Изглежда много вероятно, че на предстоящите германски парламентарни избори на

Изглежда доста евентуално, че на идните немски парламентарни избори на 24 септември Ангела Меркел ще си обезпечи четвърти и финален мандат като канцлер. Но с успеха идва и последната опция тя да изтъкне своето завещание.

След 12 години на поста тя ще остане в учебниците по история като един от най-големите немски водачи. Днес страната има повече достолепия – стопански и политически, в сравнение с по всяко време било в своята следвоенна история и също по този начин е почитан играч в междинна тежка категория на международната политическа сцена.

Берлин господства Европейския съюз, чиито начинания на Меркел за „ Германия преди всичко “ донесоха на страната на първо място изгоди.

Но макар целия немски триумф, Европа е затънала в рецесии, а Европейски Съюз е по-неустойчив от по всяко време било от основаването си преди 60 години насам.

Наследството на Меркел, като огромен европейски общественик оттатък рамките на Германия, ще зависи от нейната дарба, дружно с френския президент Еманюел Макрон, да реформират разтревожения Европейски Съюз, което е ключът към толкоз доста от злините на континента, в това число миграцията, възхода на крайнодесния популизъм и икономическата непоклатимост.

Въпросът, който стои пред канцлера, е дали ще остави след себе си Германска Европа – един Европейски Съюз, който е планиран съгласно немските правила и който обслужва немските ползи, или Европейска Германия – страна, която схваща своето благоденствие като неразривно обвързвано с това на своите европейски сътрудници.

Второто би трябвало да е упоритост на Меркел. Наистина, канцлерът удостовери, че е подготвена да работи в тясно съдействие с Макрон, с цел да вдигне Европейски Съюз още веднъж на крайници. Но Меркел, която не е политик, прочут със своите благородни визии, към момента не е разкрила желанията си по отношение на европейските промени по време на предизборната си акция, която значително е лишена от сходно значително наличие.

Тя сигурно осъзнава, че Германия ще би трябвало да се откаже от някои свои привилегии, с цел да може Европейски Съюз да обслужва ползите на цяла Европа – това несъмнено не е позиция, която ще й завоюва гласовете на консервативните гласоподаватели вкъщи.

Германия ще би трябвало да направи компромис и това би трябвало да стартира с най-важното, което е подсилването на валутния съюз – еврозоната. Повечето икономисти в Европа са на мнение, че въвеждането на обща валута изисква един изцяло развъртян паричен съюз, в който парите и фискалните политики на неговите членове са свързани тясно между тях.

Съюз на еврото от вида „ един за всички и всички за един “ значи основаването на механизъм, който прави най-силните в обединяването – като Германия, които печелят най-вече от неговите прерогативи, виновни за по-слабите членове, които се възползват в по-малка степен от лихвените проценти и цената на еврото.

Някои германци ще сметнат, че тяхната страна към този момент е направила взаимни отстъпки със затъването на някои южноевропейски страни и Ирландия след финансовата рецесия от 2008-2009 година И все пак Берлин постоянно се е възпирал от това да окаже поддръжка за задълженията на по-слабите стопански системи, както би трябвало да стане в един работещ паричен съюз.

Консерваторите на Меркел също по този начин ясно споделиха „ не “ на отдръпването от строгите икономии и твърдата финансова политика – запазени марки на Берлин, които съгласно Германия са най-хубавото за цяла Европа, без значение от доказателствата за противното.

Страната също по този начин неотклонимо се съпротивляваше на отслабването на лихвените проценти и други експанзионистични ограничения за стимулиране на вложенията, които могат да разрешат на останалата част от Европа да излезе от рецесията по метода, по който го направи Германия.

Изключително положителен симптом е това, че Макрон наподобява схваща същината и частично схваща това, което би трябвало да бъде свършено. Френският президент натъртва на нуждата от повече обществено и фискално „ доближаване “ в паричния съюз, което е придвижване в вярната посока.

Той поде концепцията за европейски финансов министър и общ бюджет, като второто би могло да финансира вложения за стимулиране на растежа на изпитващи усложнения страни от еврозоната. Това също по този начин би могло да значи, загатна Макрон, взимане на заем за тази цел (досега новите заеми бяха тематика табу за Германия).

В допълнение френският президент желае обособен парламент за еврозоната в границите на Европейски Съюз, който да се занимава със обвързваните със съюза въпроси. Макрон съобщи, че ще направи „ десетки “ оферти, свързани с валутния съюз, след немските избори.

За наследството на Меркел не е от значително значение това, че тези промени извират от нейното въображение. По-скоро тя би трябвало да се възползва от момента и да убеди в тях и своята партия, което ще е много мъчно, имайки поради консерватизма й. Но тя се е противопоставяла на праволинейността на християн-демократите и преди – по въпросите с нуклеарното гориво, минималната заплата, имиграцията, и съумя да наложи своята посока. Тя още веднъж може да направи това, само че с верния съдружен сътрудник.

„ Няма да се колебаем “, сподели Меркел във връзка на промените в еврозоната през юли в взаимно изявление с Макрон от Париж. „ Ще има по-нататъшни стъпки по-късно през годината “, добави тя.

Но еврото не е единственото проблематично дете на Европейски Съюз. Целият съюз страда от рецесия на легитимността, която е причина за спадащата му известност и разцвета на популистките партии в крайното дясно и крайното ляво. Брекзит беше единствено едно от проявленията на негодуванието против общоприетия ход на нещата. Острият недостиг на народна власт и предаването на от ден на ден национална власт в ръцете на Брюксел накараха и други страни, като тези в Централна Европа, да проплачат „ Достатъчно! “. И все пак други, най-много такива в Западна Европа, желаят да ускорят интеграцията.

Структурните проблеми на Европейски Съюз са толкоз огромни, че това, което е належащо, с цел да се поправят, е широкообхватно преструктуриране на неговите съществени закони и институции. Това обаче ще изисква смяна в основополагащите документи на Европейски Съюз, което пък желае законовото утвърждение на всички 28 държави-членки. Меркел знае, че има прекалено много радикално разнообразни гледни точки измежду държавите-членки, с цел да се реализира смяна с подобен размер.

По тази причина Меркел и Макрон по всяка възможност ще продължат с „ Европа на две скорости “, при която някои страни ще вървят напред в сфери като защита или компенсации за безработица, до момента в който други страни ще изчакват и ще би трябвало да настигат страните в авангарда в някой по-късен стадий.

Еврозоната със своите 19 членки е образец за сходен метод на няколко скорости. Но и по отношение на него има опозиция. По-малки страни като Полша, Унгария и Словакия се опасяват, че политиката на две скорости ще ги принуди да изостанат по всички значими въпроси.

Ангела Меркел ще би трябвало да убеди германците, че те печелят, когато целият Европейски Съюз печели, даже когато това води до други забележими и непосредствени загуби за Германия. Това е и тайната на следвоенния триумф на (Западна) Германия и точно това постави основата за обединяването на страната от 1990 година

Европейски Съюз се намира на основен кръстопът и Европейска Германия може да направи доста, с цел да го изведе на правия път. И всичко зависи от убеждението на Ангела Меркел, че това би трябвало да стане непременно. /БГНЕС

-----------------

Пол Хокенос, Си Ен Ен