Казали на Катя Паскалева, че не става за кино
Изложба с снимки от филми и постановки с магнетичното присъединяване на Катя Паскалева подредиха от Съюза на артистите в градинката „ Кристал “ в чест на 75 години от рождението на звездата. Театроведът Тинка Николова е куратор на експозицията „ Жената със 100 лица “, която може да бъде забелязана до 8 юни.
Катя Паскалева, една от най-харизматичните дами в БГ киното, е призната във ВИТИЗ през 1963 година – от раз и без подготовка. Учи в класа на Методи Андонов дружно със Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, Марин Янев... Дебютира на екрана през 1967-а с дребна роля в „ Отклонение ”. Сред най-известните й водещи облици са Стефка във „ Вилна зона ” на Едуард Захариев, Лиза Стрезова в „ Звезди в косите, сълзи в очите ” на Иван Ничев, Мария в „ Спирка за непознати ” на Иван Росенов, Милица в „ Бедният Лука ” на Яким Якимов... Тя е с Невена Коканова, Емилия Радева, Милка Туйкова и Катя Чукова в „ Матриархат ” на Людмил Кирков.
През 1972-а в Панама Катя Паскалева получава премия за своята Мария в „ Козият рог ” на Методи Андонов, през 1973-а й връчват „ Фемина ” в Брюксел, през 1976-а я отличават за принос в развиването на международното кино в Карлови Вари. Тогава отнася и „ Златна роза ” за „ Вилна зона ”. Има още серия от призове, само че те са последното, което я вълнува. А при започване на кариерата й споделят, че лицето й не става за кино. Тя обаче работи с най-големите режисьори в седмото изкуство и на сцената - Боян Дановски, Методи Андонов, Леон Даниел, Крикор Азарян... В края на 60-те и началото на 70-те играе в фамозния тогава Пазарджишки спектакъл. След това идва в Сатирата и в спектакъл „ София “. Под прожекторите е Албена на Йовков, Нина Заречная в „ Чайка " от Чехов, Розалинда в „ Както ви се харесва ” на Шекспир, Сара в „ Любовникът ” от Харолд Пинтър... От 1967-а до 1979-а Катя е омъжена за огромния художник Георги Божилов-Слона, а по-късно до последно е с втория си брачен партньор, режисьора Иван Росенов, който умира от рак шест години след нея.
През 2001-а на въпроса „ Има ли нещо, за което съжалявате? ” отговоря: „ Разбира се – за доста неща. Но на първо време постоянно диря повода и виновността у себе си. Нося и тоталното страдание за това, че моят живот е минал в условия с наставления – системата глътна две-трети от него. И по тази причина нямам действително самочувствие, нито дарба сама да притежавам нещата. Все още се чувствам, че се озъртам, към момента се пипвам, че нямам доверие в себе си. Има моменти, в които нуждая се някой да ми каже какво да върша - ето това са непоправимите провали над природата ми, до известна степен осакатена от метода на живот, който бяхме принудени да водим. ” Катя Паскалева, която се посвети на милионите фенове, умря на 23 юли 2002 година единствено на 56 години. Тя подари себе си на публиката, написа тогава Съюзът на артистите.
Катя Паскалева, една от най-харизматичните дами в БГ киното, е призната във ВИТИЗ през 1963 година – от раз и без подготовка. Учи в класа на Методи Андонов дружно със Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, Марин Янев... Дебютира на екрана през 1967-а с дребна роля в „ Отклонение ”. Сред най-известните й водещи облици са Стефка във „ Вилна зона ” на Едуард Захариев, Лиза Стрезова в „ Звезди в косите, сълзи в очите ” на Иван Ничев, Мария в „ Спирка за непознати ” на Иван Росенов, Милица в „ Бедният Лука ” на Яким Якимов... Тя е с Невена Коканова, Емилия Радева, Милка Туйкова и Катя Чукова в „ Матриархат ” на Людмил Кирков.
През 1972-а в Панама Катя Паскалева получава премия за своята Мария в „ Козият рог ” на Методи Андонов, през 1973-а й връчват „ Фемина ” в Брюксел, през 1976-а я отличават за принос в развиването на международното кино в Карлови Вари. Тогава отнася и „ Златна роза ” за „ Вилна зона ”. Има още серия от призове, само че те са последното, което я вълнува. А при започване на кариерата й споделят, че лицето й не става за кино. Тя обаче работи с най-големите режисьори в седмото изкуство и на сцената - Боян Дановски, Методи Андонов, Леон Даниел, Крикор Азарян... В края на 60-те и началото на 70-те играе в фамозния тогава Пазарджишки спектакъл. След това идва в Сатирата и в спектакъл „ София “. Под прожекторите е Албена на Йовков, Нина Заречная в „ Чайка " от Чехов, Розалинда в „ Както ви се харесва ” на Шекспир, Сара в „ Любовникът ” от Харолд Пинтър... От 1967-а до 1979-а Катя е омъжена за огромния художник Георги Божилов-Слона, а по-късно до последно е с втория си брачен партньор, режисьора Иван Росенов, който умира от рак шест години след нея.
През 2001-а на въпроса „ Има ли нещо, за което съжалявате? ” отговоря: „ Разбира се – за доста неща. Но на първо време постоянно диря повода и виновността у себе си. Нося и тоталното страдание за това, че моят живот е минал в условия с наставления – системата глътна две-трети от него. И по тази причина нямам действително самочувствие, нито дарба сама да притежавам нещата. Все още се чувствам, че се озъртам, към момента се пипвам, че нямам доверие в себе си. Има моменти, в които нуждая се някой да ми каже какво да върша - ето това са непоправимите провали над природата ми, до известна степен осакатена от метода на живот, който бяхме принудени да водим. ” Катя Паскалева, която се посвети на милионите фенове, умря на 23 юли 2002 година единствено на 56 години. Тя подари себе си на публиката, написа тогава Съюзът на артистите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ