Невена Бозукова – Неве: Не се впечатлявам от мъже в момента
Изкуството влече надарената актриса Невена Бозукова-Неве от дребна. В началото обаче, тя намира израз на креативната си същина в рисуването и приключва Художествената гимназия във Варна. След това е запленена от сцената и взема решение да стане актриса, одобряват я в НАТФИЗ. Неве потвърди, че чудесно съчетава актьорския с певчески гений като завоюва шоуто “Като две капки вода ”. Малко от феновете на актрисата знаят, че тя е и доста добра танцьорка, като дължи пластичните си умения на дългогодишните си занимания с художествена гимнастика.
Сред най-харесваните постановки с нейно присъединяване, са “Опасно за живота ”, “Бившата жена на моя живот ”, “Етажна гроздова ”, “Бардак ”, “Пуканки ” и “Смях в залата ”, а телевизионните фенове я познават от функциите и в “Етажна благосъстоятелност ” и “Аламинут ”. Голямата наслада на Неве отвън сцената са двете й деца – дъщерята Магдалина – 23 и синът – Никола 12.
– Неве, скоро имаше рожден ден. Как го отпразнува и какви нови функции си пожелаваш?
– Отпразнувах го на сцената в родната Варна с представлението “Бившата жена на моя живот ” и бях с обичаните ми сътрудници и другари, както и с мама, която пристигна да ме види и ми донесе кекс за рождения ден! Така го отбелязахме – с обичания ми мамин домакински кекс, а по-късно имаше несъмнено забава и напитки! Много ме зарадва и препълнената зала в театъра, тъй като в никакъв случай до момента не ми се е падало да играя на рождения си ден, тъкмо в моята Варна. Не знам какви функции да си пожелая, тъй като тъкмо от през днешния ден започнах подготовки на нова пиеса, която е едно огромно предизвикателство към мен и се надявам да бъде вълнуващо и за публиката. Тя е с работно заглавие “Гореща нощ ” от Жозиан Баласко, а на сцената ще сме още веднъж с Асен Блатечки, Милена Маркова-Маца, Калин Врачански и Стефан Иванов.
– Повечето ти другари са с възприятие за комизъм. Кое е най-нестандартното и занимателно благопожелание, което получи за твоя празник?
– Голяма изненада за мен беше, че тъкмо в среднощ с балони в ръка се появи един човек, който доста обичам и ми направи серенада под прозореца. Беше доста благо и извънредно прелестно, имаше дори и стълба до балкона, с цел да може да се качи! Ами, щури хора!
– Типичен Овен ли си и кои твои качества ти оказват помощ най-вече в живота, а с кои още се бориш и искаш да промениш?
– Смятам, че съм характерен Овен, само че доста мои другари споделят, че не е по този начин, тъй като съм обрала доста от тези качества на зодията, като това – главата в стената, до момента в който рогата не се счупят. Иначе съм инатлива, само че мисля, че това в доста направления ми оказва помощ в работата, тъй като не се предавам, до момента в който не случа това, което желая и съм перфекционистка в доста неща.
– Любимата ти роля е в постановката на Велко Кънев “Бившата жена на моя живот ”. Защо тъкмо тя ти е най-скъпа и какво си спомняш от работата ти с именития артист?
– Тя е обичана, тъй като е “натоварена ” с извънредно доста страсти, светла му памет на Велко. Вярвам, че той е там горе и всички артисти сме уверени, че продължава да поддържа това зрелище, което се трансформира в прелестната му лебедова ария. То е натоварено с доста страсти и около това, че той към този момент си отиваше по това време. Всички знаехме за положението му, само че той не се даваше и за секунда нито на болката, нито на умората, на безусловно нищо. На моменти даже имаше повече сили и от нас, до момента в който репетирахме. На премиерата в Бургас, Велко към този момент не беше добре и си пристигна към София, само че в “Сълза и смях ”, все пак присъстваше и ни слушаше, като беше седнал, съвсем лежащ на диванчето в театъра. Тогава ни сподели – аз, като ви чувам, ви имам вяра и знам, че се справяте добре. Това бяха едни от последните му думи.
– Най-ценните житейски уроци от твоите преподаватели в НАТФИЗ?
– Да съм откровена и почтена в живота, в специалността и пред себе си, да почитам всички към мен на сцената и в живота, да давам право на хората в този живот да бъдат такива, каквито са, да не ги посочвам с пръст и да не им намирам единствено кусурите, тъй като няма единствено черни и единствено бели хора.
– Спечели втория сезон на “Като две капки вода ” и сподели, че имаш гений и на певица. Съжаляваш ли от време на време, че не си се насочила към музиката и дует с кой роден реализатор би желала да направиш?
– Не мога да кажа, че скърбя, тъй като нищо не ми пречи и в този момент да се насоча, в случай че желая. Бих могла за личен кеф да си направя някакви части. Точно след спечелването на “Капките ” имахме една доста хубава вечер на морето с Белослава и тя ми сподели – ти ще усетиш по кое време ще ти пристигна времето. Аз споделих, че сега не изпитвам потребността, тъй като спечелвайки формата и показвайки, че мога да пея – къде добре, къде не, само че не си представям в този момент да кажа – отивам и стартирам да записвам… А тя – да, само че несъмнено ще пристигна този миг! Иначе на драго сърце бих пяла в дует с Белослава, Орлин Павлов, Рут Колева, както и с Орлин Горанов, даже някоя опера с него бих пяла. Харесвам и някои рапъри, като Logo5, “Тhe Top Stoppers ” и Григовор, които вършат извънредно сладка музика.
– Фънки, който е много сериозен, остана мощно впечатлен от осъществяването ти на песента “Nobody’s wife ” на Анук. Защо избра тъкмо нея и такава ли си в живота – самостоятелна и дива?
– Да, свободолюбива съм. Мисля, че съм много свободен дух и съм щура, малко го бях позабравила, само че в този момент се връщам към това, тъй като считам, че човек би трябвало да прави нещата, които обича, без да се тормози и да си поставя някакви ограничавания, стига това да не визира близките. Избрах тази ария на Анук, тъй като ми е доста обичана и желаех още в моя сезон да я изпея.
– Какво мислиш за музиката, която е съвременна в този момент и слушат връстниците на сина ти и по какъв начин би реагирала, в случай че някой се опита да те впечатли с думите – ах, каква си антилопа, газела?
– И да ми пръсне екрана и панела! (Смее се.) Не, няма да ме трогне по никакъв метод, най-вече да се изсмея. Това е текст, който няма да схвана в никакъв случай, къде остана романтиката?! И синът ми слуша доста от тези съвременни песни, макар че тъкмо тази не я понася. Той слуша други, в някои от които също има нецензурни изрази, само че пък по-добре да ги чуе и аз да му ги обясня и да знае какви са нещата. Така и по този начин, той е в тази среда и чува тези изрази, някои неща му биват обяснени от съучениците – освен това погрешно, тъй че по-добре да знае това от мен. Иначе всеки е свободен да слуша това, което му харесва.
– Най-хубавия комплимент от твои фенове?
– Усмивките на хората, като ме разпознаят някъде и ми кажат – вие сте обичаната ми актриса, аз съм ви гледал еди-къде си, извънредно прелестно е някой да оцени труда ти. Давали са ми ябълки без пари, две бири от прилежащата маса…, като постоянно ми споделят, че онлайн съм по-сладка. Особено, като вървяха тв-предаванията – “Аламинут ” и сериала “Етажна благосъстоятелност ”, постоянно ме спираха с думите – ти онлайн си една дребна, сладка, слабичка, за какво по този начин? Казвам им – тъй като малкия екран постоянно трансформира и дава едни килограми от горната страна.
– Случвало ли се е твои познати дами да желаят от теб да ги запознаваш с Асен Блатечки, или с Калин Врачански и какво съгласно теб ги прави толкоз харесвани от дамите?
– Да, макар че аз им се дръзвам, тъй като одобрявам Калин и Асен по напълно друг метод, естествено. Да, доста са сладки и надарени, изключителни хора са, като характери и двамата, с всичките им чепатости, само че кой не е мъчен от нас? Имат си своите странности, само че са извънредно отдадени и като другари и като експерти. Лъчезарни и открити са и това доста притегля хората, като насреща седи някой открит, почтен и доброжелателен – това постоянно е привлекателно. На всичкото от горната страна и двамата са доста скромни – никой от тях не се бие в гърдите – аз съм звезда, няма такива работи!
– В момента има ли мъж до теб и какви качества те впечатляват в мощния пол?
– Не, няма мъж до мен. Гледам да не се впечатлявам от мъжете сега.
– А кое е най-лудото нещо, което си правила от обич?
– Тя, любовта цялата е полуда, тъй че и най-елементарните неща, които правиш от обич са полуда, като това да станеш измежду нощ и да занесеш нещо на обичания, без той изобщо да го чака, или да извървиш цяла България, просто с цел да го изненадаш… Аз също съм правила това, а и за мен са го правили, само че даже единствено да се появиш на вратата с нещо, което той не чака, също е деяние от обич и полуда – дребните неща са огромните.
– Постановката “Третото око ” е като справочник на оптимиста. С какво предизвика феновете този театър, тъй като у нас песимистите са повече?
– Много хубаво си го споделила, само че публиката не го възприе по този метод, просто тъй като пиесата е съветска и смятаха, че е надали не някаква социалистическа история, тъй като като се спомене два пъти вътре Сталин и… А това в действителност е пиеса за оптимизма и финала й е оптимистичен, тъй като героят, който по този начин дълго се мъчеше да се самоубие, макар че е заобиколен от любовта на една жена, която го обожава – съседката, само че той също открива своето благополучие. След време среща друга жена, която попада инцидентно у тях и той се влюбва в нея и по този начин най-после намира любовта си. Разбираш, че ние доста обичаме да мрънкаме и най-елементарните неща да ги вършим трагични, не изключвам себе си – и аз съм имала такива случаи, в които нещо супер обикновено те вкарва в отблъскващ филм, който ти започваш в допълнение да украсяваш… А в действителност животът е доста елементарен – би трябвало ти в действителност една любов, би трябвало да схванеш, че няма кой знае какъв брой комплицирани неща, единствено да сме здрави, всичко друго е поправимо.
– Изпадала ли си в обстановки като с Маца в “Етажна благосъстоятелност ”?
– Имала съм такива случки – помня един комшия от горната страна, който беше много млад и избухлив и правеше непрекъснато купони. Точно се беше родил синът ми и на мен ми е зле, а дребният таман заспи и от горната страна се започваше… Два пъти ми се наложи да се качвам горе и да му блъскам на вратата, с цел да понижи музиката. Иначе, в случай че не прекаляват, им давам да се забавляват хората. Сега, дори имам комшия, който слуша сръбска музика, има части, които одобрявам и му прощавам, само че виждам към този момент да се увличам по-бързо с тапите в ушите, добре, че не ме тормози постоянно, само че има и такива моменти.
– В какво вярваш?
– В положителното! В положителното и международния мир, като някаква манекенка се изказах! (Смее се.) Но в действителност имам вяра в положителното и имам вяра, че всеки човек се ражда добър, не може като се роди бебе да кажеш -това е положително, това е неприятно бебе – те са едни светли същества, само че в годините се ошлайфаме по някакъв избран метод – било от среда, семейство, желание… Вярвам в положителното на хората и считам, че в случай че всеки си даде сметка за това и постоянно се пробва да изкарва положителното от себе си, усмихва се повече и гледа на всичко с положителни очи – всичко ще е наред!
Сред най-харесваните постановки с нейно присъединяване, са “Опасно за живота ”, “Бившата жена на моя живот ”, “Етажна гроздова ”, “Бардак ”, “Пуканки ” и “Смях в залата ”, а телевизионните фенове я познават от функциите и в “Етажна благосъстоятелност ” и “Аламинут ”. Голямата наслада на Неве отвън сцената са двете й деца – дъщерята Магдалина – 23 и синът – Никола 12.
– Неве, скоро имаше рожден ден. Как го отпразнува и какви нови функции си пожелаваш?
– Отпразнувах го на сцената в родната Варна с представлението “Бившата жена на моя живот ” и бях с обичаните ми сътрудници и другари, както и с мама, която пристигна да ме види и ми донесе кекс за рождения ден! Така го отбелязахме – с обичания ми мамин домакински кекс, а по-късно имаше несъмнено забава и напитки! Много ме зарадва и препълнената зала в театъра, тъй като в никакъв случай до момента не ми се е падало да играя на рождения си ден, тъкмо в моята Варна. Не знам какви функции да си пожелая, тъй като тъкмо от през днешния ден започнах подготовки на нова пиеса, която е едно огромно предизвикателство към мен и се надявам да бъде вълнуващо и за публиката. Тя е с работно заглавие “Гореща нощ ” от Жозиан Баласко, а на сцената ще сме още веднъж с Асен Блатечки, Милена Маркова-Маца, Калин Врачански и Стефан Иванов.
– Повечето ти другари са с възприятие за комизъм. Кое е най-нестандартното и занимателно благопожелание, което получи за твоя празник?
– Голяма изненада за мен беше, че тъкмо в среднощ с балони в ръка се появи един човек, който доста обичам и ми направи серенада под прозореца. Беше доста благо и извънредно прелестно, имаше дори и стълба до балкона, с цел да може да се качи! Ами, щури хора!
– Типичен Овен ли си и кои твои качества ти оказват помощ най-вече в живота, а с кои още се бориш и искаш да промениш?
– Смятам, че съм характерен Овен, само че доста мои другари споделят, че не е по този начин, тъй като съм обрала доста от тези качества на зодията, като това – главата в стената, до момента в който рогата не се счупят. Иначе съм инатлива, само че мисля, че това в доста направления ми оказва помощ в работата, тъй като не се предавам, до момента в който не случа това, което желая и съм перфекционистка в доста неща.
– Любимата ти роля е в постановката на Велко Кънев “Бившата жена на моя живот ”. Защо тъкмо тя ти е най-скъпа и какво си спомняш от работата ти с именития артист?
– Тя е обичана, тъй като е “натоварена ” с извънредно доста страсти, светла му памет на Велко. Вярвам, че той е там горе и всички артисти сме уверени, че продължава да поддържа това зрелище, което се трансформира в прелестната му лебедова ария. То е натоварено с доста страсти и около това, че той към този момент си отиваше по това време. Всички знаехме за положението му, само че той не се даваше и за секунда нито на болката, нито на умората, на безусловно нищо. На моменти даже имаше повече сили и от нас, до момента в който репетирахме. На премиерата в Бургас, Велко към този момент не беше добре и си пристигна към София, само че в “Сълза и смях ”, все пак присъстваше и ни слушаше, като беше седнал, съвсем лежащ на диванчето в театъра. Тогава ни сподели – аз, като ви чувам, ви имам вяра и знам, че се справяте добре. Това бяха едни от последните му думи.
– Най-ценните житейски уроци от твоите преподаватели в НАТФИЗ?
– Да съм откровена и почтена в живота, в специалността и пред себе си, да почитам всички към мен на сцената и в живота, да давам право на хората в този живот да бъдат такива, каквито са, да не ги посочвам с пръст и да не им намирам единствено кусурите, тъй като няма единствено черни и единствено бели хора.
– Спечели втория сезон на “Като две капки вода ” и сподели, че имаш гений и на певица. Съжаляваш ли от време на време, че не си се насочила към музиката и дует с кой роден реализатор би желала да направиш?
– Не мога да кажа, че скърбя, тъй като нищо не ми пречи и в този момент да се насоча, в случай че желая. Бих могла за личен кеф да си направя някакви части. Точно след спечелването на “Капките ” имахме една доста хубава вечер на морето с Белослава и тя ми сподели – ти ще усетиш по кое време ще ти пристигна времето. Аз споделих, че сега не изпитвам потребността, тъй като спечелвайки формата и показвайки, че мога да пея – къде добре, къде не, само че не си представям в този момент да кажа – отивам и стартирам да записвам… А тя – да, само че несъмнено ще пристигна този миг! Иначе на драго сърце бих пяла в дует с Белослава, Орлин Павлов, Рут Колева, както и с Орлин Горанов, даже някоя опера с него бих пяла. Харесвам и някои рапъри, като Logo5, “Тhe Top Stoppers ” и Григовор, които вършат извънредно сладка музика.
– Фънки, който е много сериозен, остана мощно впечатлен от осъществяването ти на песента “Nobody’s wife ” на Анук. Защо избра тъкмо нея и такава ли си в живота – самостоятелна и дива?
– Да, свободолюбива съм. Мисля, че съм много свободен дух и съм щура, малко го бях позабравила, само че в този момент се връщам към това, тъй като считам, че човек би трябвало да прави нещата, които обича, без да се тормози и да си поставя някакви ограничавания, стига това да не визира близките. Избрах тази ария на Анук, тъй като ми е доста обичана и желаех още в моя сезон да я изпея.
– Какво мислиш за музиката, която е съвременна в този момент и слушат връстниците на сина ти и по какъв начин би реагирала, в случай че някой се опита да те впечатли с думите – ах, каква си антилопа, газела?
– И да ми пръсне екрана и панела! (Смее се.) Не, няма да ме трогне по никакъв метод, най-вече да се изсмея. Това е текст, който няма да схвана в никакъв случай, къде остана романтиката?! И синът ми слуша доста от тези съвременни песни, макар че тъкмо тази не я понася. Той слуша други, в някои от които също има нецензурни изрази, само че пък по-добре да ги чуе и аз да му ги обясня и да знае какви са нещата. Така и по този начин, той е в тази среда и чува тези изрази, някои неща му биват обяснени от съучениците – освен това погрешно, тъй че по-добре да знае това от мен. Иначе всеки е свободен да слуша това, което му харесва.
– Най-хубавия комплимент от твои фенове?
– Усмивките на хората, като ме разпознаят някъде и ми кажат – вие сте обичаната ми актриса, аз съм ви гледал еди-къде си, извънредно прелестно е някой да оцени труда ти. Давали са ми ябълки без пари, две бири от прилежащата маса…, като постоянно ми споделят, че онлайн съм по-сладка. Особено, като вървяха тв-предаванията – “Аламинут ” и сериала “Етажна благосъстоятелност ”, постоянно ме спираха с думите – ти онлайн си една дребна, сладка, слабичка, за какво по този начин? Казвам им – тъй като малкия екран постоянно трансформира и дава едни килограми от горната страна.
– Случвало ли се е твои познати дами да желаят от теб да ги запознаваш с Асен Блатечки, или с Калин Врачански и какво съгласно теб ги прави толкоз харесвани от дамите?
– Да, макар че аз им се дръзвам, тъй като одобрявам Калин и Асен по напълно друг метод, естествено. Да, доста са сладки и надарени, изключителни хора са, като характери и двамата, с всичките им чепатости, само че кой не е мъчен от нас? Имат си своите странности, само че са извънредно отдадени и като другари и като експерти. Лъчезарни и открити са и това доста притегля хората, като насреща седи някой открит, почтен и доброжелателен – това постоянно е привлекателно. На всичкото от горната страна и двамата са доста скромни – никой от тях не се бие в гърдите – аз съм звезда, няма такива работи!
– В момента има ли мъж до теб и какви качества те впечатляват в мощния пол?
– Не, няма мъж до мен. Гледам да не се впечатлявам от мъжете сега.
– А кое е най-лудото нещо, което си правила от обич?
– Тя, любовта цялата е полуда, тъй че и най-елементарните неща, които правиш от обич са полуда, като това да станеш измежду нощ и да занесеш нещо на обичания, без той изобщо да го чака, или да извървиш цяла България, просто с цел да го изненадаш… Аз също съм правила това, а и за мен са го правили, само че даже единствено да се появиш на вратата с нещо, което той не чака, също е деяние от обич и полуда – дребните неща са огромните.
– Постановката “Третото око ” е като справочник на оптимиста. С какво предизвика феновете този театър, тъй като у нас песимистите са повече?
– Много хубаво си го споделила, само че публиката не го възприе по този метод, просто тъй като пиесата е съветска и смятаха, че е надали не някаква социалистическа история, тъй като като се спомене два пъти вътре Сталин и… А това в действителност е пиеса за оптимизма и финала й е оптимистичен, тъй като героят, който по този начин дълго се мъчеше да се самоубие, макар че е заобиколен от любовта на една жена, която го обожава – съседката, само че той също открива своето благополучие. След време среща друга жена, която попада инцидентно у тях и той се влюбва в нея и по този начин най-после намира любовта си. Разбираш, че ние доста обичаме да мрънкаме и най-елементарните неща да ги вършим трагични, не изключвам себе си – и аз съм имала такива случаи, в които нещо супер обикновено те вкарва в отблъскващ филм, който ти започваш в допълнение да украсяваш… А в действителност животът е доста елементарен – би трябвало ти в действителност една любов, би трябвало да схванеш, че няма кой знае какъв брой комплицирани неща, единствено да сме здрави, всичко друго е поправимо.
– Изпадала ли си в обстановки като с Маца в “Етажна благосъстоятелност ”?
– Имала съм такива случки – помня един комшия от горната страна, който беше много млад и избухлив и правеше непрекъснато купони. Точно се беше родил синът ми и на мен ми е зле, а дребният таман заспи и от горната страна се започваше… Два пъти ми се наложи да се качвам горе и да му блъскам на вратата, с цел да понижи музиката. Иначе, в случай че не прекаляват, им давам да се забавляват хората. Сега, дори имам комшия, който слуша сръбска музика, има части, които одобрявам и му прощавам, само че виждам към този момент да се увличам по-бързо с тапите в ушите, добре, че не ме тормози постоянно, само че има и такива моменти.
– В какво вярваш?
– В положителното! В положителното и международния мир, като някаква манекенка се изказах! (Смее се.) Но в действителност имам вяра в положителното и имам вяра, че всеки човек се ражда добър, не може като се роди бебе да кажеш -това е положително, това е неприятно бебе – те са едни светли същества, само че в годините се ошлайфаме по някакъв избран метод – било от среда, семейство, желание… Вярвам в положителното на хората и считам, че в случай че всеки си даде сметка за това и постоянно се пробва да изкарва положителното от себе си, усмихва се повече и гледа на всичко с положителни очи – всичко ще е наред!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ