Съветският протекторат България и "стогодишната" БСП
Изглежда формалните среди в днешна властническа Русия са се почувствали обезпокоени, че повтаряните с десетилетия по времето на соца " общи места " за случилото се с Източна и Централна Европа в края на 1944-1945 година стартират да избледняват в съзнанието на новите поколения. Ето за какво в навечерието на 9-и септември те си разрешиха наглостта да ни облъчат още веднъж с " освобождението на Европа (и в частност България) от нацизма ", което била направила " славната Червена войска ". Лично аз поздравявам (честно казано непредвидената за мен) относително остра реакция на нашето Външно министерство. По този мотив обаче бих желал да изрека още няколко (както ми се струва) по-точни думи за случилото се преди 75 години. Защото, мисля, те към момента не са проникнали или, най-малкото, не са се утвърдили у нас.
И така, не е напълно тъкмо да се споделя, че след оповестяването на война на (от 2-и септември 1944 година излязлата от силите на " Оста " ) България Съюз на съветските социалистически републики просто окупира страната ни за три години, след което на власт в нея " се утвърдила партията на българските комунисти ". Тази дефиниция подвежда да се мисли, че Червената войска единствено е подкрепила разгрома на някакви солидни пронацистки сили у нас, след което всред " антифашистите " естествено са се наложили " основните антифашисти " – дейците на Българска комунистическа партия. Истинското разбиране, което би трябвало да се употребява тук, коства ми се е, че от стъпването на руските войски на наша територия стартира, изначало (поради събитията на към момента неприключилата международна война) не така директното преобразяване на България
в протекторат на Съветския съюз
– развой на практика изцяло завършил с ликвидирането на всички остарели български партии и изтезанията или затварянето на техните водачи през 1948 година На прословутия Пети конгрес на Българска комунистическа партия през 1949 година неотдавна преди този момент завърналият се от Москва руски жител Георги Димитров, в действителност прокламира тази истина. Най-късно от 1949 година затова в България не просто се открива " тоталитарен комунистически режим " (както е казано в позицията на МВнР), а страната ни дефинитивно се трансформира в протекторат на Съюз на съветските социалистически републики.
Лишава се от своя народен суверенитет
И това продължава до ноември 1989 година С две думи: на 9-и септември 1944 година Москва не просто не ни е " освободила от нацизма " (който, да, е имал свои поддръжници в България, само че в никакъв случай не е бил консолидиран партийно, нито е бил публична политическа идеология на българската монархия). Обратно – лишила е за цели 45 години нашата национална самостоятелност. Което прочее е направила с всички страни от Централна и Източна Европа, които членуваха до края на Студената война в така наречен " социалистически лагер " без значение дали преди този момент са били с Хитлер или са били негови жертви. Разликата ни с тях е, че тези последните от самото начало на руското владичество имаха ясното схващане за това, имат го и до през днешния ден, до момента в който у нас понятията " половинвековна руска поробеност ", " изгубване на националната самостоятелност " и под. не престават да звучат като нещо " пресилено " и " партийно острастено ".
Другата разлика е, че
руският протекторат България бе по-дълбок и по-радикален
спрямо този, натрапен на останалите страни от " лагера "
Нека напомня даже анекдотичното събитие (което мнозина у нас са забравили), че " нерушимата дружба със Съюз на съветските социалистически републики " фигурираше като стих дори в националния химн на Народна Република България. Срв. " Дружно братя българи, / с нас Москва е в мир и пердах / Партия велика води / нашият надвит строй ".
Напомням: нямаше политическа пертурбация в метрополията (в Москва), която на часа да не се отразяваше върху българската колониална администрация. Както означих още през 1948-1949 година България се зауправлява от руски жител – Георги Димитров, поместния " водач и преподавател " от племето на " Вожда и учителя на цялото прогресивно човечество " Й. В. Сталин, пръснато по върховете на всички поробени от него страни. След неразбираемо стимулираната случка на този наш " водач и преподавател " с югославския " бунтовник " Й. Б. Тито (неясна, тъй като и до през днешния ден е неизяснено тя благословена ли е била от метрополията в Москва или е била самодейност на " локалните вождове и учители " ), Георги Димитров по всичко наподобява е изтощен в Съветския съюз. На негово място бива конфигуриран – показателно – до тогава съвсем непознатият даже за нашенските комунистически среди Вълко Червенков – цялото партийно минало на който също е на практика руско.
Сетне: с възцаряването на Хрушчов и развенчаването на " бащицата Сталин " на часа се трансформира и нашата колониална администарция. Идва на власт вездесъщият (и отново съвсем никому незнаен преди 1944 г.) Тодор Живков. Да, неповторимото при него е, че Москва го оставя отпред на протектората и след замяната на Хрушчов с геронтократичното потомство на Брежнев, Андропов и Черненко. Но това, коства ми се, е стимулирано от различен невиждан за нашата комунистическа история факт. Тодор Живков – дано припомня – е единственият от " генерал-губернаторите " на руските протекторати в Европа, който, дружно с целия Централен комитет на " българската " комунистическа партия, взима, през 1963 година решение да предложи на Москва
България от официално самостоятелна страна (протекторат) да се трансформира
в органична и неразделна част от самия Съюз на руските социалистически републики
Тоест да стане част от руската страна – да престане изобщо да съществува. С две думи: при започване на 60-те години на ХХ век ние сме били изправени пред невероятния риск от страна със статута на Полша, Чехословакия и Унгария да се превърнем в република със статута на Казахстан, Туркменистан и Узбекистан. Да, това е можело да бъде възнаградено с оставането на " генерал-губернаторския " пост.
След произнасянето на точното име на ситуацията на България след " освобождението " ни от нацизма през септември 1944 година дано да кажем в този момент и точните думи за партията, крепила въпросния статут на страната ни през тези 45 години. Продължава да се приказва (и до днес), че това е партия, която към днешна дата има над 100-годишна история и която – по този начин излиза – откакто е била основана в края на ХІХ век, през 1944 година, закалена в " антифашистката битка " просто най-накрая е осъществила своя изконен " политически план " (е, подкрепена от навлизането на Червената войска в земите на " зажаднелия за правдини " наш народ). Всъщност, ще припомня, че
българската комунистическа партия напълно не е основана на Бузлуджа
и напълно не е основана през 1891 година
През онази година е учредена лично българската социалдемократическа партия, която доста скоро след основаването си се разцепва на две крила и точно едното от тях – така наречен " необятни социалисти " застава в основата на по-сетнешната социалдемократическа партия в царство България – изцяло по модела на европейските социалистически партии сред двете войни. Тази партия (а не по-сетнешната комунистическа група, отделила се от социалдемокрацията изобщо) е антифашистки настроена през цялата международна война; тя води легална политическа битка с властническите трендове в българското ръководство след преврата на 19 май 1934 година Тя, най-сетне, е унищожена след 1944 година дружно с останалите – лично опозиционни на обвързването на България с Хитлерова Германия Демократическа, Радикалдемократическа, Земеделска и прочие партии от комунистическата колониална администрация на Москва у нас.
Собствено комунистическата партия поражда едвам в края на Първата международна война като малобройна и обвързвана с съветските болшевики група и още при започване на 20-те години става просто поместно отделение на основания в Москва Коминтерн, и на която от там се разпорежда най-много да организира ляв гнет, който " гениалният " Ленин и следовниците му тогава считат, че ще докара до експлоадирането на пролетарски революции и отвън Съюз на съветските социалистически републики. Впрочем това води единствено до увеличение на известността на националистичните и фашистки придвижвания в Европа.
И ето: за на практика няколкогодишното си легално битие (с малочислено парламентарно представителство) лично българската комунистическа партия става съавтор на един опит за въоръжен бунт в северозападната част на страната (т. нар. " Септемврийско въстание " от 1923 г.) и създател на най-крупния атентат в историята на континента ни – взривяването на храма Св. Неделя през 1925 година След него тя разумно е неразрешена, т. е. до 1944 година работи напълно като незаконна – лично терористична – организация, още веднъж извънредно в услуга на Съюз на съветските социалистически републики. Така, по време на действието на съглашението сред Рибентроп и Молотов Българска комунистическа партия организира така наречен " Соболева акция ", чиято цел е да се подкрепи окупацията на целия ни черноморски бряг от Съветския съюз. Което значи, че преди 1941 година Българска комунистическа партия въобще не е " антифашистка " организация.
Едва след юни 1941 година терористични групи – така наречен " партизани " – стартират да правят убийства, палежи и грабежи на мандри и хранилища (без изключително чувствителни вреди за държавата). Тази затова напълно не стогодишна – без парламентарен и изобщо законен политически опит – " партия ", нямаща на практика никаква " надземна " социална поддръжка и известност в страната (имаща на своя страна най-много вербувани от вън малобройни групи млади характеропати) и до през днешния ден се показва като " взела властта " в България на 9-и септември 1944 година
За да произнеса и тук същинското име на случилото се ще кажа, че даже превратът на тази дата – прочее изцяло ненужен след навлизането на руските войски у нас – е осъществен не от нея, а от
" професионалните " превратаджии
с които просъветските сътрудници на Българска комунистическа партия се договарят дни преди този момент – от кръга " Звено ". Който не е осведомен, дано се осведоми, че в случай че в страната ни – още от началото на 30-те години има организация с най-близки до фашизма възгледи за политическото устройство на страната – то това е точно кръгът " Звено ". Тоест, настроените отмъстително към монархията още от 1934 година фашисти от " Звено " свършват " мръсната работа " на нелегалите от Българска комунистическа партия, като за тази услуга избрани негови " ветерани " доживяха до дълбока напреднала възраст в руския протекторат България.
След преврата – дублирам – истински " стогодишната " българска социалдемократическа партия на Кръстьо Пастухов бе разсипана (заедно с останалите български антифашистки партии) като след 1989 година цялата ѝ – напълно обособена от Българска комунистическа партия история, бе безочливо присвоена от преименуваните български " преустроени " комунисти.
Накрая, ще си разреша да попитам читателите: при тази действителна история на незаконната терористична клика на българските " коминтерновци ", реалистично ли е да се мисли, че комунизъм в България би могъл в миналото да се откри, в случай че това трябваше да сторят българските комунисти? Можеше ли да се откри изобщо, в случай че не ни бяха " освободили " руските войски, в случай че не ни бяха трансформирали в протекторат на Съюз на съветските социалистически републики, какъвто бяхме до края на 1989 година и чиито монументи и паметни знаци – непостижимо за националното самочувствие на който и да било европейски народ – грижливо си пазим и до през днешния ден?
Текстът е от портала " Култура ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (237)
И така, не е напълно тъкмо да се споделя, че след оповестяването на война на (от 2-и септември 1944 година излязлата от силите на " Оста " ) България Съюз на съветските социалистически републики просто окупира страната ни за три години, след което на власт в нея " се утвърдила партията на българските комунисти ". Тази дефиниция подвежда да се мисли, че Червената войска единствено е подкрепила разгрома на някакви солидни пронацистки сили у нас, след което всред " антифашистите " естествено са се наложили " основните антифашисти " – дейците на Българска комунистическа партия. Истинското разбиране, което би трябвало да се употребява тук, коства ми се е, че от стъпването на руските войски на наша територия стартира, изначало (поради събитията на към момента неприключилата международна война) не така директното преобразяване на България
в протекторат на Съветския съюз
– развой на практика изцяло завършил с ликвидирането на всички остарели български партии и изтезанията или затварянето на техните водачи през 1948 година На прословутия Пети конгрес на Българска комунистическа партия през 1949 година неотдавна преди този момент завърналият се от Москва руски жител Георги Димитров, в действителност прокламира тази истина. Най-късно от 1949 година затова в България не просто се открива " тоталитарен комунистически режим " (както е казано в позицията на МВнР), а страната ни дефинитивно се трансформира в протекторат на Съюз на съветските социалистически републики.
Лишава се от своя народен суверенитет
И това продължава до ноември 1989 година С две думи: на 9-и септември 1944 година Москва не просто не ни е " освободила от нацизма " (който, да, е имал свои поддръжници в България, само че в никакъв случай не е бил консолидиран партийно, нито е бил публична политическа идеология на българската монархия). Обратно – лишила е за цели 45 години нашата национална самостоятелност. Което прочее е направила с всички страни от Централна и Източна Европа, които членуваха до края на Студената война в така наречен " социалистически лагер " без значение дали преди този момент са били с Хитлер или са били негови жертви. Разликата ни с тях е, че тези последните от самото начало на руското владичество имаха ясното схващане за това, имат го и до през днешния ден, до момента в който у нас понятията " половинвековна руска поробеност ", " изгубване на националната самостоятелност " и под. не престават да звучат като нещо " пресилено " и " партийно острастено ".
Другата разлика е, че
руският протекторат България бе по-дълбок и по-радикален
спрямо този, натрапен на останалите страни от " лагера "
Нека напомня даже анекдотичното събитие (което мнозина у нас са забравили), че " нерушимата дружба със Съюз на съветските социалистически републики " фигурираше като стих дори в националния химн на Народна Република България. Срв. " Дружно братя българи, / с нас Москва е в мир и пердах / Партия велика води / нашият надвит строй ".
Напомням: нямаше политическа пертурбация в метрополията (в Москва), която на часа да не се отразяваше върху българската колониална администрация. Както означих още през 1948-1949 година България се зауправлява от руски жител – Георги Димитров, поместния " водач и преподавател " от племето на " Вожда и учителя на цялото прогресивно човечество " Й. В. Сталин, пръснато по върховете на всички поробени от него страни. След неразбираемо стимулираната случка на този наш " водач и преподавател " с югославския " бунтовник " Й. Б. Тито (неясна, тъй като и до през днешния ден е неизяснено тя благословена ли е била от метрополията в Москва или е била самодейност на " локалните вождове и учители " ), Георги Димитров по всичко наподобява е изтощен в Съветския съюз. На негово място бива конфигуриран – показателно – до тогава съвсем непознатият даже за нашенските комунистически среди Вълко Червенков – цялото партийно минало на който също е на практика руско.
Сетне: с възцаряването на Хрушчов и развенчаването на " бащицата Сталин " на часа се трансформира и нашата колониална администарция. Идва на власт вездесъщият (и отново съвсем никому незнаен преди 1944 г.) Тодор Живков. Да, неповторимото при него е, че Москва го оставя отпред на протектората и след замяната на Хрушчов с геронтократичното потомство на Брежнев, Андропов и Черненко. Но това, коства ми се, е стимулирано от различен невиждан за нашата комунистическа история факт. Тодор Живков – дано припомня – е единственият от " генерал-губернаторите " на руските протекторати в Европа, който, дружно с целия Централен комитет на " българската " комунистическа партия, взима, през 1963 година решение да предложи на Москва
България от официално самостоятелна страна (протекторат) да се трансформира
в органична и неразделна част от самия Съюз на руските социалистически републики
Тоест да стане част от руската страна – да престане изобщо да съществува. С две думи: при започване на 60-те години на ХХ век ние сме били изправени пред невероятния риск от страна със статута на Полша, Чехословакия и Унгария да се превърнем в република със статута на Казахстан, Туркменистан и Узбекистан. Да, това е можело да бъде възнаградено с оставането на " генерал-губернаторския " пост.
След произнасянето на точното име на ситуацията на България след " освобождението " ни от нацизма през септември 1944 година дано да кажем в този момент и точните думи за партията, крепила въпросния статут на страната ни през тези 45 години. Продължава да се приказва (и до днес), че това е партия, която към днешна дата има над 100-годишна история и която – по този начин излиза – откакто е била основана в края на ХІХ век, през 1944 година, закалена в " антифашистката битка " просто най-накрая е осъществила своя изконен " политически план " (е, подкрепена от навлизането на Червената войска в земите на " зажаднелия за правдини " наш народ). Всъщност, ще припомня, че
българската комунистическа партия напълно не е основана на Бузлуджа
и напълно не е основана през 1891 година
През онази година е учредена лично българската социалдемократическа партия, която доста скоро след основаването си се разцепва на две крила и точно едното от тях – така наречен " необятни социалисти " застава в основата на по-сетнешната социалдемократическа партия в царство България – изцяло по модела на европейските социалистически партии сред двете войни. Тази партия (а не по-сетнешната комунистическа група, отделила се от социалдемокрацията изобщо) е антифашистки настроена през цялата международна война; тя води легална политическа битка с властническите трендове в българското ръководство след преврата на 19 май 1934 година Тя, най-сетне, е унищожена след 1944 година дружно с останалите – лично опозиционни на обвързването на България с Хитлерова Германия Демократическа, Радикалдемократическа, Земеделска и прочие партии от комунистическата колониална администрация на Москва у нас.
Собствено комунистическата партия поражда едвам в края на Първата международна война като малобройна и обвързвана с съветските болшевики група и още при започване на 20-те години става просто поместно отделение на основания в Москва Коминтерн, и на която от там се разпорежда най-много да организира ляв гнет, който " гениалният " Ленин и следовниците му тогава считат, че ще докара до експлоадирането на пролетарски революции и отвън Съюз на съветските социалистически републики. Впрочем това води единствено до увеличение на известността на националистичните и фашистки придвижвания в Европа.
И ето: за на практика няколкогодишното си легално битие (с малочислено парламентарно представителство) лично българската комунистическа партия става съавтор на един опит за въоръжен бунт в северозападната част на страната (т. нар. " Септемврийско въстание " от 1923 г.) и създател на най-крупния атентат в историята на континента ни – взривяването на храма Св. Неделя през 1925 година След него тя разумно е неразрешена, т. е. до 1944 година работи напълно като незаконна – лично терористична – организация, още веднъж извънредно в услуга на Съюз на съветските социалистически републики. Така, по време на действието на съглашението сред Рибентроп и Молотов Българска комунистическа партия организира така наречен " Соболева акция ", чиято цел е да се подкрепи окупацията на целия ни черноморски бряг от Съветския съюз. Което значи, че преди 1941 година Българска комунистическа партия въобще не е " антифашистка " организация.
Едва след юни 1941 година терористични групи – така наречен " партизани " – стартират да правят убийства, палежи и грабежи на мандри и хранилища (без изключително чувствителни вреди за държавата). Тази затова напълно не стогодишна – без парламентарен и изобщо законен политически опит – " партия ", нямаща на практика никаква " надземна " социална поддръжка и известност в страната (имаща на своя страна най-много вербувани от вън малобройни групи млади характеропати) и до през днешния ден се показва като " взела властта " в България на 9-и септември 1944 година
За да произнеса и тук същинското име на случилото се ще кажа, че даже превратът на тази дата – прочее изцяло ненужен след навлизането на руските войски у нас – е осъществен не от нея, а от
" професионалните " превратаджии
с които просъветските сътрудници на Българска комунистическа партия се договарят дни преди този момент – от кръга " Звено ". Който не е осведомен, дано се осведоми, че в случай че в страната ни – още от началото на 30-те години има организация с най-близки до фашизма възгледи за политическото устройство на страната – то това е точно кръгът " Звено ". Тоест, настроените отмъстително към монархията още от 1934 година фашисти от " Звено " свършват " мръсната работа " на нелегалите от Българска комунистическа партия, като за тази услуга избрани негови " ветерани " доживяха до дълбока напреднала възраст в руския протекторат България.
След преврата – дублирам – истински " стогодишната " българска социалдемократическа партия на Кръстьо Пастухов бе разсипана (заедно с останалите български антифашистки партии) като след 1989 година цялата ѝ – напълно обособена от Българска комунистическа партия история, бе безочливо присвоена от преименуваните български " преустроени " комунисти.
Накрая, ще си разреша да попитам читателите: при тази действителна история на незаконната терористична клика на българските " коминтерновци ", реалистично ли е да се мисли, че комунизъм в България би могъл в миналото да се откри, в случай че това трябваше да сторят българските комунисти? Можеше ли да се откри изобщо, в случай че не ни бяха " освободили " руските войски, в случай че не ни бяха трансформирали в протекторат на Съюз на съветските социалистически републики, какъвто бяхме до края на 1989 година и чиито монументи и паметни знаци – непостижимо за националното самочувствие на който и да било европейски народ – грижливо си пазим и до през днешния ден?
Текстът е от портала " Култура ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (237)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ