Изложба в Асеновград съживява духа на Монопола
Изложба навън в Асеновград споделя за тогавашната фабрика за обработка на тютюн и произвеждане на тютюневи произведения, или както множеството асеновградчани я знаят - Монополът. Сега емблематичната постройка припомня по какъв начин преди доста години в нея е кипял живот. Монополът е значима част от историята на Асеновград. Но през днешния ден той е една пустееща постройка, оставена на времето.
Ето за какво асеновградското Сдружение " Станимашка фотографчийница " реши да покаже на жителите и гостите на града какво се крие зад прашните тухлени стени на Монопола в този момент. На модулите пред Градска библиотека " Паисий Хилендарски " в Асеновград към този момент са подредени към десетина пана, събрали в резюме другояче към 100-годишната история на тогавашното дружество. Подробности за експозицията показа в изявление за Actualno.com Атанас Кендев - част от основателите.
Как породи концепцията за изложбата " Духът на Монопола "?
Изложбата е първа от поредицата от три изложения на Сдружение " Станимашка фотографчийница ", обединени от концепцията за преместване на духовните и културни обичаи на града ни от предишното в сегашното. Започваме с Монопола (Тютюнева кооперация „ Асенова цитадела ”), тъй като това е най-големият осъществен план в Асеновград от началото на ХХ век, работил в продължение на близо век. В себе си той съчетава бизнес, кооператив, просвета, архитектура.
Как избрахте името на изложбата и за какво " Духът на Монопола "?
В момента постройките на Монопола са застинали във времето и няма живот в тях. Но не са призрачни. Те са в градската среда и пазят с изключение на материалното завещание, само че и духа на основателите и работилите за просперитета на града ни. Духът е във всички нас, всяко семейство в града е имало работещи в този комплекс от заводи, сладове, цехове и пази поривът на съзиданието.
Какъв живот е кипял в предприятието в предишното?
В един подобен план значими са хората. Имало е години, в които в комбината са работили над 800 индивида. Тези колективи на фабрики, цехове и хранилища са произвеждали по 40 тона подготвена продукция дневно. За тях са били първите в града симфоничен оркестър, кино-салон, стол, лечебни кабинети, библиотека, жилища. Първата пожарна команда е основана от кооперацията. Но не може в резюме да се опише всичко.
Защо се е случило по този начин, заводът е бил закрит?
Комплексът е прекратил активността си по отношение на преструктурирането и национализацията на сдружение „ Булгартабак ”, в чийто конструкция бе. Така че, аргументите са на национално равнище. Това се случва с всички сходни в страната, като финален бе заводът в Благоевград.
Какво описват откритите от Сдружението ви движимости и мемоари там?
Разказват за доста работа, триумф, родолюбие и човещина в едно прозаично бизнес-начинание. Неща, които малко ни липсват в съвремието. Сдружението ни реализира на три пъти работа на терен в комплекса. След първото ни влизане създадохме уебсайт със доста снимкови и документални материали за историята на Монопола: http://tobacco-asens-fortress.com/. С присъединяване на Исторически музей Асеновград представихме материалите в специфична среща с обществеността, някогашни служащи и ръководители на предприятието. Втората ни експедиция бе във връзка присъединяване ни в изложбата „ Дим. Истории за тютюна ” на Пловдив " Европейска столица на културата 2019 " и последвалите полемики за потреблението на останалите бази от тютюновия отрасъл в страната. Последната ни задача бе още веднъж с музея. Целта ни бе да запазим материалните артефакти, намиращи се в постройките за обособяването на музеен филиал на тютюна. Такъв музей липсва в България и може да се реализира доста огромен план тук, в Асеновград.
Каква е вашата цел - за какво желаете да го възродите и да разкажете за него на поколенията?
Искаме да възродим ентусиазма, вярата в личните сили и в бъдещето, родолюбието и дейности за общо богатство (тогава под кооперативните принципи). Монополът е един образец по какъв начин от руините на войните и злополуките, от бежанските рецесии и недостиг се основава едно сполучливо дружество и се връща славата на един от най-развитите градове в страната. Осигурява се освен прехранване, а и разцвет. Не на последно място в задачите ни е да успеем да убедим притежателят и обществото на града да запазим материалното благосъстояние – постройките, които са монументи на културата. И те да получат нов живот в съвремемен подтекст. Средството за постигането на задачата ни е да припомняме за този дух, да го пренесем и използваме силата му. Най-малкото с цел да опазим наследството и да възродим базата му.
Какво е посланието на изложбата, до кого желаете да доближи тя?
Монополът е част от огромната историята на града ни. И то значима част. Сградите са тук, споменът е тук, страстта е тук. Духът му е жив и ние можем да го вдигнем и пренесем в съвремието. Длъжници сме и се нуждаем от него. Нашето потомство не следва да е разрушителят на това, което са основали и оставили предците ни.
Ето за какво асеновградското Сдружение " Станимашка фотографчийница " реши да покаже на жителите и гостите на града какво се крие зад прашните тухлени стени на Монопола в този момент. На модулите пред Градска библиотека " Паисий Хилендарски " в Асеновград към този момент са подредени към десетина пана, събрали в резюме другояче към 100-годишната история на тогавашното дружество. Подробности за експозицията показа в изявление за Actualno.com Атанас Кендев - част от основателите.
Как породи концепцията за изложбата " Духът на Монопола "?
Изложбата е първа от поредицата от три изложения на Сдружение " Станимашка фотографчийница ", обединени от концепцията за преместване на духовните и културни обичаи на града ни от предишното в сегашното. Започваме с Монопола (Тютюнева кооперация „ Асенова цитадела ”), тъй като това е най-големият осъществен план в Асеновград от началото на ХХ век, работил в продължение на близо век. В себе си той съчетава бизнес, кооператив, просвета, архитектура.
Как избрахте името на изложбата и за какво " Духът на Монопола "?
В момента постройките на Монопола са застинали във времето и няма живот в тях. Но не са призрачни. Те са в градската среда и пазят с изключение на материалното завещание, само че и духа на основателите и работилите за просперитета на града ни. Духът е във всички нас, всяко семейство в града е имало работещи в този комплекс от заводи, сладове, цехове и пази поривът на съзиданието.
Какъв живот е кипял в предприятието в предишното?
В един подобен план значими са хората. Имало е години, в които в комбината са работили над 800 индивида. Тези колективи на фабрики, цехове и хранилища са произвеждали по 40 тона подготвена продукция дневно. За тях са били първите в града симфоничен оркестър, кино-салон, стол, лечебни кабинети, библиотека, жилища. Първата пожарна команда е основана от кооперацията. Но не може в резюме да се опише всичко.
Защо се е случило по този начин, заводът е бил закрит?
Комплексът е прекратил активността си по отношение на преструктурирането и национализацията на сдружение „ Булгартабак ”, в чийто конструкция бе. Така че, аргументите са на национално равнище. Това се случва с всички сходни в страната, като финален бе заводът в Благоевград.
Какво описват откритите от Сдружението ви движимости и мемоари там?
Разказват за доста работа, триумф, родолюбие и човещина в едно прозаично бизнес-начинание. Неща, които малко ни липсват в съвремието. Сдружението ни реализира на три пъти работа на терен в комплекса. След първото ни влизане създадохме уебсайт със доста снимкови и документални материали за историята на Монопола: http://tobacco-asens-fortress.com/. С присъединяване на Исторически музей Асеновград представихме материалите в специфична среща с обществеността, някогашни служащи и ръководители на предприятието. Втората ни експедиция бе във връзка присъединяване ни в изложбата „ Дим. Истории за тютюна ” на Пловдив " Европейска столица на културата 2019 " и последвалите полемики за потреблението на останалите бази от тютюновия отрасъл в страната. Последната ни задача бе още веднъж с музея. Целта ни бе да запазим материалните артефакти, намиращи се в постройките за обособяването на музеен филиал на тютюна. Такъв музей липсва в България и може да се реализира доста огромен план тук, в Асеновград.
Каква е вашата цел - за какво желаете да го възродите и да разкажете за него на поколенията?
Искаме да възродим ентусиазма, вярата в личните сили и в бъдещето, родолюбието и дейности за общо богатство (тогава под кооперативните принципи). Монополът е един образец по какъв начин от руините на войните и злополуките, от бежанските рецесии и недостиг се основава едно сполучливо дружество и се връща славата на един от най-развитите градове в страната. Осигурява се освен прехранване, а и разцвет. Не на последно място в задачите ни е да успеем да убедим притежателят и обществото на града да запазим материалното благосъстояние – постройките, които са монументи на културата. И те да получат нов живот в съвремемен подтекст. Средството за постигането на задачата ни е да припомняме за този дух, да го пренесем и използваме силата му. Най-малкото с цел да опазим наследството и да възродим базата му.
Какво е посланието на изложбата, до кого желаете да доближи тя?
Монополът е част от огромната историята на града ни. И то значима част. Сградите са тук, споменът е тук, страстта е тук. Духът му е жив и ние можем да го вдигнем и пренесем в съвремието. Длъжници сме и се нуждаем от него. Нашето потомство не следва да е разрушителят на това, което са основали и оставили предците ни.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ