Зимата идва за Джереми Корбин и лейбъристите
Изборите за Камарата на общините във Англия, провокирани от торите около неразборията към Брекзит, наближават. А с тях и минусовите температури, които за ръководителя на Лейбъристката партия, Джереми Корбин, могат да се окажат по-студени от нормалното. След изборния ден на 12 декември водачът на лявата съпротива може освен да не се окаже покрай английския Железен престол - " Даунинг Стрийт " 10, само че и да му се наложи да облече черното, заточен на Вала.
Няколко са аргументите, заради които сходна мразовита вероятност се обрисува като допустима пред лейбъристите и техния клан.
На първо място, откогато Корбин стана ръководител на партията през 2015-та година, същата не спря да се тресе от кавги, които нормално започваха като различия по отношение на идеологическото позициониране на лейбъристите и приключваха като междуличностни спорове. Вярно е, че водачът на партията последователно откри надзор върху нея, само че за задачата бе платена скъпа цена: редица нейни представители, свързани с по-умереното и центристкото й крило, я напуснаха или се дистанцираха в символ на митинг против все по-фундаменталистката политика на ръководителя й. Днес корбинизмът е публична доктрина на партията, очертаваща се като радикалната и тясна фракция на Врабците в Кралски чертог.
Toва естествено поражда напрежение в партията, която под управлението на Тони Блеър развиваше концепцията за " третия път ", тъй че да стане по-атрактивна за Средна Англия и междинната класа изобщо. Напрежение, което продължава и през настоящата 2019-та година, която стана очевидец на напускащи групировката нейни представители в Камарата на общините и отвън нея (обикновено цитираните аргументи са анти-семитизмът на Върховния Врабец и неналичието на ясна позиция по отношение на Брекзит от негова страна). Последният подобен случай е от по-рано този месец, когато шапката си взе и заместник-председателят на партията Томас Уотсън (макар за неговото разграничаване да има и друга причина).
Второто затруднение пред водача на английската съпротива е неговият персонален рейтинг. На въпроса по какъв начин Джереми Корбин си прави работата, преценката на респондентите е повече от показателна: ръководителят на лейбъристите е с негативен чист рейтинг от -43%. Тази цифра се получава, когато се сумират противоположните - позитивни (общо 25%) и негативни (общо 68%) - оценки. За прилика, английският министър-председател Борис Джонсън е с чист рейтинг от +4% (при него 49% са дали отговор, че той си прави работата добре против 45% от интервюираните, които са дали отрицателен отговор). Данните са на Deltapoll, а проучването е извършено в интервала 14-16-ти ноември, с представителна извадка от 1526 индивида.
A на въпроса на друга английска организация от началото на предходната седмица, YouGov, кой ще се оправи добре като министър-председател, едвам 16% от интервюираните жители на кралицата декларират, че това би бил Джереми Корбин (срещу 40% %, дали отговор в интерес на Борис Джонсън).
Тези данни, съпоставени с паралелни такива, реферират към други проблеми, пред които е изправен водачът на английската съпротива. Единият подобен е, че Корбин (радващ се на утвърждение от към 21%) изостава след личната си партия, равнищата на поддръжка за която са към 26-30%. В съпоставяне, ръководителят на торите има рейтинг от 34%, по-скоро съпоставим с този на партията му, движещата се в порядъка на 35-40%. Вторият проблем за лейбъристите е вътрешно-политически: налице е неналичието на високо доверие измежду личните им гласоподаватели, че от техния водач ще излезе добър министър-председател (едва 59% са склонни да се съгласят с това). На този декор, 91% от торите смятат, че Борис Джонсън ще е тъкмо подобен.
Третото затруднение пред Джереми Корбин е намаляването на равнища на поддръжка за партията му в нейните северни замъци (в Североизточна и Северозападна Англия). Според данните на YouGov торите даже повеждат в електоралната конкуренция в Северозападна Англия, както и в Йоркшър и Хъмбър. В целия Север разликата сред двете съществени английски партии е в границите на 6% в интерес на лейбъристите (според данните на Deltapoll). Това значи, че в случай че домакинският мач в Южна Англия (Югоизточна и Югозападна) е към този момент извоюван от торите (50% против 26%), то те са изнесли борбата на непознатия терен - този на Севера пред лейбъристката аудитория.
На този декор там, където нормално се вземат решение изборите във Англия - в Източен и Западен Мидланд, торите имат внушителна преднина от 53% против 23% за лейбъристите. А в това време в Голям Лондон раздробяването на про-ЕС вота сред лейбъристите и либерал-демократите може да донесе скъпи пробиви за торите.
На четвърто място, пред Джереми Корбин се изправя построеният против него тактически блок (The Brexit Party на Найджъл Фараж и Консервативната партия на Борис Джонсън), чиято еманация е декларираното желание на първия да не издига претенденти в 317-те общини, които торите са спечелили на последните парламентарни избори. Това не е дребен жест от страна на Фараж (особено когато приказваме за суинг-общините в Централна и Северна Англия), само че в случай че той искаше действително да помогне на торите, трябваше да направи по-скоро противоположното: да не издига претенденти там, където консерваторите са в оспорвана борба с лейбъристите. Понеже Фараж и неговите претенденти не могат да бъдат същинска конкуренция на торите в Южна Англия, само че могат да лишават - въпреки и не доста, само че задоволително гласове - от Консервативната партия в британския север, които гласове ще са от голяма важност за разпределението на мандатите там. Лидерът на The Brexit Party оправдава решението си с това, че той може да завоюва лейбъристки общини, които са дали своят вот за овакантяване на Европейски Съюз, само че грубата сметка демонстрира, че на всеки получен глас за неговата партия, който преди този момент е бил лейбъристки, той печели по два такива от торите.
Допълнителен проблем пред Джереми Корбин, въпреки и не от такова огромно естество, е и про-ЕС обединението, подписана сред либерал-демократите, зелените и уелските " Плайд Камри ". Този електорален блок обаче е с по-скоро стеснен потенциал, доколкото неговото съглашенство касае едвам 60 общини.
Петото затруднение пред лейбъристите и техния ръководител е най-голямата драма от новата английска история - Брекзит, и това, че лейбъристите по този начин и не съумяха да преодолеят този разлом, позиционирайки се по отношение на него. За разлика от другите съществени партии във Англия - консерваторите, либерал-демократите, шотландските националисти и последователите на Фараж, които се ситуираха ясно с оглед напускането на Европейски Съюз, лейбъристите останаха в разкрачена позиция. И това се отразява на държанието на техния електорат: едвам 44% от гласувалите за овакантяване на Европейски Съюз гласоподаватели на Лейбъристката партия декларират, че ще я поддържат на идващите парламентарни избори (останалите ще " мигрират " електорално съвсем по равно към Консервативната партия и тази на Найджъл Фараж).
В купестата облачност над главата на Джереми Корбин обаче понякога се появява и лъч светлина. Торите ги чакат усложнения и евентуално загуба на мандати в Шотландия (макар и от локалните националисти). Остава открит въпросът дали и това профилиране като про-Брекзит партия от страна на торите, което на този стадий наподобява като повече от сполучливо за Англия, в действителност няма да бъде осъдено в останалите елементи на Англия. А самата Лейбъристка партия наподобява не позволява сензитивен " теч " на своите про-ЕС гласоподаватели към либерал-демократите (такова придвижване ще създадат едвам 7% от въпросния електорален сегмент).
Разбира се, социолозите от време на време са като метеоролозите: по-достоверни са, когато разясняват отминали, а не идни времена.
Но в случай че социолозите бяха метеоролози, то те биха дали обещание студено и тъмно време на изборния ден за Джереми Корбин. За него сякаш " Зимата идва ", само че без северняците. Пътят му към английския Кралски чертог на ул. " Даунинг Стрийт " 10 ще е цялостен с трудности. При това с такива, от които разпънатият чадър не може да те избави. Още повече, че от опит знаем, че когато става дума за игра на тронове, русите кандидати са любимци. /news.bg
Няколко са аргументите, заради които сходна мразовита вероятност се обрисува като допустима пред лейбъристите и техния клан.
На първо място, откогато Корбин стана ръководител на партията през 2015-та година, същата не спря да се тресе от кавги, които нормално започваха като различия по отношение на идеологическото позициониране на лейбъристите и приключваха като междуличностни спорове. Вярно е, че водачът на партията последователно откри надзор върху нея, само че за задачата бе платена скъпа цена: редица нейни представители, свързани с по-умереното и центристкото й крило, я напуснаха или се дистанцираха в символ на митинг против все по-фундаменталистката политика на ръководителя й. Днес корбинизмът е публична доктрина на партията, очертаваща се като радикалната и тясна фракция на Врабците в Кралски чертог.
Toва естествено поражда напрежение в партията, която под управлението на Тони Блеър развиваше концепцията за " третия път ", тъй че да стане по-атрактивна за Средна Англия и междинната класа изобщо. Напрежение, което продължава и през настоящата 2019-та година, която стана очевидец на напускащи групировката нейни представители в Камарата на общините и отвън нея (обикновено цитираните аргументи са анти-семитизмът на Върховния Врабец и неналичието на ясна позиция по отношение на Брекзит от негова страна). Последният подобен случай е от по-рано този месец, когато шапката си взе и заместник-председателят на партията Томас Уотсън (макар за неговото разграничаване да има и друга причина).
Второто затруднение пред водача на английската съпротива е неговият персонален рейтинг. На въпроса по какъв начин Джереми Корбин си прави работата, преценката на респондентите е повече от показателна: ръководителят на лейбъристите е с негативен чист рейтинг от -43%. Тази цифра се получава, когато се сумират противоположните - позитивни (общо 25%) и негативни (общо 68%) - оценки. За прилика, английският министър-председател Борис Джонсън е с чист рейтинг от +4% (при него 49% са дали отговор, че той си прави работата добре против 45% от интервюираните, които са дали отрицателен отговор). Данните са на Deltapoll, а проучването е извършено в интервала 14-16-ти ноември, с представителна извадка от 1526 индивида.
A на въпроса на друга английска организация от началото на предходната седмица, YouGov, кой ще се оправи добре като министър-председател, едвам 16% от интервюираните жители на кралицата декларират, че това би бил Джереми Корбин (срещу 40% %, дали отговор в интерес на Борис Джонсън).
Тези данни, съпоставени с паралелни такива, реферират към други проблеми, пред които е изправен водачът на английската съпротива. Единият подобен е, че Корбин (радващ се на утвърждение от към 21%) изостава след личната си партия, равнищата на поддръжка за която са към 26-30%. В съпоставяне, ръководителят на торите има рейтинг от 34%, по-скоро съпоставим с този на партията му, движещата се в порядъка на 35-40%. Вторият проблем за лейбъристите е вътрешно-политически: налице е неналичието на високо доверие измежду личните им гласоподаватели, че от техния водач ще излезе добър министър-председател (едва 59% са склонни да се съгласят с това). На този декор, 91% от торите смятат, че Борис Джонсън ще е тъкмо подобен.
Третото затруднение пред Джереми Корбин е намаляването на равнища на поддръжка за партията му в нейните северни замъци (в Североизточна и Северозападна Англия). Според данните на YouGov торите даже повеждат в електоралната конкуренция в Северозападна Англия, както и в Йоркшър и Хъмбър. В целия Север разликата сред двете съществени английски партии е в границите на 6% в интерес на лейбъристите (според данните на Deltapoll). Това значи, че в случай че домакинският мач в Южна Англия (Югоизточна и Югозападна) е към този момент извоюван от торите (50% против 26%), то те са изнесли борбата на непознатия терен - този на Севера пред лейбъристката аудитория.
На този декор там, където нормално се вземат решение изборите във Англия - в Източен и Западен Мидланд, торите имат внушителна преднина от 53% против 23% за лейбъристите. А в това време в Голям Лондон раздробяването на про-ЕС вота сред лейбъристите и либерал-демократите може да донесе скъпи пробиви за торите.
На четвърто място, пред Джереми Корбин се изправя построеният против него тактически блок (The Brexit Party на Найджъл Фараж и Консервативната партия на Борис Джонсън), чиято еманация е декларираното желание на първия да не издига претенденти в 317-те общини, които торите са спечелили на последните парламентарни избори. Това не е дребен жест от страна на Фараж (особено когато приказваме за суинг-общините в Централна и Северна Англия), само че в случай че той искаше действително да помогне на торите, трябваше да направи по-скоро противоположното: да не издига претенденти там, където консерваторите са в оспорвана борба с лейбъристите. Понеже Фараж и неговите претенденти не могат да бъдат същинска конкуренция на торите в Южна Англия, само че могат да лишават - въпреки и не доста, само че задоволително гласове - от Консервативната партия в британския север, които гласове ще са от голяма важност за разпределението на мандатите там. Лидерът на The Brexit Party оправдава решението си с това, че той може да завоюва лейбъристки общини, които са дали своят вот за овакантяване на Европейски Съюз, само че грубата сметка демонстрира, че на всеки получен глас за неговата партия, който преди този момент е бил лейбъристки, той печели по два такива от торите.
Допълнителен проблем пред Джереми Корбин, въпреки и не от такова огромно естество, е и про-ЕС обединението, подписана сред либерал-демократите, зелените и уелските " Плайд Камри ". Този електорален блок обаче е с по-скоро стеснен потенциал, доколкото неговото съглашенство касае едвам 60 общини.
Петото затруднение пред лейбъристите и техния ръководител е най-голямата драма от новата английска история - Брекзит, и това, че лейбъристите по този начин и не съумяха да преодолеят този разлом, позиционирайки се по отношение на него. За разлика от другите съществени партии във Англия - консерваторите, либерал-демократите, шотландските националисти и последователите на Фараж, които се ситуираха ясно с оглед напускането на Европейски Съюз, лейбъристите останаха в разкрачена позиция. И това се отразява на държанието на техния електорат: едвам 44% от гласувалите за овакантяване на Европейски Съюз гласоподаватели на Лейбъристката партия декларират, че ще я поддържат на идващите парламентарни избори (останалите ще " мигрират " електорално съвсем по равно към Консервативната партия и тази на Найджъл Фараж).
В купестата облачност над главата на Джереми Корбин обаче понякога се появява и лъч светлина. Торите ги чакат усложнения и евентуално загуба на мандати в Шотландия (макар и от локалните националисти). Остава открит въпросът дали и това профилиране като про-Брекзит партия от страна на торите, което на този стадий наподобява като повече от сполучливо за Англия, в действителност няма да бъде осъдено в останалите елементи на Англия. А самата Лейбъристка партия наподобява не позволява сензитивен " теч " на своите про-ЕС гласоподаватели към либерал-демократите (такова придвижване ще създадат едвам 7% от въпросния електорален сегмент).
Разбира се, социолозите от време на време са като метеоролозите: по-достоверни са, когато разясняват отминали, а не идни времена.
Но в случай че социолозите бяха метеоролози, то те биха дали обещание студено и тъмно време на изборния ден за Джереми Корбин. За него сякаш " Зимата идва ", само че без северняците. Пътят му към английския Кралски чертог на ул. " Даунинг Стрийт " 10 ще е цялостен с трудности. При това с такива, от които разпънатият чадър не може да те избави. Още повече, че от опит знаем, че когато става дума за игра на тронове, русите кандидати са любимци. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ