Излиза единствената автобиография на Мохамед Али
Излиза на български език единствената автобиография на именития боксьор Мохамед Али. Шампионът повежда почитателите си зад кулисите на професионалния и персоналния си живот в една откровена изповед.
Един път в живота си Мохамед Али взема решение да опише своята история в книга и това става в най-трудния интервал от живота му - до момента в който е отхвърлен от бокса през 1967-1970 година, поради отхвърли си да бъде мобилизиран във Виетнам. Боксьорът, трансформирал шампионата в тежка категория вечно, построил и разпространявал го, отхвърля да престъпи повелите на своята вяра, и поради това е осъден да не практикува единственото, което обича. Предлагали са доста пари на Мохамед Али, с цел да напише книга и да опише своята история. Феновете му чакат дълго, с цел да прочетат неговата позиция и през 1975 година това се случва - излиза единствената публична автобиография на Али, роден с името Касиус Клей.
" Аз съм най-великият ", в съавторство с журналиста Ричард Дърам и редактирана от нобеловия лауерат Тони Морисън, излиза в този момент, четири години след гибелта на боксьора, за първи път на български език от издателство " Кръг ". Преводът е на Светлана Комогорова - Комата, писателят и треньор по бокс Палми Ранчев стои зад редакцията, а поетът Иван Ланджев е създател на послеслова. Родното издание е по едно и също време литературно и спортно събитие. То изобразява и празнува оня Мохамед Али, който си завоюва име и популярност като най-хубавия в бокса, само че и като герой за равни права, пацифист, а ненапълно и като стихотворец.
Без да се стопира за дълго върху детските и юношеските си години, Али споделя за най-великите моменти в своята кариерата. Той разкрива цялата прословута и дълго време неизяснена история с неговия олимпийски златен орден от 1960 година - първия му огромен триумф като експерт, който той захвърля в река Охайо, откакто отхвърлят да му сервират в ресторант в родния му град Луисвил.
Али повежда зад кулисите на един от най-големите му мачове - първата среща за международната купа в тежка категория през 1964 година против Сони Листън или първото пришествие, както го назовава самият той. Не е пропуснат и един от най-големите противници в кариерата му - международният първенец Джо Фрейзър. Първата среща сред тях е наречена " Мача на века " и е гледана от повече хора по света от всяко друго спортно събитие в историята. Али разказва в детайли съсипващата загуба, която изпраща Джо в болничното заведение за близо седем седмици, макар че е победител. " Аз съм най-великият " завършва с последната трета среща сред двамата " динозаври " в Манила през 1975 година, когато Али побеждава с механически нокаут. Победителят диктува от Филипините по телефона последната глава от единствената си книга.
Един път в живота си Мохамед Али взема решение да опише своята история в книга и това става в най-трудния интервал от живота му - до момента в който е отхвърлен от бокса през 1967-1970 година, поради отхвърли си да бъде мобилизиран във Виетнам. Боксьорът, трансформирал шампионата в тежка категория вечно, построил и разпространявал го, отхвърля да престъпи повелите на своята вяра, и поради това е осъден да не практикува единственото, което обича. Предлагали са доста пари на Мохамед Али, с цел да напише книга и да опише своята история. Феновете му чакат дълго, с цел да прочетат неговата позиция и през 1975 година това се случва - излиза единствената публична автобиография на Али, роден с името Касиус Клей.
" Аз съм най-великият ", в съавторство с журналиста Ричард Дърам и редактирана от нобеловия лауерат Тони Морисън, излиза в този момент, четири години след гибелта на боксьора, за първи път на български език от издателство " Кръг ". Преводът е на Светлана Комогорова - Комата, писателят и треньор по бокс Палми Ранчев стои зад редакцията, а поетът Иван Ланджев е създател на послеслова. Родното издание е по едно и също време литературно и спортно събитие. То изобразява и празнува оня Мохамед Али, който си завоюва име и популярност като най-хубавия в бокса, само че и като герой за равни права, пацифист, а ненапълно и като стихотворец.
Без да се стопира за дълго върху детските и юношеските си години, Али споделя за най-великите моменти в своята кариерата. Той разкрива цялата прословута и дълго време неизяснена история с неговия олимпийски златен орден от 1960 година - първия му огромен триумф като експерт, който той захвърля в река Охайо, откакто отхвърлят да му сервират в ресторант в родния му град Луисвил.
Али повежда зад кулисите на един от най-големите му мачове - първата среща за международната купа в тежка категория през 1964 година против Сони Листън или първото пришествие, както го назовава самият той. Не е пропуснат и един от най-големите противници в кариерата му - международният първенец Джо Фрейзър. Първата среща сред тях е наречена " Мача на века " и е гледана от повече хора по света от всяко друго спортно събитие в историята. Али разказва в детайли съсипващата загуба, която изпраща Джо в болничното заведение за близо седем седмици, макар че е победител. " Аз съм най-великият " завършва с последната трета среща сред двамата " динозаври " в Манила през 1975 година, когато Али побеждава с механически нокаут. Победителят диктува от Филипините по телефона последната глава от единствената си книга.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ