11 приятели художници пишат „Писмо…“ до Светлин Русев
Изложба живопис и статуя под наслов „ Писмо… “ в памет на Светлин Русев се открива през днешния ден, навръх рождения ден на напусналия ни преди 4 години създател, в столичната галери „ Арте “ на ул. „ Бузлуджа “ 31. Вернисажът е от 17.00 до 20.00 ч., а експозицията ще може да бъде забелязана до 30 юни. В нея са включени единадесет създатели – шестима скулптори и петима живописци, възпитаници или близки другари и съидейници на Светлин: Ангел Станев, Валентин Старчев, Десислава Минчева, Донка Павлова, Емил Попов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Иван Славов, Кирил Мескин, Милко Божков, Станислав Памукчиев.
Писмото, което 11-те създатели алегорично насочат към паметта на Светлин Русев, е написано от художничката Десислава Минчева. „ За някои хора страдаш, когато поемат по оня, неизбежния път… и след това някак се успокояваш. Но при други неналичието става все по-осезаема с времето. Не, кончината на Светлин не е просто физическо неявяване. Напротив, все по-силно и мъчително осъзнаваш, че такива ярки персони, с подобен темперамент и подобен гений няма да се появят скоро. Може би в никакъв случай. И това е голяма, невъзвратима загуба “, споделя се в писмото.
То дефинира огромния художник като спорен и сложен, само че човек с голяма просвета и почитание към тия преди него, оказал неоспоримо въздействие върху процесите в изкуството у нас, преподавател на няколко генерации, който не може да бъде премахнат от паметта на хората.
„ Всеки от нас си даваше сметка във времето, а в този момент – още повече, че е общувал със незабравим човек. Силните хора пораждат мощни страсти “, безапелационни са съставителите на посланието. Те назовават Светлин човек мярка, човек институция, който са разпъвали безчет пъти на кръста на претенциите и желанията си…
„ Благодарна съм на „ случайността “, че тъкмо той ми е бил преподавател и то – толкоз изискващ и на моменти дори неясен. Мога да кажа единствено, че той съумя да сътвори школа в изобразителното ни изкуство и разреши развиването на българската пластическа просвета да се впише в международните трендове. Времето е същинският и безмилостен съдник и ще покаже чие креативно съществуване е минало на вятъра и чие – не… “, споделя Десислава Минчева.
Светлин се отнасяше със самоирония към себе си и с почит към другите, споделят приятелите му създатели. „ Когато харесваше нещо същински, той докосваше с ръка, като че ли погалвайки скулптурата или платното “, напомня Минчева.
Заглавието на изложбата – „ Писмо… “, е въодушевено от един текст на поета Константин Павлов, „ Писмо до Светлин “:
„ … Напред!
И отново напред!
Сега остава най-зловещото!
И най-заслуженото наказване!
Величие!
Безвремие!
Самотност!
Пустота! “
Събитието е проведено с финансовата поддръжка на Национален фонд „ Култура “.
Писмото, което 11-те създатели алегорично насочат към паметта на Светлин Русев, е написано от художничката Десислава Минчева. „ За някои хора страдаш, когато поемат по оня, неизбежния път… и след това някак се успокояваш. Но при други неналичието става все по-осезаема с времето. Не, кончината на Светлин не е просто физическо неявяване. Напротив, все по-силно и мъчително осъзнаваш, че такива ярки персони, с подобен темперамент и подобен гений няма да се появят скоро. Може би в никакъв случай. И това е голяма, невъзвратима загуба “, споделя се в писмото.
То дефинира огромния художник като спорен и сложен, само че човек с голяма просвета и почитание към тия преди него, оказал неоспоримо въздействие върху процесите в изкуството у нас, преподавател на няколко генерации, който не може да бъде премахнат от паметта на хората.
„ Всеки от нас си даваше сметка във времето, а в този момент – още повече, че е общувал със незабравим човек. Силните хора пораждат мощни страсти “, безапелационни са съставителите на посланието. Те назовават Светлин човек мярка, човек институция, който са разпъвали безчет пъти на кръста на претенциите и желанията си…
„ Благодарна съм на „ случайността “, че тъкмо той ми е бил преподавател и то – толкоз изискващ и на моменти дори неясен. Мога да кажа единствено, че той съумя да сътвори школа в изобразителното ни изкуство и разреши развиването на българската пластическа просвета да се впише в международните трендове. Времето е същинският и безмилостен съдник и ще покаже чие креативно съществуване е минало на вятъра и чие – не… “, споделя Десислава Минчева.
Светлин се отнасяше със самоирония към себе си и с почит към другите, споделят приятелите му създатели. „ Когато харесваше нещо същински, той докосваше с ръка, като че ли погалвайки скулптурата или платното “, напомня Минчева.
Заглавието на изложбата – „ Писмо… “, е въодушевено от един текст на поета Константин Павлов, „ Писмо до Светлин “:
„ … Напред!
И отново напред!
Сега остава най-зловещото!
И най-заслуженото наказване!
Величие!
Безвремие!
Самотност!
Пустота! “
Събитието е проведено с финансовата поддръжка на Национален фонд „ Култура “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ