Изложба представя Петър Велики като първия руски арт дизайнер
Изложба „ Първият съветски арт шеф “, отдадена на 350-годишнината на Петър Велики, бе открита в музея „ Старият британски двор “ в Москва. Тя показва книгата Symbola et Emblemata („ Символи и емблеми “) – алманах, отпечатан през 1705 година за съветския император и трансформирал се в модерния смисъл на думата в първия в Русия brand book и учебник по графичен дизайн. Изданието свидетелства по какъв начин европейските и международните образни обичаи са влияли върху образуването на съветската просвета, настояват експертите.
В палатата на Стария британски двор, където е експониран сборникът, през XVI век се е помещавала Английската комерсиална московска компания, по-късно – британското посолство, а по времето на Петър I (1672-1725) там е било едно от първите всемирски образователни заведения, където се е изучавала математика.
Изложбата, със мощен фокус върху мултимедията, показва един единствен артефакт с извънредно значение за епохата на Петър Велики, защото свидетелства за неговите културни промени, опитите да се откри допирна точка сред графическата и даже „ дизайнерската “ обичаи на Западна Европа и Русия, изяснява служителят на музея Александър Сотин, представен от NEWS.ru.
По думите му книгата е „ неповторима от първата до последната страница “. Изложеният експонат е персонално копие на Петър I, който в младежките си години е събирал „ удивителни и тайнствени емблеми, символни изображения на разнообразни понятия и феномени, насъбрани в европейската културна традиция в продължение на доста епохи “. В началото на XVIII век са съществували голям брой сходни тематични сборници и сбирки, които разрешавали да се сортират разнообразни детайли за основаването на една нова хералдика, споделя Сотин. И съветският император взема решение да вкара в живота на тогавашното съветско общество този нов за него естетически съставен елемент, правейки подарък на бъдещите дизайнери, разяснява той.
Съставянето на сборника Symbola et Emblemata е резултат от комбинирането на две появили се малко по-рано издания на френски създател гравьор. Книгата, отпечатана в Амстердам, съдържа към 840 емблеми с надписи на няколко езика, в това число на църковнославянски, отбелязва Сотин. Неин съставител е някой си Иля Копиевский, произхождащ от Ржеч Посполита (полско-литовска средновековна страна, съществувала от средата на XVI до края на XVIII век). Той бил протестант и нямал нищо общо с йезуитите католици, въпреки че показаните в сборника емблеми били свързани с йезуитските и други по-старинни обичаи в символните изображения. Фактически това са илюстровани крилати изречения на европейски хуманисти и просветители, споделя Александър Сотин. Направеният от Копиевский превод на надписите е дал доста на съветските майстори от епохата на Петър Велики и по-късно. Те почнали да зашифроват самобитни послания в художественото оформление на дворцови здания, кораби, военни флагове, фамилни гербове и други Впоследствие книгата е преиздавана неведнъж и станала крайъгълна за съветската просвета през XVIII век.
На изображенията в изложбената зала са показани добре познати в европейската традиция знаци, да вземем за пример античния и важен за международната просвета знак на змия, захапала личната си опашка. Това изображение символизира непрекъснатия кръговрат на всичко, което съществува в природата и се трансформира посредством гибелта и прераждането. Изображението на пътеводни звезди въплъщава същинския ориентир в живота, който насочва, само че не принуждава – те водят индивида, само че не го „ дърпат “. Те са олицетворение на концепцията за благосклонност, която е в основата на всички пълноценно стимулирани човешки действия, пояснява музейният чиновник.
Според куратора на изложбата Никита Лукински работата със символиката и хералдиката е един от значимите аспекти на промените на Петър I. Императорът в дословния смисъл се трансформирал в „ първия съветски живописен шеф “, основал „ нова образна просвета “, хвалят се уредниците на експозицията. Монархът одобрявал новите и коригирал съществуващите шрифтове, също така персонално нарисувал бяло-синьо-червения байрак, станал след това един от държавните знаци. Това може да се научи от мултимедийните материали в експозицията, която ще бъде отворена в Москва до 4 септември.
В палатата на Стария британски двор, където е експониран сборникът, през XVI век се е помещавала Английската комерсиална московска компания, по-късно – британското посолство, а по времето на Петър I (1672-1725) там е било едно от първите всемирски образователни заведения, където се е изучавала математика.
Изложбата, със мощен фокус върху мултимедията, показва един единствен артефакт с извънредно значение за епохата на Петър Велики, защото свидетелства за неговите културни промени, опитите да се откри допирна точка сред графическата и даже „ дизайнерската “ обичаи на Западна Европа и Русия, изяснява служителят на музея Александър Сотин, представен от NEWS.ru.
По думите му книгата е „ неповторима от първата до последната страница “. Изложеният експонат е персонално копие на Петър I, който в младежките си години е събирал „ удивителни и тайнствени емблеми, символни изображения на разнообразни понятия и феномени, насъбрани в европейската културна традиция в продължение на доста епохи “. В началото на XVIII век са съществували голям брой сходни тематични сборници и сбирки, които разрешавали да се сортират разнообразни детайли за основаването на една нова хералдика, споделя Сотин. И съветският император взема решение да вкара в живота на тогавашното съветско общество този нов за него естетически съставен елемент, правейки подарък на бъдещите дизайнери, разяснява той.
Съставянето на сборника Symbola et Emblemata е резултат от комбинирането на две появили се малко по-рано издания на френски създател гравьор. Книгата, отпечатана в Амстердам, съдържа към 840 емблеми с надписи на няколко езика, в това число на църковнославянски, отбелязва Сотин. Неин съставител е някой си Иля Копиевский, произхождащ от Ржеч Посполита (полско-литовска средновековна страна, съществувала от средата на XVI до края на XVIII век). Той бил протестант и нямал нищо общо с йезуитите католици, въпреки че показаните в сборника емблеми били свързани с йезуитските и други по-старинни обичаи в символните изображения. Фактически това са илюстровани крилати изречения на европейски хуманисти и просветители, споделя Александър Сотин. Направеният от Копиевский превод на надписите е дал доста на съветските майстори от епохата на Петър Велики и по-късно. Те почнали да зашифроват самобитни послания в художественото оформление на дворцови здания, кораби, военни флагове, фамилни гербове и други Впоследствие книгата е преиздавана неведнъж и станала крайъгълна за съветската просвета през XVIII век.
На изображенията в изложбената зала са показани добре познати в европейската традиция знаци, да вземем за пример античния и важен за международната просвета знак на змия, захапала личната си опашка. Това изображение символизира непрекъснатия кръговрат на всичко, което съществува в природата и се трансформира посредством гибелта и прераждането. Изображението на пътеводни звезди въплъщава същинския ориентир в живота, който насочва, само че не принуждава – те водят индивида, само че не го „ дърпат “. Те са олицетворение на концепцията за благосклонност, която е в основата на всички пълноценно стимулирани човешки действия, пояснява музейният чиновник.
Според куратора на изложбата Никита Лукински работата със символиката и хералдиката е един от значимите аспекти на промените на Петър I. Императорът в дословния смисъл се трансформирал в „ първия съветски живописен шеф “, основал „ нова образна просвета “, хвалят се уредниците на експозицията. Монархът одобрявал новите и коригирал съществуващите шрифтове, също така персонално нарисувал бяло-синьо-червения байрак, станал след това един от държавните знаци. Това може да се научи от мултимедийните материали в експозицията, която ще бъде отворена в Москва до 4 септември.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ