Свидетелят вдъхновен от истинска история от XVI век
Излезе от щемпел " Свидетелят " от Хуан Хосе Саер - кондензиран с метафизичен размишления разказ, превъзходно изваян и в идейно, и в стилистично отношение. Роман, в който грозното и отблъскващото се редуват с прелестното и възвишеното, както в самия живот по силата на онази универсална цикличност, която владее всемира.
Създаден през 1983 година, романът " Свидетелят " е въодушевен от същинска история. През далечния XVI век млад юнга, член на експедиция на път към примамливите благосъстояния на Индия, е покорен от дивашко племе и още с идването си участва на ужасяващо угощение.
На фона на миролюбивия манталитет и отруденото всекидневие на диваците, с които той дълго съжителства, груповото заслепление и безумие, обземащо ги всяка година едновременно и изливащо се в противни оргии, му наподобява необичайно и неразбираемо, както и подбудите им да пощадят точно него всред всички други пленници. Обяснението идва шест десетилетия по-късно, когато героят споделя за своето пленничество и за странстванията си по света след възвърнатата независимост.
Под перото на към този момент остарелия и натрупал житейска мъдрост мъж се нижат разсъждения за нетрайността на битието, за илюзорността на света, за страха да не изчезнем без диря и за копнежа да продължим да съществуваме в нечие удостоверение, че ни е имало, въпреки и мимолетно, в необятната галактика. Аржентинският публицист Хуан Хосе Саер (1937-2005) е измежду най-изтъкнатите представители на латиноамериканската и испаноезичната литература на XX век. Автор на разкази, романи, есета и лирика, сценарист, той преподава история на киното в Аржентина, а по-късно и във Франция, откакто през 1968 година се открива в Париж. Отличен е с влиятелната премия " Надал " (1987), творбите му са преведени на голям брой езици, някои от тях – филмирани. Сравняват го с Джойс и Фокнър, а съгласно авторитетната медия " Индипендънт " Хуан Хосе Саер е най-значимият аржентински публицист след Борхес.
Създаден през 1983 година, романът " Свидетелят " е въодушевен от същинска история. През далечния XVI век млад юнга, член на експедиция на път към примамливите благосъстояния на Индия, е покорен от дивашко племе и още с идването си участва на ужасяващо угощение.
На фона на миролюбивия манталитет и отруденото всекидневие на диваците, с които той дълго съжителства, груповото заслепление и безумие, обземащо ги всяка година едновременно и изливащо се в противни оргии, му наподобява необичайно и неразбираемо, както и подбудите им да пощадят точно него всред всички други пленници. Обяснението идва шест десетилетия по-късно, когато героят споделя за своето пленничество и за странстванията си по света след възвърнатата независимост.
Под перото на към този момент остарелия и натрупал житейска мъдрост мъж се нижат разсъждения за нетрайността на битието, за илюзорността на света, за страха да не изчезнем без диря и за копнежа да продължим да съществуваме в нечие удостоверение, че ни е имало, въпреки и мимолетно, в необятната галактика. Аржентинският публицист Хуан Хосе Саер (1937-2005) е измежду най-изтъкнатите представители на латиноамериканската и испаноезичната литература на XX век. Автор на разкази, романи, есета и лирика, сценарист, той преподава история на киното в Аржентина, а по-късно и във Франция, откакто през 1968 година се открива в Париж. Отличен е с влиятелната премия " Надал " (1987), творбите му са преведени на голям брой езици, някои от тях – филмирани. Сравняват го с Джойс и Фокнър, а съгласно авторитетната медия " Индипендънт " Хуан Хосе Саер е най-значимият аржентински публицист след Борхес.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ