Мнение: Трябваше да накажат Русия така, че да я заболи истински
Изхвърлянето на Русия от интернационалния спорт за 4 години е вярна, само че незадоволително сурова мярка. Трябваше да я санкционират по този начин, че да я заболи същински. Това написа в коментара си за Deutsche Welle Тобиас Йолмайер във връзка допинг абсурда с Руската федерация.
" Реагирахме по допустимо най-строгия метод ", сподели президентът на Световната антидопингова организация WADA Крейг Рийди във връзка решението за изключване на Русия от интернационалните надпревари за 4 години. И фактически, за Русия това решение звучи в действителност сурово: 4 години без присъединяване в олимпиади и международни шампионати, 4 години без право да провежда огромни интернационалните спортни събития.
Да, решението е тежък удар за тези съветски спортисти, които от години упражняват интензивно, с цел да осъществят фантазията си един ден да се изправят на стълбичката под петте преплетени олимпийски кръга. То е удар и за всички хора в Русия, които от сърце желаят да посрещат посетители от целия свят за огромни спортни събития в страната си – както спортисти, по този начин и фенове на спорта.
В същото време съветските политически кръгове незабавно заподозряха някакъв интернационален скрит план, и даже заговориха за „ война ". Поне това съмнение обаче не би трябвало да тревожи WADA. „ На Русия неведнъж беше предоставена опцията да постави завършек на тази процедура. Вместо това обаче тя реши и да продължи да мами и да отхвърля ", установи Рийди във връзка фалшифицираните данни, предадени от Русия на Антидопинговата организация в опит да замаже потвърдената приложимост на допинг с държавна благословия. Дори новият началник на съветската антидопингова организация Юрий Ганус в едно изявление по радиото неотдавна призна, че не вижда метод да обори причините на интернационалната организация.
Наказанието можеше да ѝ се размине на Русия, в случай че виновните лица в съветския спорт, направлявани прочее от Москва, просто си бяха признали операциите, осъществени към Олимпиадата в Сочи през 2014 година. Може би щеше да има малко мъмрене, някой и различен осъден извършител, а съветските спортисти още веднъж щяха да бъдат признати с отворени прегръдки в международното спортно семейство.
Но нещата се развиха иначе. И Световната антидопингова организация беше длъжна да реагира. Само дето тази реакция не е задоволително безапелационна и поредна. Според настоящето решение, обособени съветски спортисти могат да вземат участие в Олимпийски игри, стига преди този момент да се подложат на проби за допинг и да не са имали допингови прегрешения в предишното. Това е вярно и хубаво, тъй като спортистите не трябва да страдат поради прегрешенията на спортните функционери.
Опитът обаче демонстрира, че съветските спортисти и спортистки могат да застанат на старта в неутрални екипи и без народен байрак, само че все пак от трибуните постоянно и на инат звучи националният химн. А в класирането по медали вместо „ Русия " може да попада някакво неразбираемо редуциране, само че все пак всички знаят защо става дума. И в последна сметка съветската политика постоянно съумява да впрегне спортните триумфи в пропагандната си каруца.
Истинска насмешка е фактът, че Русия въпреки всичко ще взе участие в Европейското състезание по футбол през 2020 година (и то като един от съорганизаторите!) и ще бъде хазаин на финала на Шампионската лига по футбол в Санкт Петербург през 2021 година. Защото, съгласно формалното пояснение, това били „ районни спортни събития ". Същото се отнася и до обособени стартове за международна купа в разнообразни спортове, да вземем за пример зимните, както и във Формула 1.
А таман по този пункт съветските измамници можеха да получат доста горчив урок. Без Европейско по футбол, без международни купи, без Формула 1 – и никакви изключения. Ама никакви. Ето това към този момент в действителност щеше да бъде „ най-строгият метод ". И вероятно единственият плодовит. Но вместо да се вземе такова решение, в този момент ще следим просто следващия епизод от флирта на международния спорт с Русия, отбелязва още Тобиас Йолмайер в своя разбор.
" Реагирахме по допустимо най-строгия метод ", сподели президентът на Световната антидопингова организация WADA Крейг Рийди във връзка решението за изключване на Русия от интернационалните надпревари за 4 години. И фактически, за Русия това решение звучи в действителност сурово: 4 години без присъединяване в олимпиади и международни шампионати, 4 години без право да провежда огромни интернационалните спортни събития.
Да, решението е тежък удар за тези съветски спортисти, които от години упражняват интензивно, с цел да осъществят фантазията си един ден да се изправят на стълбичката под петте преплетени олимпийски кръга. То е удар и за всички хора в Русия, които от сърце желаят да посрещат посетители от целия свят за огромни спортни събития в страната си – както спортисти, по този начин и фенове на спорта.
В същото време съветските политически кръгове незабавно заподозряха някакъв интернационален скрит план, и даже заговориха за „ война ". Поне това съмнение обаче не би трябвало да тревожи WADA. „ На Русия неведнъж беше предоставена опцията да постави завършек на тази процедура. Вместо това обаче тя реши и да продължи да мами и да отхвърля ", установи Рийди във връзка фалшифицираните данни, предадени от Русия на Антидопинговата организация в опит да замаже потвърдената приложимост на допинг с държавна благословия. Дори новият началник на съветската антидопингова организация Юрий Ганус в едно изявление по радиото неотдавна призна, че не вижда метод да обори причините на интернационалната организация.
Наказанието можеше да ѝ се размине на Русия, в случай че виновните лица в съветския спорт, направлявани прочее от Москва, просто си бяха признали операциите, осъществени към Олимпиадата в Сочи през 2014 година. Може би щеше да има малко мъмрене, някой и различен осъден извършител, а съветските спортисти още веднъж щяха да бъдат признати с отворени прегръдки в международното спортно семейство.
Но нещата се развиха иначе. И Световната антидопингова организация беше длъжна да реагира. Само дето тази реакция не е задоволително безапелационна и поредна. Според настоящето решение, обособени съветски спортисти могат да вземат участие в Олимпийски игри, стига преди този момент да се подложат на проби за допинг и да не са имали допингови прегрешения в предишното. Това е вярно и хубаво, тъй като спортистите не трябва да страдат поради прегрешенията на спортните функционери.
Опитът обаче демонстрира, че съветските спортисти и спортистки могат да застанат на старта в неутрални екипи и без народен байрак, само че все пак от трибуните постоянно и на инат звучи националният химн. А в класирането по медали вместо „ Русия " може да попада някакво неразбираемо редуциране, само че все пак всички знаят защо става дума. И в последна сметка съветската политика постоянно съумява да впрегне спортните триумфи в пропагандната си каруца.
Истинска насмешка е фактът, че Русия въпреки всичко ще взе участие в Европейското състезание по футбол през 2020 година (и то като един от съорганизаторите!) и ще бъде хазаин на финала на Шампионската лига по футбол в Санкт Петербург през 2021 година. Защото, съгласно формалното пояснение, това били „ районни спортни събития ". Същото се отнася и до обособени стартове за международна купа в разнообразни спортове, да вземем за пример зимните, както и във Формула 1.
А таман по този пункт съветските измамници можеха да получат доста горчив урок. Без Европейско по футбол, без международни купи, без Формула 1 – и никакви изключения. Ама никакви. Ето това към този момент в действителност щеше да бъде „ най-строгият метод ". И вероятно единственият плодовит. Но вместо да се вземе такова решение, в този момент ще следим просто следващия епизод от флирта на международния спорт с Русия, отбелязва още Тобиас Йолмайер в своя разбор.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ