Кольо Колев: Нашите политици ми приличат на банди плъхове, които се бият на борда на Титаник
- Изключвания на политически неблагонадеждни функционери, вътрешнопартийни побои, налагани върху несъгласните. Възраждат ли се Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина? Има ли още по-голямо дъно, до което да доближи у нас нищетата на политическите нрави? На въпросите дава отговор социологът Кольо Колев в изявление за организация „ Фокус “.
Че дълбаем дъното – дълбаем, господин Колев, ами има ли още място да продължим?
- Според мен има, има. Аз съм оптимист в това отношение. Винаги когато сме стигали до това изявление – по-лошо от това не може, виждаме, че може, че има още къде да се копае, че опциите в това отношение са безгранични. Така че несъмнено имаме още на какво да се радваме. Тъжно е, тъжно е, несъмнено, само че това е горчивата реалност. Отново виждаме някакви такива рецидиви от вида: де факто все още надали не пазарната стопанска система към този момент е обречена като такава, концепцията за частната благосъстоятелност също сякаш последователно се обрича, сменена от политическа целенасоченост, честност към някакви нереални хрумвания. Всичко това сякаш сме го виждали. Едновременно с това следим и такива партийни клишета - по какъв начин може този, не го ли виждате, че той е примерно про-Путин или анти-Путин или " за “ еди-какво си, или " срещу “ – по какъв начин може той да заема държавен пост? Неща, които ме навеждат на мисли за идеологическата непорочност, към която се стремяхме в недалечното минало – борбата против врага вътре и борбата против другите. Това следим все още – чудноват конгломерат от някаква нова полутоталитарна идеология от една страна, прикрита с изречения за чистотата на светлите идеали, на не знам какво си.
- Дали не почват да се появяват първи проблясъци на елементарен фашизъм? За комунизъм – мощно казано, само че за някакъв десен екстремизъм, господин Колев?
- Да, тъкмо за това приказвах. Като че ли стартират да се появяват такива първи проблясъци, изключително що се отнася до риториката, която употребяват част от така наречен партийни функционери, от една страна, а въпреки това – сякаш следим засилена цензура в множеството медии, публични медии, главно, несъмнено, приказвам за централните. Да, такива първи проблясъци следим. Разбира се, да го назовем чак " фашизъм “ може би е още рано, само че по-скоро са първи проблясъци на тоталитаризъм.
- Спомням си, американски публицисти задават въпрос на Томас Ман, който емигрира в Америка безусловно в навечерието на установяването на Хитлер. И те го питат: " Как усетихте, че в Германия идва нацизмът? “. Големият публицист дава отговор: " Заглавията на вестниците започнаха да си наподобяват “. Аналогията усещаме ли я?
- Да, значително. И по едно и също време с това следим едно тотално разминаване сред публичното мнение, публичните настроения и така наречен " публична политика “. Може да го следим в доста сфери, само че главното е примерно да кажем за еврозоната, където всички се кълнат в светлите евроатлантически полезности и това какъв брой е хубаво в еврозоната, а обществото като цяло – над 60%, близо 60% от хората споделят: не, не щем, не желаеме. И по едно и също време с това политиците споделят: хайде, давай! Сега ще създадем план-програма по какъв начин ето още от в този момент, от на следващия ден ще скочим в еврозоната.
Хората скрито подозират, че това ще се написа на техния тил и на техните стопански ползи и значително основателно мислят. Другото главно разминаване е така наречен евроатлантизъм и отношението към войната в Украйна, където хората са доста по-дистанцирани и считат, че България би трябвало да бъде най-малкото не в гарда на " ястребите “, а по-скоро неутрална страна, която не вижда своите ползи в борбата сред два прилежащи, приятелски нам народа. Така че да – ето, има големи разминавания, скъсване в случай че щете сред публичното мнение и настроения и политиката, от една страна. И несъмнено, всичките тези форми, в случай че щете на някаква форма на цензура, на опит надали не за някакъв духовен надзор, който полека-лека може напълно умерено да се трансформира и в друга форма на надзор и напън.
- Не виждаме ли всичките тези недъзи, цялата тая мизерия на политическите нрави и в безплодните опити да се сформира държавно управление?
- До огромна степен те са в основата на тези безплодни опити да се сформира държавно управление. И въпреки това, без всякакво подозрение всички партии се вършат, че не им проличава, само че те са малко или доста уплашени, ужасени и обезпокоени от опцията за нови избори, тъй като тази бездна сред публичните настроения и политиката и тях самите, те ясно я долавят. И не могат да не си дават сметка, какви ще бъдат резултатите в едни предварителни нови избори. Това ще бъде извънредно ниска изборна интензивност, надлежно на практика никаква легитимност на вероятните избраници в новото Народно заседание, което ще бъде още по-неустойчиво, даже в случай че щете от актуалното състояние. И по едно и също време с това, малко или доста политиците сякаш ми наподобяват на проведени банди плъхове, които се бият на борда на " Титаник “, надали не за витално пространство, в случай че корабът към този момент е жертван малко или доста. Това е, което следим.
И по едно и също време с това всички се вършат на доста кардинални, доста ангажирани, доста кооперативни, доста диалогични с една единствена цел – да не се припишат в последна сметка рецесиите на тях самите, на тяхната опция да приказват в случай че щете между тях, да търсят и намират решения. Не решения за тях самите и за техните партии, а решения за страната. Вместо търсенето и намирането на такива решения, подобен разговор, следим безусловно безумни борби от вида на борбата за Изборния кодекс, където на всички е кристално ясно, че изобщо не е борба за хартиено или машинно гласоподаване, а е борба за това, кой по какъв начин ще брои. Едните споделят: не, ние желаеме ние да броим, другите споделят: не, не, не, ние желаеме ние да броим по нашия си метод. Не се търси общия метод, при който броенето да бъде правилно, а не просто в интерес на едните или в интерес на другите. Да, това е тъжният факт, тъжните неща, които се случват в страната. И по едно и също време с това, не знам дали политиците си дават сметка, какъв брой все по-омерзителни и безинтересни стават на необятната общност.
- Докъде ще ни докара партийната импотентност и цинизъм?
- До тежка обстановка. Не става въпрос единствено за политическа рецесия. Най-лесният отговор на това е да кажем, че ще ни докара до нови избори.
- Но след тях ще пристигна същото, господин Колев.
- Именно. Това, което желаех да кажа, е, че те ще ни доведат до нови избори, без всякакво подозрение, и това още веднъж ще бъдат избори без избор, избори без опцията на хората действително да избират нещо, което те желаят да изберат. Мнозина приказват: да, но хората се уплашиха от машините, от машинното гласоподаване, и всевъзможни такива неща – нелепости на търкалета. Затова била ниска изборната интензивност – не, просто хората са значително омерзени, омерзени са от политическите партии. Те не чуват това, което желаят да чуят от тях, и надлежно не отиват да гласоподават. Така че до каква степен ще ни докара – до политическа рецесия, несъмнено, още един път, несъмнено, до обществена рецесия, до от ден на ден и повече повишаване на отчуждението изобщо от политиката, от политическото и надлежно ще се търсят форми на политическа изява отвън политиката, отвън изборите, в случай че щете.
- Какви могат да бъдат тези форми?
- Те могат да бъдат всевъзможни, включително в случай че щете и насилствени. В последна сметка това нещо дълго време не може да съществува в този тип – напрежението изпод, което не може да избие като политическо деяние в границите на политическата система. Всичкото това нещо може да докара, както споделих, до прояви отвън руслото на чистата политика, включително и насилствени дейности от вида на спонтанни протести и всичко сходно.
Цоня Събчева
Агенция „ Фокус “
Че дълбаем дъното – дълбаем, господин Колев, ами има ли още място да продължим?
- Според мен има, има. Аз съм оптимист в това отношение. Винаги когато сме стигали до това изявление – по-лошо от това не може, виждаме, че може, че има още къде да се копае, че опциите в това отношение са безгранични. Така че несъмнено имаме още на какво да се радваме. Тъжно е, тъжно е, несъмнено, само че това е горчивата реалност. Отново виждаме някакви такива рецидиви от вида: де факто все още надали не пазарната стопанска система към този момент е обречена като такава, концепцията за частната благосъстоятелност също сякаш последователно се обрича, сменена от политическа целенасоченост, честност към някакви нереални хрумвания. Всичко това сякаш сме го виждали. Едновременно с това следим и такива партийни клишета - по какъв начин може този, не го ли виждате, че той е примерно про-Путин или анти-Путин или " за “ еди-какво си, или " срещу “ – по какъв начин може той да заема държавен пост? Неща, които ме навеждат на мисли за идеологическата непорочност, към която се стремяхме в недалечното минало – борбата против врага вътре и борбата против другите. Това следим все още – чудноват конгломерат от някаква нова полутоталитарна идеология от една страна, прикрита с изречения за чистотата на светлите идеали, на не знам какво си.
- Дали не почват да се появяват първи проблясъци на елементарен фашизъм? За комунизъм – мощно казано, само че за някакъв десен екстремизъм, господин Колев?
- Да, тъкмо за това приказвах. Като че ли стартират да се появяват такива първи проблясъци, изключително що се отнася до риториката, която употребяват част от така наречен партийни функционери, от една страна, а въпреки това – сякаш следим засилена цензура в множеството медии, публични медии, главно, несъмнено, приказвам за централните. Да, такива първи проблясъци следим. Разбира се, да го назовем чак " фашизъм “ може би е още рано, само че по-скоро са първи проблясъци на тоталитаризъм.
- Спомням си, американски публицисти задават въпрос на Томас Ман, който емигрира в Америка безусловно в навечерието на установяването на Хитлер. И те го питат: " Как усетихте, че в Германия идва нацизмът? “. Големият публицист дава отговор: " Заглавията на вестниците започнаха да си наподобяват “. Аналогията усещаме ли я?
- Да, значително. И по едно и също време с това следим едно тотално разминаване сред публичното мнение, публичните настроения и така наречен " публична политика “. Може да го следим в доста сфери, само че главното е примерно да кажем за еврозоната, където всички се кълнат в светлите евроатлантически полезности и това какъв брой е хубаво в еврозоната, а обществото като цяло – над 60%, близо 60% от хората споделят: не, не щем, не желаеме. И по едно и също време с това политиците споделят: хайде, давай! Сега ще създадем план-програма по какъв начин ето още от в този момент, от на следващия ден ще скочим в еврозоната.
Хората скрито подозират, че това ще се написа на техния тил и на техните стопански ползи и значително основателно мислят. Другото главно разминаване е така наречен евроатлантизъм и отношението към войната в Украйна, където хората са доста по-дистанцирани и считат, че България би трябвало да бъде най-малкото не в гарда на " ястребите “, а по-скоро неутрална страна, която не вижда своите ползи в борбата сред два прилежащи, приятелски нам народа. Така че да – ето, има големи разминавания, скъсване в случай че щете сред публичното мнение и настроения и политиката, от една страна. И несъмнено, всичките тези форми, в случай че щете на някаква форма на цензура, на опит надали не за някакъв духовен надзор, който полека-лека може напълно умерено да се трансформира и в друга форма на надзор и напън.
- Не виждаме ли всичките тези недъзи, цялата тая мизерия на политическите нрави и в безплодните опити да се сформира държавно управление?
- До огромна степен те са в основата на тези безплодни опити да се сформира държавно управление. И въпреки това, без всякакво подозрение всички партии се вършат, че не им проличава, само че те са малко или доста уплашени, ужасени и обезпокоени от опцията за нови избори, тъй като тази бездна сред публичните настроения и политиката и тях самите, те ясно я долавят. И не могат да не си дават сметка, какви ще бъдат резултатите в едни предварителни нови избори. Това ще бъде извънредно ниска изборна интензивност, надлежно на практика никаква легитимност на вероятните избраници в новото Народно заседание, което ще бъде още по-неустойчиво, даже в случай че щете от актуалното състояние. И по едно и също време с това, малко или доста политиците сякаш ми наподобяват на проведени банди плъхове, които се бият на борда на " Титаник “, надали не за витално пространство, в случай че корабът към този момент е жертван малко или доста. Това е, което следим.
И по едно и също време с това всички се вършат на доста кардинални, доста ангажирани, доста кооперативни, доста диалогични с една единствена цел – да не се припишат в последна сметка рецесиите на тях самите, на тяхната опция да приказват в случай че щете между тях, да търсят и намират решения. Не решения за тях самите и за техните партии, а решения за страната. Вместо търсенето и намирането на такива решения, подобен разговор, следим безусловно безумни борби от вида на борбата за Изборния кодекс, където на всички е кристално ясно, че изобщо не е борба за хартиено или машинно гласоподаване, а е борба за това, кой по какъв начин ще брои. Едните споделят: не, ние желаеме ние да броим, другите споделят: не, не, не, ние желаеме ние да броим по нашия си метод. Не се търси общия метод, при който броенето да бъде правилно, а не просто в интерес на едните или в интерес на другите. Да, това е тъжният факт, тъжните неща, които се случват в страната. И по едно и също време с това, не знам дали политиците си дават сметка, какъв брой все по-омерзителни и безинтересни стават на необятната общност.
- Докъде ще ни докара партийната импотентност и цинизъм?
- До тежка обстановка. Не става въпрос единствено за политическа рецесия. Най-лесният отговор на това е да кажем, че ще ни докара до нови избори.
- Но след тях ще пристигна същото, господин Колев.
- Именно. Това, което желаех да кажа, е, че те ще ни доведат до нови избори, без всякакво подозрение, и това още веднъж ще бъдат избори без избор, избори без опцията на хората действително да избират нещо, което те желаят да изберат. Мнозина приказват: да, но хората се уплашиха от машините, от машинното гласоподаване, и всевъзможни такива неща – нелепости на търкалета. Затова била ниска изборната интензивност – не, просто хората са значително омерзени, омерзени са от политическите партии. Те не чуват това, което желаят да чуят от тях, и надлежно не отиват да гласоподават. Така че до каква степен ще ни докара – до политическа рецесия, несъмнено, още един път, несъмнено, до обществена рецесия, до от ден на ден и повече повишаване на отчуждението изобщо от политиката, от политическото и надлежно ще се търсят форми на политическа изява отвън политиката, отвън изборите, в случай че щете.
- Какви могат да бъдат тези форми?
- Те могат да бъдат всевъзможни, включително в случай че щете и насилствени. В последна сметка това нещо дълго време не може да съществува в този тип – напрежението изпод, което не може да избие като политическо деяние в границите на политическата система. Всичкото това нещо може да докара, както споделих, до прояви отвън руслото на чистата политика, включително и насилствени дейности от вида на спонтанни протести и всичко сходно.
Цоня Събчева
Агенция „ Фокус “
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ