Нов хит от Джейн Ан Кренц
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
СВЕТКАВИЦА В ОГЛЕДАЛОТО
от
Джейн Ан Кренц
размер: 296 стр.
Цена 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2214-7
Превод Дафина Янева-Китанова
Те би трябвало да разкрият мистерията преди още почтени хора да са платили с живота си.
Очаквайте „ Светкавица в огледалото “ на 10 януари!
За създателя
Авторка на над 50 следващи бестселъра на „ Ню Йорк Таймс “, Джейн Ан Кренц употребява три разнообразни псевдонима за всеки от трите поджанра на сантименталния съспенс, в които твори: Джейн Ан Кренц – за модерни четива, Аманда Куик – за историческите и Джейн Касъл –за футуристичните. Общият тираж на книгите й надвишава 30 милиона екземпляра.
Джейн Ан Кренц е приключила компетентност „ История “ в Калифорнийския университет и има магистърска степен по „ Библиотечни науки “. Тя е първата носителка на премията „ Джейн Остин “ на Romantic Times, основана да „ уважи представителите на сантименталната общественост, които са повлияли доста на жанра “.
За книгата
Експериментът на Оливия ЛеКлер с бързите срещи върви отчайващо зле. Първият претендент за сърцето й се оказва сериен палач, който се пробва да отнеме й нейния живот. Тя обаче го обезврежда благодарение на паранормално оръжие. След това се появява от дълго време считаният за мъртвец Харлан Ранкурт. Загадъчният млад мъж обаче не е там, с цел да откри любовта, а тъй като се нуждае от помощта й. Харлан е уверен, че Оливия, която получава видения, е пророк като баба си и че точно тя е ключът към разгадаването на мистериозното изгубване на загадка държавна лаборатория. Но никой не знае каква е в действителност крайната цел на Харлан. Някога татко му е управлявал Фондацията като незаконна формация, чийто правоприемник е трябвало да бъде синът му. Дали не се е завърнал, с цел да предяви искания към наследството си?
Макар да си нямат доверие, Оливия и Харлан скоро схващат, че могат да разчитат само един на различен, с цел да оцелеят.
Още един се провали. Не, това не е правилно, намерения си Оливия. Аз съм тази, която преди малко се провали. Отново. Тя осъзна, че не й пука. Експериментът за бързи запознанства беше неуспех. Ако не беше купила пакета за четири срещи с обезпечен триумф, незабавно щеше да си тръгне. Но тя беше вложила в това, а дребният шрифт споделяше изрично – без възобновяване на сумата.
Координаторът на събитието удари звънеца и разгласи къса отмора.
Оливия още веднъж отвори телефона си. Определено не „ прегоряло “ оранжевото палто, само че може би нещо сходно в сиво. Не, тя мразеше сивото. Имаше прекалено много сиво в дрешника й – най-вече връхни облекла. Под якетата и палтата си тя нормално носеше наситените, ярки цветове, които обичаше, само че внимаваше, съзнавайки, че хората ще схванат, че е външен човек. Все отново съществуваше мода на Тихоокеанския Северозапад. Тази вечер тя беше избрала кобалтовосиня права рокля, само че беше смекчила усещането с вталено черно сако, черни обувки с високи токчета и черна дамска чанта.
Тя се отхвърли от извършването на покупки, отвори страницата на приюта за животни и прегледа фотосите на котки, оповестени за осиновяване. Беше преглеждала страницата няколко пъти през последните дни, като учеше всяко ново попълнение с огромно внимание. Нищо не й приличаше на Подходящата Котка.
Тази вечер обаче тя се развълнува, когато видя ново попълнение в листата – сива домашна късокосместа. Пишеше, че името му е Джо. Той не беше най-красивият котарак на страницата. В него нямаше нищо изключително впечатляващо, като се изключи очите, които като че ли гледаха право в нея, само че той я привличаше.
Оливия учеше детайлности от живота му преди приюта – не бяха доста, – когато дамата от другата страна на сепарето проговори:
– Не мисля, че би трябвало да използваме телефоните си – сподели безшумно дамата.
– Изключих звука – отвърна Оливия.
– Умно. И по този начин, имаш ли шанс с претендентите?
– Не – отговори Оливия. – А ти?
– Две благоприятни условия. Единият е юрист, а другият твърди, че има сполучлив новак бизнес.
– Всеки компютърен инженер в Сиатъл твърди, че има сполучлив новак бизнес.
– Знам. Казвам се Ели, апропо.
– Аз съм Оливия.
– Не диря дълготрайна връзка – сподели Ели. – Просто желая да намеря някого, който си пада по ски бягането и обича да пие вино по-късно.
– Това не би трябвало да е доста мъчно.
– Това си помислих, когато се записах в тази организация.
– Поне всичките ти претенденти не се извиняват и не потеглят към тоалетната.
– Не. – Ели се поколеба. – Не е моя работа, само че искаш ли един другарски съвет?
– Разбира се.
– Не можех да не дочуя диалозите ти довечера. Аз съм психолог. Чувствам се длъжна да ти кажа, че се самосаботираш.
– Не разбирам – сподели Оливия.
– Първият ти въпрос – този за влизането в пъкъла – не е подобаващ за започването на разговор.
– Не желая разговор, желая отговор. След като получа верния отговор, можем да стартираме разговор.
– Работата е там, че след твоя въпрос съвсем обезпечено претендентът ще хукне към гората, или в този случай към тоалетната – търпеливо изясни Ели. – Това не е обикновено начало на диалог с чужд. Това е неумел метод да настояваш за обвързване, преди да си разбрала фамилното име на индивида.
– Опитвам се да бъда експедитивна – сподели Оливия. – Няма смисъл да си изгубвам времето за някого, който не дава верния отговор.
– Хрумвало ли ти е, че мъжът, който може да ти даде верния отговор, може да се окаже малко чудноват?
– Как?
– Маниакален? – допусна Ели.
– Агенцията твърди, че прави инспекции на всички свои клиенти.
– Обсесивните персони не се откриват елементарно при общоприета инспекция. Показателен образец – килърът от клуба за бързи запознанства. Сигурно си гледала новините. Използвал организации като тази, с цел да търси жертви.
– Усещам тръпки по гърба си.
– Съжалявам. Просто се пробвам да потвърдя тезата си.
Оливия барабанеше със сините си нокти по масата, до момента в който обмисляше рецензията.
– Права си. Трябва да подобавам стратегически.
– Това би бил моят съвет.
Звънецът удари. Последваха няколко минути звук и блъсканица, до момента в който всеки мъж преминаваше към прилежащата маса. Повечето дами си водеха бележки. Оливия се върна на страницата за осиновяване на котки и още веднъж прегледа Джо, до момента в който чакаше идващия претендент.
Напомняше си, че осиновяването на котка е голяма отговорност, когато ненадейно предусещане изправи фините косъмчета на тила й. Адреналинът нахлу в нея, форсира пулса й и изостри сетивата й. Тя разпозна до болежка познатата реакция „ бий се или бягай “.
Пое си мирис и подвигна очи в точния момент, с цел да види по какъв начин новият й претендент доближава и се отпуска на стола против нея. Движеше се като леопард. Беше по едно и също време завладяващо и плашещо. Ако тя вървеше по улицата и той беше изскочил от някоя тъмна пресечка, не би могла да избяга.
Тя записва топлината и силата на аурата му. Чудовище. Не беше първият, който срещаше. Нейната най-хубава другарка и бизнес партньорка Каталина неотдавна се беше омъжила за мъж, чиято аура, механически видяно, се определяше като колосален гений. Слейтър Арганбрайт. Ако си имаш работа с Фондацията, научаваш, че когато става дума за чудовища, съществуват нюанси. Сериозни нюанси.
Тъмнокосото страшилище с пламтяща аура я наблюдаваше с очите на мъж, който се бори с демони всяка нощ. Страшен? Да, при избрани условия. Но неотдавна беше разкрила, че самата тя може да бъде повече от страшна.
Погледът му се насочи към телефона. Тя осъзна, че може да види Джо. Набързо изключи апарата и го пусна в дамската си чанта. Сложи ръка върху чантата, като че ли се опитваше да скрие някаква загадка и прегледа по-внимателно мъжа.
На табелката с името му пишеше Джон.
Жалко за стила му или по-скоро за неналичието му. Джон изглеждаше по този начин, като че ли преднамерено се пробва да се слее с дървената ламперия. Тъмносивият костюм с бяла риза и тясна тъмносиня вратовръзка бяха толкоз елементарни и толкоз не-сиатълски, че той на процедура се открояваше в стая, цялостна с мъже, облечени в разнообразни версии на типичния за Тихоокеанския северозапад жанр – небрежна комбинация от дънки, маратонки, черни пуловери и раници. Косата му беше късо подстригана и усърдно сресана на път в профил. Носеше очила с черна рамка.
Всичко у него крещеше – елементарен, отегчителен, незаплашителен. Той й подсети за табелата, сложена в покрайнините на родния й град Фог Лейк: Тук няма какво да видите. И тъкмо както във Фог Лейк, под повърхността имаше доста секрети.
Новият претендент беше най-интересният мъж в стаята.
Тя пое надълбоко мирис и овладя сетивата си, с цел да не се разсейва повече от вълнуващата му аура. Не искаше да го изплаши. Трябваше да стартира разговор. Тя знаеше по какъв начин да го направи. Всеки ден интервюираше нервни клиенти в „ Ларк и ЛеКлер “.
– Здравей – опита се да прозвучи флиртуващо и очарователно. Безобидно. Вътрешният й глас крещеше: Не прецаквай нещата. – Казвам се Оливия и въпросът ми е…
– Отговорът е „ да “ – сподели чудовището Джон. – Ако изчезнеш, бих влезнал в пъкъла, с цел да те намеря. Знам пътя. Бил съм там.
п редставя
СВЕТКАВИЦА В ОГЛЕДАЛОТО
от
Джейн Ан Кренц
размер: 296 стр.
Цена 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2214-7
Превод Дафина Янева-Китанова
Те би трябвало да разкрият мистерията преди още почтени хора да са платили с живота си.
Очаквайте „ Светкавица в огледалото “ на 10 януари!
За създателя
Авторка на над 50 следващи бестселъра на „ Ню Йорк Таймс “, Джейн Ан Кренц употребява три разнообразни псевдонима за всеки от трите поджанра на сантименталния съспенс, в които твори: Джейн Ан Кренц – за модерни четива, Аманда Куик – за историческите и Джейн Касъл –за футуристичните. Общият тираж на книгите й надвишава 30 милиона екземпляра.
Джейн Ан Кренц е приключила компетентност „ История “ в Калифорнийския университет и има магистърска степен по „ Библиотечни науки “. Тя е първата носителка на премията „ Джейн Остин “ на Romantic Times, основана да „ уважи представителите на сантименталната общественост, които са повлияли доста на жанра “.
За книгата
Експериментът на Оливия ЛеКлер с бързите срещи върви отчайващо зле. Първият претендент за сърцето й се оказва сериен палач, който се пробва да отнеме й нейния живот. Тя обаче го обезврежда благодарение на паранормално оръжие. След това се появява от дълго време считаният за мъртвец Харлан Ранкурт. Загадъчният млад мъж обаче не е там, с цел да откри любовта, а тъй като се нуждае от помощта й. Харлан е уверен, че Оливия, която получава видения, е пророк като баба си и че точно тя е ключът към разгадаването на мистериозното изгубване на загадка държавна лаборатория. Но никой не знае каква е в действителност крайната цел на Харлан. Някога татко му е управлявал Фондацията като незаконна формация, чийто правоприемник е трябвало да бъде синът му. Дали не се е завърнал, с цел да предяви искания към наследството си?
Макар да си нямат доверие, Оливия и Харлан скоро схващат, че могат да разчитат само един на различен, с цел да оцелеят.
Още един се провали. Не, това не е правилно, намерения си Оливия. Аз съм тази, която преди малко се провали. Отново. Тя осъзна, че не й пука. Експериментът за бързи запознанства беше неуспех. Ако не беше купила пакета за четири срещи с обезпечен триумф, незабавно щеше да си тръгне. Но тя беше вложила в това, а дребният шрифт споделяше изрично – без възобновяване на сумата.
Координаторът на събитието удари звънеца и разгласи къса отмора.
Оливия още веднъж отвори телефона си. Определено не „ прегоряло “ оранжевото палто, само че може би нещо сходно в сиво. Не, тя мразеше сивото. Имаше прекалено много сиво в дрешника й – най-вече връхни облекла. Под якетата и палтата си тя нормално носеше наситените, ярки цветове, които обичаше, само че внимаваше, съзнавайки, че хората ще схванат, че е външен човек. Все отново съществуваше мода на Тихоокеанския Северозапад. Тази вечер тя беше избрала кобалтовосиня права рокля, само че беше смекчила усещането с вталено черно сако, черни обувки с високи токчета и черна дамска чанта.
Тя се отхвърли от извършването на покупки, отвори страницата на приюта за животни и прегледа фотосите на котки, оповестени за осиновяване. Беше преглеждала страницата няколко пъти през последните дни, като учеше всяко ново попълнение с огромно внимание. Нищо не й приличаше на Подходящата Котка.
Тази вечер обаче тя се развълнува, когато видя ново попълнение в листата – сива домашна късокосместа. Пишеше, че името му е Джо. Той не беше най-красивият котарак на страницата. В него нямаше нищо изключително впечатляващо, като се изключи очите, които като че ли гледаха право в нея, само че той я привличаше.
Оливия учеше детайлности от живота му преди приюта – не бяха доста, – когато дамата от другата страна на сепарето проговори:
– Не мисля, че би трябвало да използваме телефоните си – сподели безшумно дамата.
– Изключих звука – отвърна Оливия.
– Умно. И по този начин, имаш ли шанс с претендентите?
– Не – отговори Оливия. – А ти?
– Две благоприятни условия. Единият е юрист, а другият твърди, че има сполучлив новак бизнес.
– Всеки компютърен инженер в Сиатъл твърди, че има сполучлив новак бизнес.
– Знам. Казвам се Ели, апропо.
– Аз съм Оливия.
– Не диря дълготрайна връзка – сподели Ели. – Просто желая да намеря някого, който си пада по ски бягането и обича да пие вино по-късно.
– Това не би трябвало да е доста мъчно.
– Това си помислих, когато се записах в тази организация.
– Поне всичките ти претенденти не се извиняват и не потеглят към тоалетната.
– Не. – Ели се поколеба. – Не е моя работа, само че искаш ли един другарски съвет?
– Разбира се.
– Не можех да не дочуя диалозите ти довечера. Аз съм психолог. Чувствам се длъжна да ти кажа, че се самосаботираш.
– Не разбирам – сподели Оливия.
– Първият ти въпрос – този за влизането в пъкъла – не е подобаващ за започването на разговор.
– Не желая разговор, желая отговор. След като получа верния отговор, можем да стартираме разговор.
– Работата е там, че след твоя въпрос съвсем обезпечено претендентът ще хукне към гората, или в този случай към тоалетната – търпеливо изясни Ели. – Това не е обикновено начало на диалог с чужд. Това е неумел метод да настояваш за обвързване, преди да си разбрала фамилното име на индивида.
– Опитвам се да бъда експедитивна – сподели Оливия. – Няма смисъл да си изгубвам времето за някого, който не дава верния отговор.
– Хрумвало ли ти е, че мъжът, който може да ти даде верния отговор, може да се окаже малко чудноват?
– Как?
– Маниакален? – допусна Ели.
– Агенцията твърди, че прави инспекции на всички свои клиенти.
– Обсесивните персони не се откриват елементарно при общоприета инспекция. Показателен образец – килърът от клуба за бързи запознанства. Сигурно си гледала новините. Използвал организации като тази, с цел да търси жертви.
– Усещам тръпки по гърба си.
– Съжалявам. Просто се пробвам да потвърдя тезата си.
Оливия барабанеше със сините си нокти по масата, до момента в който обмисляше рецензията.
– Права си. Трябва да подобавам стратегически.
– Това би бил моят съвет.
Звънецът удари. Последваха няколко минути звук и блъсканица, до момента в който всеки мъж преминаваше към прилежащата маса. Повечето дами си водеха бележки. Оливия се върна на страницата за осиновяване на котки и още веднъж прегледа Джо, до момента в който чакаше идващия претендент.
Напомняше си, че осиновяването на котка е голяма отговорност, когато ненадейно предусещане изправи фините косъмчета на тила й. Адреналинът нахлу в нея, форсира пулса й и изостри сетивата й. Тя разпозна до болежка познатата реакция „ бий се или бягай “.
Пое си мирис и подвигна очи в точния момент, с цел да види по какъв начин новият й претендент доближава и се отпуска на стола против нея. Движеше се като леопард. Беше по едно и също време завладяващо и плашещо. Ако тя вървеше по улицата и той беше изскочил от някоя тъмна пресечка, не би могла да избяга.
Тя записва топлината и силата на аурата му. Чудовище. Не беше първият, който срещаше. Нейната най-хубава другарка и бизнес партньорка Каталина неотдавна се беше омъжила за мъж, чиято аура, механически видяно, се определяше като колосален гений. Слейтър Арганбрайт. Ако си имаш работа с Фондацията, научаваш, че когато става дума за чудовища, съществуват нюанси. Сериозни нюанси.
Тъмнокосото страшилище с пламтяща аура я наблюдаваше с очите на мъж, който се бори с демони всяка нощ. Страшен? Да, при избрани условия. Но неотдавна беше разкрила, че самата тя може да бъде повече от страшна.
Погледът му се насочи към телефона. Тя осъзна, че може да види Джо. Набързо изключи апарата и го пусна в дамската си чанта. Сложи ръка върху чантата, като че ли се опитваше да скрие някаква загадка и прегледа по-внимателно мъжа.
На табелката с името му пишеше Джон.
Жалко за стила му или по-скоро за неналичието му. Джон изглеждаше по този начин, като че ли преднамерено се пробва да се слее с дървената ламперия. Тъмносивият костюм с бяла риза и тясна тъмносиня вратовръзка бяха толкоз елементарни и толкоз не-сиатълски, че той на процедура се открояваше в стая, цялостна с мъже, облечени в разнообразни версии на типичния за Тихоокеанския северозапад жанр – небрежна комбинация от дънки, маратонки, черни пуловери и раници. Косата му беше късо подстригана и усърдно сресана на път в профил. Носеше очила с черна рамка.
Всичко у него крещеше – елементарен, отегчителен, незаплашителен. Той й подсети за табелата, сложена в покрайнините на родния й град Фог Лейк: Тук няма какво да видите. И тъкмо както във Фог Лейк, под повърхността имаше доста секрети.
Новият претендент беше най-интересният мъж в стаята.
Тя пое надълбоко мирис и овладя сетивата си, с цел да не се разсейва повече от вълнуващата му аура. Не искаше да го изплаши. Трябваше да стартира разговор. Тя знаеше по какъв начин да го направи. Всеки ден интервюираше нервни клиенти в „ Ларк и ЛеКлер “.
– Здравей – опита се да прозвучи флиртуващо и очарователно. Безобидно. Вътрешният й глас крещеше: Не прецаквай нещата. – Казвам се Оливия и въпросът ми е…
– Отговорът е „ да “ – сподели чудовището Джон. – Ако изчезнеш, бих влезнал в пъкъла, с цел да те намеря. Знам пътя. Бил съм там.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ