Драмата Изборен кодекс: От какво се уплаши Борисов?
Изключително натовареният маратон с промени в Изборния кодекс, който беше преминат в границите на съвсем 15 часа, докара до голям брой промени и отменяне на голям брой оферти – кои рационални, кои искрено популистки. Ето и преглед на всичко, което се случи в пленарна зала.
Най-важните промени
На първо място – фактическото обезсилване на преференцията. Това стана след предложение на Движение за права и свободи, с което беше въведен най-малък брой нужни преференциални гласове за даден претендент, с цел да може той да отиде в избирателен орган. Долният предел е най-малко толкоз гласове, колкото трябват на даден претендент, с цел да бъде определен по принцип. Например – за Европейския парламент това са към 115 000 гласа, за народен представител в Народното събрание са към 17-20 000 гласа.
Втората доста значима смяна е въвеждането на машинното гласоподаване. За европейските избори ще има 3000 секции с машини, за локалните избори през есента – 6000. Тепърва обаче ще се обяснява в кои секции тъкмо, а от 2020 година е планувано гласуването в България да е напълно машинно т.е. без хартиени бюлетини, само че с някои изключения - хартиени бюлетини ще се употребяват единствено в региони с под 300 гласоподаватели, в секциите в лечебни заведения, домове за остарели секции, кораби и секции отвън страната.
Основният въпрос тук е по какъв начин ще се оправи ЦИК, откакто няколко години наред не подхващаше никакви стъпки с оправдания " неспособност ", най-много финансови – трябвали най-малко 50 млн. лв.. Имаше даже неоправдателно решение, че ЦИК би трябвало да вкара машинното гласоподаване от тази година, а комисията пусна социална поръчка за 12 000 машини откакто беше наказана и откакто през 2017 година прави социална поръчка, само че тя се провали, защото имаше единствено един претендент - " Лирекс " (поддържащите Търговския указател, да не почваме и с тази тема) и той беше отхвърлен, тъй като не даваше гаранция по условията, едно от които беше да бъдат подготвени членовете на секционните изборни комисии (СИК) за работа с машините. И за към половин година всичко това се промени ли - обществени индикации преди гневното гласоподаване на 14 февруари нямаше!
Изключително забавен аспект е, че в действителност до момента в който течеше пленарното съвещание, беше направена изключителна отмора и правната комисия в Народното събрание небрежно одобри де факто всичко по машинното гласоподаване, откакто сякаш изначало трябваше секциите с машини да са 1000 и единствено за няколко минути станаха 3000 за евроизборите и 6000 за локалния избор. Въпросът е и къде тъкмо ще бъдат ситуирани секциите?
Вечните дупки още веднъж зеят
На първо място – отново няма битка с мъртвите души. Този път имаше предложение – на Българска социалистическа партия, да се прави обществен указател от ЦИК на база съпоставяне със описите на ГРАО и фактически гласувалите на последните парламентарни избори, само че си остана единствено предложение. А ЦИК и по досегашния Изборен кодекс трябваше да води подобен указател – води го, но различен път...
С оглед проблема кой може и кой не може да работи с машини за гласоподаване и кой ще демонстрира на гласоподавателите по какъв начин да гласоподават – евентуално доста сериозен фактор за интензивността, предлагането на Българска социалистическа партия членовете навръх СИК да имат наложително приблизително обучение беше рационално и... то НЕ мина! Това оказва помощ за по-ниска интензивност – несъмнено, а ниската интензивност постоянно е в интерес на ръководещите елити, изключително когато страдат имиджово, каквато от дълго време е наклонността при ГЕРБ.
Неприетото предложение за междинното обучение беше в частта със правосъдния надзор на изборите. И там нещата се трансформираха в изгода по-голям надзор от мощния на деня т.е. този, който държи властта. Вече част от решенията на изборните комисии ще се апелират единствено на по-ниско административно равнище т.е. не Върховен административен съд, а и решенията ще се вземат с нормално болшинство т.е. по-голям късмет ръководещите да дефинират какво се случва, тъй като няма да им трябват чак 2/3 гласове.
Изненадващо на пръв взор не мина предлагането да се афишират социологически изследвания и резултати от проучвания тъкмо преди и през изборния ден. Това предложение беше стартирано от в. " 24 часа " и правна комисия го одобри, само че в пленарна зала последва поврат. Нещо повече – мнозина не схванаха, че режимът най-малко на хартия се стяга, тъй като няколко часа по-късно през преходни и заключителни разпореждания беше признато, че. Така към този момент – единствено че да забележим дали на идните избори ще има фактически наказания по тази линия!
Нотки на суматоха
Всичко по измененията се развиваше в подобен безпорядък, че в действителност отхвърленото предложение на Марешки и партията му " Воля " да има видеонаблюдение не е напълно отхвърлено. И повода е, че в член 108, алинея 1, т. 6 се прокрадна корекция, съгласно която би трябвало да има видеонаблюдение в кабините за гласоподаване в секциите в чужбина и записите да се пращат по дипломатическа поща на Външно министерство, а то да ги предава на ЦИК дружно с всички бумаги и протоколи. Само че този текст виси в кодекса – тъй като не беше признато да има видеонаблюдение по принцип. Но може да се носят видеозаписи от кабинки за гласоподаване от чужбина – по какъв начин стана по този начин?! И ще се ползва ли?! И какво нарушаване е това на тайната на вода? Бушонът Анна Александрова, която де факто прокара 90% от скандалните ремонти, се усети какво стана чак когато приключваше гледането на кодекса, само че към този момент имаше гласоподаване и не беше признато да се направи прегласуване, защото бяха минали доста текстове по-късно. Въобще – индикативен откъс по какъв начин от доста бързане стават бели. А не наподобява да има чак толкоз очебийни аргументи за бързане. Тогава...
Защо?
Въпросът с отговор за доста пари и власт, власт и пари. И на слепите е ясно – съвсем едновременното експлоадиране на българската диря в тази ситуация " Скрипал " т.е. Емилиян Гебрев и така наречен Венецуелска спекулация подсказват към този момент пряк конфликт на Запада и Русия в България и загатват за тъмни връзки в заплетените свински вътрешности, известни ни под името " български политици ". Това наподобява доста на момента, в който съответно Бойко Борисов ще си спомни поговорката, че колкото и бързо да се въртиш, имаш единствено един гъз. От досието " Буда ", та до връзките с Оман – сигурно и Съединени американски щати, и Русия имат с какво да го притиснат. Промените в Изборния кодекс фактически наподобяват на обезверен опит за подсигуряване, за застраховка да остане във властта. Защото в мига, в който Борисов падне от власт, ще се случи това, което се случва в глутницата, когато лидерът покаже уязвимост. Наближава ли този момент и какъв брой е близо – мъчно е да се каже, само че вниманието към този момент е извънредно изострено!
Автор: Ивайло Ачев
Най-важните промени
На първо място – фактическото обезсилване на преференцията. Това стана след предложение на Движение за права и свободи, с което беше въведен най-малък брой нужни преференциални гласове за даден претендент, с цел да може той да отиде в избирателен орган. Долният предел е най-малко толкоз гласове, колкото трябват на даден претендент, с цел да бъде определен по принцип. Например – за Европейския парламент това са към 115 000 гласа, за народен представител в Народното събрание са към 17-20 000 гласа.
Втората доста значима смяна е въвеждането на машинното гласоподаване. За европейските избори ще има 3000 секции с машини, за локалните избори през есента – 6000. Тепърва обаче ще се обяснява в кои секции тъкмо, а от 2020 година е планувано гласуването в България да е напълно машинно т.е. без хартиени бюлетини, само че с някои изключения - хартиени бюлетини ще се употребяват единствено в региони с под 300 гласоподаватели, в секциите в лечебни заведения, домове за остарели секции, кораби и секции отвън страната.
Основният въпрос тук е по какъв начин ще се оправи ЦИК, откакто няколко години наред не подхващаше никакви стъпки с оправдания " неспособност ", най-много финансови – трябвали най-малко 50 млн. лв.. Имаше даже неоправдателно решение, че ЦИК би трябвало да вкара машинното гласоподаване от тази година, а комисията пусна социална поръчка за 12 000 машини откакто беше наказана и откакто през 2017 година прави социална поръчка, само че тя се провали, защото имаше единствено един претендент - " Лирекс " (поддържащите Търговския указател, да не почваме и с тази тема) и той беше отхвърлен, тъй като не даваше гаранция по условията, едно от които беше да бъдат подготвени членовете на секционните изборни комисии (СИК) за работа с машините. И за към половин година всичко това се промени ли - обществени индикации преди гневното гласоподаване на 14 февруари нямаше!
Изключително забавен аспект е, че в действителност до момента в който течеше пленарното съвещание, беше направена изключителна отмора и правната комисия в Народното събрание небрежно одобри де факто всичко по машинното гласоподаване, откакто сякаш изначало трябваше секциите с машини да са 1000 и единствено за няколко минути станаха 3000 за евроизборите и 6000 за локалния избор. Въпросът е и къде тъкмо ще бъдат ситуирани секциите?
Вечните дупки още веднъж зеят
На първо място – отново няма битка с мъртвите души. Този път имаше предложение – на Българска социалистическа партия, да се прави обществен указател от ЦИК на база съпоставяне със описите на ГРАО и фактически гласувалите на последните парламентарни избори, само че си остана единствено предложение. А ЦИК и по досегашния Изборен кодекс трябваше да води подобен указател – води го, но различен път...
С оглед проблема кой може и кой не може да работи с машини за гласоподаване и кой ще демонстрира на гласоподавателите по какъв начин да гласоподават – евентуално доста сериозен фактор за интензивността, предлагането на Българска социалистическа партия членовете навръх СИК да имат наложително приблизително обучение беше рационално и... то НЕ мина! Това оказва помощ за по-ниска интензивност – несъмнено, а ниската интензивност постоянно е в интерес на ръководещите елити, изключително когато страдат имиджово, каквато от дълго време е наклонността при ГЕРБ.
Неприетото предложение за междинното обучение беше в частта със правосъдния надзор на изборите. И там нещата се трансформираха в изгода по-голям надзор от мощния на деня т.е. този, който държи властта. Вече част от решенията на изборните комисии ще се апелират единствено на по-ниско административно равнище т.е. не Върховен административен съд, а и решенията ще се вземат с нормално болшинство т.е. по-голям късмет ръководещите да дефинират какво се случва, тъй като няма да им трябват чак 2/3 гласове.
Изненадващо на пръв взор не мина предлагането да се афишират социологически изследвания и резултати от проучвания тъкмо преди и през изборния ден. Това предложение беше стартирано от в. " 24 часа " и правна комисия го одобри, само че в пленарна зала последва поврат. Нещо повече – мнозина не схванаха, че режимът най-малко на хартия се стяга, тъй като няколко часа по-късно през преходни и заключителни разпореждания беше признато, че. Така към този момент – единствено че да забележим дали на идните избори ще има фактически наказания по тази линия!
Нотки на суматоха
Всичко по измененията се развиваше в подобен безпорядък, че в действителност отхвърленото предложение на Марешки и партията му " Воля " да има видеонаблюдение не е напълно отхвърлено. И повода е, че в член 108, алинея 1, т. 6 се прокрадна корекция, съгласно която би трябвало да има видеонаблюдение в кабините за гласоподаване в секциите в чужбина и записите да се пращат по дипломатическа поща на Външно министерство, а то да ги предава на ЦИК дружно с всички бумаги и протоколи. Само че този текст виси в кодекса – тъй като не беше признато да има видеонаблюдение по принцип. Но може да се носят видеозаписи от кабинки за гласоподаване от чужбина – по какъв начин стана по този начин?! И ще се ползва ли?! И какво нарушаване е това на тайната на вода? Бушонът Анна Александрова, която де факто прокара 90% от скандалните ремонти, се усети какво стана чак когато приключваше гледането на кодекса, само че към този момент имаше гласоподаване и не беше признато да се направи прегласуване, защото бяха минали доста текстове по-късно. Въобще – индикативен откъс по какъв начин от доста бързане стават бели. А не наподобява да има чак толкоз очебийни аргументи за бързане. Тогава...
Защо?
Въпросът с отговор за доста пари и власт, власт и пари. И на слепите е ясно – съвсем едновременното експлоадиране на българската диря в тази ситуация " Скрипал " т.е. Емилиян Гебрев и така наречен Венецуелска спекулация подсказват към този момент пряк конфликт на Запада и Русия в България и загатват за тъмни връзки в заплетените свински вътрешности, известни ни под името " български политици ". Това наподобява доста на момента, в който съответно Бойко Борисов ще си спомни поговорката, че колкото и бързо да се въртиш, имаш единствено един гъз. От досието " Буда ", та до връзките с Оман – сигурно и Съединени американски щати, и Русия имат с какво да го притиснат. Промените в Изборния кодекс фактически наподобяват на обезверен опит за подсигуряване, за застраховка да остане във властта. Защото в мига, в който Борисов падне от власт, ще се случи това, което се случва в глутницата, когато лидерът покаже уязвимост. Наближава ли този момент и какъв брой е близо – мъчно е да се каже, само че вниманието към този момент е извънредно изострено!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ