Позицията на ЕС по отношение на войната в Газа разкрива слабостта на блока
Избухването на най-тежкото принуждение в израелско-палестинския спор от десетилетия насам, провокирано от ужасяващата офанзива на Хамас на 7 октомври и непропорционалния боен отговор на Израел, бележи повратна точка в разпадането на ролята на Европа в света.
Само допреди няколко месеца Европа постепенно, само че несъмнено действаше като едно цяло. След като Русия нахлу в Украйна, смелостта на украинците и военната поддръжка на Съединени американски щати разрешиха на Украйна да устои. Помощта на Вашингтон надалеч надхвърляше това, което европейците можеха да съберат групово. Но до момента в който войната се проточваше, европейските държавни управления се изправиха пред предизвикването.
И политическото единение в поддръжка на Украйна се резервира макар неуспехите, изключително тези, основани от Унгария на Виктор Орбан. Единадесетте пакета от наказания против Русия, приемането на милиони украински бежанци, успеха над опита на Москва да въоръжи енергийната взаимозависимост на Европа и устойчивото увеличение на военната и икономическата помощ бяха стълбовете на съгласуваната тактика. Европейски Съюз уверено възобнови полемиките за присъединение на нови членове, признавайки, че след нахлуването в Украйна разширението е стратегически императив.
Междувременно трансатлантическите връзки са в положително положение: би трябвало да върнем лентата обратно до 90-те години на предишния век, с цел да открием време, в което връзката е била толкоз мощна. В по-широк проект Европа продължи своя енергиен преход посредством съглашение за " Зелена договорка " ; укрепи икономическата и софтуерната сигурност, с цел да си проправи път на фона на възходящото съревнование сред Съединени американски щати и Китай; и потърси способи да ангажира страните от световния юг.
Това беше реализирано посредством дипломатически контакти и нов подтик на самодейността " Global Gateway " на стойност 300 милиарда евро, която има за цел да подтиква екологичния напредък и инфраструктурата. Изричната връзка сред " Global Gateway " и икономическия кулоар " Индия-Близък изток-Европа " (Imec), чието начало бе сложено на срещата на върха на Г-20 в Делхи през септември, отразява по какъв начин Европа би трябвало да преработи политиките си, с цел да ги направи по-привлекателни за страните от световния юг.
Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия (ЕК), встъпи в служба през 2019 година, заявявайки, че желае да управлява " геополитическа комисия ". Повечето от нас възприеха това като Европейски Съюз, който би трябвало да се ориентира съответно в свят на рисково възходящи геополитически съперничества. И допреди няколко месеца изглеждаше, че геополитическа Европа е на път да се появи.
В този миг всичко стартира да се обърква. В Западна Африка Европа, представлявана главно от Франция, прекомерно обременена от колониален багаж, с цел да успее в 10-годишната си военна интервенция за премахване на джихадистките сили, беше изтласкана. Поредицата от военни преврати, съчетани с разпадането на ръководството, опустошителните последствия от климатичната рецесия, продоволствената неустановеност и внезапното увеличение на външната миграция, приказват за голям неуспех на европейската политика. Наричаният от Брюксел " интегриран метод ", при който засилената сигурност за другарски настроените към Запада африкански държавни управления ще бъде съчетана с помощ за развиване и демократични промени, е в развой на умиране.
Лидерите на Европейски Съюз пренасочиха погледа си към Северна Африка, като през юли тази година бе подписана безвкусна договорка " пари за мигранти ", прокарана от италианския министър-председател Джорджа Мелони, с която на процедура се купуваха услугите на Тунис като надзирател, който стопира мигрантите да прекосяват Средиземно море. Както можеше да се планува, тунизийският деспот Каис Саид по-късно се отхвърли от договорката, искайки парите си без никакви условия.
Тази недалновидна политика в този момент е в разпад. Вместо това Европейски Съюз крие неналичието си на визия зад африкански организации: след преврата в Нигер през август точно държавните управления на страните членки на ECOWAS сложиха ултиматум на водачите да възстановят демокрацията. Европа беше оставена да приказва, че от самото начало е проповядвала " африкански решения на африканските проблеми ". Колкото и привлекателно да звучи този девиз, той прикрива само обстоятелството, че Европа не знае какво да прави.
На Западните Балкани ситуацията към момента не е толкоз тежко, само че макар възраждането на вероятността за участие в Европейски Съюз за страните кандидатки, насилието сред Сърбия и Косово се развихри. Европейски Съюз още веднъж е беззащитен да го спре, камо ли да реализира дипломатическо съглашение сред Белград и Прищина.
Много по-лошо е ситуацията в Кавказ. За да бъдем почтени, неуспехите на Европейски Съюз не се дължат на липса на старания. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел би трябвало да се похвали с посредничеството си за реализиране на съглашение сред Армения и Азербайджан след войната от 2020 година Но в последна сметка то се провали, защото спорът ескалира до принуждение посредством обсадата на Карабах от страна на Азербайджан, последвана от военното му завладяване и етническото пречистване на съвсем всички 120 000 арменци от анклава. И към момента не можем да кажем, че той е завършил, защото Азербайджан, подкрепян от Турция и индиректно от Русия, претендира за кулоар през суверенна арменска територия, който да го свързва с неговия ексклав Нахичеван, който може да се опита да завземе с военна мощ.
Пълният мащаб на разпадането на упоритостта за " геополитическа Европа " стана явен след повторното експлоадиране на войната в Близкия изток. Европа, сходно на Съединени американски щати и монархиите от Персийския залив, мълчешком повярва на циничния израелски роман, че разрешаването на израелско-палестинския спор може да бъде заобиколено. Огромната мощ на Израел и подчиняването на палестинците, дружно с премахването на палестинския въпрос от районното уравнение посредством нормализиране на връзките на Израел с арабския свят, бяха част от една тактика. В нея индиректно се приемаше, че стабилността в Близкия изток е допустима без разрешаване на израелско-палестинския спор.
Политиката беше утвърдена за първи път от Доналд Тръмп с неговите съглашения от Абрахам през 2020 година сред Израел, от една страна, и ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко, от друга. Същият метод беше следван и при Джо Байдън. Едно съглашение за нормализиране на връзките сред Израел и Саудитска Арабия щеше да съставлява неговото върхово достижение. Европа обаче изпадна в обичайна си роля в Близкия изток: да свири втора цигулка на Съединени американски щати. Инициативата " Imec ", в която вземат участие точно Израел, ОАЕ и Саудитска Арабия, наред с Индия и Европейски Съюз, е още едно доказателство за това.
Заобикаляйки палестинския въпрос, Европейски Съюз най-малко можеше да избегне казуса, че личният му мъчно извоюван вътрешен консенсус по спора - решение за две страни, учредено на границите от 1967 година - се разминаваше. Правителствата от Европейски Съюз, които абсолютно застанаха на страната на Израел, започнаха пасивно да следват подкопаването и отхвърлянето на решението за две страни от държавното управление на Бенямин Нетаняху.
Трагичните събития в района от 7 октомври насам разкриха брутално несъгласията в Европа. Налице е озадачаваща дисхармония от гласове - от прекъсване и следващо възобновяване на помощта на Европейски Съюз за палестинците до двусмислени послания по отношение на нуждата Израел да се пази в границите на интернационалното филантропично право.
Докато някои европейски водачи, като Мишел или висшият посланик на Европейски Съюз Жозеп Борел, бяха ясни в посланията си по отношение на правните отговорности на Израел, други, в това число Фон дер Лайен, бяха извънредно двусмислени, което провокира търкания в европейските институции и отвън тях. От семантична позиция разликите могат да наподобяват незначителни; от политическа позиция те са равносилни на разликата сред това да се подходи към пожар с маркуч за вода и с газов револвер.
Когато изглеждаше, че методът на Европа стига дъното, Европейски Съюз продължи да копае. Правителствените ръководители спореха дали да призоват за филантропична пауза в бомбардирането на Газа или за преустановяване на огъня, като в последна сметка се сближиха с надалеч по-слабата предходна дефиниция. Но мастилото едвам беше сухо върху това съглашение в Европейския съвет, когато 27-те страни от Европейски Съюз се разделиха на три в Общото заседание на Организация на обединените нации, като осем гласоподаваха в поддръжка, 15 се въздържаха и четири гласоподаваха срещу йорданска резолюция, призоваваща за помирение и ценене на интернационално филантропично право.
Франция гласоподава в поддръжка, само че няколко дни по-рано френският президент Еманюел Макрон добави към объркването, като предложи наново активиране на обединението против Ислямска страна за битка с „ Хамас “. Това изглеждаше малко повече от мигане към Нетаняху, който направи паралела „ Хамас = ИДИЛ “.
Разпадането на европейското единение поради израелско-палестинския спор може в последна сметка да бъде записка под линия в дългата история на дипломатически неуспехи в тази покруса. Но би трябвало да е повече. Европейската общественост беше тази, която през 1980 година първа призна законните права на самоопределяне на палестинския народ, а съюзът в края на 1990 година формулира какво в действителност може да значи решение за две страни. Европейски Съюз към момента е най-големият търговски сътрудник на Израел и най-големият донор на помощ за палестинците. С по-смело и поредно управление Европа можеше да играе доста по-конструктивна роля.
И макар че последствията от нейните разделения към този момент са вътрешни, това може да се промени, в случай че ожесточеността продължава и битката за вътрешен консенсус лишава силата за градивни дейности другаде, в това число в Украйна.
Докато Близкият изток гори и Съединени американски щати, въпреки и едностранчиво, се пробват да овладеят огъня, Русия и Китай гледат в самодоволна приятност. Тъй като очакванията за геополитическа Европа се изпаряват пред очите ни, някои може да кажат „ и какво от това? “. Отговорът е, че в един свят, в който фрагментацията, поляризацията, споровете и насилието вземат превъзходство, е нужен многостранен съюз, който стои единен и дава отговор на своите демократични правила – както в името на европейските жители, по този начин и на останалата част от свят./БГНЕС
--------------------------
Натали Точи, „ Гардиън “
