Изкуственият интелект поставя диагнози с точността на лекар
Изкуственият разсъдък има дарба да диагностицира разнообразни болести с точността на подготвен експерт, написа в обява в "Лансет Диджитъл Хелт ", представен от Българска телеграфна агенция.
Откритието на английски експерти може да докара до гражданска война в опазването на здравето с "огромния си капацитет " за възстановяване на точността и скоростта на диагностиката.
Авторите на проучването от Университетски лечебни заведения Бирмингам са открили, че изкуственият разсъдък открива болести от медицински изображения със "сходни равнища на старание като здравни експерти ".
"Изкуственият разсъдък може да бъде също толкоз сполучлив в откриването на болести, колкото здравен експерт ", пишат откривателите.
Известна като "дълбоко образование ", технологията за програмиране учи компютри да имитират човешки умения. "Установихме, че дълбокото образование в действителност може да открива болести - от рак до очни заболявания, толкоз тъкмо, колкото и здравен експерт, предлагайки съществено заричане за здравна диагностика. Важно е да отбележим обаче, че изкуственият разсъдък не се показва доста по-добре от индивида ", споделя ръководителят на проучването професор Алистър Денистън.
Анализирайки данни от 14 тествания, екипът на Денистън показва, че изкуственият разсъдък познава болесттите с акуратност от 87 % спрямо 86 % за лекарите. Способността акуратно да изключва здрави човеци е 93 % за машинните логаритми и 91 % за лекарите. Във времето на новите технологии, които трансформират всекидневния живот, доста хора чакат същото да се случи и в опазването на здравето, и в частност в диагностиката.
Според някои изкуственият разсъдък даже може да размени цели медицински дисциплини. Професор Алистър Денистън обаче отбелязва, че единствено няколко проучвания са се оказали задоволително качествени, с цел да бъдат включени в разбора им. Това значи, че действителната дарба на изкуствения разсъдък да наподоби човешкия остава несигурна. Специалистът акцентира неналичието на директни съпоставения сред представянето на хора и машини и удостоверение в действителна клинична среда.
"Прегледахме над 20 500 изявления, само че единствено един % от тях се оказаха задоволително добре замислени и осъществени, а резултатите доказани от самостоятелни специалисти ", споделя още професор Денистън.
Откритието на английски експерти може да докара до гражданска война в опазването на здравето с "огромния си капацитет " за възстановяване на точността и скоростта на диагностиката.
Авторите на проучването от Университетски лечебни заведения Бирмингам са открили, че изкуственият разсъдък открива болести от медицински изображения със "сходни равнища на старание като здравни експерти ".
"Изкуственият разсъдък може да бъде също толкоз сполучлив в откриването на болести, колкото здравен експерт ", пишат откривателите.
Известна като "дълбоко образование ", технологията за програмиране учи компютри да имитират човешки умения. "Установихме, че дълбокото образование в действителност може да открива болести - от рак до очни заболявания, толкоз тъкмо, колкото и здравен експерт, предлагайки съществено заричане за здравна диагностика. Важно е да отбележим обаче, че изкуственият разсъдък не се показва доста по-добре от индивида ", споделя ръководителят на проучването професор Алистър Денистън.
Анализирайки данни от 14 тествания, екипът на Денистън показва, че изкуственият разсъдък познава болесттите с акуратност от 87 % спрямо 86 % за лекарите. Способността акуратно да изключва здрави човеци е 93 % за машинните логаритми и 91 % за лекарите. Във времето на новите технологии, които трансформират всекидневния живот, доста хора чакат същото да се случи и в опазването на здравето, и в частност в диагностиката.
Според някои изкуственият разсъдък даже може да размени цели медицински дисциплини. Професор Алистър Денистън обаче отбелязва, че единствено няколко проучвания са се оказали задоволително качествени, с цел да бъдат включени в разбора им. Това значи, че действителната дарба на изкуствения разсъдък да наподоби човешкия остава несигурна. Специалистът акцентира неналичието на директни съпоставения сред представянето на хора и машини и удостоверение в действителна клинична среда.
"Прегледахме над 20 500 изявления, само че единствено един % от тях се оказаха задоволително добре замислени и осъществени, а резултатите доказани от самостоятелни специалисти ", споделя още професор Денистън.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ