Изграждането на скулптурната инсталация Бронзовата къща продължава да поражда много

...
Изграждането на скулптурната инсталация Бронзовата къща продължава да поражда много
Коментари Харесай

Велислав Минеков: Бронзовата къща е технологичен абсурд

Изграждането на скулптурната апаратура Бронзовата къща продължава да поражда доста въпроси. Проектът " Бронзовата къща " на българския ваятел Пламен Деянофф, който живее в Австрия, се трансформира в най-обсъжданото несъществуващо произведение на изкуството. Предаването " Хоризонт до обед " прибавя още гледни точки и надгражда тематиката с едно експертно мнение - това на проф. Велислав Минеков.

" Дали това е пластика, аз не мога да ви кажа, до каква степен това е изкуство, дано някой различен да го удостовери. Вероятно това е една концептуална концепция, която е част от построяването на едно, съгласно мен, инженерно оборудване, което по-скоро припомня тип архитектура, в сравнение с пластика. Не знам какво тъкмо е, само че някой ден ще получим пояснения ", сподели Минеков.

През ноември предходната година без гласовете на общинските съветници от Българска социалистическа партия и след яростни разногласия Столичният общински съвет даде зелена светлина на плана " Бронзовата къща ". Целта на плана беше да направи алегорична връзка сред българското и австрийското председателство на съвета на Европейския съюз. По време на визитата си у нас австрийският президент Александер Ван дер Белен посети площада на мястото на някогашния пантеон, с цел да се запознае със скиците на плана. Към " Бронзовата къща " бяха отправени редица упреци от професионалните среди - за неяснота при възлагането му, за неразбираеми параметри и неразбираема технология на осъществяването му. Получи се и закъснение в периодите за реализация. 

" Ако това съгласно него са 100 тона бронз, то тогава цената на този материал, отлят евентуално в Австрия или някъде в Западна Европа, доближава една стойност от близо четири милиона лв.. Ако прибавим превоз, монтаж и всичко належащо, което би трябвало да се случи, с цел да се закрепи тази фантастична структура, тогава целият харч отива близо един милион лв.. От своя страна общината прибавя 100 хиляди лв.. Общината в никакъв случай не е подкрепила обществено изкуства в София с тази невероятна стойност, нито дори монумент, не съм чул за такова нещо. Бедата е, че общината напоследък се занимава с безобразни монументи, които осеяха целия град и нито един път с в действителност обществено изкуство, по този начин, както се назовава на Запад, нито веднаж с конкурс. Нула състезания. В тази градинка към някогашния пантеон е цялостно с пластика. Ако ми посочите една от тях да се е случила с конкурс, съм податлив да ви наградя. "

Ако нищо не се случи с Бронзовата къща, то тогава един хепънинг на нейно място би бил отлично концептуално решение и здрав пестник, счита проф. Минеков. Той обърна внимание върху агресивната градска среда, в която пластиката ще бъде ситуирана и въздействието на външни фактори върху метала:

" Аз съм изплашен от този план, защото в този си тонаж и в тази решетка, наблюдавайки с интерес плана ми се коства, че това е нещо, което е невероятно да се случи - това са самите качества на потребления материал. Различни са сплавите на бронза, само че каквато и сплав да бъде употребена в тази структура, тя мъчно ще понесе личната си тежест, най-вероятно е да се смачка или да се начупи според от материала. Това е рисково даже във времето на структура. Освен това чух доста странни неща във връзка с бъдещия строеж: в действителност това трябваше да бъде структура от решетки, вид лего, създаване във височина. Малко по-късно разбрах от самия създател, че ще се употребяват специфични австрийски лепила, с цел да се държи тази структура. Това е неуместно, защото за този към този момент оксидирал метал не могат да бъдат употребявани каквито и да било полимери или цианоакрилати, които да го задържат. "

За Велислав Минеков софтуерно планът не стои добре квалифициран. Той се спря върху други характерности на самата структура:

" Ако в действителност забележим 14 метра в тази решетка, която се задържа по някакъв странен  метод, в случай че забележим това знамение на инженерното дело повече, в сравнение с изкуствата, това би било в действителност събитие. Аз не мога да допускам. 14 метра и 100 тона метал, които  стоят върху плочата, останала от мавзолея. Наистина би било впечатляващо, само че за жалост не вярвам, че това е допустимо. "

Ако би трябвало да има заваряване на тази голяма структура работата съгласно Минеков би траяла до Нова година. Ако пък се вършат частични градивни заварки в избрани точки, то тогава създателят не е съобразил разтяжността на материала във връзка с дневните и нощни температури, посочи проф. Минеков.
Други елементи по тематиката чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР