Калин Христов: Параметрите на „нормализация“ на лихвените равнища трудно може да се прогнозират
Изказване на Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, управляващ ръководство „ Емисионно “, пред Шестата годишна конференция „ Банките и бизнесът “.
Уважаеми дами и господа,
Благодаря за поканата да открия днешната конференция.
В програмата на конференцията са оповестени разнообразни и доста необятни тематики, които мъчно биха били обхванати в едно изявление задоволително професионално и в нужната аналитична дълбочина. Ето за какво ще се концентрирам върху главните въпроси и рисковете, които съгласно мен стоят пред банките и които ще дефинират връзките им с бизнеса през идващите години.
За задачата ще се спра на макроикономическата среда (външна и вътрешна) и характерните резултати за банките у нас. Доколкото една от оповестените тематики на конференцията през днешния ден директно визира мандата на Българска народна банка, също ще споделя мисли за настоящото развиване на процеса, произлизащ от оповестеното желание за присъединение на българския лев към валутния механизъм ERM II.
По отношение на макроикономическата среда ще стартира с констатацията, че след 2014 година е налице икономическо възобновяване в съвсем всички страни от еврозоната като се изключи тези от тях, които по дълбоки структурни аргументи имат темпове на напредък, близки до нула.
Растежът в страните от еврозоната беше движен от невиждана по мащаб и дълготрайност на осъществяване стимулираща парична политика на ЕЦБ, включваща поддържане на доста ниски, даже негативни, лихви и покупки на активи. Политиката на ЕЦБ благоприятстваше покачване на цените на финансовите активи, поддържане евтино на заемните средства на банките, по-евтино обслужване на към този момент отпуснатите заеми на семейства и компании и по-силно търсене на нови заеми. Това бе удобно за банките.
Големият въпрос е каква част от растежа е движена от структурни усъвършенствания в стопанската система, а не е повтаряем, дължащ се на стимулиращата парична политика.
Има причини, че растежът е най-вече с повтаряем темперамент. Например през последните години напредък се наблюдаваше и в страни от еврозоната с дълбоки и нерешени структурни проблеми. Дори една Италия растеше, въпреки и с темпове по-ниски от междинните в еврозоната, което затвърди дивергенцията на италианската стопанска система, присъща за нея през цялото време на участието ѝ в еврозоната.
Друг значим аспект на следеното възобновяване в страните от еврозоната е, че то освен не докара до намаление на задлъжнялостта, а в противен случай – продължи да нараства както частният, по този начин и суверенният дълг (с дребни изключения в някои страни).
От началото на 2018 година икономическият напредък в страните от еврозоната се забавя. Германската стопанска система, най-голямата в еврозоната, се сви през третото тримесечие. Забавянето на растежа още един път слага въпроса дали растежът не се е дължал най-вече на паричната политика на ЕЦБ, надлежно дали почналият спад е разследване и на понижените покупки на активи и упованията за прекратяване на стимулиращата политика на ЕЦБ.
Тук би трябвало да се добави също резултатът от комерсиалните разногласия сред Съединени американски щати и Китай и косвеното им въздействие върху интернационалната търговия, както и политическата неустойчивост в някои страни от еврозоната и несигурностите, свързани с Брекзит.
Какво значи за банките напредък на стопанската система, който е най-вече повтаряем и неустойчив? Означава, че съществуващият кредитен риск в техните салда не понижава, а вероятността от неговото осъществяване пораства. В допълнение, исторически ниските лихви, поддържани дълго време, допускат идно по-значително покачване на лихвения риск. Този лихвен риск след това би могъл да се трансформира в кредитен риск, поради релативно високата задлъжнялост на компании и семейства.
Текущо в страните от еврозоната следим закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт, съчетано с растящи цени и към момента ниски лихвени нива. Съществува избран неподходящ сюжет за продължение на настоящите трендове в растежа, цените и лихвите, при които да се премине през интервал на „ стагфлация “ – събитие, познато от други исторически епизоди и други стопански системи. Ето за какво започването на „ нормализиране “ на лихвите в еврозоната може да бъде евентуален сюжет даже при слабия ѝ стопански напредък. Това ще бъде огромно предизвикателство за банките.
Стимулиращата политика на ЕЦБ даде на стопанските системи в еврозоната интервал на опция за осъществяване на нужните структурни политики, който наподобява не беше употребен от държавните управления. Поради това устойчивостта на обособени стопански системи и на еврозоната като цяло остава намерено предизвикателство.
България постоянно е директно засягана от икономическия цикъл в еврозоната. Освен това паричната политика на ЕЦБ се придвижва у нас бързо посредством механизмите на валутния ръб, интеграцията на банковия бранш и високата комерсиална обязаност.
Външните резултати въздействат и върху държанието на банките в България. Например динамичността на лихвените проценти в България следва тази в еврозоната. Съответно, пред последните няколко години цената на обслужване на заемите у нас непрекъснато спадаше. Това обаче докара и до по-високи нива на задлъжнялост.
В резултат на това през днешния ден в банките в България цената както на отпуснатия заем, по този начин и на привлечените средства, е доста по-ниска, в сравнение с през 2008 година, когато настъпи превръщане на икономическия цикъл. Данните от лихвената статистика на Българска народна банка демонстрират, че през декември 2008 година годишният претеглен лихвен % по салдата на заемите за семейства е бил 10%, до момента в който през септември 2018 година е 6.1%. За същия интервал годишният претеглен лихвен % по салдата на заемите за нефинансови предприятия спада от 9% на 3.8%. Аналогична е динамичността при цената на новоотпуснатите заеми – годишният претеглен лихвен % по заемите за семейства спада от 9.8% на 6%, а по заемите за нефинансови предприятия спада от 8.9% на 3.6%. От друга страна, лихвите по нови депозити на семействата спадат от 5% на 0.2%, а лихвите по нови депозити на нефинансовите предприятия спадат от 4.9% до 0.3% от декември 2008 година до септември 2018 година
Същевременно за същия интервал доста пораства размерът на заемите и депозитите. Кредитите за семейства нарастват от 18091 млн. лева на 21417 млн. лева, а заемите за нефинансовите предприятия нарастват от 30242 млн. лева на 36666 млн. лева.1. Депозитите на семействата нарастват от 21956 млн. лева на 49817 млн. лева, а депозитите на нефинансовите предприятия нарастват от 13420 млн. лева на 23853 млн. лева
Тези данни акцентират три трендове – доста нарастване на спестяванията при масирано понижение на лихвените проценти по депозитите; нарастване на заема и задлъжнялостта; и доста понижение на лихвените проценти по заемите.
Така разумно стигаме до два огромни въпроса. Първо, каква ще бъде скоростта и степента на „ нормализация “ на лихвените нива? Второ, до каква степен банките ще могат да трансферират върху кредитополучателите бъдещото повишаване на цената на привлечения запас?
Параметрите на „ нормализация “ на лихвените нива мъчно може да се предвиждат. Те евентуално са функционалност от изходните нива на лихвите на централната банка и продължителността на тяхното поддържане. Като насочна точка може да вземем опита на Съединени американски щати. Там лихвата по федералните фондове се задържа на равнище 0-0.25% седем години – от декември 2008 година до декември 2015 година, след което през всяка от последните две години тя нараства с по към 100 базисни точки.
Ако в еврозоната има сходна траектория на „ нормализация “, за България тези промени ще бъдат минималните. Цената на заема у нас може да включи също спомагателна и характерна за страната награда.
Що се отнася до въпроса за прекачване на нарасналите лихви към кредитополучателите, най-общо може да се чака, че такова прекачване (особено към домакинствата) ще бъде отчасти лимитирано – както от чувствителността на реагиране, по този начин и от икономическия потенциал на кредитополучателите, а също и от фактори от политико-икономическо естество.
Невъзможността на банките да трансферират повишаването на лихвите по пасивите към активите в балансите би понижила в допълнение така и така свития към този момент чист лихвен марж. Досега банките успяваха отчасти да компенсират това посредством по-висок дял на приходите от такси и комисиони. Тази опция обаче към този момент се изчерпва, а също така на европейско равнище се постановат и регулаторни тавани за размера на банковите такси и комисиони. Друг ограничаващ фактор за увеличение на приходите на банките от такси и комисиони е нарасналата конкуренция в областта на платежните услуги вследствие въвеждането на новата европейска инструкция за платежните услуги (т.нар. PSD2).
С други думи, новият лихвен цикъл ще носи промяна на лихвен риск в кредитен, утежняване на качеството на заемите, нужда от повече провизиране и оттова - по-ниска норма на облага на банките.
Поради евентуалните опасности, разказани най-общо дотук, в Българска народна банка взехме решение за активиране на антицикличния финансов буфер от 1 октомври 2019 година Както съобщихме обществено с прессъобщението от 26 септември 2018 г.2, Българска народна банка може да вземе решение и за по-голямо нарастване на буфера.
Решението за активиране на този буфер взехме на база вътрешен разбор, отчитайки динамичността на група от знаци. Този разбор надвишава препоръчваното от европейските регулации потребление на индикатора кредит/БВП, и по-точно на неговото отклоняване от дълготрайния тренд, изчислен с използване на филтъра на Hodrick-Prescott.
Ако следвахме безусловно рекомендациите на Европейския съвет за систематичен риск, имаше заплаха да се забавим с идентифицирането на струпване на повтаряем систематичен риск в интервал на несъразмерен кредитен напредък. Съответно банковата система можеше да пропусне да укрепи финансовата си позиция.
Дами и господа,
Ще се спра особено и на тематиката за стъпките и дейностите, свързани с оповестеното желание за присъединение на националната ни валута към ERM II.
Както е добре известно, присъединяване на националната валута в ERM II е един от петте Маастрихтски критерия, по които се прави оценка готовността на една страна за присъединение към еврозоната. България сега не извършва този Маастрихтски аршин.
Отсъствието на официални условия за присъединение към ERM II прави процеса индивидуален и политически. Съответно осъществяването на този аршин за участие в еврозоната не е изцяло под надзор на кандидатстващата страна.
Единственият документ, обвързван с правилата за ERM II, е решение от две страници на Европейския съвет, взето през 1997 година в Амстердам3. В този документ обаче съответни критерии за присъединение към ERM II няма.
Самият развой на кандидатстване и взимане на решение е добре дефиниран. Съответната процедура е доста ясна. Съществено в тази процедура е това, че настояването се изпраща от финансовия министър и шефа на централната банка от съответната страна в петък, след затваряне на финансовите пазари, а решението се взема в събота и се афишира в неделя преди пазарите да отворят.
Тази тридневна процедура до момента официално не е стартирана и приключена от българската страна. Това, което беше направено, бе едностранното ни вдишване на избрани задължения, които да бъдат изпълнени авансово – за да получим евентуално позитивна оценка, с която се чака да имаме основа за искане за присъединение на лв. към ERM II.
Тук ще бъде потребно да направя следните разяснения.
Липсата на официални критерии за присъединение към ERM II, както и историческата процедура от всички предходни присъединения на национални валути към ERM II, не изключват правото на страните членки да прибавят нови условия или да основават нови критерии. Такива нови условия или критерии могат да вземем за пример да регистрират еволюцията на институциите в еврозоната.
Същевременно обаче, с цел да бъдат тези нови условия и критерии наложителни за новите претенденти, е нужна смяна на европейското законодателство. Такава смяна няма, макар че в еврозоната бяха основани Единният контролен механизам (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), т.е. за ERM II са в действие същите писани правила, съществуващи от повече от 20 години.
Ето за какво комбинацията сред нови условия и непроменени правила значи следното. Единственият метод за използване на нови правила е, в случай че самата страна претендент ги изиска едностранно под формата на условия, които сами си слага. Точно подобен беше казусът с България.
Няма подозрение, че за България присъединяване на лв. в ERM II няма да съставлява никакво изпитание, нито да изисква каквато и да е смяна в паричния ни режим. Вече 22-ра година левът де факто взе участие в ERM II – с нулево и „ без напрежения “ отклоняване на курса4.
Важно е да бъде подчертана още една специфичност в нашия случай. Българските управляващи имат за цел присъединяване в ERM II да стартира по едно и също време с присъединението към ЕНМ посредством определяне на така наречен тясно съдействие с ЕЦБ. С други думи, съгласно по този начин оповестената цел – не може да имаме присъединение към ЕНМ преди присъединение към ERM II, нито противоположното, т.е. двете би трябвало да се осъществят в еднакъв миг.
Присъединяването към еврозоната е по-следващ стадий. Според оповестените през лятото цели би трябвало да се присъединим към ЕНМ посредством тясно съдействие и към ЕМП, преди да се присъединим към еврозоната. Участието в ЕНМ и ЕМП преди участие в еврозоната носи асиметрично отнасяне с произлизащите от това опасности, които са добре известни.
България към този момент е приела да носи тези опасности. Тече процесът на определяне на тясното съдействие с ЕЦБ на основата на член 7 от Регламент (ЕС) 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година
Този развой обгръща три блока. Първо, става дума за законодателна основа – нужни са промени в българското законодателство, които да трансферират надзорни пълномощия от Българска народна банка към ЕЦБ и също така да обезпечат правна сигурност на ЕЦБ при използване на решенията ѝ в България. Вторият блок е обвързван с надзорния развой. Необходимо е синхронизиране на надзорните практики на Българска народна банка с тези на ЕЦБ като част от подготовката за присъединение към ЕНМ. Тази част от процеса е вътрешноинституционална, протичаща двустранно сред Българска народна банка и ЕЦБ. На трето място идва цялостната оценка на някои банки в България – развой, управителен от ЕЦБ, който обхващаща обзор на качеството на активите и стрес тест на банки.
На 12 ноември т.г. ЕЦБ разгласява информация по отношение на оценката на банките5. На този стадий ЕЦБ избра да извърши цялостна оценка на шест банки в България.
Специално прегледът на качеството на активите се чака да бъде осъществен на основата на данни от банковите салда към края на 2018 година и с потреблението на нова методология на ЕЦБ, оповестена през юни т.г.6.
Накрая ще се спра в резюме върху предстоящите резултати върху кредитния развой, свързани с цялостната оценка на банките.
Първият предстоящ резултат е забавянето на кредитирането в интервала на прегледа. Такива са историческите данни, следени в еврозоната през 2014 година при оценката на банките преди стартирането на ЕНМ, а също и у нас при прегледа на активите през 2016 година Това закъснение на заема се дължи на няколко фактора – възпиране от поемането на нов кредитен риск, понижен потенциал за администриране на кредитната активност заради ангажирането на човешки запаси с процеса на прегледа в банките, както и изваждането на кредитни портфейли от балансите. Всичко това общо понижава размера на съществуващия заем.
Вторият предстоящ резултат е обвързван с асиметричността на въздействието върху кредитния пазар. За разлика от 2016 година, когато Българска народна банка подложи всички банки у нас на обзор на активите и стрес тест, в този момент оценката ще бъде осъществена единствено на няколко банки. При равни други условия, допускайки че това ще засегне кредитния развой в съответните банки, това значи основаване на относителни преимущества за банките отвън процеса.
Благодаря за вниманието!
Уважаеми дами и господа,
Благодаря за поканата да открия днешната конференция.
В програмата на конференцията са оповестени разнообразни и доста необятни тематики, които мъчно биха били обхванати в едно изявление задоволително професионално и в нужната аналитична дълбочина. Ето за какво ще се концентрирам върху главните въпроси и рисковете, които съгласно мен стоят пред банките и които ще дефинират връзките им с бизнеса през идващите години.
За задачата ще се спра на макроикономическата среда (външна и вътрешна) и характерните резултати за банките у нас. Доколкото една от оповестените тематики на конференцията през днешния ден директно визира мандата на Българска народна банка, също ще споделя мисли за настоящото развиване на процеса, произлизащ от оповестеното желание за присъединение на българския лев към валутния механизъм ERM II.
По отношение на макроикономическата среда ще стартира с констатацията, че след 2014 година е налице икономическо възобновяване в съвсем всички страни от еврозоната като се изключи тези от тях, които по дълбоки структурни аргументи имат темпове на напредък, близки до нула.
Растежът в страните от еврозоната беше движен от невиждана по мащаб и дълготрайност на осъществяване стимулираща парична политика на ЕЦБ, включваща поддържане на доста ниски, даже негативни, лихви и покупки на активи. Политиката на ЕЦБ благоприятстваше покачване на цените на финансовите активи, поддържане евтино на заемните средства на банките, по-евтино обслужване на към този момент отпуснатите заеми на семейства и компании и по-силно търсене на нови заеми. Това бе удобно за банките.
Големият въпрос е каква част от растежа е движена от структурни усъвършенствания в стопанската система, а не е повтаряем, дължащ се на стимулиращата парична политика.
Има причини, че растежът е най-вече с повтаряем темперамент. Например през последните години напредък се наблюдаваше и в страни от еврозоната с дълбоки и нерешени структурни проблеми. Дори една Италия растеше, въпреки и с темпове по-ниски от междинните в еврозоната, което затвърди дивергенцията на италианската стопанска система, присъща за нея през цялото време на участието ѝ в еврозоната.
Друг значим аспект на следеното възобновяване в страните от еврозоната е, че то освен не докара до намаление на задлъжнялостта, а в противен случай – продължи да нараства както частният, по този начин и суверенният дълг (с дребни изключения в някои страни).
От началото на 2018 година икономическият напредък в страните от еврозоната се забавя. Германската стопанска система, най-голямата в еврозоната, се сви през третото тримесечие. Забавянето на растежа още един път слага въпроса дали растежът не се е дължал най-вече на паричната политика на ЕЦБ, надлежно дали почналият спад е разследване и на понижените покупки на активи и упованията за прекратяване на стимулиращата политика на ЕЦБ.
Тук би трябвало да се добави също резултатът от комерсиалните разногласия сред Съединени американски щати и Китай и косвеното им въздействие върху интернационалната търговия, както и политическата неустойчивост в някои страни от еврозоната и несигурностите, свързани с Брекзит.
Какво значи за банките напредък на стопанската система, който е най-вече повтаряем и неустойчив? Означава, че съществуващият кредитен риск в техните салда не понижава, а вероятността от неговото осъществяване пораства. В допълнение, исторически ниските лихви, поддържани дълго време, допускат идно по-значително покачване на лихвения риск. Този лихвен риск след това би могъл да се трансформира в кредитен риск, поради релативно високата задлъжнялост на компании и семейства.
Текущо в страните от еврозоната следим закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт, съчетано с растящи цени и към момента ниски лихвени нива. Съществува избран неподходящ сюжет за продължение на настоящите трендове в растежа, цените и лихвите, при които да се премине през интервал на „ стагфлация “ – събитие, познато от други исторически епизоди и други стопански системи. Ето за какво започването на „ нормализиране “ на лихвите в еврозоната може да бъде евентуален сюжет даже при слабия ѝ стопански напредък. Това ще бъде огромно предизвикателство за банките.
Стимулиращата политика на ЕЦБ даде на стопанските системи в еврозоната интервал на опция за осъществяване на нужните структурни политики, който наподобява не беше употребен от държавните управления. Поради това устойчивостта на обособени стопански системи и на еврозоната като цяло остава намерено предизвикателство.
България постоянно е директно засягана от икономическия цикъл в еврозоната. Освен това паричната политика на ЕЦБ се придвижва у нас бързо посредством механизмите на валутния ръб, интеграцията на банковия бранш и високата комерсиална обязаност.
Външните резултати въздействат и върху държанието на банките в България. Например динамичността на лихвените проценти в България следва тази в еврозоната. Съответно, пред последните няколко години цената на обслужване на заемите у нас непрекъснато спадаше. Това обаче докара и до по-високи нива на задлъжнялост.
В резултат на това през днешния ден в банките в България цената както на отпуснатия заем, по този начин и на привлечените средства, е доста по-ниска, в сравнение с през 2008 година, когато настъпи превръщане на икономическия цикъл. Данните от лихвената статистика на Българска народна банка демонстрират, че през декември 2008 година годишният претеглен лихвен % по салдата на заемите за семейства е бил 10%, до момента в който през септември 2018 година е 6.1%. За същия интервал годишният претеглен лихвен % по салдата на заемите за нефинансови предприятия спада от 9% на 3.8%. Аналогична е динамичността при цената на новоотпуснатите заеми – годишният претеглен лихвен % по заемите за семейства спада от 9.8% на 6%, а по заемите за нефинансови предприятия спада от 8.9% на 3.6%. От друга страна, лихвите по нови депозити на семействата спадат от 5% на 0.2%, а лихвите по нови депозити на нефинансовите предприятия спадат от 4.9% до 0.3% от декември 2008 година до септември 2018 година
Същевременно за същия интервал доста пораства размерът на заемите и депозитите. Кредитите за семейства нарастват от 18091 млн. лева на 21417 млн. лева, а заемите за нефинансовите предприятия нарастват от 30242 млн. лева на 36666 млн. лева.1. Депозитите на семействата нарастват от 21956 млн. лева на 49817 млн. лева, а депозитите на нефинансовите предприятия нарастват от 13420 млн. лева на 23853 млн. лева
Тези данни акцентират три трендове – доста нарастване на спестяванията при масирано понижение на лихвените проценти по депозитите; нарастване на заема и задлъжнялостта; и доста понижение на лихвените проценти по заемите.
Така разумно стигаме до два огромни въпроса. Първо, каква ще бъде скоростта и степента на „ нормализация “ на лихвените нива? Второ, до каква степен банките ще могат да трансферират върху кредитополучателите бъдещото повишаване на цената на привлечения запас?
Параметрите на „ нормализация “ на лихвените нива мъчно може да се предвиждат. Те евентуално са функционалност от изходните нива на лихвите на централната банка и продължителността на тяхното поддържане. Като насочна точка може да вземем опита на Съединени американски щати. Там лихвата по федералните фондове се задържа на равнище 0-0.25% седем години – от декември 2008 година до декември 2015 година, след което през всяка от последните две години тя нараства с по към 100 базисни точки.
Ако в еврозоната има сходна траектория на „ нормализация “, за България тези промени ще бъдат минималните. Цената на заема у нас може да включи също спомагателна и характерна за страната награда.
Що се отнася до въпроса за прекачване на нарасналите лихви към кредитополучателите, най-общо може да се чака, че такова прекачване (особено към домакинствата) ще бъде отчасти лимитирано – както от чувствителността на реагиране, по този начин и от икономическия потенциал на кредитополучателите, а също и от фактори от политико-икономическо естество.
Невъзможността на банките да трансферират повишаването на лихвите по пасивите към активите в балансите би понижила в допълнение така и така свития към този момент чист лихвен марж. Досега банките успяваха отчасти да компенсират това посредством по-висок дял на приходите от такси и комисиони. Тази опция обаче към този момент се изчерпва, а също така на европейско равнище се постановат и регулаторни тавани за размера на банковите такси и комисиони. Друг ограничаващ фактор за увеличение на приходите на банките от такси и комисиони е нарасналата конкуренция в областта на платежните услуги вследствие въвеждането на новата европейска инструкция за платежните услуги (т.нар. PSD2).
С други думи, новият лихвен цикъл ще носи промяна на лихвен риск в кредитен, утежняване на качеството на заемите, нужда от повече провизиране и оттова - по-ниска норма на облага на банките.
Поради евентуалните опасности, разказани най-общо дотук, в Българска народна банка взехме решение за активиране на антицикличния финансов буфер от 1 октомври 2019 година Както съобщихме обществено с прессъобщението от 26 септември 2018 г.2, Българска народна банка може да вземе решение и за по-голямо нарастване на буфера.
Решението за активиране на този буфер взехме на база вътрешен разбор, отчитайки динамичността на група от знаци. Този разбор надвишава препоръчваното от европейските регулации потребление на индикатора кредит/БВП, и по-точно на неговото отклоняване от дълготрайния тренд, изчислен с използване на филтъра на Hodrick-Prescott.
Ако следвахме безусловно рекомендациите на Европейския съвет за систематичен риск, имаше заплаха да се забавим с идентифицирането на струпване на повтаряем систематичен риск в интервал на несъразмерен кредитен напредък. Съответно банковата система можеше да пропусне да укрепи финансовата си позиция.
Дами и господа,
Ще се спра особено и на тематиката за стъпките и дейностите, свързани с оповестеното желание за присъединение на националната ни валута към ERM II.
Както е добре известно, присъединяване на националната валута в ERM II е един от петте Маастрихтски критерия, по които се прави оценка готовността на една страна за присъединение към еврозоната. България сега не извършва този Маастрихтски аршин.
Отсъствието на официални условия за присъединение към ERM II прави процеса индивидуален и политически. Съответно осъществяването на този аршин за участие в еврозоната не е изцяло под надзор на кандидатстващата страна.
Единственият документ, обвързван с правилата за ERM II, е решение от две страници на Европейския съвет, взето през 1997 година в Амстердам3. В този документ обаче съответни критерии за присъединение към ERM II няма.
Самият развой на кандидатстване и взимане на решение е добре дефиниран. Съответната процедура е доста ясна. Съществено в тази процедура е това, че настояването се изпраща от финансовия министър и шефа на централната банка от съответната страна в петък, след затваряне на финансовите пазари, а решението се взема в събота и се афишира в неделя преди пазарите да отворят.
Тази тридневна процедура до момента официално не е стартирана и приключена от българската страна. Това, което беше направено, бе едностранното ни вдишване на избрани задължения, които да бъдат изпълнени авансово – за да получим евентуално позитивна оценка, с която се чака да имаме основа за искане за присъединение на лв. към ERM II.
Тук ще бъде потребно да направя следните разяснения.
Липсата на официални критерии за присъединение към ERM II, както и историческата процедура от всички предходни присъединения на национални валути към ERM II, не изключват правото на страните членки да прибавят нови условия или да основават нови критерии. Такива нови условия или критерии могат да вземем за пример да регистрират еволюцията на институциите в еврозоната.
Същевременно обаче, с цел да бъдат тези нови условия и критерии наложителни за новите претенденти, е нужна смяна на европейското законодателство. Такава смяна няма, макар че в еврозоната бяха основани Единният контролен механизам (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), т.е. за ERM II са в действие същите писани правила, съществуващи от повече от 20 години.
Ето за какво комбинацията сред нови условия и непроменени правила значи следното. Единственият метод за използване на нови правила е, в случай че самата страна претендент ги изиска едностранно под формата на условия, които сами си слага. Точно подобен беше казусът с България.
Няма подозрение, че за България присъединяване на лв. в ERM II няма да съставлява никакво изпитание, нито да изисква каквато и да е смяна в паричния ни режим. Вече 22-ра година левът де факто взе участие в ERM II – с нулево и „ без напрежения “ отклоняване на курса4.
Важно е да бъде подчертана още една специфичност в нашия случай. Българските управляващи имат за цел присъединяване в ERM II да стартира по едно и също време с присъединението към ЕНМ посредством определяне на така наречен тясно съдействие с ЕЦБ. С други думи, съгласно по този начин оповестената цел – не може да имаме присъединение към ЕНМ преди присъединение към ERM II, нито противоположното, т.е. двете би трябвало да се осъществят в еднакъв миг.
Присъединяването към еврозоната е по-следващ стадий. Според оповестените през лятото цели би трябвало да се присъединим към ЕНМ посредством тясно съдействие и към ЕМП, преди да се присъединим към еврозоната. Участието в ЕНМ и ЕМП преди участие в еврозоната носи асиметрично отнасяне с произлизащите от това опасности, които са добре известни.
България към този момент е приела да носи тези опасности. Тече процесът на определяне на тясното съдействие с ЕЦБ на основата на член 7 от Регламент (ЕС) 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година
Този развой обгръща три блока. Първо, става дума за законодателна основа – нужни са промени в българското законодателство, които да трансферират надзорни пълномощия от Българска народна банка към ЕЦБ и също така да обезпечат правна сигурност на ЕЦБ при използване на решенията ѝ в България. Вторият блок е обвързван с надзорния развой. Необходимо е синхронизиране на надзорните практики на Българска народна банка с тези на ЕЦБ като част от подготовката за присъединение към ЕНМ. Тази част от процеса е вътрешноинституционална, протичаща двустранно сред Българска народна банка и ЕЦБ. На трето място идва цялостната оценка на някои банки в България – развой, управителен от ЕЦБ, който обхващаща обзор на качеството на активите и стрес тест на банки.
На 12 ноември т.г. ЕЦБ разгласява информация по отношение на оценката на банките5. На този стадий ЕЦБ избра да извърши цялостна оценка на шест банки в България.
Специално прегледът на качеството на активите се чака да бъде осъществен на основата на данни от банковите салда към края на 2018 година и с потреблението на нова методология на ЕЦБ, оповестена през юни т.г.6.
Накрая ще се спра в резюме върху предстоящите резултати върху кредитния развой, свързани с цялостната оценка на банките.
Първият предстоящ резултат е забавянето на кредитирането в интервала на прегледа. Такива са историческите данни, следени в еврозоната през 2014 година при оценката на банките преди стартирането на ЕНМ, а също и у нас при прегледа на активите през 2016 година Това закъснение на заема се дължи на няколко фактора – възпиране от поемането на нов кредитен риск, понижен потенциал за администриране на кредитната активност заради ангажирането на човешки запаси с процеса на прегледа в банките, както и изваждането на кредитни портфейли от балансите. Всичко това общо понижава размера на съществуващия заем.
Вторият предстоящ резултат е обвързван с асиметричността на въздействието върху кредитния пазар. За разлика от 2016 година, когато Българска народна банка подложи всички банки у нас на обзор на активите и стрес тест, в този момент оценката ще бъде осъществена единствено на няколко банки. При равни други условия, допускайки че това ще засегне кредитния развой в съответните банки, това значи основаване на относителни преимущества за банките отвън процеса.
Благодаря за вниманието!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ