Излитането на самолета се бави много и изпълнителите на операцията

Излитането на самолета се бави много и изпълнителите на операцията ...

Как за 7 дни САЩ и Иран стигнаха до прага на войната и не го прекрачиха.



Излитането на самолета се бави много и изпълнителите на операцията започват да се изнервят. Графикът показва, че полет 6Q501 на частната сирийска авиокомпания Cham Wings е излетял от Дамаск за Багдад в 19:30. Но информаторът на сирийското летище казва, че вижда машината паркирана и очакваният пътник още не се е появил.

Часовете текат и някои в екипа започват да се замислят дали операцията да не бъде прекратена.

И тогава, точно преди вратите на самолета да затворят, до него на пистата спира кола с тъмни стъкла. От нея излиза Касем Солеймани и се качва на борда с двама от четиримата души ескорт от Революционната гвардия. Нито генералът, нито те са в списъка с пътници на този Airbus A320. Солеймани избягва да използва личния си самолет заради опасения за сигурността си.

С 3 часа закъснение полетът започва. Той ще е последният за архитекта на иранското влияние по света и особено в Близкия изток и от над две десетилетия началник на бригадите "Ал Кудс". САЩ от месеци са планирали удар и тази нощ той ще умре.

Самолетът каца на Международното летище в Багдад 36 минути след полунощ и Солеймани и антуражът му първи го напускат. На пистата ги очаква Абу Махди ал Мухандис, един от най-доверените хора на Иран в Ирак и командир на шиитски милиции в страната.

Групата се качва в две бронирани коли, потеглили в нощта. Високо в небето движението им се следи от въоръжени американски дронове MQ-9 Reaper. В 00:47 първата от ракетите удря кортежа, от който остават горящи отломки и 10 овъглени тела.

Как за 7 дни САЩ и Иран стигнаха до прага на войната и не го прекрачиха
© Reuters

Това описват "Ройтерс" и "Ню Йорк таймс" в ексклузивни публикации за последните часове от живота на човека, смятан за втори по влияние в Иран, лично обвинен от САЩ и ЕС в тероризъм. Те се позовават на разкази на собствени източници в Сирия, Ирак и САЩ, включително интервюта с десетки запознати с предисторията и провеждането на операцията и критичните дни след това.

Това са 7 дни, в които не само САЩ и Иран бяха на прага на военен сблъсък. Това бяха и най-напрегнатите моменти в трите години на Доналд Тръмп в Белия дом - от решението за ликвидирането на високопоставен ирански военен на територията на трета държава до използването на съюзници в Европа и Близкия изток и тайни канали за предотвратяване загуба на контрол над кризата и избягване прерастването ѝ във война.

Фактическият лидер на Саудитска Арабия, например, е толкова притеснен от случващото се, че изпраща брат си във Вашингтон за среща с Тръмп. Лидери в Европа, бесни, че са ги държали на тъмно, трескаво се опитват да попречат на ескалирането на напрежение. През швейцарски посредници на Техеран е предадено да не отвръща по начин, който би накарал Тръмп да отиде още по-далеч. Ако не успеят тези усилия, Пентагонът има планове да потопи ирански команден кораб и с кибер атака частично да парализира петролния и газов сектор на Иран.

Отговорът се оказват 16 ракети срещу иракска база с американци, изстреляни с предупреждение и в част от военния комплекс, където няма много хора. Тръмп обявява, че никой от войниците му не е пострадал (макар че седмиа по-късно се оказва, че 11 от тях са лекувани за сътресение от детонациите). Швейцарците връщат във Вашингон съобщение, че засега това ще е отмъщението. От получаването му в Техеран до предаването му на Тръмп минават само 5 минути. Война няма да има.

Все още продължават споровете доколко законно е било ликвидирането на Солеймани, а висши военни са стреснати от това, че главнокомандващият им е избрал толкова радикален ход с трудно предвидими последици.

Иракското разследване на удара започва докато колите на летището още горят, казват два иракски източника на "Ройтерс" от силите за сигурност. Агенти на държавна сигурност блокират цялото летище. Никой не може да го напуска, включително полиция, служители на паспортния контрол или на спецслужбите.

Фокусът е върху това кои са информаторите на американците и как в реално време е проследено движението на ликвидираната група. Разследването се води от Фалих ал Фаядх, съветник по въпросите на националната сигурност на Ирак и ръководител на PMF, структурата, която поддържа координацията с шиитските милиции в Ирак.

Как за 7 дни САЩ и Иран стигнаха до прага на войната и не го прекрачиха
© Reuters

Един от разследващите казва за "Ройтерс" няколко дни по-късно, че "има сериозни признаци, че е участвала мрежа от шпиони на летището в Багдад, която е предавала [на САЩ] тайни данни за сигурността" около пристигането на Солеймани. Интерес представляват четирима (все още не са арестувани) души: двама от охраната на летището в Багдад и двама служители на Cham Wings - един на летището в Дамаск и друг на борда на самолета. Но те най-вероятно са част от по-голяма мрежа, казват в Багдад.

Движението на Солеймани би трябвало да е известно на американците от години. Но защо Тръмп, който миналия юни отмени въздушни удари по Иран едва десетина минути преди нанасянето им, този път реши да отиде докрай, пита "Ню Йорк таймс".

Конфронтацията може да е започнала съвсем случайно и заради смъртта на Наврес Уалид Хамид, казва изданието. Това е цивилният американски служител, който загива при ракетно нападение срещу базата К1 край Киркук на 27 декември 2019 г. Има и 7 ранени, но от подслушаните разговори между извършителите от подкрепяната от Иран групировка "Катаиб Хизбула" и гвардейците на Солеймани се знае, че те искат да тормозят американците, но не и да ескалират конфликта. Ракетите падат на място и в момент, когато няма иракски или американски военни и присъствието на Хамид там вероятно е просто съвпадение, казват американски официални източници

Съветници на Тръмп му казват, че може въздържането на САЩ от употреба на сила да е било разчетено от противника като слабост. За да ги сдържа, президентът трябва да разреши решителен отговор. От имението си в Мар-а-Лаго във Флорида той се съгласява на удари по 5 обекта в Ирак и Сирия. На 29 декември са убити поне 25 и ранени над 50 шиитски бойци на проиранските милиции.

Още два дни по-късно - точно преди Нова година, проирански демонстранти с подкрепата на същите милиции атакуват посолството на САЩ в Багдад и успяват да проникнат на територията му и да подпалят пожари. Тръмп нарежда веднага повече от 100 морски пехотинци от Кувейт да се прехвърлят в посолството с ясна заповед от командирите си да убиват, ако протестиращите влязат в сградата. Президентът не иска повторение на драмата с американски заложници от 1979 г. при превземането на посолството в Техеран или атаката от 2012 г. в Бенгази, когато бе убит посланикът на САЩ в Либия. В Багдад не е даден нито един изстрел, използван е само сълзотворен газ и иракчаните се оттеглят без кръвопролитие.

Точно в този момент във Вашингтон вече се върти строго секретен документ на съветника по националната сигурност Робърт O`Браян с потенциални цели в Иран. Това са елементи от енергетиката и дразнещ от месеци американците команден кораб на Революционната гвардия за насочване на катерите, с които са тормозени петролни танкери във водите около Иран.

Как за 7 дни САЩ и Иран стигнаха до прага на войната и не го прекрачиха
© Reuters

Има и по-радикални мерки - военни удари по ирански официални лица, включително Абдул Реза Шахлай, ирански военен в Йемен, помагащ местните хуси да бъдат финансирани и въоръжавани за гражданския конфликт в страната и за нападения срещу Саудитска Арабия. В списъка е и 62-годишният Солеймани.

След десетилетия на работа в сенките, той е излязъл на светло през последните години, вероятно и защото се смята за недосегаем и защитен от популярността си в Иран и района. Хора, които са воювали с него в Сирия, казват, че той бил и толкова вярващ в мисията си, че приел евентуалното му ликвидиране като най-славната част от нея. В САЩ от 18 месеца обсъждат дали да бъде атакуван. Изключвайки ликвидиране в Иран, опциите се свиват до някоя от визите му в Ирак или Сирия.

За проследяването му е разработена мрежа от информатори в 7 структури - сирийската армия, силите на "Ал Кудс" в Дамаск, на "Хизбула" в сирийската столица, летищата в Дамаск и Багдад, в "Катаиб Хизбула" и обединението от шиитски милиции в Ирак.

След нападението срещу 4 петролни танкера през май 2019 г. съветникът по националната сигурност Джон Болтън поисква от военните и разузнаването да предложат нови варианти за спиране на иранската агресивност. Предложено му е и ликвидирането на Солеймани и негови съратници в командването на Революционната гвардия.

Планирането на такава операция започва през септември с привличането на Централното военно командване на САЩ (то отговаря за Близкия изток и Афганистан) и Обединеното командване за специални операции. Сирия се оказва по-неудобна за постигане на целите, тъй като американците са по-ограничени в тази страна. Другата причина е, че в Солеймани там е почти непрекъснато в обкръжение на офицери от ливанската "Хизбула". Ако те загинат в удар срещу него, шиитската организация най-вероятно ще нападне Израел.

Вече се знае как пътува Солеймани - използва различни авиокомпании, купуват му билети за няколко полета едновременно, той се качва на избрания в последния момент и сяда на първия ред в бизнес класата, за да е първият, излязъл от самолета.

Преди да се качи на полет 6Q501 генералът пътува на 1 януари от Дамаск до Ливан за среща с лидера на "Хизбула" Хасан Насрала и се връща същия ден. В централата на ЦРУ в Лангли, щата Вирджиния, директорът Джина Хаспел получава доклад, че Солеймани ще пътува до Ирак и че работи върху голямо нападение, което да доведе до изтеглянето на американските сили от района.

Как за 7 дни САЩ и Иран стигнаха до прага на войната и не го прекрачиха
© Reuters

Няма конкретни данни за някаква операция, а просто парчета от мозайка, очертаващи мобилизиране на подставените сили на Иран в района, включително Ливан, Йемен и Ирак, за атака срещу посолства и бази на САЩ. Сигналите са тревожни, но не сочат непосредствена заплаха. Хаспел обаче преценява, че е по-добре да се нанесе изпреварващ удар и уверявава, че реакцията на Техеран ще е премерена - най-вероятно под формата на неефекетвен ракетен удар по иракски бази, където има американци.

Дан Хофман, бивш служител на ЦРУ в Ирак, коментира за "Ню Йорк таймс", че "ако миналото ни казва нещо, то научихме, че когато очертаем "червена линия" за Иран, когато ги ударим през ръцете, те правят тактическо отстъпление, което може да е ефимерно и последвано от тестване на врага с нови ескалиращи атаки, но това поведение непрекъснато се повтаря".

Практически във Вашингтон не е имало някой, който да се противопостави на убиването на Солеймани. По-скоро няколко души са смятали, че се поема твърде голям риск.

Противоречиви са данните защо генералът отива в Ирак точно тогава. Той отдавна е фактор в местната политика и според двама иракски политици идвал да ускори смяната на премиера след рухването на правителството под натиска на антиирански протести през ноември.

По-късно министър-председателят Абдел Абдул Махди ще каже друга версия - че носел ирански отговор за Саудитска Арабия с цел намаляване на напрежението между двете страни. Това твърдение се посреща по-скоро с насмешка в района.

Има и трета хипотеза - че е дошъл на 3 януари да организира как шиитските милиции да смажат антииранските улични протести с надежда да има нов и антиамерикански премиер, който да опита да разкара американците.

На 4 януари Тръмп планира да играе голф. Но съветниците му заключават, че за Близкия изток това би било твърде арогантно след ликвидирането на Солеймани и кризата може да излезе извън контрол. Президентът очаквал петъчната операция да бъде посрещната с аплодисменти, но през уикенда вижда по телевизията, че го критикуват за безотговорна ескалация.

Големият въпрос, който задават всички, е какъв е планът след като дроновете са изстреляли ракетите по кортежа на Солеймани.

Няколко страни предлагат да посредничат между САЩ и Иран, но е известно, че Тръмп не обича посредници. Затова европейците се фокусират върху това да не би Техеран да отвърне прекалено агресивно. Макрон, който "не одобрява, но и не осъжда", научава в телефонен разтовор с Тръмп в неделя, 5 януари, че той е отворен за дипломация. Стига иранците да го потърсят, за да се договорят. Меркел казва на президента, че е загрижена за стабилността на Ирак, ако американците си тръгнат. Ако САЩ останат, и ние оставаме, казала тя. Тръмп се пошегувал, че Германия е добре дошла да оглави международни сили и да замести войските на Пентагона. Меркел се засмяла.

Как за 7 дни САЩ и Иран стигнаха до прага на войната и не го прекрачиха
© Reuters

Отново най-важната европейска държава се оказва Швейцария, която от скъсването на дипломатическите отношения на Техеран с Вашигтон през 1980 г. е основният посредник. В деня на удара в Ирак посланик Маркус Лайтер в Техеран два пъти посещава външното министерство. През него САЩ изпраща сигнал, че ще отвърне решително, ако иранците преиграят в реакцията си.

В писмото се казвало, че "ако искате отмъщение, то трябва да е пропорционално на това, което направихме", казва пред държавната телевизия контраадмирал Али Фадави, зам.-командващ Резолюционната гвардия. Американски източници на "Ню Йорк таймс" казват, че формулировката не е такава и че по-скоро иранците така са го разчели.

Без иранците да знаят, Тръмп се съгласява да бъдат атакувани цели отвъд първия списък с енергийни обекти и команден кораб. Нито една от тях не е културен паметник, както президентът шокира света с изявлението си. Просто Тръмп преувеличи, както реагира, когато го критикуват, казват хора от обкръжението му.

На 7 януари Агенцията за национална сигурност заключава, че данните сочат предстоящо ракетно нападение от Иран по бази в Ирак и предупреждава Белия дом.

Вицепрезидентът Майк Пенс и съветникът по националната сигурност О`Браян веднага отиват в Ситуационната зала в подземието, скоро идват президентът и държавния секретар Майк Помпео. В Пентагона в конферентна зала министърът на отбраната Марк Еспър и цялото висше командване на Съвета на началник щабовете, начело с председателя ген. Марк Майли, обсъждат как да преместят войски и цивилни американци в района в безопасни места.

Малко след 17:30 те съобщават в Ситуационната зала, че има данни за изстрелване на ирански ракети към Ирак, Сирия и Йордания. После се уточнява, че най-вече има една цел - авиационната база Ал Асад в Ирак с 2000 американски войници. Ракетният обстрел спира след около час.

Още час след това - около 19:30 Еспър и ген. Майли отпътуват за среща с Тръмп в Белия дом, за да му кажат, че са повредени хеликоптер, няколко палатки и други съоръжения, но няма жертви и ранени благодарение на ранното предупреждение.

От швейцарците идва друго съобщение: "Това е. Толкова ще е тяхната разплата".

Еспър призовава за хладноктръвие, след като "топката е в нашето поле". "Да не прибързваме. Нека поспим и ще мислим утре." На сутринта Тръмп се обръща към нацията и заявява, че няма да има повече ескалация и отговор от американците на иранските ракети.

В САЩ не смятат, че кризата е приключила и следят как Иран ще се прегрупира и ще търси начини да отвърне.

Източник: dnevnik.bg