НИМ представя забележителни автентични шевици в изложба НаРодно везбено изкуство
Изложбата обрисува неповторимите познания и завещание на локалните общности и живи носители на традицията от разнообразни райони на страната.
На 9 юли 2020 година в 11 часа, Националният исторически музей Ви кани да присъствате на формалното разкриване на галерия „ НаРодно везбено изкуство “. (ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ)
Изложбата показва преоформен текстил от началото на XX в., при чието основаване са употребявани везбени детайли от автентично обичайно облекло от XIX в. Експонатите са част от сбирки „ Шевици “ и „ Традиционни тъкани “ на НИМ.
Временната експозиция е осъществена като част от план „ Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията “, финансиран от Национален фонд „ Култура “. Проектът показва българската везбена традиция, нейното опазване, жизнеспособност и предаване сред поколенията, като се конкретизира в посока запознаване на публиката с няколко вида районни шевици, посредством привличане на интензивно работещи сега везачки, които да покажат непокътнатите познания и умения. Експонираният текстил наблюдава прекосяването и предаването на традицията в съвремието – техниката на направа, все по-засиленото търсене на смисъла и признака на шевицата от тези, които я създават. Чрез включване на живи носители на традицията от разнообразни райони на страната, в комбиниране с най-хубавите мостри от богатата сбирка на НИМ, основава нови благоприятни условия за разбиране, осмисляне, запазване и разпространение на културното (материално и нематериално) завещание.
Като част от плана „ Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията “ на НИМ е публикуван и азбучник „ Претворена везба от сбирките на Националния исторически музей ”. Използвани са достоверни шевици от облекла с богата везбена орнаментика от Дупнишко, Самоковско, Плевенско, Ловешко, Македонска етнографска област.
В края на XIX в. и изключително след Освобождението българският град стартира да оформя своя европеизиран тип, което личи в облеклото и в подредбата на дома. Под натиска на външни въздействия и като израз на устрема за опазване на националната еднаквост, стартира одобряването в обществото на концепцията за значимостта на личните национални обичаи. Идеи, които през 20-те и 30-те години на XX в. са белязани от трендовете за запазване и развиване на така наречен „ родно българско изкуство “. Започнало като придвижване в изобразителното изкуство, най-дълго то продължава развиването си в приложните изкуства. Интерпретацията на везбените обичаи намира място и в модерните измежду интелектуалния хайлайф през 20-те и 30-те години така наречен „ български салони ”. Текстилното обзавеждане на „ българските салони ” е поръчвано в ателиетата на възпитаничките на Държавното рисувателно учебно заведение (днес Национална художествена академия) или е дело на сръчната стопанка.
Изложбата разкрива на посетителя тази забавна наклонност от началото на предишното столетие, която дава нов живот на излезли от приложимост детайли от обичайното облекло и тъкани. Любопитни експонати са свързани с живота на значими фигури от това време – Екатерина Каравелова и нейната щерка Виола; хаджи Вълчо от Банско – изтъкнат възрожденски търговец от Банско, ктитор на Зографския и Хилендарския манастир и считан от откриватели за брат на Паисий Хилендарски. Част от експонатите са свързани с царската сбирка и показват дарени на фамилията покривки, пристигнали в музея след битуването им в фамилията на Васил Коларов (министър-председател на НРБългария през 1949).
Изложбата „ НаРодно везбено изкуство ” е ситуирана на 3-я етаж в НИМ и ще бъде налична за разглеждане при съблюдаване на всички противоепидемиологични ограничения и наставления на Министерство на здравеопазването.
На 9 юли 2020 година в 11 часа, Националният исторически музей Ви кани да присъствате на формалното разкриване на галерия „ НаРодно везбено изкуство “. (ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ)
Изложбата показва преоформен текстил от началото на XX в., при чието основаване са употребявани везбени детайли от автентично обичайно облекло от XIX в. Експонатите са част от сбирки „ Шевици “ и „ Традиционни тъкани “ на НИМ.
Временната експозиция е осъществена като част от план „ Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията “, финансиран от Национален фонд „ Култура “. Проектът показва българската везбена традиция, нейното опазване, жизнеспособност и предаване сред поколенията, като се конкретизира в посока запознаване на публиката с няколко вида районни шевици, посредством привличане на интензивно работещи сега везачки, които да покажат непокътнатите познания и умения. Експонираният текстил наблюдава прекосяването и предаването на традицията в съвремието – техниката на направа, все по-засиленото търсене на смисъла и признака на шевицата от тези, които я създават. Чрез включване на живи носители на традицията от разнообразни райони на страната, в комбиниране с най-хубавите мостри от богатата сбирка на НИМ, основава нови благоприятни условия за разбиране, осмисляне, запазване и разпространение на културното (материално и нематериално) завещание.
Като част от плана „ Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията “ на НИМ е публикуван и азбучник „ Претворена везба от сбирките на Националния исторически музей ”. Използвани са достоверни шевици от облекла с богата везбена орнаментика от Дупнишко, Самоковско, Плевенско, Ловешко, Македонска етнографска област.
В края на XIX в. и изключително след Освобождението българският град стартира да оформя своя европеизиран тип, което личи в облеклото и в подредбата на дома. Под натиска на външни въздействия и като израз на устрема за опазване на националната еднаквост, стартира одобряването в обществото на концепцията за значимостта на личните национални обичаи. Идеи, които през 20-те и 30-те години на XX в. са белязани от трендовете за запазване и развиване на така наречен „ родно българско изкуство “. Започнало като придвижване в изобразителното изкуство, най-дълго то продължава развиването си в приложните изкуства. Интерпретацията на везбените обичаи намира място и в модерните измежду интелектуалния хайлайф през 20-те и 30-те години така наречен „ български салони ”. Текстилното обзавеждане на „ българските салони ” е поръчвано в ателиетата на възпитаничките на Държавното рисувателно учебно заведение (днес Национална художествена академия) или е дело на сръчната стопанка.
Изложбата разкрива на посетителя тази забавна наклонност от началото на предишното столетие, която дава нов живот на излезли от приложимост детайли от обичайното облекло и тъкани. Любопитни експонати са свързани с живота на значими фигури от това време – Екатерина Каравелова и нейната щерка Виола; хаджи Вълчо от Банско – изтъкнат възрожденски търговец от Банско, ктитор на Зографския и Хилендарския манастир и считан от откриватели за брат на Паисий Хилендарски. Част от експонатите са свързани с царската сбирка и показват дарени на фамилията покривки, пристигнали в музея след битуването им в фамилията на Васил Коларов (министър-председател на НРБългария през 1949).
Изложбата „ НаРодно везбено изкуство ” е ситуирана на 3-я етаж в НИМ и ще бъде налична за разглеждане при съблюдаване на всички противоепидемиологични ограничения и наставления на Министерство на здравеопазването.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ