Ще се върне ли темата за бежанците в предизборната кампания в Германия
Изборите в Германия наближават и бежанската рецесия внезапно се връща като тематика в предизборната акция поради скока в броя на претендентите за леговище, напиращи с паянтови лодки към южните европейски крайбрежия.
Само допреди година немският канцлер Ангела Меркел трябваше да води борба за политическо оцеляване, провокирана от решението ѝ през септември 2015 година да избегне филантропична злополука, като позволи на 890 000 бежанци, бягащи от войните в Близкия изток и Африка, да влязат в Германия.
Подкрепата за Меркел обаче отново потегли нагоре с приближаването на вота на 24 септември. Проучването на електората, оповестено предходната седмица от държавната телевизия ZDF, демонстрира, че тя още веднъж е най-популярният водач в Германия.
Главният противник на Меркел, водачът на социалдемократите от ГСДП Мартин Шулц, отново се хвана за бежанската тематика в опит да отнеме постоянното водачество на канцлера в предизборните анкети и да осуети стремежа ѝ към четвърти мандат отпред на най-голямата европейска стопанска система.
" Ако не действаме в този момент, обстановката може да се повтори ", сподели Шулц в неделното издание на таблоида " Билд ". Той имаше поради данните на Организация на обединените нации, че над 5000 мигранти - основно от африканските страни южно от Сахара и от Бангладеш, идват в Италия всеки ден след изпълнено със смъртни рискове пътешестване през Средиземно море от Либия.
До наскоро бежанската рецесия значително беше изчезнала от медийните заглавия в Германия, защото броят на влизащите в страната мигранти спадна внезапно, а кабинетът на Меркел задвижи интеграцията на новодошлите и форсира депортирането на отхвърлените претенденти за леговище. Германската работа за миграцията и бежанците пресмята, че от началото на годината приблизително по към 15 000 души на месец подават молби за леговище. Това е 80% спад в съпоставяне със същия интервал на 2016 година
Шулц сподели, че счита да беседва в четвъртък с италианския министър председател Паоло Джентилони за новата бежанска вълна, нахлуваща в южноевропейската страна. Това става на фона на новото дипломатическо напрежение сред Берлин и Анкара по отношение на арестуването в Турция на немския правозащитник Петер Щойднер, което откроява зависимостта на Меркел от нежната договорка сред Европейски Съюз и Анкара, помогнала за понижаване броя на бежанците, напиращи към Северна Европа.
Според това съглашение Европейски Съюз дава на Анкара към 6 милиарда евро, с цел да помогне на Турция да настани близо 3-те милиона бягащи от кървавия спор в Сирия за да ги разубеди да потеглят на трудно пътешестване към страни като Германия.
Има обаче и различен риск за Меркел и нейните консерватори християндемократи от ХДС и техните баварски съдружници от Християнсоциалния съюз (ХСС). Евентуална нова терористична офанзива в Германия - като миналогодишната поредност от набези, инспирирани от " Ислямска страна ", или някакъв престъпен проблем, обвързван с бежанската общественост, може да върне медийния фокус върху броя на претендентите за леговище таман когато предизборната акция навлиза в сериозната си фаза.
В същото време водачът на ХСС, баварският министър председател Хорст Зеехофер, възобнови през уикенда натиска върху Меркел да се съгласи да наложи горна граница от 200 000 бежанци, които Германия да одобри - ограничаване, което тя постоянно и изрично отхвърля. Зеехофер съобщи на заседание на съпартийци, че Германия не може да се оправи с повече от 200 000 бежанци всяка година, в случай че желае да подсигурява триумф на напъните за тяхната интеграция.
" Таванът " за бежанци не влезе в общата предизборна стратегия на ХДС/ХСС, показана предишния месец от Меркел и Зеехофер. Той обаче е част от така наречен Баварски проект, изложен от ХСС за парламентарните избори през септември.
Социолозите споделят, че разликите сред ХДС и ХСС по въпроса за оправянето на Меркел с бежанската рецесия са били основен фактор за срутва на поддръжката за консерваторите. Затова отводът на Зеехофер да отстъпи за лимита (за бежанците), наподобява, още веднъж ще концентрира вниманието върху несъгласията сред Меркел и ХСС за метода на справяне с бежанската рецесия при навлизането в последните седмици от предизборната акция.
Само допреди година немският канцлер Ангела Меркел трябваше да води борба за политическо оцеляване, провокирана от решението ѝ през септември 2015 година да избегне филантропична злополука, като позволи на 890 000 бежанци, бягащи от войните в Близкия изток и Африка, да влязат в Германия.
Подкрепата за Меркел обаче отново потегли нагоре с приближаването на вота на 24 септември. Проучването на електората, оповестено предходната седмица от държавната телевизия ZDF, демонстрира, че тя още веднъж е най-популярният водач в Германия.
Главният противник на Меркел, водачът на социалдемократите от ГСДП Мартин Шулц, отново се хвана за бежанската тематика в опит да отнеме постоянното водачество на канцлера в предизборните анкети и да осуети стремежа ѝ към четвърти мандат отпред на най-голямата европейска стопанска система.
" Ако не действаме в този момент, обстановката може да се повтори ", сподели Шулц в неделното издание на таблоида " Билд ". Той имаше поради данните на Организация на обединените нации, че над 5000 мигранти - основно от африканските страни южно от Сахара и от Бангладеш, идват в Италия всеки ден след изпълнено със смъртни рискове пътешестване през Средиземно море от Либия.
До наскоро бежанската рецесия значително беше изчезнала от медийните заглавия в Германия, защото броят на влизащите в страната мигранти спадна внезапно, а кабинетът на Меркел задвижи интеграцията на новодошлите и форсира депортирането на отхвърлените претенденти за леговище. Германската работа за миграцията и бежанците пресмята, че от началото на годината приблизително по към 15 000 души на месец подават молби за леговище. Това е 80% спад в съпоставяне със същия интервал на 2016 година
Шулц сподели, че счита да беседва в четвъртък с италианския министър председател Паоло Джентилони за новата бежанска вълна, нахлуваща в южноевропейската страна. Това става на фона на новото дипломатическо напрежение сред Берлин и Анкара по отношение на арестуването в Турция на немския правозащитник Петер Щойднер, което откроява зависимостта на Меркел от нежната договорка сред Европейски Съюз и Анкара, помогнала за понижаване броя на бежанците, напиращи към Северна Европа.
Според това съглашение Европейски Съюз дава на Анкара към 6 милиарда евро, с цел да помогне на Турция да настани близо 3-те милиона бягащи от кървавия спор в Сирия за да ги разубеди да потеглят на трудно пътешестване към страни като Германия.
Има обаче и различен риск за Меркел и нейните консерватори християндемократи от ХДС и техните баварски съдружници от Християнсоциалния съюз (ХСС). Евентуална нова терористична офанзива в Германия - като миналогодишната поредност от набези, инспирирани от " Ислямска страна ", или някакъв престъпен проблем, обвързван с бежанската общественост, може да върне медийния фокус върху броя на претендентите за леговище таман когато предизборната акция навлиза в сериозната си фаза.
В същото време водачът на ХСС, баварският министър председател Хорст Зеехофер, възобнови през уикенда натиска върху Меркел да се съгласи да наложи горна граница от 200 000 бежанци, които Германия да одобри - ограничаване, което тя постоянно и изрично отхвърля. Зеехофер съобщи на заседание на съпартийци, че Германия не може да се оправи с повече от 200 000 бежанци всяка година, в случай че желае да подсигурява триумф на напъните за тяхната интеграция.
" Таванът " за бежанци не влезе в общата предизборна стратегия на ХДС/ХСС, показана предишния месец от Меркел и Зеехофер. Той обаче е част от така наречен Баварски проект, изложен от ХСС за парламентарните избори през септември.
Социолозите споделят, че разликите сред ХДС и ХСС по въпроса за оправянето на Меркел с бежанската рецесия са били основен фактор за срутва на поддръжката за консерваторите. Затова отводът на Зеехофер да отстъпи за лимита (за бежанците), наподобява, още веднъж ще концентрира вниманието върху несъгласията сред Меркел и ХСС за метода на справяне с бежанската рецесия при навлизането в последните седмици от предизборната акция.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ