Изложбата, подготвена от ХГ Стара Загора, е посветена на 120-годишнината

Изложбата, готова от ХГ Стара Загора, е отдадена на 120-годишнината от рождението на Марио Жеков и е мотив за реверанс пред гения на една от най-значимите персони в региона на морския пейзаж в българската живопис. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, в сравнение с у нас. Ретроспективната експозиция се открива на 27 юли до 16 септември в Двореца, пл. "Княз Александър I ". Почитателите ще видят 120 произведения от фондовете на художествените галерии в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, Националната изложба, СГХГ и частни сбирки.
Марио Жеков (1898-1955) е роден на 16 октомври 1898 година в Стара Загора. Тук прави първите си стъпки в света на изкуството. През 1917 година е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го изправя пред френски офицер, който го поучава да учи живопис във Франция. През есента на 1918 година постъпва в Държавното художествено-индустриално учебно заведение в София (днешната Национална художествена академия), което през идната година напуща. През лятото на 1921 година е подготвен да извърши парижката си фантазия. Заминава за Цариград с желание да се качи на транспортен съд за Франция, само че спестените пари се оказват прекомерно малко. Оставайки в Истанбул, основава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист.
В края на пролетта на 1924 година Жеков идва във Франция. През есента стартира да посещава Рисувалното учебно заведение в Париж. За да се устоя, постъпва на работа в художествено студио, а при започване на 1925 година е поканен в известната Централна компания за живопис и украса. Година по-късно художникът се завръща в България. След къс престой в родния си град отпътува за Черноморието. Сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и придвижването на водата.
Между 1933 и 1936 година Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския спектакъл. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за Черноморието. Той е пленерист в дословния смисъл на понятието. С част от тези творби открива през 1934 година галерия в София. Приета с възхита от рецензия, сътрудници и аудитория, тя го утвърждава измежду безспорните майстори на морския пейзаж. През 1936 година Жеков отпътува за Далмация. В Дубровник рисува най-значимите си творби. Негови картини се излагат в редица хърватски градове. Възторженият им банкет предизвика независими изложения в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ. След завръщането си в родината се открива в София и устройва малко ателие. Използва го рядко, сред пътуванията си до морето, Рила и добруджанското крайбрежие.
Обществено-политическите промени в България след 1944 година подлагат на тестване свободолюбивия му темперамент. През тези години художникът намира уединение още веднъж над разбиващите се в скалите талази на морето. През идващите години, редом с пейзажите от страната и Черноморието, той работи в региона на сценографията и пространственото оформление.