Разкази за миналото от Националния исторически музей
Изключително добре през сегашния археологически сезон се показаха двата интервала - Праисторията и Средновековието. С това се похвали шефът на Националния исторически музей (НИМ) доцент доктор Бони Петрунова пред News.bg във връзка изложбата " Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2019 ".
Много хубави находки са открити от вековете преди Новата епоха.
По думите й актуалният археологически сезон се оказа доста потребен и доста сполучлив за археологията като цяло. Според доцент Петрунова всяка стотинка, която е дадена за археологическите изследвания, е предпазена доста добре.
Запитана за това какъв брой екипа са взели участие на терен през 2019 година и кои са " най-плодотворните " региони с находки, доцент Петрунова съобщи, че в никакъв случай не би си разрешила да кажа като дълготраен археолог, че има по-успешен и по-неуспешен екип.
Според нея всички археолози от НИМ работят доста старателно, само че археологията е непредвидена просвета с изненади. " Тя - някой път тръгваш по този начин с доста положителни, предварителни изследвания и планове, а резултатите не са предстоящите. А различен път най-изненадващо за малко време излизат неповторими неща ", акцентира доцент Петрунова.
За шефа на НИМ най-важното е, че археолозите вършат просвета. Важното е, че те вършат роман, по думите й. " Ние освен демонстрираме предметите, които сме намерили през актуалната година, не се стопираме на обособените артефакти, а посредством комплекса от находки описваме нещо ново и незнайно за всеки съответен обект ", изясни тя.
Иначе археолозите на НИМ са взели участие в 16 обекта, а от 10 са показали най-интересните. Това са към 400 предмета, които са в изложбата.
През идната 2020 година археолозите от НИМ имат проекти да стартират търсенето на самата Карвуна, в случай че тя изобщо съществува. Това е градът, който дава името на Карвунската хора (област), само че дали ще имат шанс, доцент доктор Бони Петрунова не знае.
Сред експонатите са микенска керамика от късната бронзова ера, златни пръстени от Калиакра и извънредно скъпи византийски монети
През 2019 година археолозите от Националния исторически музей организираха археологически разкопки на шестнадесет обекта и два теренни обхода. Географският обсег на проучванията се разгръща от Дунавската низина до Родопите през Черноморското крайбрежие, в това число Витоша, Плана планина и Тракийската равнина. Проучените обекти са от друг темперамент като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни замъци и селища.
За първи път бяха показани най-впечатляващият предмет от гробните блага - солиден златен пръстен. Открит в средновековната морска столица на България - Калиакра тази година, под научното управление на доцент доктор Бони Петрунова, шеф на Националния исторически музей. Пръстенът е от известния " Калоянов вид ", само че с доста по-детайлна и изящна декорация по халката, изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол. Той е открит в един от гробовете на правоприемник на Палеолозите, Господин на Калиакра и евентуално роднина на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век). Уникалната находка разкри името на заровения - Георги, както и знатното му родословие. Посетителите ще имат опция да видят и хубав стъклен съд, открит в гроба му, в който съгласно тогавашните вярвания са се събирали сълзите на оплаквачките.
Изключително рядка групова монетна находка от " Късноантична и средновековна цитадела - " Балък Дере ", намираща се на територията на община Ивайловград, е един от акцентите в изложбата. Монетното богатство (6 монети) на Алексий I Комнин (отсечени през 1081 г.), намерено от Ивайло Кънев, основен организатор в отдел " Археология " в НИМ, е извънредно рядко. Монетите са направени от сребро и злато, изключително тънки и чупливи, и доста добре непокътнати, което ги прави още по-редки. На четири от монетите са изобразени св. Димитър и Алексий I Комнин, държащи патриаршески кръст, а на другите две са изобразени със знаме. Предполага се, че са военновременни пари, с които е била изплатена заплатата на някой боец от византийската войска, или е било заплатено за някаква доставка за войската. Находката от " Балък дере " е втората групова монетна находка със солунски предреформени номизми хистаменон на Алексий I Комнин (1081-1118 г.), за която е известно, че е открита в днешните лимити на България.
Една от огромните изненади през сегашния сезон за екипа под управлението на проф. доктор Иван Христов и доктор Маргарита Попова от НИМ, е намирането на слой с материали от Архаичната ера (VII-VI в. Пр. Хр.). Под подовото равнище на една от богатите византийски къщи са открити десетки фрагменти от рисувани керамични съдове, дело на първите гръцки заселници в тази част на Черноморието. Сред редките находки са и бронзови стрели-монети, предхождащи първите гръцки монети на Аполония Понтика, както и гръцка бронзова стрела от VII в. прочие Хр.
Бяха открити още огромно количество движими културни полезности, обхващащи съвсем всички археологически интервали - от късна праистория до българските земи и средновековието.
Много хубави находки са открити от вековете преди Новата епоха.
По думите й актуалният археологически сезон се оказа доста потребен и доста сполучлив за археологията като цяло. Според доцент Петрунова всяка стотинка, която е дадена за археологическите изследвания, е предпазена доста добре.
Запитана за това какъв брой екипа са взели участие на терен през 2019 година и кои са " най-плодотворните " региони с находки, доцент Петрунова съобщи, че в никакъв случай не би си разрешила да кажа като дълготраен археолог, че има по-успешен и по-неуспешен екип.
Според нея всички археолози от НИМ работят доста старателно, само че археологията е непредвидена просвета с изненади. " Тя - някой път тръгваш по този начин с доста положителни, предварителни изследвания и планове, а резултатите не са предстоящите. А различен път най-изненадващо за малко време излизат неповторими неща ", акцентира доцент Петрунова.
За шефа на НИМ най-важното е, че археолозите вършат просвета. Важното е, че те вършат роман, по думите й. " Ние освен демонстрираме предметите, които сме намерили през актуалната година, не се стопираме на обособените артефакти, а посредством комплекса от находки описваме нещо ново и незнайно за всеки съответен обект ", изясни тя.
Иначе археолозите на НИМ са взели участие в 16 обекта, а от 10 са показали най-интересните. Това са към 400 предмета, които са в изложбата.
През идната 2020 година археолозите от НИМ имат проекти да стартират търсенето на самата Карвуна, в случай че тя изобщо съществува. Това е градът, който дава името на Карвунската хора (област), само че дали ще имат шанс, доцент доктор Бони Петрунова не знае.
Сред експонатите са микенска керамика от късната бронзова ера, златни пръстени от Калиакра и извънредно скъпи византийски монети
През 2019 година археолозите от Националния исторически музей организираха археологически разкопки на шестнадесет обекта и два теренни обхода. Географският обсег на проучванията се разгръща от Дунавската низина до Родопите през Черноморското крайбрежие, в това число Витоша, Плана планина и Тракийската равнина. Проучените обекти са от друг темперамент като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни замъци и селища.
За първи път бяха показани най-впечатляващият предмет от гробните блага - солиден златен пръстен. Открит в средновековната морска столица на България - Калиакра тази година, под научното управление на доцент доктор Бони Петрунова, шеф на Националния исторически музей. Пръстенът е от известния " Калоянов вид ", само че с доста по-детайлна и изящна декорация по халката, изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол. Той е открит в един от гробовете на правоприемник на Палеолозите, Господин на Калиакра и евентуално роднина на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век). Уникалната находка разкри името на заровения - Георги, както и знатното му родословие. Посетителите ще имат опция да видят и хубав стъклен съд, открит в гроба му, в който съгласно тогавашните вярвания са се събирали сълзите на оплаквачките.
Изключително рядка групова монетна находка от " Късноантична и средновековна цитадела - " Балък Дере ", намираща се на територията на община Ивайловград, е един от акцентите в изложбата. Монетното богатство (6 монети) на Алексий I Комнин (отсечени през 1081 г.), намерено от Ивайло Кънев, основен организатор в отдел " Археология " в НИМ, е извънредно рядко. Монетите са направени от сребро и злато, изключително тънки и чупливи, и доста добре непокътнати, което ги прави още по-редки. На четири от монетите са изобразени св. Димитър и Алексий I Комнин, държащи патриаршески кръст, а на другите две са изобразени със знаме. Предполага се, че са военновременни пари, с които е била изплатена заплатата на някой боец от византийската войска, или е било заплатено за някаква доставка за войската. Находката от " Балък дере " е втората групова монетна находка със солунски предреформени номизми хистаменон на Алексий I Комнин (1081-1118 г.), за която е известно, че е открита в днешните лимити на България.
Една от огромните изненади през сегашния сезон за екипа под управлението на проф. доктор Иван Христов и доктор Маргарита Попова от НИМ, е намирането на слой с материали от Архаичната ера (VII-VI в. Пр. Хр.). Под подовото равнище на една от богатите византийски къщи са открити десетки фрагменти от рисувани керамични съдове, дело на първите гръцки заселници в тази част на Черноморието. Сред редките находки са и бронзови стрели-монети, предхождащи първите гръцки монети на Аполония Понтика, както и гръцка бронзова стрела от VII в. прочие Хр.
Бяха открити още огромно количество движими културни полезности, обхващащи съвсем всички археологически интервали - от късна праистория до българските земи и средновековието.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ