След изборите имигрантите вече са въпрос в Швеция
Изборите в Швеция завършиха нощес. Резултатите следват значително контурите на тези от последните избори в Германия. Със своите 17,6%, антиимиграционната партия на Шведските демократи остана трета политическа мощ, само че отвори голяма бездна на политическия терен. Сега нито социалдемократите и воденият от тях блок от леви партии, нито умерените и воденият от тях център-десен блок могат да сформират държавно управление без поддръжката на националистите, което ще ги принуди да търсят необятна коалиция „ всички против Шведските демократи “.
Досегашният министър председател от социалистите, Щефан Льовен, организира сложна акция с цел да остане на власт. Масовите палежи на коли в Гьотеборг, осъществени от имигрантски банди тъкмо в разгара на изборната акция, по никакъв начин не се отразиха добре на партията му, която означи най-ниския си резултат от близо един век. По всичко наподобява, че бандите смятат своите улични войни за по-важни от националните избори и по тази причина не са показали никаква признателност и такт към ръководещите, които неуморно им адвокатстват. Може би по тази причина, мощно смутен от някои изследвания даващи първо място на Шведските демократи, Щефан Льовен прибягна до обезверени апели. Един от тях не беше чуван до момента. Гласуването за Шведските демократи е „ като да гасите пожар с алкохол “, сподели шведският министър председател.
Дъглас Мъри, политически коментатор и създател на „ Странната гибел на Европа “, пръв видя, че сходна имитация е изказал и френския външен министър откакто редакцията на „ Шарли Ебдо “ беше нападната през 2011 година: „ Разумно ли е да наливаме масло в огъня? “
Значи и двамата в последна сметка признават, че има огън. Но питат ли се тези държавни мъже кой възпламени пожара поначало? През 2015 година Щефан Льовен отвори необятно границите на Швеция за всички имигранти, които можеха да стигнат до неговата страна. Наслагването на имигрантски групи, пристигнали в разнообразни десетилетия и с друг генезис, задълбочи капсулирането и им и скоро подпали улична война сред тях, която трансформира в миналото спокойните и сигурни шведски градове в поле за сражения сред чужденци.
В някои региони достъпът на полицията и пожарната беше стеснен и локалното население трябваше да се помири с отсъствието на правда и ред в личната си страна. В началото историите за хаоса в Швеция бяха третирани като „ подправени вести “, само че скоро те стигнаха до изданията като демократичния „ Ню Йорк Таймс “, където през март тази година на първа страница излезе публикация за шведския пенсионер, погубен с ръчна граната на улицата в Стокхолм.
Шведските демократи имат какво да честват. Те не станаха втора политическа мощ, само че реализираха три доста значими и стратегически триумфа.
Първо, те към този момент съумяха да трансформират тона на политическата изразителност. Лидерът им, Джими Акесон, сложи рамките на обществения спор и към този момент няма връщане назад. По време на телевизионния дебат сред водачите на партиите, модераторът отдели цялостен панел за разискване на имигрантските банди и уличното принуждение.
Той помоли политиците да разясняват за какво имигрантите имат четири пъти по-висока безработица от локалните шведи . Лидерът на умерените, Улф Кристерсон съобщи, че интеграционната политика на държавното управление е неуспех, за който свидетелстват 320 улични престрелки от началото на годината, както и всеобща взаимозависимост от обществени помощи.
Лидерът на либералите Ян Бьорклунд, сподели че дебатът за шведските полезности е потискан прекомерно дълго и че той е трансформирал мнението си по един значим въпрос – съгласно него Швеция би трябвало да спре да разрешава на религиозните групи да си имат лични безвъзмездни учебни заведения, тъй като от тази ниша се възползват салафити.
Представителката на християндемократите пък разкритикува мюсюлманите, които ползват религиозни практики, несъвместими с шведските полезности – например увреждане на женските гениталии, така наречен „ обрязване “.
Второ, те набъбнаха дотолкоз, че в този момент нито левия, нито умерения блок има болшинство. Пред двете огромни партии има единствено две варианти – да одобряват коалиция с Шведските демократи или да създадат огромна коалиция. И двете благоприятни условия са добре пристигнали за националистите. Ако не влязат в държавното управление, те ще се трансфорат е единствена съпротива и ще капитализират за всеки крах на ръководещите. При това състояние, не се знае какъв би бил електоралния им таван на идващите избори.
Трето, съгласно социологията, техните нови гласоподаватели идват поравно от периферията на двете огромни партии – Социалдемократи и Умерени. Това значи, че Демократите не са обединяване на маргинали, а платформа за посланичество на разочаровани някогашни поддръжници на главните остарели политически сили. Бидейки партия с една идея, а не всеобща, те нямат упоритост да станат първи и да ръководят сами. Напротив, те се явяват натурален либерален механизъм, който да принуди огромните партии да се коалират още веднъж със личните си гласоподаватели, като послушат този път мнението им за имиграцията.
Запалиха 80 коли в Швеция, офанзиви против полицията
Шведската полиция простреля болно момче, носило револвер - играчка
Лидер болшевик в Швеция: изнасилиха ме брутално
Колко е ужасно с имигрантите в Швеция
Instagram
Досегашният министър председател от социалистите, Щефан Льовен, организира сложна акция с цел да остане на власт. Масовите палежи на коли в Гьотеборг, осъществени от имигрантски банди тъкмо в разгара на изборната акция, по никакъв начин не се отразиха добре на партията му, която означи най-ниския си резултат от близо един век. По всичко наподобява, че бандите смятат своите улични войни за по-важни от националните избори и по тази причина не са показали никаква признателност и такт към ръководещите, които неуморно им адвокатстват. Може би по тази причина, мощно смутен от някои изследвания даващи първо място на Шведските демократи, Щефан Льовен прибягна до обезверени апели. Един от тях не беше чуван до момента. Гласуването за Шведските демократи е „ като да гасите пожар с алкохол “, сподели шведският министър председател.
Дъглас Мъри, политически коментатор и създател на „ Странната гибел на Европа “, пръв видя, че сходна имитация е изказал и френския външен министър откакто редакцията на „ Шарли Ебдо “ беше нападната през 2011 година: „ Разумно ли е да наливаме масло в огъня? “
Значи и двамата в последна сметка признават, че има огън. Но питат ли се тези държавни мъже кой възпламени пожара поначало? През 2015 година Щефан Льовен отвори необятно границите на Швеция за всички имигранти, които можеха да стигнат до неговата страна. Наслагването на имигрантски групи, пристигнали в разнообразни десетилетия и с друг генезис, задълбочи капсулирането и им и скоро подпали улична война сред тях, която трансформира в миналото спокойните и сигурни шведски градове в поле за сражения сред чужденци.
В някои региони достъпът на полицията и пожарната беше стеснен и локалното население трябваше да се помири с отсъствието на правда и ред в личната си страна. В началото историите за хаоса в Швеция бяха третирани като „ подправени вести “, само че скоро те стигнаха до изданията като демократичния „ Ню Йорк Таймс “, където през март тази година на първа страница излезе публикация за шведския пенсионер, погубен с ръчна граната на улицата в Стокхолм.
Шведските демократи имат какво да честват. Те не станаха втора политическа мощ, само че реализираха три доста значими и стратегически триумфа.
Първо, те към този момент съумяха да трансформират тона на политическата изразителност. Лидерът им, Джими Акесон, сложи рамките на обществения спор и към този момент няма връщане назад. По време на телевизионния дебат сред водачите на партиите, модераторът отдели цялостен панел за разискване на имигрантските банди и уличното принуждение.
Той помоли политиците да разясняват за какво имигрантите имат четири пъти по-висока безработица от локалните шведи . Лидерът на умерените, Улф Кристерсон съобщи, че интеграционната политика на държавното управление е неуспех, за който свидетелстват 320 улични престрелки от началото на годината, както и всеобща взаимозависимост от обществени помощи.
Лидерът на либералите Ян Бьорклунд, сподели че дебатът за шведските полезности е потискан прекомерно дълго и че той е трансформирал мнението си по един значим въпрос – съгласно него Швеция би трябвало да спре да разрешава на религиозните групи да си имат лични безвъзмездни учебни заведения, тъй като от тази ниша се възползват салафити.
Представителката на християндемократите пък разкритикува мюсюлманите, които ползват религиозни практики, несъвместими с шведските полезности – например увреждане на женските гениталии, така наречен „ обрязване “.
Второ, те набъбнаха дотолкоз, че в този момент нито левия, нито умерения блок има болшинство. Пред двете огромни партии има единствено две варианти – да одобряват коалиция с Шведските демократи или да създадат огромна коалиция. И двете благоприятни условия са добре пристигнали за националистите. Ако не влязат в държавното управление, те ще се трансфорат е единствена съпротива и ще капитализират за всеки крах на ръководещите. При това състояние, не се знае какъв би бил електоралния им таван на идващите избори.
Трето, съгласно социологията, техните нови гласоподаватели идват поравно от периферията на двете огромни партии – Социалдемократи и Умерени. Това значи, че Демократите не са обединяване на маргинали, а платформа за посланичество на разочаровани някогашни поддръжници на главните остарели политически сили. Бидейки партия с една идея, а не всеобща, те нямат упоритост да станат първи и да ръководят сами. Напротив, те се явяват натурален либерален механизъм, който да принуди огромните партии да се коалират още веднъж със личните си гласоподаватели, като послушат този път мнението им за имиграцията.
Запалиха 80 коли в Швеция, офанзиви против полицията
Шведската полиция простреля болно момче, носило револвер - играчка
Лидер болшевик в Швеция: изнасилиха ме брутално
Колко е ужасно с имигрантите в Швеция
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ