира се, това е Крим, божественият и дивен Крим, това е въстанието в Донбас през 2014 година, което беше спряно за 8 години и чието продължение чакахме. Разбира се, това е нашето скорошно „ навлизане “ в Украйна – също продължение на съветската контраофанзива.
Тя може да се забави, да се спре, само че тя е неуклонна, тъй като цели възобновяване на дълбоката, същинска същина на Руската империя на всичките и пространства и отвесни божествени небеса.
Какви претекстове управлява ГКЧП? Опит да се резервира социалистическата идеология, огромната страна-империя, личните позиции в системата?
Членовете на ГКЧП схващат (наистина – прекомерно късно), че „ Перестройката “ е цялостен план, ориентиран към разрушаването на всичките основи на руската страна – и идеологическите, разрушавайки всички константи, които държат и движат страната: герои, смисли, подвизи, форми на историята, а също стопански ред (със основаването на чудовищни стопански закони, които унищожават предприятията, законите за „ свободна икономическа активност “ за търговия със Запада).
В ГКЧП осъзнават, че става дума за системно разрушение на страната и с голямо забавяне вземат решение да спрат това разрушение. Макар и да не знаят, че описите на ГКЧП са образувани от Горбачов и той внася там редица нови лица. Те не схващат, че вътре в ГКЧП е заложен механизмът на измяната. ГКЧП трябваше да арестува Елцин, да спре елцинизма и да се опита да стабилизира разпада. Вместо това ГКЧП не арестува Елцин – главната задача не беше решена.
За двата дни, до момента в който Горбачов не беше в Москва, у ГКЧП се оказа цялостната власт, породи парламентарен вакуум. По време на този вакуум пълномощията на Горбачов бяха предадени на Елцин и връщайки се в Москва, Горбачов не желае връщането на тези компетенции. Елцин прави своя държавен прелом. ГКЧП се управлява от благи пожелания – стабилизация на разпадащата се голяма страна – само че в действителност няма нужните принадлежности, това дейности по начало е обречено.
Тоест ГКЧП въобще няма късмет за победа?
Ако ГКЧП беше удържало властта, нямаше да е несъмнено, че щеше да избави Съюз на съветските социалистически републики. Защото в Съюз на съветските социалистически републики няма наклонността, която е в Китай – няма лидер-философ, метафизик като Дън Сяопин, кадърен, без да разбие системата, да ѝ даде нов живот и ново развиване. В Съюз на съветските социалистически републики няма подобен човек. В ГКЧП мислят със постоянни категории, само че те въпреки всичко са детайли на рушаща се, залязваща империя. Ветровете на историята не опъват платната им. Сред членовете на ГКЧП няма нито един човек, който даже и малко да наподобява на Дън Сяопин, нито във военно, нито в икономическо отношение. Затова, даже победило, ГКЧП надали щеше да успее да сдържи парада на суверенитета и да спре верижната реакция на разложението на всички руски структури.
Какво чувствахте сега, когато по радиото и малкия екран зачетоха формалния текст „ Заявление на руското управление “ и по-късно, когато се разбра, че ГКЧП губи?
Почти всичките му членове ми бяха познати, с доста бях другар – да вземем за пример с Олег Бакланов. Усещах, че в недрата на тази група хора, с които общувах, с които дружно пътувахме, обикаляхме в чужбина, имахме и значима и забавна обиколка на Нова Земя – че измежду тези хора назрява подобен скрит план, съюз на ГКЧП. Затова знаех, че това би трябвало да се случи. Случи се – изпитах голямо задоволство, тържествуване, че най-сетне се сбъдват фантазиите ми, че се получават всичките ми старания, които бяха ориентирани към прекъсването на този разпад. Ликувах. Това бяха първите чувства от тяхното заявление.
Смъртта на някогашния ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Бакатин, на Шушкевич, на Бурбулис, заявките на Горбачов, че Путин разрушава наследството му. Има ли някакъв символизъм във физическото тръгване на знаците на „ Перестройката “, на Беловежските съглашения?
Мисля, че в това няма символизъм, тъй като си отиват не просто хора, а цяла ера. Практически всички, които се съпротивляват, си отпътуват – членовете на ГКЧП, моите другари и познати, сътрудници по битка, доста от тях в 90-те проклети години. Отиде си ера. Към разрушителите на Съюз на съветските социалистически републики, несъмнено, нямам никакво състрадание, само че е алегорично друго: че Горбачов и до през днешния ден е жив. Това е необичайно. Той изживява времето си, своите съратници, надживява ни. Имам чувството, че е безконечен, този същият „ безконечен евреин “, дарен с величие, с цел да види гърчещото се човечество и самичък да се мъчи и гърчи. Горбачов продължава да съществува с печата си на чело и той е за нас не опасност, а някакво обратно увещание, че живеем във времена, когато господстват демонски сили.
Какъв ще бъде резултатът от СВО - нов Съюз на съветските социалистически републики, империя, съветската национална страна?
Не знам, историята ще покаже. Струва ми се, че вследствие на приключването на спецоперацията (или може би тя въобще няма завърши) би трябвало да възникне ново пространство, в което да се появи нов хайлайф. В недрата на новия хайлайф би трябвало да има нова имперска идеология – идеологията на „ Руската фантазия “. В дълбините на тази нова дръзка идеология би трябвало да се основат нови структури за ръководство на страната – нова стопанска система, нови форми на организация на производството, нова външна политика. По създание тази страна има неизбежно бъдеще, продължавайки съветската контраофанзива. Тази контраофанзива е предопределена да се изправи против доста повече сили, както вътрешни, по този начин и външни.
Затова е безсмислено да се приказва по какъв начин ще се споделя страната. Ясно е, че това няма да е Съюз на съветските социалистически републики, няма да е империята на Романови или Московското княжество. Струва ми се, че това ще бъде страна, в която ще има мощен планов съставен елемент, който беше силата на Съветския съюз, в страната ще има поле за свободна активност, както икономическа, по този начин и философска. В този страна ще има конструкция, която възстановява и двете, тъй че да не се унищожават или гълтам взаимно. И всичко това ще бъде пропито с съветски смисли, които аз назовавам „ Кодовете на съветската фантазия “.
В публикацията си „ Трагедията на централизма “ от 1990 година вие оферирате опция както на вграждането в международното общество, по този начин и на сталинския скок в бъдещето с напъване на общи старания: „ Бъдещата концепция за развиване, бъдещата формула на нашето съществуване се крие в бъдещето, в още непорасналата гора на нашата изтребена просвета. Само връщайки тази растителност на нашите хрумвания, давайки ѝ да се съедини в жив, вибриращ свод, ние ще успеем чуем същинското слово на нашия живот. А преди този момент всичко ще бъде неточност. Конвулсия на неподвижен от злополуката разум “. Възможна ли е още тази опция? Бихте ли нарекли точно това фантазия?
Наричам го „ Руска фантазия “. Руската фантазия е способността на съветския народ, с цялата му хилядолетна история, с неговите разнообразни обединения (езичество, християнство, империя на Романови, болшевизъм и прочее), да възпроизвежда стремежите за положително, постоянно, безсмъртно битие. Тоест Царството Небесно, проявленията на дълбокия съветски народ, Вечната Русия: това е цялата същина на съветската фантазия. Именно тази фантазия ни позволяваше всякога след огромно съветско историческо проваляне да станем и да продължим пътя си, похода към Идеалната страна.
За мен днешната и утрешната Русия е възпроизвеждането на тази фантазия на ново равнище, когато излизаме от следващата чудовищна черна дупка на историята, както през 1991 година Руският напредък ще бъде в такива форми на държавност, каквито към момента не можем да си представим. Важно е тази страна да има идеологията на съветската фантазия. А това значи идеологията на съветската победа.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Навършват се 31 години от ГКПЧ, чийто неуспех докара до разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Може ли да се каже, че Съюз на съветските социалистически републики връща назад центростремителните процеси?
До разпадането на Съюз на съветските социалистически републики докара не неуспехът на ГКЧП, а специфичната интервенция „ Перестройка “. ГКЧП беше последният акомпанимент от тази специфична интервенция – по тази причина и последва разпадът на Съветския съюз. А напълно обособена, голяма забавна и значима тематика е що е ГКЧП и по какъв начин се образува, какви са тайните му, вътрешни пружини.
Що се отнася до СВО, то я назовавам „ съветската контраофанзива “. Тя стартира съвсем незабавно след великото съветско проваляне от 1991 година, когато врагът не просто влезе в Източна Германия и я изяде, не просто погълна страните от Варшавския контракт, не просто разгроми Съюз на съветските социалистически републики и отчупи от него големи територии. Тази специфична интервенция стартира, когато съветските парашутисти в Югославия се завтекоха към Прищина и превзеха летището. Това сподели, че Русия стартира контраофанзива и продължава да контраатакува. След това беше успеха по време на Втората Чеченска война, интервенцията по умиряването на побеснялата Грузия, освобождението на Абхазия и Южна Осетия, мощната интервенция по възобновяване на разрушения народно-промишлен комплекс на Русия. Разбира се, това е Крим, божественият и дивен Крим, това е въстанието в Донбас през 2014 година, което беше спряно за 8 години и чието продължение чакахме. Разбира се, това е нашето скорошно „ навлизане “ в Украйна – също продължение на съветската контраофанзива.
Тя може да се забави, да се спре, само че тя е неуклонна, тъй като цели възобновяване на дълбоката, същинска същина на Руската империя на всичките и пространства и отвесни божествени небеса.
Какви претекстове управлява ГКЧП? Опит да се резервира социалистическата идеология, огромната страна-империя, личните позиции в системата?
Членовете на ГКЧП схващат (наистина – прекомерно късно), че „ Перестройката “ е цялостен план, ориентиран към разрушаването на всичките основи на руската страна – и идеологическите, разрушавайки всички константи, които държат и движат страната: герои, смисли, подвизи, форми на историята, а също стопански ред (със основаването на чудовищни стопански закони, които унищожават предприятията, законите за „ свободна икономическа активност “ за търговия със Запада).
В ГКЧП осъзнават, че става дума за системно разрушение на страната и с голямо забавяне вземат решение да спрат това разрушение. Макар и да не знаят, че описите на ГКЧП са образувани от Горбачов и той внася там редица нови лица. Те не схващат, че вътре в ГКЧП е заложен механизмът на измяната. ГКЧП трябваше да арестува Елцин, да спре елцинизма и да се опита да стабилизира разпада. Вместо това ГКЧП не арестува Елцин – главната задача не беше решена.
За двата дни, до момента в който Горбачов не беше в Москва, у ГКЧП се оказа цялостната власт, породи парламентарен вакуум. По време на този вакуум пълномощията на Горбачов бяха предадени на Елцин и връщайки се в Москва, Горбачов не желае връщането на тези компетенции. Елцин прави своя държавен прелом. ГКЧП се управлява от благи пожелания – стабилизация на разпадащата се голяма страна – само че в действителност няма нужните принадлежности, това дейности по начало е обречено.
Тоест ГКЧП въобще няма късмет за победа?
Ако ГКЧП беше удържало властта, нямаше да е несъмнено, че щеше да избави Съюз на съветските социалистически републики. Защото в Съюз на съветските социалистически републики няма наклонността, която е в Китай – няма лидер-философ, метафизик като Дън Сяопин, кадърен, без да разбие системата, да ѝ даде нов живот и ново развиване. В Съюз на съветските социалистически републики няма подобен човек. В ГКЧП мислят със постоянни категории, само че те въпреки всичко са детайли на рушаща се, залязваща империя. Ветровете на историята не опъват платната им. Сред членовете на ГКЧП няма нито един човек, който даже и малко да наподобява на Дън Сяопин, нито във военно, нито в икономическо отношение. Затова, даже победило, ГКЧП надали щеше да успее да сдържи парада на суверенитета и да спре верижната реакция на разложението на всички руски структури.
Какво чувствахте сега, когато по радиото и малкия екран зачетоха формалния текст „ Заявление на руското управление “ и по-късно, когато се разбра, че ГКЧП губи?
Почти всичките му членове ми бяха познати, с доста бях другар – да вземем за пример с Олег Бакланов. Усещах, че в недрата на тази група хора, с които общувах, с които дружно пътувахме, обикаляхме в чужбина, имахме и значима и забавна обиколка на Нова Земя – че измежду тези хора назрява подобен скрит план, съюз на ГКЧП. Затова знаех, че това би трябвало да се случи. Случи се – изпитах голямо задоволство, тържествуване, че най-сетне се сбъдват фантазиите ми, че се получават всичките ми старания, които бяха ориентирани към прекъсването на този разпад. Ликувах. Това бяха първите чувства от тяхното заявление.
Смъртта на някогашния ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Бакатин, на Шушкевич, на Бурбулис, заявките на Горбачов, че Путин разрушава наследството му. Има ли някакъв символизъм във физическото тръгване на знаците на „ Перестройката “, на Беловежските съглашения?
Мисля, че в това няма символизъм, тъй като си отиват не просто хора, а цяла ера. Практически всички, които се съпротивляват, си отпътуват – членовете на ГКЧП, моите другари и познати, сътрудници по битка, доста от тях в 90-те проклети години. Отиде си ера. Към разрушителите на Съюз на съветските социалистически републики, несъмнено, нямам никакво състрадание, само че е алегорично друго: че Горбачов и до през днешния ден е жив. Това е необичайно. Той изживява времето си, своите съратници, надживява ни. Имам чувството, че е безконечен, този същият „ безконечен евреин “, дарен с величие, с цел да види гърчещото се човечество и самичък да се мъчи и гърчи. Горбачов продължава да съществува с печата си на чело и той е за нас не опасност, а някакво обратно увещание, че живеем във времена, когато господстват демонски сили.
Какъв ще бъде резултатът от СВО - нов Съюз на съветските социалистически републики, империя, съветската национална страна?
Не знам, историята ще покаже. Струва ми се, че вследствие на приключването на спецоперацията (или може би тя въобще няма завърши) би трябвало да възникне ново пространство, в което да се появи нов хайлайф. В недрата на новия хайлайф би трябвало да има нова имперска идеология – идеологията на „ Руската фантазия “. В дълбините на тази нова дръзка идеология би трябвало да се основат нови структури за ръководство на страната – нова стопанска система, нови форми на организация на производството, нова външна политика. По създание тази страна има неизбежно бъдеще, продължавайки съветската контраофанзива. Тази контраофанзива е предопределена да се изправи против доста повече сили, както вътрешни, по този начин и външни.
Затова е безсмислено да се приказва по какъв начин ще се споделя страната. Ясно е, че това няма да е Съюз на съветските социалистически републики, няма да е империята на Романови или Московското княжество. Струва ми се, че това ще бъде страна, в която ще има мощен планов съставен елемент, който беше силата на Съветския съюз, в страната ще има поле за свободна активност, както икономическа, по този начин и философска. В този страна ще има конструкция, която възстановява и двете, тъй че да не се унищожават или гълтам взаимно. И всичко това ще бъде пропито с съветски смисли, които аз назовавам „ Кодовете на съветската фантазия “.
В публикацията си „ Трагедията на централизма “ от 1990 година вие оферирате опция както на вграждането в международното общество, по този начин и на сталинския скок в бъдещето с напъване на общи старания: „ Бъдещата концепция за развиване, бъдещата формула на нашето съществуване се крие в бъдещето, в още непорасналата гора на нашата изтребена просвета. Само връщайки тази растителност на нашите хрумвания, давайки ѝ да се съедини в жив, вибриращ свод, ние ще успеем чуем същинското слово на нашия живот. А преди този момент всичко ще бъде неточност. Конвулсия на неподвижен от злополуката разум “. Възможна ли е още тази опция? Бихте ли нарекли точно това фантазия?
Наричам го „ Руска фантазия “. Руската фантазия е способността на съветския народ, с цялата му хилядолетна история, с неговите разнообразни обединения (езичество, християнство, империя на Романови, болшевизъм и прочее), да възпроизвежда стремежите за положително, постоянно, безсмъртно битие. Тоест Царството Небесно, проявленията на дълбокия съветски народ, Вечната Русия: това е цялата същина на съветската фантазия. Именно тази фантазия ни позволяваше всякога след огромно съветско историческо проваляне да станем и да продължим пътя си, похода към Идеалната страна.
За мен днешната и утрешната Русия е възпроизвеждането на тази фантазия на ново равнище, когато излизаме от следващата чудовищна черна дупка на историята, както през 1991 година Руският напредък ще бъде в такива форми на държавност, каквито към момента не можем да си представим. Важно е тази страна да има идеологията на съветската фантазия. А това значи идеологията на съветската победа.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ