Излизаме на улицата, ако правителството не промени варварското си отношение

Излизаме на улицата, в случай че държавното управление не промени варварското си отношение към науката.

Това съобщи проф. Бойко Георгиев, професор в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания на Българска академия на науките и ръководител на Оперативния щаб на митинга, по време на брифинг на управлението на Общото заседание на Българска академия на науките. На него учените показаха стратегия за протестни дейности под надпис „ Повече няма да поносим ”, които могат да бъдат задействани и по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, съобщи кореспондент на БГНЕС.

На 8-ми януари 2018 година имаме съвещание и не бихме желали по време на Председателството на страната на Съвета на Европейски Съюз да има митинги, само че и това не е изключено, в случай че другите ни средства са изчерпани, отговори проф. Евелина Славчева, ръководител на Оценка за съвместимост на Българска академия на науките на въпрос на медия.

Общото заседание на Българска академия на науките прави оценка бюджетната дотация на академията за 2018 година като ликвидационна и е мощно обезпокоено от възходящото напрежение измежду учените и чиновниците си, се споделя в техен документ.

На 11 декември т.г. е извършено съвещание на Общото заседание на академията, на което е призната Програма за протестни дейности с съответни ограничения. Те включват: Неотменно искане за приемане на целево финансиране за нормализиране на главните заплати на учените, експертите и помощния личен състав, увеличение на месечната стипендия на докторантите и приемане на целево поощрително финансиране съгласно резултатите от научно-изследователската активност на научните организации в сходство с извършеното оценяване от МОН през тази година.

За 2017 година учените от Българска академия на науките могат да се „ похвалят ” със междинна заплата от 755 лева През последните 10 година наклонността за приключване на „ мозъци ” се ускорява, понижава и броят на постъпващите млади учени в Българска академия на науките, докторантите са намалели на половина, а към този момент напущат доценти и професори, които отиват във високотехнологични компании. Българска академия на науките е в положение на самопредизвикан разпад и този развой ще стане за доста малко време необратим.

Отчетът на Българска академия на науките тази година беше признат без нито една забележка от депутатите, всичко това породи вяра, че най-сетне ще получим по-висока бюджетна дотация за идната година. Екзистенц-минимумът за Българска академия на науките е 98 млн. лева на година. Но бюджетът за 2018 година е следващият пестник за Българска академия на науките и ние заявяваме, че повече няма да поносим, напрежението в академията ескалира, поради което вдигнахме черни флагове и обявихме начало на протестни дейности, съобщи проф. Евелина Славчева, ръководител на Оценка за съвместимост на Българска академия на науките.

Поискахме разговор с премиера, само че до този миг нямаме отговор, сподели тя. И продължи: Приехме проект и този път нашият митинг няма да бъде стеснен във времето. Учените сме хора рационални, само че сме и виновни, по тази причина не можем да гледаме по какъв начин умира най-старата научна организация в България - Българска академия на науките, която е на 147 години. Чухме за себе си некомпетентни и погрешни изказвания, само че повече няма да поносим, тъй като нашата задача е да работим за просветена България, сподели проф. Славчева.

Твърди се, че сме организация, остатъчна от тоталитарния интервал, което е груба неистина, тъй като ние претърпяхме серия от промени, съобщи проф. Бойко Георгиев, ръководител на Оперативния щаб на митинга, професор в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките. При първия интервал на промени беше създаден нов правилник и бе признат нов закон за нашата работа, Българска академия на науките стана народен теоретичен център на демократична страна. Към новата тактика се придържахме прецизно, броят на институтите бе понижен от 102 на 72, по този начин численият състав на Българска академия на науките бе понижен от 14 200 души до 7 800 души. Вторият интервал на промяна организирахме сред 2009 година до 2011 г.- външни специалисти оцениха позитивно направеното в институтите ни, което стана основа за структурна промяна, уточни проф. Георгиев. Институтите бяха понижени от 62 на 42, всички учени бяха атестирани, на тази база част от хората бяха освободени – от 7 800 души съставът бе понижен на 6 800 души. Но спомагателните задания изискват и целево финансиране.
С черни флагове на всичките си здания Българска академия на науките стачкува против размера на бюджета си за 2018 година / БГНЕС
В момента ние не сме привлекателни за младите учени - те получават с 50 лева повече от чистачките, бюджетът ни разпределя мизерията, всеки месец се топим- няколко десетки учени напущат всеки месец институтите на Българска академия на науките. Не почувствахме съответна поддръжка от Министерски съвет на страната, акцентира проф. Георгиев.

От нашия бюджет заплащаме интернационален членски импорт по разнообразни пера, в организации, в които България членува - за 2017 година за това сме заделили 4 млн. лева. Изпълняваме и оперативна активност в интерес на страната - екологичен мониторинг, прогноза за времето и други, за което отделяме още 4 млн. лева. За ток, вода и парно – 5 млн. лева, за стипендии и прехрана на аспиранти - над 1 млн. лева, 300 хиляди лева плащаме за защита единствено за четирите национални музея и други, акцентира проф. Никола Малиновски, член на Оценка за съвместимост, който дава отговор за финансите на академията.

Накрая заплатите ни са 200-300 лева под междинните за България, установи той. За плановото финансиране - по конкурентноспособност 10 института завоюваха над 20 млн. лева, само че нито стотинка от тях не отиде за хонорари. Втори образец - в моя институт за последните години приходите от планове са повече, в сравнение с държавната дотация, от които са заделени едвам 3% за хонорари. Това прави 392 лева на година. Е, това ли е огромното в допълнение финансиране, запита проф. Малиновски.

Голяма лъжа е, че от планове учените могат да покачат възнагражденията си, уточни доцент Ива Угринова. От Фонд „ Научни проучвания ” - 52% от извоюваните планове са от учени от Българска академия на науките, само че в редица от стратегиите, в които участваме, възнагражденията на учените са неприемлив разход, а по европейските стратегии този % не надвишава 10% от сумата за плана. В най-хубавия случай възнагражденията на учените са към 1000 лева на година, което прави по 100 лева над заплатата им на месец, посочи доцент Угринова.

„ Искаме целево финансиране от държавното управление в размер на 38 млн. лева – тези средства ги желаеме, с цел да бъде изравнено заплащането ни с това на другите организации в системата, примерно заплащането на учените да стане като това на началните учители. Да бъде увеличено и заплащането на докторантите, които вземат 500 лева на месец, считаме, че те би трябвало да получат 700 лева на месец.

Има единствено един труд в България, който е избран по-ниско от този на чистачите на тоалетни и това е възнаграждението на докторантите. Настояваме да получим и в допълнение подучване на институтите поради признанието на МОН, че те са научният хайлайф на страната ”, сподели проф. Георгиев.

Ще държим черните флагове безкрайно време по фасадите на Българска академия на науките, безапелационни са учените.

Мъчат се да ни изгонят от страната, само че тази страна е освен тяхна, само че и наша, акцентира проф. Малиновски по адрес на ръководещите. /БГНЕС