Изкуственият интелект и машинното обучение носят както нови възможности, така

Изкуственият интелект и машинното обучение носят както нови възможности, така ...

Умните градове – предизвикателство на технологиите.


Изкуственият интелект и машинното обучение носят както нови възможности, така и нови рискове, малцина са наясно със социалното въздействие на технологиите

5G свързаността се разглежда като катализатор за интелигентните градов
 (снимка: CC0 Public Domain)

Пазарът на решения за така наречените интелигентни градове ще възлиза на 833 млрд. долара до 2030 г., според GlobalData – компания за данни и анализи. Наскоро тя публикува и обзор на ключовите технологични тенденции при интелигентните градове – и тяхното възприемане.

Кибер заплахи

Умните градове са предпоставка за увеличаване на риска от кибератаки, насочени към критична инфраструктура. Показателно за това е вече наблюдаваното през 2019 година атакуване на градски структури с изнудвачески софтуер (рансъмуер), при което дори бяха изключени сървърите на някои градове, а други действително се съгласиха да платят откуп.

Все по-голямата свързаност в рамките на интелигентните градове означава, че въздействието на атаките може да бъде пагубно. Инициативата „Сигурност за интелигентните градове” се надява да засили сътрудничеството между градски власти, частни компании, правителства, други инициативи с нестопанска цел и лица, които работят в сферата на защитата от кибератаки.

Дигитални близнаци

Дигиталният близнак е цифрово представяне на физически актив, който се използва като единствен на истината и може да се комбинира така, че да се направи обстоен обзор на цели системи – от трафика до въздействието на строителството върху градската среда. Тази година все повече компании ще обявят по-голяма възвръщаемост на инвестициите (ROI) от проекти за цифрови близнаци.

Рискове и възможности на ИИ

Изкуственият интелект (ИИ) и машинното обучение (МО) носят както нови възможности, така и нови рискове за интелигентните градове. Малцина са наясно със социалното въздействие на въпросните технологии, още по-малко пък са готови да ги посрещнат.

Проучване от септември 2019 г., направено от Форума на Оливър Уайман, анализира 105 града по света, използвайки четири критерия:

Изводът на проучването е, че повечето градове не се занимават с въздействието на изкуствения интелект върху обществото и от технологиите като цяло. Освен това градските власти се фокусират върху разработването и възможностите, но като цяло подценяват рисковете.

Бавно навлизане на 5G

5G свързаността се разглежда като катализатор за интелигентните градове. Този вид мрежи са по-бързи от 4G, имат по-широка честотна лента за пренос на данни и по-ниска латентност. И все пак възприемането на 5G е слабо, неуверено, колебливо и „разпарчетосано”. В Азия е налице най-голям напредък. В Европа и САЩ обаче развитието е по-бавно.

Нещо, което градските власти могат да направят в подкрепа на развитието на новото поколение комуникационни мрежи, е да подпомогнат фирмите да малки 5G клетки на места, които представляват общинска собственост – стълбовете на уличното осветление, пътната инфраструктура, общинските сгради, градските мебели.

Oперативна съвместимост

Умните градове с амбиции за подобряване на услуги като управление на трафика, качество на въздуха и градско планиране ще разчитат на IoT и съответната оперативна съвместимост. Градските мрежи обаче се развиват стъпка по стъпка, а не се проектират из основи.

Затова предизвикателство пред градовете ще е именно съвместимостта: да интегрират по-старите данни в новото поколение облачни услуги, да въведат дигитализирани решения за мобилност, управление на отпадъците, енергия, замърсяване на въздуха, социални услуги и електронни здравни решения. Те ще трябва да управляват цял набор от протоколи за съхранение на данни и да разширят сътрудничеството между отделите. И всичко това в условията на постоянен натиск върху бюджетите.

Технологии за наблюдение

Това е може би най-спорната от всички технологии в умните градове. Доклад от септември 2019 г. на Фонда „Карнеги” за международен мир установи, че най-малко 75 страни по света сега използват инструменти за ИИ, включително компютърно зрение, за да наблюдават дейностите на гражданите. Това обаче не се харесва на обществото, особено на тези, които настояват на правото на неприкосновеност.

Общественото недоволство срещу постоянното „гледане” на камерите по обществените места расте прогресивно. Необходимо е да се изградят и заложат принципи на своеобразна „култура на видеонаблюдение”, така че правото на неприкосновеност да бъде опазено в условията на следене за заплаха от престъпления или тероризъм.

Източник: technews.bg