Българското културно наследство в чужбина представя изложба
Изложбата " Българско културно завещание в чужбина: места и практики " се открива на 9 август в 13,30 ч. в Националния етнографски музей.
Учени от ИЕФЕМ-БАН обходиха и изследваха десетки места в Турция, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания, Русия, Италия, Унгария и Чехия, свързани с българското национално културно завещание - военни гробища и монументи, български църкви и манастири, замъци, монументи на именити българи. Сред изследваните обекти са българските военни гробища в Северна Македония и Добруджа; местата, свързани с паметта за Кирил и Методий и техните възпитаници в Италия, Германия, Чехия, Албания и Северна Македония; следите от Волжка България и паметта за Алцек в Италия; гробът на цар Самуил на остров Св. Ахил; българските църкви в Румъния; стъпките на Гоце Делчев, Пейо Яворов и Капитан Петко Войвода в днешна Гърция и доста други. В изложбата учените показват в облици и думи резултатите от огромното проучване, пробвайки се да структурират, въобразят и пресъздават българската културна територия оттатък днешните държавни граници.
На откриването на изложбата ще бъде показана едноименната листовка, в която откривателите са присъединили някои от най-интересните случаи на възобновяване и поддържане на българско културно завещание в чужбина, измежду които пограничните манастири в Северна Македония и Сърбия, военните монументи в Добруджа, паметта за Мара Бунева в Скопие, Босилеградския разгром, честванията на Кирил и Методий в Рим, Елванген и Микулчице и прочие
Границите на Балканите постоянно са били динамични, а България и през днешния ден претърпява контузията от отнети след войни и мирни контракти земи и от огромните потоци бежанци и преселници от Македония, Тракия и Добруджа. Извън днешната българска територия откриваме пластовете на наследствата от Средновековието ни, от времето на Османската империя и Българското възобновление, от победни борби и изоставени вечно градове и села. Там, оттатък, са и следите от стъпките на голям брой български интелектуалци, актьори и спортисти, популяризирали името на България в Европа и света. Тези пространства, избрани от конструираното завещание и маркираните места наизуст, назоваваме културна територия. Тя е означена с монументи и паметни плочи, само че и построена посредством трансгранични възпоменателни и поклоннически направления и ритуали.
Експозицията е ситуирана на ет. 1 в Източното крило на някогашния Княжески замък и може да бъде посетена до 8 септември. Тя се осъществя в границите на плана " Конструиране на културно завещание зад граница: трансгранични поклоннически и възпоменателни практики " с финансовата поддръжка на Фонд " Научни проучвания " към Министерството на образованието и науката на Република България.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Учени от ИЕФЕМ-БАН обходиха и изследваха десетки места в Турция, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания, Русия, Италия, Унгария и Чехия, свързани с българското национално културно завещание - военни гробища и монументи, български църкви и манастири, замъци, монументи на именити българи. Сред изследваните обекти са българските военни гробища в Северна Македония и Добруджа; местата, свързани с паметта за Кирил и Методий и техните възпитаници в Италия, Германия, Чехия, Албания и Северна Македония; следите от Волжка България и паметта за Алцек в Италия; гробът на цар Самуил на остров Св. Ахил; българските църкви в Румъния; стъпките на Гоце Делчев, Пейо Яворов и Капитан Петко Войвода в днешна Гърция и доста други. В изложбата учените показват в облици и думи резултатите от огромното проучване, пробвайки се да структурират, въобразят и пресъздават българската културна територия оттатък днешните държавни граници.
На откриването на изложбата ще бъде показана едноименната листовка, в която откривателите са присъединили някои от най-интересните случаи на възобновяване и поддържане на българско културно завещание в чужбина, измежду които пограничните манастири в Северна Македония и Сърбия, военните монументи в Добруджа, паметта за Мара Бунева в Скопие, Босилеградския разгром, честванията на Кирил и Методий в Рим, Елванген и Микулчице и прочие
Границите на Балканите постоянно са били динамични, а България и през днешния ден претърпява контузията от отнети след войни и мирни контракти земи и от огромните потоци бежанци и преселници от Македония, Тракия и Добруджа. Извън днешната българска територия откриваме пластовете на наследствата от Средновековието ни, от времето на Османската империя и Българското възобновление, от победни борби и изоставени вечно градове и села. Там, оттатък, са и следите от стъпките на голям брой български интелектуалци, актьори и спортисти, популяризирали името на България в Европа и света. Тези пространства, избрани от конструираното завещание и маркираните места наизуст, назоваваме културна територия. Тя е означена с монументи и паметни плочи, само че и построена посредством трансгранични възпоменателни и поклоннически направления и ритуали.
Експозицията е ситуирана на ет. 1 в Източното крило на някогашния Княжески замък и може да бъде посетена до 8 септември. Тя се осъществя в границите на плана " Конструиране на културно завещание зад граница: трансгранични поклоннически и възпоменателни практики " с финансовата поддръжка на Фонд " Научни проучвания " към Министерството на образованието и науката на Република България.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ