„С обич от Лондон“ от Сара Джио на пазара
Издателска къща „ ХЕРМЕС “ ООД
София, ЖК „ Дружба 1 “, бул. „ Искърско шосе “ 19, Книжна борса „ Болид “, етаж 3
п редставя
С ОБИЧ ОТ ЛОНДОН
от Сара Джио
размер: 352 стр.
Цена 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2186–7
Превод: Дафина Янева-Китанова
Изпълнена с мирис на книги история за дръзки фантазии и една красива, само че обречена обич.
Очаквайте на 26 юли!
За книгата
Библиотекарката Валентина ненадейно наследява от майка си Елоиз книжарница в един от най-живописните лондонски квартали. Когато идва в британската столица, младата жена се изправя пред най-голямото предизвикателство в своя живот: да разбере коя в реалност е била майка ѝ, която я е изоставила като дете.
Приживе Елоиз е съставила игра с разкриване на бележки, посредством която щерка ѝ да опознае и обикне града. Валентина се впуска в приключението и въпреки да няма желание да се открива в Лондон, скоро очарованието на квартала я превзема. Тя инцидентно се натъква на образец от обичаната си книга, изпълнен с мнения, които разпалват любознанието ѝ. Името на притежателя на романа е изписано отвътре на корицата. Дали той няма да се окаже сродната ѝ душа? Но до момента в който го търси, бъдещето на книжарницата е заложено на карта. За да предотврати банкрута ѝ, Вал би трябвало да разчита на поддръжката на общността и да се зарови надълбоко в предишното на Елоиз. Минало, изпълнено с дръзки фантазии, мирис на книги и една красива, само че обречена обич.
Интервю със Сара Джио
Писането за мен е наслада и предопределение, само че най-голямо благополучие ми доставя опцията да се свържа с другите посредством думите си.
Сара Джио е бестселъров създател на сантиментални четива, оповестени в над 27 страни и покорили класациите в Съединени американски щати, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се пробва да съчетава писането на романи с уговорките си като публицист. Автор е на голям брой публикации за „ Ню Йорк Таймс “, „ Мари Клеър “, списанието на Опра Уинфри и доста други дамски списания и уеб сайтове. Няколко години води две известни рубрики на „ Гламър “: „ Здраве и фитнес “ и „ Втора глава. Любовта “.
На българските читатели писателката е позната с романите „ Теменужки през март “, „ Пролетен сняг “, „ Винаги “, „ Всички цветя в Париж “, „ Утринно зарево “ и „ Бунгалото “.
Най-новият ви разказ „ С любов от Лондон “ е на международния пазар едвам от началото на годината, а към този момент се трансформира в бестселър в Норвегия и Турция. Разкажете ни повече за процеса на писането му?
Пандемията от Ковид-19 прекатурна познатия ни живот с главата надолу. Повече от месец се борих с висока температура, учебните заведения на момчетата бяха затворени и всичко ненадейно спря. Тогава към този момент бях почнала да пиша романа и той се трансформира в пристана, от който толкоз обезверено се нуждаех. Писането ми вдъхваше успокоение.
В мигове на нерешителност си припомнях вечерта през 2016 година, когато вторият ми брачен партньор ми предложи да се омъжа за него на очарователно местенце в „ Нотинг Хил “ (ако като мен обожавате кино лентата „ Наистина обич “, ще разберете тъкмо кое имам предвид). Ето по този начин избрах мястото на действието – Лондон. Естествено, някои от местата, упоменати в тази книга, са измислени, само че доста от тях открих по време на двете си пътувания за изследване. Имах шанса да ме поканят на вечеря в именития Кралски авто клуб, който е разказан в две подиуми. Той беше тъкмо толкоз изтънчен и фамозен, колкото си показва човек.
Получихте ли към този момент противоположна връзка от читателите?
Да, освен това много позитивна, което може единствено да ме радва. Наскоро с мен се свърза една читателка, която призна, че това е първата моя книга, която е прочела, и тя мигновено се е трансформирала в една от обичаните й. Тя ми показа, че връзките с отчуждената й майка са комплицирани, само че романът я е предиздвикал да гледа по друг метод на болката и да вземе поради компликациите, които и майка й е претърпяла през всичките тези години надалеч една от друга. За мен това е най-големият комплимент, който бих могла да получа, и той потвърждава, че напъните, които поставих, до момента в който работех по романа, са си заслужавали.
Кой е най-големият комплимент за работата ви, който сте получавали?
Аз съм много самокритична и в това време сензитивна, което е спорна композиция! След единайсет романа осъзнах, че няма по какъв начин читателските мнения постоянно да са позитивни. Приех, че не всичко, което напиша, ще допадне на всеки. Често методът, по който реагираме на нещо, зависи от положението, в което се намираме в съответния миг, както и от събитията. Може би основната героиня ви припомня за съученичка от гимназията, която е наранила възприятията ви? Или сте се скарали с мъжа си тъкмо преди да напишете мнение за книгата онлайн? Аз въпреки всичко имам вяра, че множеството хора са доброжелателни, и се стремя да се съсредоточа върху позитивното. С всичко това желая да кажа, че комплиментите значат доста за мен. Хората си мислят, че създателите не обръщат кой знае какво внимание на хвалбите за творбите им, само че най-малко в моя случай ви убеждавам, че не е по този начин, в противен случай. Писането за мен е наслада и предопределение, само че най-голямото благополучие в кариерно отношение ми доставя опцията да се свържа с другите посредством думите си. Привилегия е да можеш да накараш хората да почувстват нещо, до момента в който четат, и аз съм признателна за нея всеки ден.
Коя от двете героини чувствате по-близка: Елоиз или Валентина?
Чудесен въпрос, на който обаче ми е мъчно да отговоря. Чувствам ги съвсем еднообразно близки с може би напълно лек превес за Елоиз. Като майка на три момчета, минала през мъчителен бракоразвод и последвала контузия от неща, които не бих могла да споделя обществено, би трябвало да призная, че сърцето ме болеше за Елоиз и бях на нейна страна до самия край. Смятам, че тя не просто остава неразбрана, само че че и самата тя не се е разбирала. Подобно на доста дами й е лишило години да научи значимия житейски урок да се вслушва в инстинктите си. Самата аз го направих чак откакто навърших 30!
Коя е обичаната ви книжарница?
Създадох „ Градината на книгите “ в „ Примроуз Хил “ в романа „ С любов от Лондон “ като райско местенце за феновете на книгите. В реалност толкоз доста книжарници значат доста за мен, само че една съответна дребна уютна книжарничка в Сиатъл ми е обичана. Водя момчетата си там от години и те я обожават.
Кой е обичаният ви ефирен сериал?
Наскоро попаднах на „ Емили в Париж “ с Лили Колинс по „ Нетфликс “ и въпреки брачният партньор ми да отхвърли да ми прави компания, аз не можех да спра да го виждам! Дори изгледах целия втори сезон едновременно по време на задокеански полет. Модата, храната, парижките кафенета и безкрайният оптимизъм на Емили са вдъхновяващи и заразителни!
Какво научихте за себе си по време на пандемията?
Първото, което ми идва мислено, е, макар че боготворя да пътувам и съм омъжена за човек, който колекционира печати в интернационалния си паспорт, считам, че пандемията ускори любовта ми към дома. Действително имаше значително моменти по време на дългите месеци на локдаун, в които ми липсваха пътуването, фамилията и приятелите, само че последните две години ми припомниха какъв брой е значимо човек да пусне корени и значимостта на най-простите удоволствия в живота, измежду които за мен са градинарството и печенето на домакински самун. Именно по време на пандемията осъзнах, че по природа съм си домошар – обичам да подготвям храна за децата си, да плевя градината и да разхождам кучетата из квартала, поздравявайки съседите и забелязвайки напъпилите нарциси, предвестници на пролетта. Няма по-хубаво място на света от вкъщи.
ОТКЪС
Пред Кралския авто клуб един пазач ми оказа помощ да сляза от колата.
– Добър вечер, мис – сподели той, като балансираше с чадър над главата ми, като че ли беше негов изконен дълг да не разреши нито една дъждовна капка да падне върху роклята ми. Имах възприятието, че даже би могъл да простре сакото си, с цел да не разреши изящния дамски крайник да стъпи в локва.
– При нас ли ще вечеряте? – попита той радостно и незабавно разкри акцента си от Ийст Енд – този, който полагах толкоз старания да прикрия.
Преди да съумея да отговоря, водачът махна от предната седалка и нямаше по какъв начин да не се запитам какъв брой постоянно бяха водили сходен диалог по отношение на другите дами, с които Роджър се е срещал.
– Тя има среща с мистър Уилямс.
Портиерът кимна с схващане, усмивката му завчас помръкна.
– Да… несъмнено, сър.
Вътре един чиновник ми взе палтото, до момента в който зяпах към изящния полилей, който се състоеше от стотици кристали. Зачудих се по какъв начин е била закрепена такава солидна структура, само че се принудих да погледна настрана от боязън да не наподобявам като дете пред сладкарска витрина.
– Насам, мис – мъж в бял смокинг ме поведе нагоре по стълбището към зала с позлатени осветителни тела, богато украсени мебели и изтънчено изрисувани стенописи на тавана. Присъстващите бяха изтънчено облечени – мъжете с фракове, дамите с дълги бели ръкавици и наметнати на плещи кожи. Бях оставила вкъщи единствения си чифт захабени ръкавици, а по какъв начин ми се искаше да имам кожена пелерина, с цел да скрия голите си ръце, когато усетих груповия оглед на присъстващите. Чудех се дали знаят, че това е първият ми път тук. Дали могат да го подушат.
– Ето я масата ви – сподели моят компаньон, като издърпа стола ми. Това не беше коя да е маса, а явно най-хубавата – издигната върху подиум, тя гледаше към цялата зала. И аз седях там, сама.
– Да ви донеса ли нещо, преди да пристигна мистър Уилямс? – попита той. – Чай, шампанско?
– Да – споделих аз, гледайки елегантна жена в далечината, която държеше чаша с мехурчета. – Шампанско, апелирам.
По принцип не пиех, само че имах обезверена потребност от нещо – каквото и да е, – с цел да успокоя нервите си. И като магия, след няколко мига сервитьор в бели ръкавици сложи пред мен чаша пенест балсам, преди като че ли да се изпари.
Усещах мъчително погледите на другите гости и си играех с колосаната, обшита със злато салфетка, преглеждах излъсканите принадлежности за хранене, притеснявайки се коя вилица на кое ястие дава отговор. От ляво надясно ли беше, или от дясно наляво? Сърцето ми заби по-бързо, когато на прилежаща маса избухна смях. Една от дамите, в доста по-хубава рокля от моята, и с ръкавици, естествено, ми насочи съчувствена усмивка. Тя съжалява ли ме? Всички ли ме съжаляват?
Когато си изпих шампанското – на три глътки, – сервитьорът ми наля още един път, а по-късно още един път. Гледах големия златен часовник на отсрещната стена да отброява двайсет минути, след това четиресет и пет. С всяка минала минута сърцето ми се свиваше от ден на ден. Къде е Роджър? Започнах да изгубвам визия за времето и за броя на чашите, които бях изпила.
Когато джаз бендът засвири, се почувствах лека и рееща се. Чудех се какво бе провокирало забавянето на Роджър. Да не би майка му да е болна и той да бе отишъл да я види? Или ставаше въпрос за траяла по-дълго значима бизнес среща? Дали не бе спрял, с цел да помогне на закъсал водач? Един ден, споделих си, след години, ще описваме с трогване злополучната история за първата ни среща на фамилията и приятелите си, смеейки се на закъснението на Роджър и с какво ми се е реванширал по-късно.
Но въпреки измислената от мен версия да беше очарователна и извинима, същото не можеше да се каже за действителното му появяване след няколко минути. Из залата се понесе шепот, когато той влезе – с по една жена на разположение.
– Извинете. – Роджър се обърна към близкия сервитьор, без да ми обръща внимание. Беше задоволително близо, с цел да усетя алкохола в дъха му. – Защо масата ми е заета?
Прокашлях се нервно. Как бе допустимо това да се случва? Нима не ме беше поканил на среща довечера?
– Роджър, аз съм Елоиз – споделих добродушно, надявайки се да става дума за неразбирателство, което елементарно да бъде изгладено. – Не си ли спомняш?
– Коя е тя? – попита дамата отляво, гледайки ме дълготрайно и недоволно.
– Твоя братовчедка от провинцията? – изкиска се другата.
Бузите ми пламнаха.
– Аз съм Елоиз Уилкинс – споделих аз. – Бях поканена на среща от него. – Смущението ми прерасна в гняв. – Роджър, несъмнено си спомняш, че беше изпратил колата си да ме вземе?
И двете дами го погледнаха нацупени, до момента в който той ловко се измъкна от двата чифта ръце, оплели неговите.
– Ама, да, несъмнено – стартира той. – Елоиз. Ще би трябвало да ми простиш. Натъкнах се на едни… остарели приятелки.
Станах и посегнах към чантата си, а салфетката ми падна на пода. Мили беше права, за какво не я послушах?
– Няма да те арестувам – споделих аз. – Очевидно имате доста да наваксвате.
Всички ни гледаха. И за какво не? Цирково шоу с три дами на арената беше по-добро от каквото и да е по малкия екран – и всичко се случваше тъкмо пред очите им. Това беше Роджър Уилямс в цялостния си искра. Находка за клюкарските рубрики. Имаше даже оскъдно момиче от Източен Лондон! (Включете смеха.)
Тогава ме обхвана ненадейно и мощно предпочитание да избягам. Очите ми се стрелнаха надясно, след това наляво, до момента в който открих най-близкия излаз. Не можех да си показва да извървя цялото разстояние до основния вход, по тази причина избрах околните двойни порти, които, наподобява, излизаха на прилежащ балкон. Ако имах шанс, щеше да има стълбище, водещо на открито.
Втурнах се напред, насочвайки се към изхода, само че тогава токчето на лявата ми обувка се закачи за килима и полетях напред, блъснах се в един сервитьор, който носеше поднос с предястия под полирани сребърни капаци, и пържоли и гарнитури полетяха във въздуха.
С късче броколи в косата и сос беарнез по ръкава се втурнах през двойните порти и излязох на балкона. За мое огромно отчаяние нямаше нито стълбище, нито излаз. Озовах се в капан.
Усетих студения въздух по кожата си и потръпнах, обвивайки ръце към тялото си, до момента в който се облягах на парапета и гледах към нощното небе. Каква глупачка бях да си мисля, че мога да се впиша в този свят.
Отпуснах се на земята, опънах роклята над коленете си, с цел да ми топли – неподобаващо на една дама, само че не ми пукаше. Но след няколко минути, когато вратата на балкона се отвори със скърцане, бързо се изправих. Имах компания. Дим от пура закриваше лицето и цилиндъра му.
– Скъпа, какво, за бога, вършиме тук? Достатъчно студено е, с цел да завали сняг – възкликна той, димът се разсея и разкри високата му фигура и благородно лице. Беше по-възрастен от мен, евентуално с към 10 или повече години.
София, ЖК „ Дружба 1 “, бул. „ Искърско шосе “ 19, Книжна борса „ Болид “, етаж 3
п редставя
С ОБИЧ ОТ ЛОНДОН
от Сара Джио
размер: 352 стр.
Цена 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2186–7
Превод: Дафина Янева-Китанова
Изпълнена с мирис на книги история за дръзки фантазии и една красива, само че обречена обич.
Очаквайте на 26 юли!
За книгата
Библиотекарката Валентина ненадейно наследява от майка си Елоиз книжарница в един от най-живописните лондонски квартали. Когато идва в британската столица, младата жена се изправя пред най-голямото предизвикателство в своя живот: да разбере коя в реалност е била майка ѝ, която я е изоставила като дете.
Приживе Елоиз е съставила игра с разкриване на бележки, посредством която щерка ѝ да опознае и обикне града. Валентина се впуска в приключението и въпреки да няма желание да се открива в Лондон, скоро очарованието на квартала я превзема. Тя инцидентно се натъква на образец от обичаната си книга, изпълнен с мнения, които разпалват любознанието ѝ. Името на притежателя на романа е изписано отвътре на корицата. Дали той няма да се окаже сродната ѝ душа? Но до момента в който го търси, бъдещето на книжарницата е заложено на карта. За да предотврати банкрута ѝ, Вал би трябвало да разчита на поддръжката на общността и да се зарови надълбоко в предишното на Елоиз. Минало, изпълнено с дръзки фантазии, мирис на книги и една красива, само че обречена обич.
Интервю със Сара Джио
Писането за мен е наслада и предопределение, само че най-голямо благополучие ми доставя опцията да се свържа с другите посредством думите си.
Сара Джио е бестселъров създател на сантиментални четива, оповестени в над 27 страни и покорили класациите в Съединени американски щати, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се пробва да съчетава писането на романи с уговорките си като публицист. Автор е на голям брой публикации за „ Ню Йорк Таймс “, „ Мари Клеър “, списанието на Опра Уинфри и доста други дамски списания и уеб сайтове. Няколко години води две известни рубрики на „ Гламър “: „ Здраве и фитнес “ и „ Втора глава. Любовта “.
На българските читатели писателката е позната с романите „ Теменужки през март “, „ Пролетен сняг “, „ Винаги “, „ Всички цветя в Париж “, „ Утринно зарево “ и „ Бунгалото “.
Най-новият ви разказ „ С любов от Лондон “ е на международния пазар едвам от началото на годината, а към този момент се трансформира в бестселър в Норвегия и Турция. Разкажете ни повече за процеса на писането му?
Пандемията от Ковид-19 прекатурна познатия ни живот с главата надолу. Повече от месец се борих с висока температура, учебните заведения на момчетата бяха затворени и всичко ненадейно спря. Тогава към този момент бях почнала да пиша романа и той се трансформира в пристана, от който толкоз обезверено се нуждаех. Писането ми вдъхваше успокоение.
В мигове на нерешителност си припомнях вечерта през 2016 година, когато вторият ми брачен партньор ми предложи да се омъжа за него на очарователно местенце в „ Нотинг Хил “ (ако като мен обожавате кино лентата „ Наистина обич “, ще разберете тъкмо кое имам предвид). Ето по този начин избрах мястото на действието – Лондон. Естествено, някои от местата, упоменати в тази книга, са измислени, само че доста от тях открих по време на двете си пътувания за изследване. Имах шанса да ме поканят на вечеря в именития Кралски авто клуб, който е разказан в две подиуми. Той беше тъкмо толкоз изтънчен и фамозен, колкото си показва човек.
Получихте ли към този момент противоположна връзка от читателите?
Да, освен това много позитивна, което може единствено да ме радва. Наскоро с мен се свърза една читателка, която призна, че това е първата моя книга, която е прочела, и тя мигновено се е трансформирала в една от обичаните й. Тя ми показа, че връзките с отчуждената й майка са комплицирани, само че романът я е предиздвикал да гледа по друг метод на болката и да вземе поради компликациите, които и майка й е претърпяла през всичките тези години надалеч една от друга. За мен това е най-големият комплимент, който бих могла да получа, и той потвърждава, че напъните, които поставих, до момента в който работех по романа, са си заслужавали.
Кой е най-големият комплимент за работата ви, който сте получавали?
Аз съм много самокритична и в това време сензитивна, което е спорна композиция! След единайсет романа осъзнах, че няма по какъв начин читателските мнения постоянно да са позитивни. Приех, че не всичко, което напиша, ще допадне на всеки. Често методът, по който реагираме на нещо, зависи от положението, в което се намираме в съответния миг, както и от събитията. Може би основната героиня ви припомня за съученичка от гимназията, която е наранила възприятията ви? Или сте се скарали с мъжа си тъкмо преди да напишете мнение за книгата онлайн? Аз въпреки всичко имам вяра, че множеството хора са доброжелателни, и се стремя да се съсредоточа върху позитивното. С всичко това желая да кажа, че комплиментите значат доста за мен. Хората си мислят, че създателите не обръщат кой знае какво внимание на хвалбите за творбите им, само че най-малко в моя случай ви убеждавам, че не е по този начин, в противен случай. Писането за мен е наслада и предопределение, само че най-голямото благополучие в кариерно отношение ми доставя опцията да се свържа с другите посредством думите си. Привилегия е да можеш да накараш хората да почувстват нещо, до момента в който четат, и аз съм признателна за нея всеки ден.
Коя от двете героини чувствате по-близка: Елоиз или Валентина?
Чудесен въпрос, на който обаче ми е мъчно да отговоря. Чувствам ги съвсем еднообразно близки с може би напълно лек превес за Елоиз. Като майка на три момчета, минала през мъчителен бракоразвод и последвала контузия от неща, които не бих могла да споделя обществено, би трябвало да призная, че сърцето ме болеше за Елоиз и бях на нейна страна до самия край. Смятам, че тя не просто остава неразбрана, само че че и самата тя не се е разбирала. Подобно на доста дами й е лишило години да научи значимия житейски урок да се вслушва в инстинктите си. Самата аз го направих чак откакто навърших 30!
Коя е обичаната ви книжарница?
Създадох „ Градината на книгите “ в „ Примроуз Хил “ в романа „ С любов от Лондон “ като райско местенце за феновете на книгите. В реалност толкоз доста книжарници значат доста за мен, само че една съответна дребна уютна книжарничка в Сиатъл ми е обичана. Водя момчетата си там от години и те я обожават.
Кой е обичаният ви ефирен сериал?
Наскоро попаднах на „ Емили в Париж “ с Лили Колинс по „ Нетфликс “ и въпреки брачният партньор ми да отхвърли да ми прави компания, аз не можех да спра да го виждам! Дори изгледах целия втори сезон едновременно по време на задокеански полет. Модата, храната, парижките кафенета и безкрайният оптимизъм на Емили са вдъхновяващи и заразителни!
Какво научихте за себе си по време на пандемията?
Първото, което ми идва мислено, е, макар че боготворя да пътувам и съм омъжена за човек, който колекционира печати в интернационалния си паспорт, считам, че пандемията ускори любовта ми към дома. Действително имаше значително моменти по време на дългите месеци на локдаун, в които ми липсваха пътуването, фамилията и приятелите, само че последните две години ми припомниха какъв брой е значимо човек да пусне корени и значимостта на най-простите удоволствия в живота, измежду които за мен са градинарството и печенето на домакински самун. Именно по време на пандемията осъзнах, че по природа съм си домошар – обичам да подготвям храна за децата си, да плевя градината и да разхождам кучетата из квартала, поздравявайки съседите и забелязвайки напъпилите нарциси, предвестници на пролетта. Няма по-хубаво място на света от вкъщи.
ОТКЪС
Пред Кралския авто клуб един пазач ми оказа помощ да сляза от колата.
– Добър вечер, мис – сподели той, като балансираше с чадър над главата ми, като че ли беше негов изконен дълг да не разреши нито една дъждовна капка да падне върху роклята ми. Имах възприятието, че даже би могъл да простре сакото си, с цел да не разреши изящния дамски крайник да стъпи в локва.
– При нас ли ще вечеряте? – попита той радостно и незабавно разкри акцента си от Ийст Енд – този, който полагах толкоз старания да прикрия.
Преди да съумея да отговоря, водачът махна от предната седалка и нямаше по какъв начин да не се запитам какъв брой постоянно бяха водили сходен диалог по отношение на другите дами, с които Роджър се е срещал.
– Тя има среща с мистър Уилямс.
Портиерът кимна с схващане, усмивката му завчас помръкна.
– Да… несъмнено, сър.
Вътре един чиновник ми взе палтото, до момента в който зяпах към изящния полилей, който се състоеше от стотици кристали. Зачудих се по какъв начин е била закрепена такава солидна структура, само че се принудих да погледна настрана от боязън да не наподобявам като дете пред сладкарска витрина.
– Насам, мис – мъж в бял смокинг ме поведе нагоре по стълбището към зала с позлатени осветителни тела, богато украсени мебели и изтънчено изрисувани стенописи на тавана. Присъстващите бяха изтънчено облечени – мъжете с фракове, дамите с дълги бели ръкавици и наметнати на плещи кожи. Бях оставила вкъщи единствения си чифт захабени ръкавици, а по какъв начин ми се искаше да имам кожена пелерина, с цел да скрия голите си ръце, когато усетих груповия оглед на присъстващите. Чудех се дали знаят, че това е първият ми път тук. Дали могат да го подушат.
– Ето я масата ви – сподели моят компаньон, като издърпа стола ми. Това не беше коя да е маса, а явно най-хубавата – издигната върху подиум, тя гледаше към цялата зала. И аз седях там, сама.
– Да ви донеса ли нещо, преди да пристигна мистър Уилямс? – попита той. – Чай, шампанско?
– Да – споделих аз, гледайки елегантна жена в далечината, която държеше чаша с мехурчета. – Шампанско, апелирам.
По принцип не пиех, само че имах обезверена потребност от нещо – каквото и да е, – с цел да успокоя нервите си. И като магия, след няколко мига сервитьор в бели ръкавици сложи пред мен чаша пенест балсам, преди като че ли да се изпари.
Усещах мъчително погледите на другите гости и си играех с колосаната, обшита със злато салфетка, преглеждах излъсканите принадлежности за хранене, притеснявайки се коя вилица на кое ястие дава отговор. От ляво надясно ли беше, или от дясно наляво? Сърцето ми заби по-бързо, когато на прилежаща маса избухна смях. Една от дамите, в доста по-хубава рокля от моята, и с ръкавици, естествено, ми насочи съчувствена усмивка. Тя съжалява ли ме? Всички ли ме съжаляват?
Когато си изпих шампанското – на три глътки, – сервитьорът ми наля още един път, а по-късно още един път. Гледах големия златен часовник на отсрещната стена да отброява двайсет минути, след това четиресет и пет. С всяка минала минута сърцето ми се свиваше от ден на ден. Къде е Роджър? Започнах да изгубвам визия за времето и за броя на чашите, които бях изпила.
Когато джаз бендът засвири, се почувствах лека и рееща се. Чудех се какво бе провокирало забавянето на Роджър. Да не би майка му да е болна и той да бе отишъл да я види? Или ставаше въпрос за траяла по-дълго значима бизнес среща? Дали не бе спрял, с цел да помогне на закъсал водач? Един ден, споделих си, след години, ще описваме с трогване злополучната история за първата ни среща на фамилията и приятелите си, смеейки се на закъснението на Роджър и с какво ми се е реванширал по-късно.
Но въпреки измислената от мен версия да беше очарователна и извинима, същото не можеше да се каже за действителното му появяване след няколко минути. Из залата се понесе шепот, когато той влезе – с по една жена на разположение.
– Извинете. – Роджър се обърна към близкия сервитьор, без да ми обръща внимание. Беше задоволително близо, с цел да усетя алкохола в дъха му. – Защо масата ми е заета?
Прокашлях се нервно. Как бе допустимо това да се случва? Нима не ме беше поканил на среща довечера?
– Роджър, аз съм Елоиз – споделих добродушно, надявайки се да става дума за неразбирателство, което елементарно да бъде изгладено. – Не си ли спомняш?
– Коя е тя? – попита дамата отляво, гледайки ме дълготрайно и недоволно.
– Твоя братовчедка от провинцията? – изкиска се другата.
Бузите ми пламнаха.
– Аз съм Елоиз Уилкинс – споделих аз. – Бях поканена на среща от него. – Смущението ми прерасна в гняв. – Роджър, несъмнено си спомняш, че беше изпратил колата си да ме вземе?
И двете дами го погледнаха нацупени, до момента в който той ловко се измъкна от двата чифта ръце, оплели неговите.
– Ама, да, несъмнено – стартира той. – Елоиз. Ще би трябвало да ми простиш. Натъкнах се на едни… остарели приятелки.
Станах и посегнах към чантата си, а салфетката ми падна на пода. Мили беше права, за какво не я послушах?
– Няма да те арестувам – споделих аз. – Очевидно имате доста да наваксвате.
Всички ни гледаха. И за какво не? Цирково шоу с три дами на арената беше по-добро от каквото и да е по малкия екран – и всичко се случваше тъкмо пред очите им. Това беше Роджър Уилямс в цялостния си искра. Находка за клюкарските рубрики. Имаше даже оскъдно момиче от Източен Лондон! (Включете смеха.)
Тогава ме обхвана ненадейно и мощно предпочитание да избягам. Очите ми се стрелнаха надясно, след това наляво, до момента в който открих най-близкия излаз. Не можех да си показва да извървя цялото разстояние до основния вход, по тази причина избрах околните двойни порти, които, наподобява, излизаха на прилежащ балкон. Ако имах шанс, щеше да има стълбище, водещо на открито.
Втурнах се напред, насочвайки се към изхода, само че тогава токчето на лявата ми обувка се закачи за килима и полетях напред, блъснах се в един сервитьор, който носеше поднос с предястия под полирани сребърни капаци, и пържоли и гарнитури полетяха във въздуха.
С късче броколи в косата и сос беарнез по ръкава се втурнах през двойните порти и излязох на балкона. За мое огромно отчаяние нямаше нито стълбище, нито излаз. Озовах се в капан.
Усетих студения въздух по кожата си и потръпнах, обвивайки ръце към тялото си, до момента в който се облягах на парапета и гледах към нощното небе. Каква глупачка бях да си мисля, че мога да се впиша в този свят.
Отпуснах се на земята, опънах роклята над коленете си, с цел да ми топли – неподобаващо на една дама, само че не ми пукаше. Но след няколко минути, когато вратата на балкона се отвори със скърцане, бързо се изправих. Имах компания. Дим от пура закриваше лицето и цилиндъра му.
– Скъпа, какво, за бога, вършиме тук? Достатъчно студено е, с цел да завали сняг – възкликна той, димът се разсея и разкри високата му фигура и благородно лице. Беше по-възрастен от мен, евентуално с към 10 или повече години.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ