Недоверие, безразличие или омраза - от всичко по много!
Изборите за европейски парламент минаха и въпреки към момента да няма дефинитивни резултати, към този момент могат да се създадат някои заключения.
Много ниска изборна интензивност
Това не е изненада за никого. Въпреки това е от изключителна значимост и не може да се подмине с лека ръка. Тя е симптоматична не просто за политическата ни класа, само че и за обществото като цяло. Факт е, че българското посланичество в Европейския парламент е прекомерно нищожно, че да му се отдава голяма значимост. В огромна степен множеството гласоподаватели са надълбоко незаинтересовани, кой тъкмо ще взема огромна заплата в Брюксел. От друга страна огромна част от хората са на правилото " всички са маскари " и въобще не си вършат труда да ревизират посланията на политиците. На трето място към този момент е тоталното отделяне и индиферентност от политиката. Тези хора обаче е добре да си напомнят крилатата фраза " Ти може и да не се интересуваш от политика, само че тя се интересува от теб ". Или най-малко ти се отразява, даже и да не го виждаш.
ГЕРБ получи амнистия - да, но не. Светът е огромен и " Апартаменгейт " дебне отвред
След като стана ясно, че ГЕРБ ще е първа политическа мощ на изборите, лидерът на европейската листа на партията Мария Габриел заключи, че с този избор хората са дали амнистия. За далаверите и злоупотребата с въздействие на опаричилите се партийци обаче амнистия няма. Подкрепата за ГЕРБ продължава да пада на всеки последващи избори, както в проценти, по този начин и в безспорна стойност на гласоподавателите. Причините ГЕРБ към момента да печели каквито и да било избори са неналичието на съответна опция, разграничената съпротива, организацията на структурите по места и раздутата държавна администрация. Твърде малко са хората, които харесват и поддържат политиката на Бойко Борисов и подопечните му. Просто хората махват с ръка и залагат на " познатото зло ". Гейт след гейт и най-после хейт.
Провалът на Българска социалистическа партия - орел, рак и щука не могат да бъдат припознати за опция
Процесите в столетницата са забавни. Българска социалистическа партия влезе в акцията с ясното разбиране, че ще завоюва изборите, разчитайки на отвращението на гласоподавателите от ГЕРБ. Но от Позитано 20 наподобява не познават добре спецификата на българската народопсихология. Корнелия Нинова потегли да печели избори, преди да е овладяла личната си партия. Истината е, че Българска социалистическа партия е разграничена и това си проличава повече от ясно. Лидерът на партията е на диаметрално противоположни позиции с другото ядро на партията, което издигна за собствен знак Сергей Станишев. Ако би трябвало да разгледаме разделянето в идеологически измерения това са две обособени крила - едните с комунистически уклон, а другите със социалдемократически. Няма по какъв начин Българска социалистическа партия да бъде единно тяло с две ядра. След края на изборите, доближените до Нинова резервираха безмълвие, а вътрешната й съпротива потегли на кръстоносен поход против нея. Разделението вътре в партията се придвижи и върху гласоподавателите на социалистите. Преференциалната поддръжка за Елена Йончева на процедура беше избор на доверие към политиката на Нинова, а тази към Станишев - за опозицията в Българска социалистическа партия. Макар и много по-малобройна вътре в партията и измежду гласоподавателите, тази съпротива е задоволителна за раздялата на партията. Освен това, тя има и своята олигархична поддръжка с лица като Гергов отпред, както и на " остарели кучета " в партията като Пирински и Дърева. Ако Българска социалистическа партия желае да печели някакви избори и още повече да бъде опция - първо би трябвало да се самоопредели. Не може хем да са социалист, хем олигарх. Първият човек в партията да е срещу Истанбулската спогодба, а вторият да я поддържа. Другият проблем на Българска социалистическа партия, който лъсна на евроизборите беше самонадеяността на висшите партийни фрагменти. Когато излизаш преди изборите и кажеш на гласоподавателите " Ние ще спечелим ", нормално следва " Това ние го решаваме, хайде да забележим ". E, видяхме. Българска социалистическа партия съумя да раздели малко си останал корав електорат. Да не приказваме какъв брой надалеч е от това да върне разочарованите от години гласоподаватели.
Движение за права и свободи - с двама или трима евродепутати, само че остава фактор
Това а партията, която печели най-вече от ниската изборна интензивност. Като се има поради твърдото ядро и етническата принадлежност, при Движение за права и свободи не може да има скок на гласоподавателите. Процентите им зависят само от това, какъв брой хора ще отидат до урните да упражнят правото си на глас. Докато българският гласоподавател остава равнодушен към изборите, партията на неофициалния водач Ахмед Доган ще остане фактор в българския политически живот.
Пакт " Мобилност " вкара Джамбазки в европарламента, Каракачанов си повярва още веднъж
Вътрешна македонска революционна организация записа доста добър резултат на изборите за европейски парламент, само че не би трябвало да си прави никакви заблуди. Победата се дължи най-вече на битката на лидера на листата Ангел Джамбазки за правата на българските превозвачи по пакта " Мобилност ". След първите резултати обаче водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов окупира медиите, като изля много ненавист върху другите обединения от " Обединени патриоти ", очевидно заслепен от успеха. Тази илюзия обаче бързо ще бъде развенчана, тъй като паметта не е толкоз къса и паспортната спекулация дебне отвред, също като " Апартаментгейт ". Всъщност раздялата на националистическите обединения ясно сподели за какво те са дружно в ръководството. Поотделно просто не са главен фактор. Тям разликите са доста, а единствената събирателна е властта.
Протестният избор за Иванчева - безнадеждната действителност
Вотът за упрекнатата в корупция кметица на " Младост " сподели отчетливо цялостната липса на доверие в българската правосъдна система. Макар и без действителни шансове да влезе в Европейския парламент, Иванчева получи доста огромна поддръжка, макар че е наказана на първа инстанция. Тя се трансформира в знак на обругания от държавната репресивна машина `малък човек " и получи благосклонностите на голям брой хора.
" Демократична България " не може да надскочи сянката си
Поредната акция със заучени изречения и игра на ръба. " Дясната " групировка просто не може да убеди гласоподавателите, че е повече от шепа " веселяци " с периферна роля в българската политика. Макар да сплоти множеството дребни десни партии, капацитетът си остана същия като на Реформаторския блок. Дори и към този миг още не е ясно, дали обединяването ще бъде показано от евродепутат. Крещяща е неналичието на нови лица и разнообразни послания. Борбата с " торбалана " комунизъм, прословутата и останала неизяснена правосъдна промяна към този момент е скучно позната плоча. На този стадий обединяването е като асансьор - ще се качва малко над бариерата, а след това още веднъж ще пада. Зависимо от вятъра и течението.
Какво би станало, в случай че имаше бюлетина - политиците в пандиза?
Разбира се, че това няма по какъв начин да се случи. Но би дало добра представителна извадка за хората, които към този момент изпитват омерзение и даже ненавист към цялата политическа класа. Депутатите би трябвало да бъдат народни представители, само че такива ли са в действителност? И тук още веднъж се връщаме първоначално - ниската изборна интензивност в огромна степен се дължи и на това, че тези - богоизбраните, нито пазят, нито даже се интересуват от нас, гласоподавателите. Защото ние не сме единствено гласоподаватели, а хора. За чието битие се сещате единствено на избори, след това още веднъж ни забравяте. И по този начин... до идващите избори!
Автор : Тодор Беленски
Много ниска изборна интензивност
Това не е изненада за никого. Въпреки това е от изключителна значимост и не може да се подмине с лека ръка. Тя е симптоматична не просто за политическата ни класа, само че и за обществото като цяло. Факт е, че българското посланичество в Европейския парламент е прекомерно нищожно, че да му се отдава голяма значимост. В огромна степен множеството гласоподаватели са надълбоко незаинтересовани, кой тъкмо ще взема огромна заплата в Брюксел. От друга страна огромна част от хората са на правилото " всички са маскари " и въобще не си вършат труда да ревизират посланията на политиците. На трето място към този момент е тоталното отделяне и индиферентност от политиката. Тези хора обаче е добре да си напомнят крилатата фраза " Ти може и да не се интересуваш от политика, само че тя се интересува от теб ". Или най-малко ти се отразява, даже и да не го виждаш.
ГЕРБ получи амнистия - да, но не. Светът е огромен и " Апартаменгейт " дебне отвред
След като стана ясно, че ГЕРБ ще е първа политическа мощ на изборите, лидерът на европейската листа на партията Мария Габриел заключи, че с този избор хората са дали амнистия. За далаверите и злоупотребата с въздействие на опаричилите се партийци обаче амнистия няма. Подкрепата за ГЕРБ продължава да пада на всеки последващи избори, както в проценти, по този начин и в безспорна стойност на гласоподавателите. Причините ГЕРБ към момента да печели каквито и да било избори са неналичието на съответна опция, разграничената съпротива, организацията на структурите по места и раздутата държавна администрация. Твърде малко са хората, които харесват и поддържат политиката на Бойко Борисов и подопечните му. Просто хората махват с ръка и залагат на " познатото зло ". Гейт след гейт и най-после хейт.
Провалът на Българска социалистическа партия - орел, рак и щука не могат да бъдат припознати за опция
Процесите в столетницата са забавни. Българска социалистическа партия влезе в акцията с ясното разбиране, че ще завоюва изборите, разчитайки на отвращението на гласоподавателите от ГЕРБ. Но от Позитано 20 наподобява не познават добре спецификата на българската народопсихология. Корнелия Нинова потегли да печели избори, преди да е овладяла личната си партия. Истината е, че Българска социалистическа партия е разграничена и това си проличава повече от ясно. Лидерът на партията е на диаметрално противоположни позиции с другото ядро на партията, което издигна за собствен знак Сергей Станишев. Ако би трябвало да разгледаме разделянето в идеологически измерения това са две обособени крила - едните с комунистически уклон, а другите със социалдемократически. Няма по какъв начин Българска социалистическа партия да бъде единно тяло с две ядра. След края на изборите, доближените до Нинова резервираха безмълвие, а вътрешната й съпротива потегли на кръстоносен поход против нея. Разделението вътре в партията се придвижи и върху гласоподавателите на социалистите. Преференциалната поддръжка за Елена Йончева на процедура беше избор на доверие към политиката на Нинова, а тази към Станишев - за опозицията в Българска социалистическа партия. Макар и много по-малобройна вътре в партията и измежду гласоподавателите, тази съпротива е задоволителна за раздялата на партията. Освен това, тя има и своята олигархична поддръжка с лица като Гергов отпред, както и на " остарели кучета " в партията като Пирински и Дърева. Ако Българска социалистическа партия желае да печели някакви избори и още повече да бъде опция - първо би трябвало да се самоопредели. Не може хем да са социалист, хем олигарх. Първият човек в партията да е срещу Истанбулската спогодба, а вторият да я поддържа. Другият проблем на Българска социалистическа партия, който лъсна на евроизборите беше самонадеяността на висшите партийни фрагменти. Когато излизаш преди изборите и кажеш на гласоподавателите " Ние ще спечелим ", нормално следва " Това ние го решаваме, хайде да забележим ". E, видяхме. Българска социалистическа партия съумя да раздели малко си останал корав електорат. Да не приказваме какъв брой надалеч е от това да върне разочарованите от години гласоподаватели.
Движение за права и свободи - с двама или трима евродепутати, само че остава фактор
Това а партията, която печели най-вече от ниската изборна интензивност. Като се има поради твърдото ядро и етническата принадлежност, при Движение за права и свободи не може да има скок на гласоподавателите. Процентите им зависят само от това, какъв брой хора ще отидат до урните да упражнят правото си на глас. Докато българският гласоподавател остава равнодушен към изборите, партията на неофициалния водач Ахмед Доган ще остане фактор в българския политически живот.
Пакт " Мобилност " вкара Джамбазки в европарламента, Каракачанов си повярва още веднъж
Вътрешна македонска революционна организация записа доста добър резултат на изборите за европейски парламент, само че не би трябвало да си прави никакви заблуди. Победата се дължи най-вече на битката на лидера на листата Ангел Джамбазки за правата на българските превозвачи по пакта " Мобилност ". След първите резултати обаче водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов окупира медиите, като изля много ненавист върху другите обединения от " Обединени патриоти ", очевидно заслепен от успеха. Тази илюзия обаче бързо ще бъде развенчана, тъй като паметта не е толкоз къса и паспортната спекулация дебне отвред, също като " Апартаментгейт ". Всъщност раздялата на националистическите обединения ясно сподели за какво те са дружно в ръководството. Поотделно просто не са главен фактор. Тям разликите са доста, а единствената събирателна е властта.
Протестният избор за Иванчева - безнадеждната действителност
Вотът за упрекнатата в корупция кметица на " Младост " сподели отчетливо цялостната липса на доверие в българската правосъдна система. Макар и без действителни шансове да влезе в Европейския парламент, Иванчева получи доста огромна поддръжка, макар че е наказана на първа инстанция. Тя се трансформира в знак на обругания от държавната репресивна машина `малък човек " и получи благосклонностите на голям брой хора.
" Демократична България " не може да надскочи сянката си
Поредната акция със заучени изречения и игра на ръба. " Дясната " групировка просто не може да убеди гласоподавателите, че е повече от шепа " веселяци " с периферна роля в българската политика. Макар да сплоти множеството дребни десни партии, капацитетът си остана същия като на Реформаторския блок. Дори и към този миг още не е ясно, дали обединяването ще бъде показано от евродепутат. Крещяща е неналичието на нови лица и разнообразни послания. Борбата с " торбалана " комунизъм, прословутата и останала неизяснена правосъдна промяна към този момент е скучно позната плоча. На този стадий обединяването е като асансьор - ще се качва малко над бариерата, а след това още веднъж ще пада. Зависимо от вятъра и течението.
Какво би станало, в случай че имаше бюлетина - политиците в пандиза?
Разбира се, че това няма по какъв начин да се случи. Но би дало добра представителна извадка за хората, които към този момент изпитват омерзение и даже ненавист към цялата политическа класа. Депутатите би трябвало да бъдат народни представители, само че такива ли са в действителност? И тук още веднъж се връщаме първоначално - ниската изборна интензивност в огромна степен се дължи и на това, че тези - богоизбраните, нито пазят, нито даже се интересуват от нас, гласоподавателите. Защото ние не сме единствено гласоподаватели, а хора. За чието битие се сещате единствено на избори, след това още веднъж ни забравяте. И по този начин... до идващите избори!
Автор : Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ