“Тренд”: Една пета от българите искат изкуственият интелект да бъде забранен
Изкуственият разсъдък ще докара до загуба на работни места, считат 45% от българите. 37% се тормозят, че може да размени човешкия труд в тяхната сфера. Близо една пета споделят мнението, че изкуственият разсъдък би трябвало да бъде неразрешен, тъй като основава заплаха за хората. Това сочи измежду 1008 респонденти на възраст над 18 години, поръчано от “24 часа ”. Изследването е извършено сред 10 и 16 юни 2023 година посредством директно полустандартизирано изявление “лице в лице ”.
Мнозинството от българските жители (63%) твърди, че знае какво съставлява изкуственият разсъдък. Всеки 4 от 10 души показват негативно отношение към потреблението му. Младите са най-позитивно настроени, а с повишаване на възрастта делът негативни отговори се усилва.
За близо две трети новините и изявленията, свързани с изкуствен интелект, не съставляват интерес.
Най-приемлива за обществото е използването на изкуствен интелект в сфери като връзка с клиенти (кол центрове) и софтуерния бранш. Самоуправляващите се транспортни средства и използването на изкуствен интелект в медицината будят най-голямо съмнение. Мнозинството от българите не биха се доверили на използването на изкуствен интелект и в области като обучение, финансови услуги, счетоводство и публицистика.
Близо половината от популацията (45%) счита, че изкуственият разсъдък ще докара до загуба на работни места, а единствено 4% – че ще сътвори нови такива. 37% се тормозят, че изкуственият разсъдък може да ги заплаши директно, като размени човешкия труд в сферата, в която работят. Най-ниските равнища на терзание се записват измежду хората до 30 година
Притесненията дават отражение върху желанието за регулация, проучват социолозите. Само 8% поддържат концепцията изкуственият разсъдък да бъде оставен да се развива свободно, тъй като ще бъде от помощ за хората. Близо една пета (19%) считат, че изкуственият разсъдък би трябвало да бъде неразрешен, а други 57%, че би трябвало да бъде контролиран, с цел да не основава заплаха за хората.
Мнозинството от българските жители (63%) твърди, че знае какво съставлява изкуственият разсъдък. Всеки 4 от 10 души показват негативно отношение към потреблението му. Младите са най-позитивно настроени, а с повишаване на възрастта делът негативни отговори се усилва.
За близо две трети новините и изявленията, свързани с изкуствен интелект, не съставляват интерес.
Най-приемлива за обществото е използването на изкуствен интелект в сфери като връзка с клиенти (кол центрове) и софтуерния бранш. Самоуправляващите се транспортни средства и използването на изкуствен интелект в медицината будят най-голямо съмнение. Мнозинството от българите не биха се доверили на използването на изкуствен интелект и в области като обучение, финансови услуги, счетоводство и публицистика. Близо половината от популацията (45%) счита, че изкуственият разсъдък ще докара до загуба на работни места, а единствено 4% – че ще сътвори нови такива. 37% се тормозят, че изкуственият разсъдък може да ги заплаши директно, като размени човешкия труд в сферата, в която работят. Най-ниските равнища на терзание се записват измежду хората до 30 година
Притесненията дават отражение върху желанието за регулация, проучват социолозите. Само 8% поддържат концепцията изкуственият разсъдък да бъде оставен да се развива свободно, тъй като ще бъде от помощ за хората. Близо една пета (19%) считат, че изкуственият разсъдък би трябвало да бъде неразрешен, а други 57%, че би трябвало да бъде контролиран, с цел да не основава заплаха за хората.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ