110 години българо-японска дипломатическа сага
Излезе нова книга, отдадена за 110-годишната българо-японска дипломатическа сага. Книгата беше показана на симпозиум в Япония във връзка трите юбилея тази година в формалния разговор София-Токио: 110 години от първите контакти, 80 от определяне на дипломатически връзки преди войната и 60 години от възобновяване им след нея.
Повечето от българите през днешния ден знаят, че имаме японистика на международно равнище и са въвлечени в японската културна традиция. А и в Япония имат мощна българистика и познават и фолклора ни, и тракийската ни просвета, киселото мляко, българската роза, Котоошу. Помнят още от 60-те години на предишния век Боян Радев Сан, първенец на Токийската олимпиада. Но знаете ли, че още през 1909-та Куни само че Мия, прародител на днешния император, е бил тук? Приет е с почести от цар Фердинанд и незабавно по-късно Япония признава независимостта ни. А преди този момент един японски офицер от самурайски генезис Сейго Ямадзава е формален наблюдаващ в генералния щаб на съветските войски и взе участие в борбата при Плевен за освобождението на България.
Какво в действителност те изненада при голямото знание за Япония, което имаш?
Вера Стефанова - посланик, японист: Факти, данни, персони, епизоди, които удостоверяват, съгласно мен, една елементарна истина, че сред нас българите и японците има химия, която сработва.доц. доктор Евгений Кандиларов - историк, японист: Многократно в разнообразни изявления, в разнообразни изявления срещнахме обстоятелството, че японците гледат на българите и се появява този израз като японците на Балканите.
Ако през пролетта минете през Борисовата градина в София и сред езерото с рибките и Цариградско шосе видите да цъфтят сакури - японски вишни, те са подаяние още преди войната от Токийската на Софийската община. Останали са незасегнати от разрушенията във времето, както и българо-японският разговор.
Целият диалог с Вера Стефанова и Евгений Кандиларов цялостен с непредвидени положителни вести за нас българите:
Повечето от българите през днешния ден знаят, че имаме японистика на международно равнище и са въвлечени в японската културна традиция. А и в Япония имат мощна българистика и познават и фолклора ни, и тракийската ни просвета, киселото мляко, българската роза, Котоошу. Помнят още от 60-те години на предишния век Боян Радев Сан, първенец на Токийската олимпиада. Но знаете ли, че още през 1909-та Куни само че Мия, прародител на днешния император, е бил тук? Приет е с почести от цар Фердинанд и незабавно по-късно Япония признава независимостта ни. А преди този момент един японски офицер от самурайски генезис Сейго Ямадзава е формален наблюдаващ в генералния щаб на съветските войски и взе участие в борбата при Плевен за освобождението на България.
Какво в действителност те изненада при голямото знание за Япония, което имаш?
Вера Стефанова - посланик, японист: Факти, данни, персони, епизоди, които удостоверяват, съгласно мен, една елементарна истина, че сред нас българите и японците има химия, която сработва.доц. доктор Евгений Кандиларов - историк, японист: Многократно в разнообразни изявления, в разнообразни изявления срещнахме обстоятелството, че японците гледат на българите и се появява този израз като японците на Балканите.
Ако през пролетта минете през Борисовата градина в София и сред езерото с рибките и Цариградско шосе видите да цъфтят сакури - японски вишни, те са подаяние още преди войната от Токийската на Софийската община. Останали са незасегнати от разрушенията във времето, както и българо-японският разговор.
Целият диалог с Вера Стефанова и Евгений Кандиларов цялостен с непредвидени положителни вести за нас българите:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ