Българските политици - видовете според нюанса на миризливото кафяво
Изборно време е – несъмнено сте разбрали или в случай че не сте, да знаете. Познати и недотам познати политически муцуни цъфтят по и от всички типове екрани, познати на човечеството – и дават обещание ли, дават обещание. Да, само че както добре знаем след безбройните повторения какво бил споделил Бисмарк, най-вече се лъже преди избори, по време на война и след лов. И с цел да е ясно кой какъв брой лъже, в идващите редове представям една характерност на политиците у нас и другите типажи – съгласно това кой какъв занаятчия на извъртането е. Характеристиката е формирана на база светоусещане поради дългите години отразяване и слушане на предизборни приказки:
1. Наглият . Толкова е затънал/а, че чак сам/а си има вяра на нелепостите – не по през целия ден, само че по половин сигурно. Разбира се, и дума не може да става, че друго мнение с изключение на неговото/нейното може да е даже милиметър меродавно.Той/тя лъже по този начин, че дори слънцето да залязва, ще каже, че изгрява – и освен не се срами, само че се гордее с това. Защото това му/ѝ е мерилото за триумф – в политиката и живота. И не му/ѝ пука, когато лъжите биват излагани на показ – тъй като ги бълва в такова количество, че задоволително минават всяка допустима цедилка и пускат корен в главите на задоволително гласоподаватели – като в касичка за осребряване за още един мандат, и за още един, и за още един...
2. Умереният . У него/нея към момента е останала някаква самокритичност, тъй като някой, в миналото в детството му/ѝ е набивал в главата му/ѝ, че светът не се върти към него/нея. Затова, когато пристигна време за огромните неистини – т.е. избори, гледа да не излиза прекомерно в светлината на прожекторите. Но партийната честност въпреки всичко е по-силна от съвестта – а и би трябвало да се яде, нали по този начин? Затова се срами тук и там, от този или оня наглец в политическата мощ, чийто член е, само че ще му/ѝ мине!
3. Забравеният . Преди години беше страхотен/страхотна хала на политическата сцена, в този момент е просто придатък - толкоз мъничък, че и с лупа не можеш да го видиш, би трябвало най-малко някой микроскоп на НАСА. Роднините още знаят, че се занимава с тази работа, само че никой различен – на никой различен не му пука, че още е жив/а. Толкова дълго е бил/а политик, че всяка торба от неистини – каква ти торба, цистерна, язовир по-скоро, океан дори, в действителност цяла Вселена, е изчерпана непоправимо. В обезверен опит отново да издрапа, приказва даже истини – само че всеки знае, че в случай че вземе даже малко власт, всяка истина ще се разпадне – като ръждясало до цялостна разяждане желязо!
4. Наивникът . Да не си помислите, че той/тя е нещо почитател на истината и честността, без значение от събитията? Не, просто толкоз му/ѝ е потенциалът, че лъже както лъже дете, като не си е написало домашното в първи клас. И защото няма още опит в политиката, не залага на наглостта като фалшификация на блудкавата неистина, а пробва да компенсира с звук, с жестове, с афоризми " но по този начин е едикъде си ", като едно търсене в Гугъл за 2 секунди демонстрира, че и ТАМ не е по този начин - въобще! Но защото надалеч не е сам/а на този свят, този типаж си много постоянно прибира задоволително избор, с цел да може да се развие - и да опитва номера най-малко още един път, и още един път, и още един път...
5. Искащият смяна към по-добро . Знаеш, че го/я има, само че не си го/я виждал. Защото е толкоз рядка порода, че даже вицовете за тролей номер 8 в София – всеки знае, че го има, само че никой не го е виждал, не ловят. А всички ние търсим тъкмо тази порода – по принцип. Но защото е изчезващ тип, толкоз сме се отчаяли, че сме махнали с ръка. А и този вид най-лесно се трансформира в някой от другите нагоре, тъй като средата е безвъзвратен коректор! И става ужасно - тъй като нормално е задоволително интелигентен, с цел да се трансформира в хибрид сред вид 1 и вид 2. Така малко на брой от малцината устояват - камо ли да могат да осъществят концепциите си.
п.п. Аз въпреки всичко ще гласоподавам – до последно ще диря някой от последния вид. Направете го и вие!
Автор: Ивайло Ачев
1. Наглият . Толкова е затънал/а, че чак сам/а си има вяра на нелепостите – не по през целия ден, само че по половин сигурно. Разбира се, и дума не може да става, че друго мнение с изключение на неговото/нейното може да е даже милиметър меродавно.Той/тя лъже по този начин, че дори слънцето да залязва, ще каже, че изгрява – и освен не се срами, само че се гордее с това. Защото това му/ѝ е мерилото за триумф – в политиката и живота. И не му/ѝ пука, когато лъжите биват излагани на показ – тъй като ги бълва в такова количество, че задоволително минават всяка допустима цедилка и пускат корен в главите на задоволително гласоподаватели – като в касичка за осребряване за още един мандат, и за още един, и за още един...
2. Умереният . У него/нея към момента е останала някаква самокритичност, тъй като някой, в миналото в детството му/ѝ е набивал в главата му/ѝ, че светът не се върти към него/нея. Затова, когато пристигна време за огромните неистини – т.е. избори, гледа да не излиза прекомерно в светлината на прожекторите. Но партийната честност въпреки всичко е по-силна от съвестта – а и би трябвало да се яде, нали по този начин? Затова се срами тук и там, от този или оня наглец в политическата мощ, чийто член е, само че ще му/ѝ мине!
3. Забравеният . Преди години беше страхотен/страхотна хала на политическата сцена, в този момент е просто придатък - толкоз мъничък, че и с лупа не можеш да го видиш, би трябвало най-малко някой микроскоп на НАСА. Роднините още знаят, че се занимава с тази работа, само че никой различен – на никой различен не му пука, че още е жив/а. Толкова дълго е бил/а политик, че всяка торба от неистини – каква ти торба, цистерна, язовир по-скоро, океан дори, в действителност цяла Вселена, е изчерпана непоправимо. В обезверен опит отново да издрапа, приказва даже истини – само че всеки знае, че в случай че вземе даже малко власт, всяка истина ще се разпадне – като ръждясало до цялостна разяждане желязо!
4. Наивникът . Да не си помислите, че той/тя е нещо почитател на истината и честността, без значение от събитията? Не, просто толкоз му/ѝ е потенциалът, че лъже както лъже дете, като не си е написало домашното в първи клас. И защото няма още опит в политиката, не залага на наглостта като фалшификация на блудкавата неистина, а пробва да компенсира с звук, с жестове, с афоризми " но по този начин е едикъде си ", като едно търсене в Гугъл за 2 секунди демонстрира, че и ТАМ не е по този начин - въобще! Но защото надалеч не е сам/а на този свят, този типаж си много постоянно прибира задоволително избор, с цел да може да се развие - и да опитва номера най-малко още един път, и още един път, и още един път...
5. Искащият смяна към по-добро . Знаеш, че го/я има, само че не си го/я виждал. Защото е толкоз рядка порода, че даже вицовете за тролей номер 8 в София – всеки знае, че го има, само че никой не го е виждал, не ловят. А всички ние търсим тъкмо тази порода – по принцип. Но защото е изчезващ тип, толкоз сме се отчаяли, че сме махнали с ръка. А и този вид най-лесно се трансформира в някой от другите нагоре, тъй като средата е безвъзвратен коректор! И става ужасно - тъй като нормално е задоволително интелигентен, с цел да се трансформира в хибрид сред вид 1 и вид 2. Така малко на брой от малцината устояват - камо ли да могат да осъществят концепциите си.
п.п. Аз въпреки всичко ще гласоподавам – до последно ще диря някой от последния вид. Направете го и вие!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ