Изложбата "Никола Кожухаров (1892-1971)" бе открита вчера, в Деня на

Изложбата "Никола Кожухаров (1892-1971) " бе открита през вчерашния ден, в Деня на Добрич, в Художествената изложба в града. Живописец и рисувач, график и илюстратор, стенописец и декоратор, сценограф, ваятел, възпитател, със своите произведения, той е част от образната визия на четири генерации българи за хилядолетната ни история, за нашите легенди, митове и приказки, показва изкуствоведът Марин Добрев, шеф на ХГ - Стара Загора.
Изложбата включва петдесет и пет живописни платна, рисунки, илюстрации, графики. 48 са творбите от Художествената изложба в Стара Загора, а останалите са предоставени от галерията в Казанлък. Експозицията съдържа произведения от разнообразни интервали. Може да се видят няколко ранни автопортрета на художника, пейзажи и композиции от 20-те г.; планове за корица, за грамота, за марка, отдадена на художника Ярослав Вешин; илюстрации към "Клетниците ", "Тримата мускетари " и други Там са и емблематичните му живописни произведения на историческа тематика "Ивайло пред стените на Търновград ", "Иванко убива цар Асен ", "Залавянето на Васил Левски ", "Левски пред съда " и други Изложбата ще продължи един месец.
Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 година в Казанлък. Завършва гимназия в Стара Загора и е признат в Художественото индустриално учебно заведение в София. Учи живопис при професорите Иван Мърквичка и Цено Тодоров и през 1911 година открива галерия в старозагорската девическа гимназия, дружно с Димитър Гюдженов и Васил Маринов. През 1914 година печели състезанието за завеса на театрално сдружение "Театър " в Стара Загора и с Димитър Гюдженов отпътуват за Франция. Специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. През Първата международна война той е боен художник и през 1916 година взе участие в Голямата съюзна галерия в Берлин. Кожухаров е един от основоположниците на баталния и исторически род в българското изобразително изкуство.
Под въздействието на Пенчо Славейков - другар и кум на художника, доста от картините на Кожухаров през 20-те година са със сюжети от митовете, фолклора и мистичността на обредите. През 1924 година Кожухаров печели състезанието за сценография на "Змейова женитба " по Петко Тодоров в Народния спектакъл. През 1924 година е учител, а от 1929 година - професор в Художествената академия. През този интервал илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, банкноти. Автор е на мемориални скулптурни творби в Пловдив и Видин, както и на надгробното релефно изображение на Митрополит Методий Кусев в Стара Загора. На международното ревю в Париж през 1937 година е почетен със златен орден за изкуство за картината "Майстори ". В интервала сред 40-те и 60-те година рисува картини със сюжети от българското Средновековие и Възраждане. От 1962 до 1967 година Кожухаров завежда катедра "Изобразително изкуство " във Великотърновския университет. През 1965 година открива галерия в София, взаимно със брачната половинка си Невена Кожухарова. В интервала 1925-1969 година изписва 27 черкви в страната. Участва в интернационалните изложения в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Ню Йорк. За изключителни заслуги към българската просвета през 1962 година Кожухаров е почетен с медал "Кирил и Методий ", I степен. Умира на 1 юни 1971 година в София.