Измина точно месец от гръмката идея за Велико народно събрание,

Измина тъкмо месец от гръмката концепция за Велико национално заседание, която бе съпроводена от други гръмки подразделения - за референдуми, за рестарт на прехода, за нови начала и прелестни нови светове. В последна сметка задачата бе осъществена - политическите настроения да се протакат, претакат и прецакат като кисело зеле. Да се изчака митингите да натрупат отмалялост, да се направи по този начин, че гневът да се разпредели в десетки дни и към този момент месеци, и малко по малко властта да влезе в най-необходимото за нея, интервал на хибернация. 
Периодът на хибернация е едно такова време, в което малко ще се стачкува, малко ще се отвръща, малко ще се сменя министър на места. ГЕРБ ще се пробват да убедят електората, че при избиране на нова власт това би довело до изключителна неустойчивост и всички претенденти са или към този момент дискредитирани, или им следва да станат. Изборът, съгласно Борисов, ще се свежда до непоклатимост (ГЕРБ) или безредица (БСП, Трифонов, Демократична България), а гласоподавателите, които се подведат по второто би трябвало да са деликатни да " не счупят страната ". Радев ще я разединява, Борисов ще я сплотява - кавър версията на " ние ги улавяне, те ги пускат " ще е " ние сплотяваме, те разединяват ".
Подобна хибернация бе извънредно мечтана: нейната последна цел е да притъпи концепцията за опция изобщо. Да реализира въодушевление, в което алтернативата наподобява като нещо рисково, нестабилно, вдишване на непотребен риск, който ГЕРБ не предлага на гласоподавателите: непотребен всичко коз на едно вале и две седмици. Големият боязън във властта бе в това, че около митингите всички съумяват да натрупат позитиви: " Демократична България " с акциите си в Росенец и интензивността им във Фейсбук, Румен Радев в речите си, Слави Трифонов със статусите си. Сега обаче властта усети друго: че даже това напомпване на опозицията към този момент стигна лимита си и оттук нататък може да има някакъв отлив. Да кажем - митингите да се изтощят, Радев да застине в декларативност, Слави Трифонов да бъде разгласен за работлив " хейт " ; на всички тях, ще се твърди оттук насетне, им е елементарно като съпротива, само че биха били национална заплаха, в случай че получат повече власт. 
Както съобщи един социолог, митингите нормално съумяват, в случай че съборят властта, а не когато станат рутина. Такава е и логиката на ГЕРБ - удържахме, когато беше най-напечено, спечелихме един месец с Новата конституция, митингите към този момент влязоха в клопката на рутината и тя е наш съдружник. Остава да се направи същото, каквото стана преди евроизборите - приспивно движение от самото начало и най-после 10 свръхактивни дни от джипа и в телевизионните студиа. От съвършената стихия към съвършения тайминг. 
 
Автор: Райко Байчев