Изложбата „Картички и контрабанда“ - от 7 до 21 септември във Варна
Изложбата „ Картички и контрабанда “ на Аарон Рот и Никола Стоянов ще бъде показана във варненското пространство ReBonkers, оповестяват уредниците на събитието за Moreto.net.
Откриването е в 18.30 часа на 7 септември (четвъртък). Куратор е Христо Калоянов.
Експозицията ще може да бъде прегледана до 21 септември.
„ Картички и контрабанда “ стартира от проучването на длъжностен списък от организация „ Митници “, дирекция „ Борба с наркотрафика “ от интервала 1975-1985.
Намерените служебни бележки, фотографии, негативи, информации и докладни мемоари маркират част от рутината на митническото дело, като инспекция и регулация на преноса, само че също и дипломатическия облик, който митниците би трябвало да поддържат пред интернационалната общественост.
Водещо тук е подозрението, че откритите архиви дават единствено непълен взор към проведения „ прикрит пренос “ - термин, зад който комунистическото ръководство на Народна република България прикрива контрабандата търговия, реализирана от Държавна сигурност посредством търговски предприятия и организации. Тези следи са фрагменти от необятно разгърната система на митнически регламенти, търговски направления, стопански ползи, интернационалните съглашения и геополитически особености. Съпътстващите служебни документи, измежду които преписки от дипломатически срещи, атестации, вътрешнодържавни информации и интернационалните адреси, акцентират скрития темперамент на архива.
Тези документи са предопределени за вътрешна циркулация в държавните служби , чиято съществена активност е разкриването на контрабандния трафик и поддържането на държавно контролирания „ прикрит пренос “. Тази двойна дипломация на укриване се отпечатва и в техниката на документиране на контрабандната активност. Те по едно и също време изобличават скрития товар, само че в други случаи подкрепят неговото прекосяване. Така откритите служебни документи и фотографии, открити в периферията на държавния списък и пропуснати от институциите на паметта, съществуват като отрицателен облик на историята.
Археографията е техниката, през която отрицателният облик на историята следва да бъде оголен в сегашното . Скритият труд на археографията е в маркирането и следенето на неизяснените или оставени настрана следи на паметта, които поддържат своето значещо отношение с сегашното. Вместо да препотвърди статичността на държавната памет, археографията търси неявното съвместителство на рецесията на сегашното и разпада на актуалните институции на паметта
Контрабандата, която следва да остане скрита по предопределение, както и организацията зад нея, и до през днешния ден остават единствено отчасти уловени. Може ли тогава, както картичката е добре прочут и проучен артефакт на ефимерната интимно персонална памет, тези свидетелства да разкрият стаеното в държавната памет?
Оттук „ Картички и контрабанда “ наблюдава разнообразни белези както на границата, нейната митница и преминаващите богатства, по този начин и на паметта, която архивният облик транзитира, като интензивно деяние в сегашното.
Аарон Рот (1998) работи с открити изображения и средствата на живописта, инсталацията, скулптурата и фотографията. Инсталациите му минават сред ready-made и асамблаж, до момента в който картините му имат миметично и иронично отношение към рекламния облик. Творбите черпят ентусиазъм от чалгата, теорията на конспирацията и рекламите на първокласни артикули, изследвайки въпросите за желанието, митовете за национализма и капитала.
Никола Стоянов (1994) е създател, преводач и образен актьор, работещ в региона на философията и историята на технологията. Интересите му включват пресичането на инфраструктура и технологически апарати с изкуството и всекидневния живот. Като дълготраен преводач и фотограф, преплита филантропичното с научното по посока на спекулативното.
Откриването е в 18.30 часа на 7 септември (четвъртък). Куратор е Христо Калоянов.
Експозицията ще може да бъде прегледана до 21 септември.
„ Картички и контрабанда “ стартира от проучването на длъжностен списък от организация „ Митници “, дирекция „ Борба с наркотрафика “ от интервала 1975-1985.
Намерените служебни бележки, фотографии, негативи, информации и докладни мемоари маркират част от рутината на митническото дело, като инспекция и регулация на преноса, само че също и дипломатическия облик, който митниците би трябвало да поддържат пред интернационалната общественост.
Водещо тук е подозрението, че откритите архиви дават единствено непълен взор към проведения „ прикрит пренос “ - термин, зад който комунистическото ръководство на Народна република България прикрива контрабандата търговия, реализирана от Държавна сигурност посредством търговски предприятия и организации. Тези следи са фрагменти от необятно разгърната система на митнически регламенти, търговски направления, стопански ползи, интернационалните съглашения и геополитически особености. Съпътстващите служебни документи, измежду които преписки от дипломатически срещи, атестации, вътрешнодържавни информации и интернационалните адреси, акцентират скрития темперамент на архива.
Тези документи са предопределени за вътрешна циркулация в държавните служби , чиято съществена активност е разкриването на контрабандния трафик и поддържането на държавно контролирания „ прикрит пренос “. Тази двойна дипломация на укриване се отпечатва и в техниката на документиране на контрабандната активност. Те по едно и също време изобличават скрития товар, само че в други случаи подкрепят неговото прекосяване. Така откритите служебни документи и фотографии, открити в периферията на държавния списък и пропуснати от институциите на паметта, съществуват като отрицателен облик на историята.
Археографията е техниката, през която отрицателният облик на историята следва да бъде оголен в сегашното . Скритият труд на археографията е в маркирането и следенето на неизяснените или оставени настрана следи на паметта, които поддържат своето значещо отношение с сегашното. Вместо да препотвърди статичността на държавната памет, археографията търси неявното съвместителство на рецесията на сегашното и разпада на актуалните институции на паметта
Контрабандата, която следва да остане скрита по предопределение, както и организацията зад нея, и до през днешния ден остават единствено отчасти уловени. Може ли тогава, както картичката е добре прочут и проучен артефакт на ефимерната интимно персонална памет, тези свидетелства да разкрият стаеното в държавната памет?
Оттук „ Картички и контрабанда “ наблюдава разнообразни белези както на границата, нейната митница и преминаващите богатства, по този начин и на паметта, която архивният облик транзитира, като интензивно деяние в сегашното.
Аарон Рот (1998) работи с открити изображения и средствата на живописта, инсталацията, скулптурата и фотографията. Инсталациите му минават сред ready-made и асамблаж, до момента в който картините му имат миметично и иронично отношение към рекламния облик. Творбите черпят ентусиазъм от чалгата, теорията на конспирацията и рекламите на първокласни артикули, изследвайки въпросите за желанието, митовете за национализма и капитала.
Никола Стоянов (1994) е създател, преводач и образен актьор, работещ в региона на философията и историята на технологията. Интересите му включват пресичането на инфраструктура и технологически апарати с изкуството и всекидневния живот. Като дълготраен преводач и фотограф, преплита филантропичното с научното по посока на спекулативното.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ