Смърт на Еверест
Изкачването на най-високия връх на планетата коства на един планинар от 30000 до 130000 $. Тези пари обаче не му подсигуряват живота.
От началото на тази година към този момент 11 души починаха при нанагорнище на Еверест. Това е един от най-страшните индикатори от деня, когато Джомолунгма (тибетското име на върха) е покорена за първи път през май 1953 година от непалския шерп Тенцинг Норгей и новозеландеца Едмънд Хилъри. Статистиката става още по-ужасна от обстоятелството, че хората са загивали не поради лавини и не поради трагично стичане на условия, а заради обикновено " запушване " по пътя към върха.
Първите жертви на Еверест са регистрирани публично през 1922 година, когато лавина убива седем членове на английска експедиция. Оттогава по скатовете на Еверест намират гибелта си над 288 души. Повечето тела по този начин и остават замръзнали в ледовете на Еверест - алпинистите нямат сили след изтощително нанагорнище да смъкват починалите си приятели в базовия лагер, с цел да ги погребат. Някои от починалите даже служат като ориентири - да вземем за пример зелените обувки на индиеца Цеванг Палжор, умрял през май 1996 година, означават височината от 8500 м над морското равнище.
Тази година държавното управление на Непал е издало рекорден брой лицензи за подчинение на Еверест - 381. Това значи, че общо към 600 души са отишли на експедиция до върха на света, защото тях ги съпровождат шерпи.
Снимката с опашка от алпинисти на Еверест, на която се вижда по какъв начин на височина, сериозна за живота, с часове се тълпят стотици хора, стресна целия свят. Това ли е същинската причина за извънредно високата смъртност? Според Би Би Си има и други аргументи.
1. Лошото време
Много алпинисти са пристигнали в базовия лагер в подножието на върха едвам при започване на май. В същото време управляващите са били разтревожени от следствията от циклона Фани, който по това време беше предизвикал много опустошения в Индия и Бангладеш. Времето в непалската част на Хималаите се утежни през май няколко дни след идването на циклона, като накара управляващите да спрат за две денонощия всички изкачвания в планината.
Силният вятър отнесе 20 палатки в лагера. Някои алпинисти, които към този момент бяха потеглили към лагерите на по-високи равнища, се принудиха да се върнат в непалския базов лагер. Лошото време забави и монтирането на въжени стълби, които оказват помощ на катерачите да стигнат до върха. А в това време от ден на ден хора идвали в лагера.
На Еверест, който се намира на границата сред Непал и Китай, човек може да се изкачи и от китайската страна. Китайските управляващи обаче издават по-малко лицензи и доста алпинисти считат тибетския маршрут за по-малко забавен.
От средата на май въжените стълби най-сетне били инсталирани, времето се подобрило, и на 19-20 май се появил първият прозорец за нанагорнище. Само няколко групи обаче се решили да нападат върха по това време, множеството решили да изчакат втория прозорец от 22 до 24 май.
2. Прекалено доста хора
Експертите показват, че точно през тези дни на върха е имало изключително доста хора. На 23 май броят алпинисти, тръгнали нагоре, надвишил 250 души.
Наложило им се с часове да чакат реда си на каменистия скат под върха както на нанагорнище, по този начин и на втурване. Много от алпинистите по това време към този момент били мощно изтощени. Кислородът в бутилките им бил на изчерпване.
Правилата за нанагорнище, открити от непалските управляващи, изискват наличието в състава на алпинистките групи на офицери за взаимозависимост. Тази пролет били назначени 59 такива офицери, само че едвам петима от тях останали с групите до последния стадий. Някои въобще не се появили, а други, пристигнали в базовия лагер, след няколко дни си тръгнали. Ако всички тези офицери за взаимозависимост бяха на местата си, нямаше да има проблем с прекомерно огромното скупчване на хора, счита представител на непалските управляващи, представен от Би Би Си.
3. Неопитни алпинисти
Експертите акцентират също по този начин, че все по-често в базовия лагер в подножието на Еверест идват неопитни алпинисти. Тази година доста от тях са имали в екипа си единствено по един шерп.
" Когато се появява рискова обстановка, един шерп няма да може да ви помогне, защото той ще би трябвало да се погрижи за личната си сигурност ", споделя един от непалските служители.
" Това е ново потомство алпинисти, които горят от предпочитание да стигнат до върха, с цел да се похвалят по-късно вкъщи. Те не схващат изключително разликата сред изкачването на Еверест и върха Макалу (петият по височина хималайски връх на югоизток от Еверест) ", цитира Би Би Си опитния планинар и публицист Алън Арнет. " Такива хора считат себе си за " самостоятелни алпинисти ", само че в действителност те не схващат термина " самостоятелен планинар " и нямат задоволително опит за оценка на риска ", прибавя той.
Ветераните алпинисти от дълго време оферират непалските управляващи да слагат избрани критерии за издаване на позволения за нанагорнище, включително и наложителното условие за опит при нанагорнище на върхове с височина над 6 хиляди метра.
4. Конкуренция сред операторите
Стремежът за издаване на колкото се може повече лицензии за Еверест се изяснява на първо място със мощната конкуренция сред компаниите оператори, които провеждат тези изкачвания. През последните години на пазара се появиха безчет нови компании, които оферират по-ниски цени, което кара и по-старите оператори да понижават своите.
" В резултат организации наемат като шерпи неопитни хора, които не са в положение да се оправят с сходни обстановки ", споделя Тшерин Панде Бхоте, вицепрезидент на Непалската национална асоциация на шерпите.
Еверест не прости гордостта и суетата. Тя убива тези, които подценяват или надценяват силата си. Планината няма възприятие на жал или правдивост, тя убива съгласно правилото - предал си се - умираш, борил си се - оцеляваш.
От началото на тази година към този момент 11 души починаха при нанагорнище на Еверест. Това е един от най-страшните индикатори от деня, когато Джомолунгма (тибетското име на върха) е покорена за първи път през май 1953 година от непалския шерп Тенцинг Норгей и новозеландеца Едмънд Хилъри. Статистиката става още по-ужасна от обстоятелството, че хората са загивали не поради лавини и не поради трагично стичане на условия, а заради обикновено " запушване " по пътя към върха.
Първите жертви на Еверест са регистрирани публично през 1922 година, когато лавина убива седем членове на английска експедиция. Оттогава по скатовете на Еверест намират гибелта си над 288 души. Повечето тела по този начин и остават замръзнали в ледовете на Еверест - алпинистите нямат сили след изтощително нанагорнище да смъкват починалите си приятели в базовия лагер, с цел да ги погребат. Някои от починалите даже служат като ориентири - да вземем за пример зелените обувки на индиеца Цеванг Палжор, умрял през май 1996 година, означават височината от 8500 м над морското равнище.
Тази година държавното управление на Непал е издало рекорден брой лицензи за подчинение на Еверест - 381. Това значи, че общо към 600 души са отишли на експедиция до върха на света, защото тях ги съпровождат шерпи.
Снимката с опашка от алпинисти на Еверест, на която се вижда по какъв начин на височина, сериозна за живота, с часове се тълпят стотици хора, стресна целия свят. Това ли е същинската причина за извънредно високата смъртност? Според Би Би Си има и други аргументи.
1. Лошото време
Много алпинисти са пристигнали в базовия лагер в подножието на върха едвам при започване на май. В същото време управляващите са били разтревожени от следствията от циклона Фани, който по това време беше предизвикал много опустошения в Индия и Бангладеш. Времето в непалската част на Хималаите се утежни през май няколко дни след идването на циклона, като накара управляващите да спрат за две денонощия всички изкачвания в планината.
Силният вятър отнесе 20 палатки в лагера. Някои алпинисти, които към този момент бяха потеглили към лагерите на по-високи равнища, се принудиха да се върнат в непалския базов лагер. Лошото време забави и монтирането на въжени стълби, които оказват помощ на катерачите да стигнат до върха. А в това време от ден на ден хора идвали в лагера.
На Еверест, който се намира на границата сред Непал и Китай, човек може да се изкачи и от китайската страна. Китайските управляващи обаче издават по-малко лицензи и доста алпинисти считат тибетския маршрут за по-малко забавен.
От средата на май въжените стълби най-сетне били инсталирани, времето се подобрило, и на 19-20 май се появил първият прозорец за нанагорнище. Само няколко групи обаче се решили да нападат върха по това време, множеството решили да изчакат втория прозорец от 22 до 24 май.
2. Прекалено доста хора
Експертите показват, че точно през тези дни на върха е имало изключително доста хора. На 23 май броят алпинисти, тръгнали нагоре, надвишил 250 души.
Наложило им се с часове да чакат реда си на каменистия скат под върха както на нанагорнище, по този начин и на втурване. Много от алпинистите по това време към този момент били мощно изтощени. Кислородът в бутилките им бил на изчерпване.
Правилата за нанагорнище, открити от непалските управляващи, изискват наличието в състава на алпинистките групи на офицери за взаимозависимост. Тази пролет били назначени 59 такива офицери, само че едвам петима от тях останали с групите до последния стадий. Някои въобще не се появили, а други, пристигнали в базовия лагер, след няколко дни си тръгнали. Ако всички тези офицери за взаимозависимост бяха на местата си, нямаше да има проблем с прекомерно огромното скупчване на хора, счита представител на непалските управляващи, представен от Би Би Си.
3. Неопитни алпинисти
Експертите акцентират също по този начин, че все по-често в базовия лагер в подножието на Еверест идват неопитни алпинисти. Тази година доста от тях са имали в екипа си единствено по един шерп.
" Когато се появява рискова обстановка, един шерп няма да може да ви помогне, защото той ще би трябвало да се погрижи за личната си сигурност ", споделя един от непалските служители.
" Това е ново потомство алпинисти, които горят от предпочитание да стигнат до върха, с цел да се похвалят по-късно вкъщи. Те не схващат изключително разликата сред изкачването на Еверест и върха Макалу (петият по височина хималайски връх на югоизток от Еверест) ", цитира Би Би Си опитния планинар и публицист Алън Арнет. " Такива хора считат себе си за " самостоятелни алпинисти ", само че в действителност те не схващат термина " самостоятелен планинар " и нямат задоволително опит за оценка на риска ", прибавя той.
Ветераните алпинисти от дълго време оферират непалските управляващи да слагат избрани критерии за издаване на позволения за нанагорнище, включително и наложителното условие за опит при нанагорнище на върхове с височина над 6 хиляди метра.
4. Конкуренция сред операторите
Стремежът за издаване на колкото се може повече лицензии за Еверест се изяснява на първо място със мощната конкуренция сред компаниите оператори, които провеждат тези изкачвания. През последните години на пазара се появиха безчет нови компании, които оферират по-ниски цени, което кара и по-старите оператори да понижават своите.
" В резултат организации наемат като шерпи неопитни хора, които не са в положение да се оправят с сходни обстановки ", споделя Тшерин Панде Бхоте, вицепрезидент на Непалската национална асоциация на шерпите.
Еверест не прости гордостта и суетата. Тя убива тези, които подценяват или надценяват силата си. Планината няма възприятие на жал или правдивост, тя убива съгласно правилото - предал си се - умираш, борил си се - оцеляваш.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ