Излезе от печат „Корпус на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“.
Излезе от щемпел „ Корпус на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България “. Изданието е част от поредицата Корпуси на бранш „ Изобразителни изкуства “, отдадена на стенописната декорация по нашите земи от предмодерната ера.
Академичното издание е резултат от научни проучвания върху стенописната стратегия на църкви в модерна България от първата половина на ΧΙΧ век от страна на експерти на Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките и сътрудници от университети и музеи в страната.
Изследването съдържа 900 страници и 1200 фотоси.
Съдържанието включва 52 стенописни паметника, показани като обособени корпусни единици. В увода към изданието, под формата на обща научна студия, са показани още над 40 храма със фрески.
В регистъра на църквите се дава систематизирана информация за стенописните монументи, изписани от даден зограф, с цел да бъде улеснен читателят, издирващ данни за творчеството на избран занаятчия.
„ За пръв път се събира цялата информация за църквите, украсявани през първата половина на 19 век, което дава опция за панорамен взор, относително проучване и изясняване на процесите в изкуството по днешните български земи от епохата “, изясни в предаването „ Хоризонт до обед “ доцент доктор Емануел Мутафов от Института за проучване на изкуствата.
Досега са правени проучвания или на съответни майстори, или на съответни монументи, добави той. „ Ние си поставихме за цел да съберем всички монументи, които сигурно могат да бъдат датирани през първите 50 години на 19-то столетие. Този преглед ще тласне науката напред, както и задълбоченото историческо знание за така наречен Българско Възраждане. “
До момента в актуалната просвета се разяснява необятно навлизането на западните въздействие и на всемирски тематики и сюжети. Оказва се обаче, че не е тъкмо по този начин, разяснява доцент Мутафов:
„ До 50-те години на 19 век майсторите, работещи по нашите земи, доста ревниво се придържат към традицията, която се открива на Балканите от 15 век докъм края на 19 век. Така че, хиперболизирането на западните и френските въздействия не е най-хубавият метод към това изкуство. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Академичното издание е резултат от научни проучвания върху стенописната стратегия на църкви в модерна България от първата половина на ΧΙΧ век от страна на експерти на Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките и сътрудници от университети и музеи в страната.
Изследването съдържа 900 страници и 1200 фотоси.
Съдържанието включва 52 стенописни паметника, показани като обособени корпусни единици. В увода към изданието, под формата на обща научна студия, са показани още над 40 храма със фрески.
В регистъра на църквите се дава систематизирана информация за стенописните монументи, изписани от даден зограф, с цел да бъде улеснен читателят, издирващ данни за творчеството на избран занаятчия.
„ За пръв път се събира цялата информация за църквите, украсявани през първата половина на 19 век, което дава опция за панорамен взор, относително проучване и изясняване на процесите в изкуството по днешните български земи от епохата “, изясни в предаването „ Хоризонт до обед “ доцент доктор Емануел Мутафов от Института за проучване на изкуствата.
Досега са правени проучвания или на съответни майстори, или на съответни монументи, добави той. „ Ние си поставихме за цел да съберем всички монументи, които сигурно могат да бъдат датирани през първите 50 години на 19-то столетие. Този преглед ще тласне науката напред, както и задълбоченото историческо знание за така наречен Българско Възраждане. “
До момента в актуалната просвета се разяснява необятно навлизането на западните въздействие и на всемирски тематики и сюжети. Оказва се обаче, че не е тъкмо по този начин, разяснява доцент Мутафов:
„ До 50-те години на 19 век майсторите, работещи по нашите земи, доста ревниво се придържат към традицията, която се открива на Балканите от 15 век докъм края на 19 век. Така че, хиперболизирането на западните и френските въздействия не е най-хубавият метод към това изкуство. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ