Защо заплатите в САЩ спряха да растат? Експерт отговаря на българи, които са там или тръгват на гурбет
Изданието bg-voice.com обръща внимание на някои забавни и съществени обстоятелства, свързани с стопанската система и директната връзка, която тя има с качеството на нашия живот. Това са обстоятелства, основани на персонални наблюдения и запаси на специалист на медията, които са произлезли като резултат от свързани с Америка (но и в международен мащаб) статистики.
Ето анализът на специалиста Ангел Сапунджиев:
От несъмнено време следя другите частици от икономическия пъзел и се пробвам да ги събера, с цел да намеря истината за системата, в която живеем, и посоката, към която световно сме тръгнали.
Моята цел с тази публикация, с тези изследвания и наблюдения, не е да изплаша хората, които ще я прочетат, а да дам светлина върху истината и обстоятелствата такива, каквито са, с цел да можем да се приспособяваме към средата, в която живеем, и вероятно, в случай че можем, да се опитаме да променим нещата с нови хрумвания и дейности за положителното на човечеството като цяло. Моят дълг като човешко създание и като експерт във финансовата сфера е постоянно да диря истината и без значение дали ми харесва или не, да я показва на хората към мен. Само знаейки истината, ние можем съответно да изберем по какъв път да продължим напред - в персонален и в групов аспект.
Нека да стартираме с няколко повече от забавни обстоятелството, които малко хора знаят:
- финансовите активи на популацията в Америка се мери на близо $54 трилиона;
- 1% от хората в Америка държат 40% от финансовите активи ($21.6 трилиона);
- 80% от хората в Америка държат 7% от финансовите активи ($3.78 трилиона);
- междинната работна заплата в Америка се е вдигнала с 0.2% приблизително на година от средата на 70-те години от предишния век;
- инфлацията (растежът на стандарта на живота) за същия интервал от време е приблизително над 3% на година;
- възвръщамаемостта на фирмите, които са част от стоковата борса в Америка за този интервал, е над 10% средно-годишно;
- 1% от хората в Америка държат над 50% от всички акции, скъпи бумаги и взаимни фондове на борсата днес;
- 50% от хората имат 0.5% от всички акции, скъпи бумаги и взаимни фондове в Америка през днешния ден (включително парите в пенсионни фондове);
- президентите на 500+ обществени компании в Америка „ заработват " над 380 пъти междинната работна заплата в тези същите компании;
- 1% от хората в Америка през днешния ден „ заработват " 24% от всички приходи в страната, съпоставено с 1974 година, когато тези същите хора са получавали единствено 9% от приходите през годината.
Когато открих тези обстоятелства, доста други по-дълбоки въпроси излязоха на повърхността в моя разум и се запитах по какъв начин тъкмо се стигна дотук и накъде сме тръгнали като цивилизация? В международен мащаб ситуацията е съвсем същото, даже малко по-страшно за 80% от хората - по този начин наречената работническа класа, към която доста от нас спадаме. Какво тъкмо значат тези числа и по какъв начин се стигна до тук?
На пръв взор е ясно, че системата, в която живеем, наречена „ капитализъм ", е основана с една-единствена цел - облага. По тази тематика сме говорили и преди. По принцип в облагата няма нищо неприятно, когато тя е изцяло заслужена, не наранява никого и е почтено разпределена съгласно заслугите по другите звена на компанията. Моля обърнете внимание на втората част от изречението - почтено разпределена съгласно заслугите.
Сега, в случай че питаме 1% от хората (тези на върха на икономическата пирамида), те ще кажат, че сега облагата е доста почтено разпределена, тъй като джобовете им са претъпкани с 40% от всички финансови активи в Америка, а даже и повече в международен мащаб. Ако обаче питаме 80% от хората - работническата класа, които виждат междинен напредък на възнагражденията си от 0.2% на година при инфлация 3%+, те освен че не са съгласни с горния 1%, а и физически усещат по какъв начин обедняват от ден на ден от година на година, бъдейки безпардонно експлоатирани от върхушката. Ако следите от близко новините, сигурен съм, че наблюдавате какъв брой са горди избрани политически фигури с растежа на стопанската система и на стоковата борса. Но дали това е в действителност съответен знак за усъвършенстване на финансовото положение на хората и тяхното финансово благоденствие? Да, само че за доста дребен % от тях.
След 1974 година облагите на фирмите стартират да се разпределят по един много чудноват метод. Допреди този интервал хората, работещи в корпоративните структури на американската стопанска система, получават към 2.6% годишен напредък в заплащането си, което значително покрива инфлацията. За сметка на това пък растежът на стоковата борса и цените на акциите на фирмите там порастват с към 5% годишно. С течение на времето се виждат очевадни промени в разпределението на облагите и алчността на вложителите, които играят ролята на „ отсъстващи притежатели " и нямат пряк надзор върху ежедневните интервенции на фирмите, в които вземат участие с вложен капитал, само че желаят да се облажат с лъвския къс от облагите под формата на дивиденти, капитални облаги и растежи на цените на акциите, които те имат.
В днешно време президентите на огромните корпорации са избирани с ясното схващане, че от тях се чакат главно краткосрочни резултати, които да задоволят неутолимата жадност на акционерите за непрекъснато растящи облаги, без значение по какъв начин се стига до тях и без значение кой заплаща цената. С просто око се вижда, че когато заплатите на 80% от популацията са безусловно замразени от над 40 години, то няма по какъв начин да бъде платежоспособно и с течение на времето е насила да опре до заеми за коли, жилища и кредитни карти, с цел да може просто да съществува обикновено в действителностите на стопанската система. С предлагането на потребителски заеми финансовите корпорации умножават облагите си с невиждани приходи основно под формата на лихви и затова тези облаги отиват отново при акционерите в тези финансови компании.
Това са същите акционери, които първо „ извиват ръцете " на работническата класа, като вземат лъвския къс от облагите на корпорациите, вместо по-голяма част от тези годишни облаги да отива за заплащане на служащите в тях, а след това този 1% предлага заеми на тази работническа класа, която се нуждае от тях, с цел да може просто да претърпява, и отново обират облагите от лихвите по заеми и кредитни карти, които в миналото доближават до 29%+ годишно.
Аз съм сигурен, че някои от вас четат тази публикация и си споделят - ами за какво просто работническата класа не се научи да борави с парите си, по този начин както богатите го вършат, и да се причисли към тях? Това е добър въпрос, безусловно логически. Първото изискване е в действителност ние, хората от работническата класа, да научим по какъв начин би трябвало да работим с парите си - по кое време да вземаме заеми и по кое време не; по какъв начин да използваме капиталовите и пенсионни фондове и така нататък Това са значими неща, които ние би трябвало да приемем като неизменима част от живота и света, в който живеем, и да научим разпоредбите на играта. Това е и моята работа, от която съм извънредно горделив, и най-много от обстоятелството, че множеството хора, с които работя, са като мен - хора от работническата класа, които не ламтят за доста, а просто желаят да знаят по какъв начин работи системата и да спестят пари, които да им служат в бъдеще.
Но има и още нещо, което би трябвало да се разяснява, в случай че би трябвало да сме изцяло справедливи и почтени. Втората част от уравнението, посредством което работническата класа може да изплува, е да се промени методът, по който корпорациите разпределят облагите си - повече за тези, които са непосредствено свързани с функционалностите на всяка една корпорация на всяко равнище - нейните служащи, и по-малък % от пая с облагите да отива към акционери и вложители. Това е единственият метод да вдигнем работническата класа още веднъж на крайници и тя да стартира да действа здравословно и по-свободно, не благодарение на заеми, а с ясното схващане, че трудът й се цени почтено. Разрешението на този проблем е повече в нравствен аспект, в сравнение с в стопански. Когато стартираме да демонстрираме повече човещина, откровеност, съчувствие един към различен като общество, тогава може и тези, които дърпат юздите горе по върховете на света, да се заразят от вируса, наименуван „ човещина ", и да схванат, че триумфът на групово равнище е доста по-сладък от този на самостоятелно. Когато това стане (ако изобщо в миналото стане), алчността ще бъде сменена с почитание към труда на индивида. Любовта към лукса и блясъка ще бъде сменена с честността и силата на характера. Докато това стане, хората от работническата класа би трябвало да погледнем истината в очите и да сме изцяло наясно с действителностите, в които живеем, и вероятността пред нас. Първата стъпка е да поемем личностна отговорност за позицията, в която се намираме, и да забележим какви са възможните вероятности пред нас самите.
Всички ние би трябвало да се стремим към личностното ни израстване във всеки един аспект на живота ни, да се стремим да не влизаме в големи задължения, които да утежнят още повече финансовото ни състояние, и да стартираме да заделяме даже минимални суми, което е извънредно мъчно за доста от тези 80% в страната. Колкото и да е мъчно обаче, ние не би трябвало да използваме горепосочените обстоятелства като опрощение и мотив да се предадем - не, таман противоположното. Очевадно е, че системата в днешния си тип желае да изстиска всеки цент от джобовете ни, предоставяйки ни разнообразни залъгалки и играчки, които в множеството случаи не ни трябват и не трансформират качеството на живота ни. Следователно можем да минем и без тях.
Ние просто би трябвало да се събудим от опиатите, под които сме подложени ежедневно с развиването на маркетинга и рекламата през последните 30 години, и да се обърнем към същинските неща от живота. Нека всеки от нас седне и прецеди през личната си цедилка, кои са същинските неща в неговия живот и да се опита да отдели повече време за тях, а те не всеки път изискват голямо количество пари, в случай че в действителност са същински. В същото време дано се опитаме да бъдем по-предприемчиви и вместо да работим за различен, дано се опитаме да създадем свои бизнеси, които да служат на обществото и да ни доставят наслаждение. И всичко това освен с задачата да печелим повече финансови активи, а да сме в услуга на обществото и да бъдем просто по-щастливи от целия развой, от целия ни живот. Корпорациите няма да създадат това за нас, тази значима задача е единствено и само наша, персонална отговорност.
Ако имате въпроси или се интересувате от другите аспекти на финансовата част от живота, можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон (224) 522-2413 или на електронната ми поща [email protected] Трябва да ви призная, че ми доставя голямо наслаждение, когато получавам вашите позвънявания и когато виждам по какъв начин това, което върша, в действителност оказва помощ на хората и ще се веселя да не преставам да го върша с усмивка на разположение.
Ето анализът на специалиста Ангел Сапунджиев:
От несъмнено време следя другите частици от икономическия пъзел и се пробвам да ги събера, с цел да намеря истината за системата, в която живеем, и посоката, към която световно сме тръгнали.
Моята цел с тази публикация, с тези изследвания и наблюдения, не е да изплаша хората, които ще я прочетат, а да дам светлина върху истината и обстоятелствата такива, каквито са, с цел да можем да се приспособяваме към средата, в която живеем, и вероятно, в случай че можем, да се опитаме да променим нещата с нови хрумвания и дейности за положителното на човечеството като цяло. Моят дълг като човешко създание и като експерт във финансовата сфера е постоянно да диря истината и без значение дали ми харесва или не, да я показва на хората към мен. Само знаейки истината, ние можем съответно да изберем по какъв път да продължим напред - в персонален и в групов аспект.
Нека да стартираме с няколко повече от забавни обстоятелството, които малко хора знаят:
- финансовите активи на популацията в Америка се мери на близо $54 трилиона;
- 1% от хората в Америка държат 40% от финансовите активи ($21.6 трилиона);
- 80% от хората в Америка държат 7% от финансовите активи ($3.78 трилиона);
- междинната работна заплата в Америка се е вдигнала с 0.2% приблизително на година от средата на 70-те години от предишния век;
- инфлацията (растежът на стандарта на живота) за същия интервал от време е приблизително над 3% на година;
- възвръщамаемостта на фирмите, които са част от стоковата борса в Америка за този интервал, е над 10% средно-годишно;
- 1% от хората в Америка държат над 50% от всички акции, скъпи бумаги и взаимни фондове на борсата днес;
- 50% от хората имат 0.5% от всички акции, скъпи бумаги и взаимни фондове в Америка през днешния ден (включително парите в пенсионни фондове);
- президентите на 500+ обществени компании в Америка „ заработват " над 380 пъти междинната работна заплата в тези същите компании;
- 1% от хората в Америка през днешния ден „ заработват " 24% от всички приходи в страната, съпоставено с 1974 година, когато тези същите хора са получавали единствено 9% от приходите през годината.
Когато открих тези обстоятелства, доста други по-дълбоки въпроси излязоха на повърхността в моя разум и се запитах по какъв начин тъкмо се стигна дотук и накъде сме тръгнали като цивилизация? В международен мащаб ситуацията е съвсем същото, даже малко по-страшно за 80% от хората - по този начин наречената работническа класа, към която доста от нас спадаме. Какво тъкмо значат тези числа и по какъв начин се стигна до тук?
На пръв взор е ясно, че системата, в която живеем, наречена „ капитализъм ", е основана с една-единствена цел - облага. По тази тематика сме говорили и преди. По принцип в облагата няма нищо неприятно, когато тя е изцяло заслужена, не наранява никого и е почтено разпределена съгласно заслугите по другите звена на компанията. Моля обърнете внимание на втората част от изречението - почтено разпределена съгласно заслугите.
Сега, в случай че питаме 1% от хората (тези на върха на икономическата пирамида), те ще кажат, че сега облагата е доста почтено разпределена, тъй като джобовете им са претъпкани с 40% от всички финансови активи в Америка, а даже и повече в международен мащаб. Ако обаче питаме 80% от хората - работническата класа, които виждат междинен напредък на възнагражденията си от 0.2% на година при инфлация 3%+, те освен че не са съгласни с горния 1%, а и физически усещат по какъв начин обедняват от ден на ден от година на година, бъдейки безпардонно експлоатирани от върхушката. Ако следите от близко новините, сигурен съм, че наблюдавате какъв брой са горди избрани политически фигури с растежа на стопанската система и на стоковата борса. Но дали това е в действителност съответен знак за усъвършенстване на финансовото положение на хората и тяхното финансово благоденствие? Да, само че за доста дребен % от тях.
След 1974 година облагите на фирмите стартират да се разпределят по един много чудноват метод. Допреди този интервал хората, работещи в корпоративните структури на американската стопанска система, получават към 2.6% годишен напредък в заплащането си, което значително покрива инфлацията. За сметка на това пък растежът на стоковата борса и цените на акциите на фирмите там порастват с към 5% годишно. С течение на времето се виждат очевадни промени в разпределението на облагите и алчността на вложителите, които играят ролята на „ отсъстващи притежатели " и нямат пряк надзор върху ежедневните интервенции на фирмите, в които вземат участие с вложен капитал, само че желаят да се облажат с лъвския къс от облагите под формата на дивиденти, капитални облаги и растежи на цените на акциите, които те имат.
В днешно време президентите на огромните корпорации са избирани с ясното схващане, че от тях се чакат главно краткосрочни резултати, които да задоволят неутолимата жадност на акционерите за непрекъснато растящи облаги, без значение по какъв начин се стига до тях и без значение кой заплаща цената. С просто око се вижда, че когато заплатите на 80% от популацията са безусловно замразени от над 40 години, то няма по какъв начин да бъде платежоспособно и с течение на времето е насила да опре до заеми за коли, жилища и кредитни карти, с цел да може просто да съществува обикновено в действителностите на стопанската система. С предлагането на потребителски заеми финансовите корпорации умножават облагите си с невиждани приходи основно под формата на лихви и затова тези облаги отиват отново при акционерите в тези финансови компании.
Това са същите акционери, които първо „ извиват ръцете " на работническата класа, като вземат лъвския къс от облагите на корпорациите, вместо по-голяма част от тези годишни облаги да отива за заплащане на служащите в тях, а след това този 1% предлага заеми на тази работническа класа, която се нуждае от тях, с цел да може просто да претърпява, и отново обират облагите от лихвите по заеми и кредитни карти, които в миналото доближават до 29%+ годишно.
Аз съм сигурен, че някои от вас четат тази публикация и си споделят - ами за какво просто работническата класа не се научи да борави с парите си, по този начин както богатите го вършат, и да се причисли към тях? Това е добър въпрос, безусловно логически. Първото изискване е в действителност ние, хората от работническата класа, да научим по какъв начин би трябвало да работим с парите си - по кое време да вземаме заеми и по кое време не; по какъв начин да използваме капиталовите и пенсионни фондове и така нататък Това са значими неща, които ние би трябвало да приемем като неизменима част от живота и света, в който живеем, и да научим разпоредбите на играта. Това е и моята работа, от която съм извънредно горделив, и най-много от обстоятелството, че множеството хора, с които работя, са като мен - хора от работническата класа, които не ламтят за доста, а просто желаят да знаят по какъв начин работи системата и да спестят пари, които да им служат в бъдеще.
Но има и още нещо, което би трябвало да се разяснява, в случай че би трябвало да сме изцяло справедливи и почтени. Втората част от уравнението, посредством което работническата класа може да изплува, е да се промени методът, по който корпорациите разпределят облагите си - повече за тези, които са непосредствено свързани с функционалностите на всяка една корпорация на всяко равнище - нейните служащи, и по-малък % от пая с облагите да отива към акционери и вложители. Това е единственият метод да вдигнем работническата класа още веднъж на крайници и тя да стартира да действа здравословно и по-свободно, не благодарение на заеми, а с ясното схващане, че трудът й се цени почтено. Разрешението на този проблем е повече в нравствен аспект, в сравнение с в стопански. Когато стартираме да демонстрираме повече човещина, откровеност, съчувствие един към различен като общество, тогава може и тези, които дърпат юздите горе по върховете на света, да се заразят от вируса, наименуван „ човещина ", и да схванат, че триумфът на групово равнище е доста по-сладък от този на самостоятелно. Когато това стане (ако изобщо в миналото стане), алчността ще бъде сменена с почитание към труда на индивида. Любовта към лукса и блясъка ще бъде сменена с честността и силата на характера. Докато това стане, хората от работническата класа би трябвало да погледнем истината в очите и да сме изцяло наясно с действителностите, в които живеем, и вероятността пред нас. Първата стъпка е да поемем личностна отговорност за позицията, в която се намираме, и да забележим какви са възможните вероятности пред нас самите.
Всички ние би трябвало да се стремим към личностното ни израстване във всеки един аспект на живота ни, да се стремим да не влизаме в големи задължения, които да утежнят още повече финансовото ни състояние, и да стартираме да заделяме даже минимални суми, което е извънредно мъчно за доста от тези 80% в страната. Колкото и да е мъчно обаче, ние не би трябвало да използваме горепосочените обстоятелства като опрощение и мотив да се предадем - не, таман противоположното. Очевадно е, че системата в днешния си тип желае да изстиска всеки цент от джобовете ни, предоставяйки ни разнообразни залъгалки и играчки, които в множеството случаи не ни трябват и не трансформират качеството на живота ни. Следователно можем да минем и без тях.
Ние просто би трябвало да се събудим от опиатите, под които сме подложени ежедневно с развиването на маркетинга и рекламата през последните 30 години, и да се обърнем към същинските неща от живота. Нека всеки от нас седне и прецеди през личната си цедилка, кои са същинските неща в неговия живот и да се опита да отдели повече време за тях, а те не всеки път изискват голямо количество пари, в случай че в действителност са същински. В същото време дано се опитаме да бъдем по-предприемчиви и вместо да работим за различен, дано се опитаме да създадем свои бизнеси, които да служат на обществото и да ни доставят наслаждение. И всичко това освен с задачата да печелим повече финансови активи, а да сме в услуга на обществото и да бъдем просто по-щастливи от целия развой, от целия ни живот. Корпорациите няма да създадат това за нас, тази значима задача е единствено и само наша, персонална отговорност.
Ако имате въпроси или се интересувате от другите аспекти на финансовата част от живота, можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон (224) 522-2413 или на електронната ми поща [email protected] Трябва да ви призная, че ми доставя голямо наслаждение, когато получавам вашите позвънявания и когато виждам по какъв начин това, което върша, в действителност оказва помощ на хората и ще се веселя да не преставам да го върша с усмивка на разположение.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ