Може ли Путин да бъде съден и има ли тежест заповедта за арест от съда в Хага
Издаването на заповедта не значи, че Путин ще се озове скоро на подсъдимата пейка. Особено до момента в който към момента е президент на Русия
Каква тежест носи заповедта за арест на Владимир Путин? Може ли съветският президент да се окаже обвиняем или приказваме за алегоричен акт? Това са въпросите, които проучват медиите по целия свят след вчерашното решение на Международния углавен съд. Путин е обвинен във военни закононарушения и съдът желае задържането му.
Издаването на заповедта не значи, че Путин ще се озове скоро на подсъдимата пейка. Особено до момента в който към момента е президент на Русия.
„ Путин не е малоумен. Няма да пътува до страна, в която може да бъде задържан. От една страна имаме историческо решение, само че от друга, ще би трябвало да изчакаме, с цел да забележим дали ще има съответен резултат от това ”, изясни преподавателят в университета на Утрехт Ива Вукушич.
Русия не взе участие в Международния углавен съд. Това беше очебийно от управляващите в Москва. Те нарекоха издадената заповед „ оскъдна ” и дефинираха повдигането на въпроса като „ възмутително ”.
„ Такива правосъдни каузи против водачи, които са били надалеч от самото осъществяване на закононарушението, постоянно са сложни. Но сложни не значи невъзможни. Виждали сме случаи като този на Радован Караджич ”, сподели още Вукушич.
Съдбата на Слободан Милошевич и Радован Караджич в действителност може да послужи за образец. Когато заповедите за арест бяха издадени, президентите на Югославия и Република Сръбска изглеждаха доста надалеч от правосъдно дело. После обаче времената и политиците се смениха, ползите се изместиха и самите сърби изпратиха някогашните си водачи в Хага.
„ Вероятно това ще ускори още повече желанието на Путин да не изпуска властта. В последна сметка, всичко ще зависи от това какво ще стане с войната и с неговия режим ”, добави преподавателят в университета на Утрехт.
Много правни специалисти считат, че в случай че Путин и другата упрекната, т.нар детски омбудсман Мария Лвова-Белова, в последна сметка се окажат подсъдими, против тях ще има доказателства за посоченото закононарушение - насилствената депортация на деца. Москва освен не крие, че взима деца от Украйна и ги праща в Русия, а постоянно тези деца са показвани по малкия екран. Лвова-Белова обществено споделя истории за превъзпитаването им. Самата тя осиновила момче от Донбас.
Владимир Путин персонално предприе дейности, с цел да улесни прибирането на украински деца. По закон в Русия е неразрешено осиновяването на деца от непознати страни. Президентът обаче издаде декрет, който прави изключение за украински деца. Всичко това е нелегално, споделя прокурорът от Международния углавен съд Карим Хан.
Британският правист стартира да проверява дейностите на Русия в окупираните елементи на Украйна още преди година. Той върви до места, където съветските бойци са отвели деца и приказва с гледачки от детски градини и други очевидци. Хан е взел участие в процеси против няколко някогашни държавни водачи и е наясно с компликациите такова дело въобще да стане факт.
Каква тежест носи заповедта за арест на Владимир Путин? Може ли съветският президент да се окаже обвиняем или приказваме за алегоричен акт? Това са въпросите, които проучват медиите по целия свят след вчерашното решение на Международния углавен съд. Путин е обвинен във военни закононарушения и съдът желае задържането му.
Издаването на заповедта не значи, че Путин ще се озове скоро на подсъдимата пейка. Особено до момента в който към момента е президент на Русия.
„ Путин не е малоумен. Няма да пътува до страна, в която може да бъде задържан. От една страна имаме историческо решение, само че от друга, ще би трябвало да изчакаме, с цел да забележим дали ще има съответен резултат от това ”, изясни преподавателят в университета на Утрехт Ива Вукушич.
Русия не взе участие в Международния углавен съд. Това беше очебийно от управляващите в Москва. Те нарекоха издадената заповед „ оскъдна ” и дефинираха повдигането на въпроса като „ възмутително ”.
„ Такива правосъдни каузи против водачи, които са били надалеч от самото осъществяване на закононарушението, постоянно са сложни. Но сложни не значи невъзможни. Виждали сме случаи като този на Радован Караджич ”, сподели още Вукушич.
Съдбата на Слободан Милошевич и Радован Караджич в действителност може да послужи за образец. Когато заповедите за арест бяха издадени, президентите на Югославия и Република Сръбска изглеждаха доста надалеч от правосъдно дело. После обаче времената и политиците се смениха, ползите се изместиха и самите сърби изпратиха някогашните си водачи в Хага.
„ Вероятно това ще ускори още повече желанието на Путин да не изпуска властта. В последна сметка, всичко ще зависи от това какво ще стане с войната и с неговия режим ”, добави преподавателят в университета на Утрехт.
Много правни специалисти считат, че в случай че Путин и другата упрекната, т.нар детски омбудсман Мария Лвова-Белова, в последна сметка се окажат подсъдими, против тях ще има доказателства за посоченото закононарушение - насилствената депортация на деца. Москва освен не крие, че взима деца от Украйна и ги праща в Русия, а постоянно тези деца са показвани по малкия екран. Лвова-Белова обществено споделя истории за превъзпитаването им. Самата тя осиновила момче от Донбас.
Владимир Путин персонално предприе дейности, с цел да улесни прибирането на украински деца. По закон в Русия е неразрешено осиновяването на деца от непознати страни. Президентът обаче издаде декрет, който прави изключение за украински деца. Всичко това е нелегално, споделя прокурорът от Международния углавен съд Карим Хан.
Британският правист стартира да проверява дейностите на Русия в окупираните елементи на Украйна още преди година. Той върви до места, където съветските бойци са отвели деца и приказва с гледачки от детски градини и други очевидци. Хан е взел участие в процеси против няколко някогашни държавни водачи и е наясно с компликациите такова дело въобще да стане факт.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ