Варненската Галерия 8 показва изложбата Живописни ритми Александър Капричев
Изложбата " Живописни ритми " на Александър Капричев ще бъде открита от 17.00 ч. на 31 март в Галерия 8 във Варна, научи Moreto.net.
Експозицията може да бъде забелязана в интервала 31 март – 15 април 2022 година
Изложбата ЖИВОПИСНИ РИТМИ на Александър Капричев включва 14 платна, основани през 90-те години на XX век - по този начин нареченият ‘музикален цикъл’ на художника. Страстен обожател на класическата музика, на джаза и новата музика на ХХ век, той черпи ентусиазъм от тях и го показва в доста от творбите си, споделят от галерията.
„ … Цикълът „ Музика “ (1989-1990), както и самото название сочи недвусмислено, е инспириран от сродното изкуство. Може би тук е мястото да отбележим, че създателят показва трайни и задълбочени ползи в региона на музиката, философията, естетиката. Въпреки че го влече и литературата, и в частност поезията, той се стреми да редуцира до най-малко фабулния, повествователния, „ литературния “ миг в своите творби. През 90-те година, сред редицата други опуси, е основан и цикълът „ Без наименование “. Той се отличава със студени, сиво-синкави тонове. Имаме чувството, че „ изсветляването “ на гамата като че ли влиза в съзнателните планове на художника, а не се получава интуитивно и непринудено на платното. Ясно личат уроците на кубизма и на футуризма. Основните детайли и предметни официални претекстове се построяват чрез самобитни пластически „ призми “, фасети, напомнящи откритията на аналитичния кубизъм. Разлагането на формите в пространството и тяхното „ рекомпозиране “ по законите на чистата архитектоника, на пластическата, а не на наподобителната образна логичност, е станало към този момент част от програмната поетика на художника.
Линията постоянно се трансформира в самобитен „ сеизмограф “, в нервна кардиограма, която отразява и показва моментното положение на създателя, а фигурата, там, където участва, е третирана най-вече като пластическа и цветова структура, като пространствена експресия, само че не и от становище на обичайна „ логика на психиката ”. В този смисъл творчеството на Александър Капричев ни кара да си спомним думите на Анри Матис за това, че за него експресията на картината не се състои в израза на лицето или в резултата на жеста, а в самата композиционна организация, в съчетанието на тоновете, в ритмиката на линиите и плоскостите... “
Проф. д. изк. Чавдар Попов. „ Александър Капричев. Познат и чужд “, монография, 2013.
Александър, Сашо, Капри притежаваше мощно, физическо чувство към цветовете, даже мисля, че можеше да ги чува. Опитайте да застанете пред което и да е от платната, не анализирайте, оставете се цветовете и формите да доближат до вътрешното ви чувство за музика, понесете се и вдъхнете духовната независимост.
Вярвам, по този начин би желал да го помним.
Надяваме се живописните ритми от 1990-те да внесат малко пролетна прохлада и в кахърната 2022 година, приканват още от галерията.
Експозицията може да бъде забелязана в интервала 31 март – 15 април 2022 година
Изложбата ЖИВОПИСНИ РИТМИ на Александър Капричев включва 14 платна, основани през 90-те години на XX век - по този начин нареченият ‘музикален цикъл’ на художника. Страстен обожател на класическата музика, на джаза и новата музика на ХХ век, той черпи ентусиазъм от тях и го показва в доста от творбите си, споделят от галерията.
„ … Цикълът „ Музика “ (1989-1990), както и самото название сочи недвусмислено, е инспириран от сродното изкуство. Може би тук е мястото да отбележим, че създателят показва трайни и задълбочени ползи в региона на музиката, философията, естетиката. Въпреки че го влече и литературата, и в частност поезията, той се стреми да редуцира до най-малко фабулния, повествователния, „ литературния “ миг в своите творби. През 90-те година, сред редицата други опуси, е основан и цикълът „ Без наименование “. Той се отличава със студени, сиво-синкави тонове. Имаме чувството, че „ изсветляването “ на гамата като че ли влиза в съзнателните планове на художника, а не се получава интуитивно и непринудено на платното. Ясно личат уроците на кубизма и на футуризма. Основните детайли и предметни официални претекстове се построяват чрез самобитни пластически „ призми “, фасети, напомнящи откритията на аналитичния кубизъм. Разлагането на формите в пространството и тяхното „ рекомпозиране “ по законите на чистата архитектоника, на пластическата, а не на наподобителната образна логичност, е станало към този момент част от програмната поетика на художника.
Линията постоянно се трансформира в самобитен „ сеизмограф “, в нервна кардиограма, която отразява и показва моментното положение на създателя, а фигурата, там, където участва, е третирана най-вече като пластическа и цветова структура, като пространствена експресия, само че не и от становище на обичайна „ логика на психиката ”. В този смисъл творчеството на Александър Капричев ни кара да си спомним думите на Анри Матис за това, че за него експресията на картината не се състои в израза на лицето или в резултата на жеста, а в самата композиционна организация, в съчетанието на тоновете, в ритмиката на линиите и плоскостите... “
Проф. д. изк. Чавдар Попов. „ Александър Капричев. Познат и чужд “, монография, 2013.
Александър, Сашо, Капри притежаваше мощно, физическо чувство към цветовете, даже мисля, че можеше да ги чува. Опитайте да застанете пред което и да е от платната, не анализирайте, оставете се цветовете и формите да доближат до вътрешното ви чувство за музика, понесете се и вдъхнете духовната независимост.
Вярвам, по този начин би желал да го помним.
Надяваме се живописните ритми от 1990-те да внесат малко пролетна прохлада и в кахърната 2022 година, приканват още от галерията.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ